№ 18619
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110138138 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № *** г., с която от името
на „***“ ЕАД, ЕИК **** против Д. К. А., ЕГН: **********, са предявени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда
- етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 50449/15.02.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. А., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2816,01 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот,
представляващ апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 230,69 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 06.02.2024 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 22,44 лева,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна
1
енергия за периода 01.12.2023 г. - 30.04.2023 г., за имот, представляващ апартамент
10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 3,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.02.2022 г. - 06.02.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия.
На 20.02.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 9241/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен
на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 31.05.2024 г. Исковата
молба е подадена на 25.06.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Д. К. А., ЕГН: ********** дължат в полза на ***
2
ЕАД, ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 2816,01 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. -
30.04.2023 г., в имот, представляващ апартамент 10, находящ се в ***
/надпартерен/, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата
от 230,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. -
06.02.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия;
3/ сумата от 22,44 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2023 г. - 30.04.2023 г., за имот,
представляващ апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 3,60 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. - 06.02.2024 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника Д. К. А.,
ЕГН: ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат
подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е
съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот.
Прави се възражение за нищожност на Договор № 765/29.10.2001 г. за извършване
на услуга топлинно счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинна енергия, поради липсата на съгласие и основание.
Оспорва се, че през процесния период към посочения в исковата молба недвижим
имот е подавана, респективно потребявана топлинна енергия.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника Д. К. А.,
ЕГН: **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
3
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, както и изпадането на ответника в забава по
отношение заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
4
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
5
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
6
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том XV, дело № 2566/1982 г. се
установява в производството, че на 22.06.1982 г. К*** са дарили на сина си Д. К.
А., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент 10, находящ се в ***
/надпартерен/. Следователно по силата на горепосочената сделка, ответникът Д. К.
А. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/.
От извършения по-горе анализ на събрания по делото доказателствен
материал, се установява в производството, че за процесния период /01.05.2021 г. –
30.04.2023 г./ именно ответникът Д. К. А. е следвало да отговаря за заплащане на
стойността на доставената и потребена в процесния недвижим имот,
представляващ апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
7
период е извършвано от дружеството ***. Установява се също, че са взети предвид
и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот, имало монтирано едно отоплително тяло без уред /демонтирано за
отоплителен сезон 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г./. Установява се също, че през
процесния период, в имот, представляващ апартамент 10, находящ се в ***
/надпартерен/ е имало монтиран водомер за отчитане потребената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, който е бил с изтекъл срок на годност.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, която е начислявана само за отчетен период 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. /доколкото за отоплителен сезон 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
монтираното в имота отоплително тяло е било демонтирано/ – на база
екстраполация по максимален специфичен разход, поради липса на монтиран
върху отоплителното тяло уред за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 147,00 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, която е определяна на база брой
потребители /за 2 лица/ по 140 литра на ден, поради липса на узаконен водомер за
топла вода /монтираният водомер за отчитане потребената топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване е бил с изтекъл срок на годност/.
Установява се също, че през процесния период дяловото разпределение на
енергията през е извършвано от дружеството ***, като редовно и на конкретна
дата са изготвяни изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 890,82 лева,
която следва да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
8
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2722,73 лева /като е съобрзено обстоятелството, че общо за
процесния период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 890,82 лева,
която е добавена към общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия; и отчетено решение на Министерски съвет на Република
България от юли 2022 г., с което ДДС за топлинна енергия е намален от 20 % на 9
%, поради което и за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е приспадната
сума в размер на 6,24 лева/, за чието заплащане следва да отговаря ответникът Д.
К. А..
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 2 бр. лица/,
поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер. По делото се установи, че
през процесния период, както ответникът Д. К. А. така и съпругата му ****, са
обитавали процесения имот, респективно съдът намира, че са ангажирани
доказателства, че през процесния период, посочения в исковата молба недвижим
имот е бил обитаван от двама души, респективно правилно ищецът е начислявал
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 2 бр. лица /виж
представените от името на ответника, чрез процесуалния му представител **** –
съпруга, писмени документи, включително акт за граждански брак и други
писмени документи, от които се установява, че Анелия Бончева е с регистриран
адрес и живее в гр. София, ул. Любен Каравелов № 59, ап. 10/.
Предвид всичко гореизложено и при извършения анализ на събраните по
делото доказателства, включително и на заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза,
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2722,73 лева, за заплащането
на която следва да отговаря ответникът Д. К. А..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
9
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура, през юли 2022 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и през юли 2023 г. за
10
вземания, възникнали за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на *** ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена /никъде настъпването изискуемостта на
вземанията не е обвързана от издаването на фактура, още по-малко от издаването
на обща фактура/. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и
11
потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
12
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
15.02.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението на ответника е неоснователно.
От ответника не са представени доказателства, нито са наведени твърдения
за извършени плащания на суми, представляващи стойност на доставена и
потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през процесния
период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника Д.
А. К. е основателен и доказан до размера от 2147,07 лева и за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 2147,07 лева до пълния предявен размер от 2816,01 лева,
искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.02.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 230,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. -
06.02.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия,
съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
13
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2147,07 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2021 г. до 06.02.2024 г.,която съдът определя в размер на 616,17
лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на
НАП/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-нисък размер, то предявеният
иск за лихва за забава върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, се явява основателен и доказан по размер.
Следователно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 230,69
лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 06.02.2024 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
основателна и доказана за пълните предявени период и размер и следва да бъде
уважена за тези период и размер /230,69 лева/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на претенцията за лихва за забава
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
14
разпределение за сумата от 22,44 лева за периода 01.12.2021 г. – 30.04.20223 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 22,44 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-72/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между *** ЕАД и *** и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е частично основателно и не следва да бъде уважавано,
доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на
него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
15
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22,44
лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2023 г. - 30.04.2023 г., за имот, представляващ
апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № *** и следва да бъде
уважен за тези период и размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.02.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
сумата от 3,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. -
06.02.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9241/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 110,42 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 9241/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 61,45 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 9241/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
16
производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. А.,
ЕГН: **********, с адрес *** /надпартерен/, ап. 10, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 107,94 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
9241/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. А., ЕГН: **********,
с адрес *** /надпартерен/, ап. 10, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от
494,33 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
38138/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9241/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство по
гр.д. № 38138/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставени правна защита и съдействие в
производството, в размер на 500,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Следва да бъде посочено, че отговор на исковата молба е депозиран лично от
името на ответника. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
07.10.2024 г., ответникът Д. А. е представляван от съпругата си ****, като
представеното в същото заседание становище по предявените искове, по
заключението на вещото лице и по представените от конституираното на страната
на ищеца трето лице помагач, документи, също изхожда лично от ответника. По
делото липсват доказателства, че адвокат **** изобщо се е запознавал с делото и е
извършвал проучване и/или справки във връзка със същото /такива данни са
налице единствено за съпругата на ответника и негов процесуален представител в
производството – ****/. Действително депозираните от името на ответника
17
писмени бележки по делото са приподписани от адвокат ****, но същото не може
да обуслови дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на ответника, в
размер на 500,00 лева, доколкото от една страна всички процесуални действия по
делото са извършени лично от ответника или от неговата съпруга /в качеството й
на негов процесуален представител/, а в представените писмени бележки се
повтарят съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в
представеното, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.10.2024
г., становище по предявените искове, по заключението на вещото лице и по
представените от конституираното на страната на ищеца трето лице помагач.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че направеното
от името на ищеца възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно,
като в полза на ответника следва да се определят разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство в размер от 200,00 лева
/доколкото единственото действие извършено от страна адвокат Палийски е
депозиране на писмени бележки, с който е изразил, съвместно с ответника,
становище по съществото на спора/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът *** ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес *** /надпартерен/, ап. 10,
сумата от 6,31 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
38138/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от исковете. При определяне размера на адвокатското възнаграждение в полза на
ответника, настоящият съдебен състав прилага приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – ***
не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *** ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: г/// против Д. К. А., ЕГН: **********, с
адрес *** /надпартерен/, ап. 10, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Д. К. А., ЕГН: ********** дължи в полза на *** ЕАД, ЕИК
18
****, сумата от 2722,73 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ
апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № ***, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.02.2024 г. по гр.д. № 9241/2024 г. по описа на СРС, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2722,73
лева до пълния предявен размер от 2816,01 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *** ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: г/// против Д. К. А., ЕГН: **********, с
адрес *** /надпартерен/, ап. 10, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. К. А., ЕГН: ********** дължи в
полза на *** ЕАД, ЕИК ****, сумата от 230,69 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2021 г. - 06.02.2024 г., върху главницата за цена на доставена
и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.02.2024 г. по гр.д. № 9241/2024 г. по описа на СРС, 160
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *** ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: г/// против Д. К. А., ЕГН: **********, с
адрес *** /надпартерен/, ап. 10, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Д. К. А., ЕГН: ********** дължи в полза на *** ЕАД, ЕИК
****, сумата от 22,44 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2023 г. - 30.04.2023 г., за имот,
представляващ апартамент 10, находящ се в *** /надпартерен/, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.02.2024 г. по гр.д. № 9241/2024 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: г/// против Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес ***
/надпартерен/, ап. 10, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. К. А., ЕГН:
********** дължи в полза на *** ЕАД, ЕИК ****, сумата от 3,60 лева,
19
представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. - 06.02.2024 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
20.02.2024 г. по гр.д. № 9241/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес *** /надпартерен/, ап. 10 да
заплати в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 107,94 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 7664/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес *** /надпартерен/, ап. 10 да
заплати в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 494,33 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 38138/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****
да заплати в полза на Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес *** /надпартерен/, ап. 10,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6,31 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 38138/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач – ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20