Р Е Ш Е Н И Е № 531
06.02.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7028 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗВ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД чрез юрк. Д.В. иска от съда да признае за установено, че ответника В.М.Х. дължи следните суми: 2 792.38 лева, която представлява главница по договор за кредит № PLUS – 01354088 с общ размер на кредита от 5 451.80 лева / 5000 лева размер на кредита и 451.80 лева застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията” за срока на кредита – 36 месеца/, сумата от 524.78 лева – надбавка по чл.4 от договора за кредит – договорна възнаградителна лихва за периода 14.02.2011г. – 15.03.2011г., сумата от 372.09 лева, която представлява лихва за забава за периода от 15.02.2011г. / датата на предсрочната изискуемост на кредита/ до 26.06.2012г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 12.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 173.78 лева, за които е била издадена заповед № 7131/13.07.2012г. по ч.гр.д. № 10841/2012г. по чл.410 ГПК. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът В.М.Х., чрез адв. Д.С. оспорва предявения иск по основание и размер. Ангажира доказателства и претендира разноски.
Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира следното.
По делото безспорно се устанвовява, че между страните е възникнало договорно правоотношение – в тази връзка бил е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01354088 по силата на който в полза на ответника ищецът е предоставил паричната сума от 5000 лева / обстоятелство, което е обявено за безспорно/ както и приел да събира месечна застрахователна премия по сключената от ответника застрахова „защита на плащанията” на обща стойност 451.80 лева, която сума е била включена като част от дължимата главница. Уговорката между страните е била да се върне сумата от 5 451.80 лева – общ размер на кредита чрез плащането му в рамките на 36 месечни вноски от по 221.14 лева за периода 15.04.2009г. – 15.03.2012г. Посочена е общата стойност на плащанията в размер на 7 961.10 лева, т.е ответникът се е съгласил, че извън реално получената парична сума от 5 000 лева следва да заплати 451.80 лева застрахователни премии и сумата от 2 509.30 лева – договорна лихва при годишен процент на разходите 31.35% или по 221.14 лева месечно.
Ответникът заплатил 21 месечни вноски или общо 4 643.94 лева като от 15.02.2011г. кредитът му бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.5, изр. второ от договора при което дължими била сумата от 3 317.16 / разликата между 7 961.10 – главница+застрахователна премия+договорна лихва и заплатената до момента сума от 4 643.94 лева/ от която сума: главница в размер на 2 604.13 лева, 188.25 лева застрахователна премия / върху остатъчните 15 вноски/, 524.78 – договорна лихва върху остатъчната главница и законна лихва за забава от 15.02.2011г. до 26.06.2012г. в размер на 372.09 лева.
Следователно от всичко гореизложено следва изводът, че ответникът се е съгласил както за размера на главницата, която напълно е получил, така и за размера на застрахователната премия, така и за договорната лихва, а след обявяването на кредита за предсрочно изискуем ищецът претендира единствено законната лихва за забава.
В тази връзка единственото което съдът констатира е че се допуска капитализиране на главницата с отделното вземане по застрахователните премии, както и че законната лихва за забава се начислява върху главницата, но не и върху договорните лихви. В тази насока няма каквито и да било възражения от страна на ответника поради което и съдът не може да интервенира върху волята на страните да уговорят свободно параметрите на договора за кредит.
Обстоятелството, че ответникът бил заплатил сумата от 4 643.94 лева по кредита, която сума е близка до усвоената главница категорично не означава, че същият е изпълнил задълженията си по договора. Това е така тъй като при погасяването на дългът първо се е погасявала договорната лихва, после премията и накрая главницата. Обстоятелството, че ответникът е спрял да плаща поради липса на парични средства – чл.81, ал.2 ЗЗД е неизвинително, още повече че същият е ползвал главницата за целия период на договора, при което ищецът е в пълното си право да търси договорената лихва и тази забава, включително и уговорената премия, която е форма на обезпечение и за двете страни.
В тази връзка липсата на Общите условия към договора за кредит и за електронна банкова карта по никакъв начин не променят горните изводи. В тази връзка договора за кредит не препраща към Общи условия относно съществени клаузи, които касаят плащанията по кредита и сроковете, а Общите условия към дебитната карта касаят отношения, които не са спорни и не са предмет на делото.
Ето защо независимо, че страната е предупредена за непредставянето на документите, то дори и същите да бяха приобщени това не би довело до различен фактически или правен извод различен от настоящите.
По изложените съображения предявения установителен иск е основателен не се доказаха възраженията на ответника за недействителност на правоотношението. Нещо повече, ответникът се е съгласил с всички основни клаузи по договора за кредит, волята му е била ясна и недвусмислена – обективизирана в представените писмени документи.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 173.78 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Х., с ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр. П.***** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост № 4, Бизнес парк София, сгр. 14 представлявано от Л.П. чрез юрк. Д.В. следните суми: 2 792.38 лева, която представлява главница по договор за кредит № PLUS – 01354088 с общ размер на кредита от 5 451.80 лева, сумата от 524.78 лева – надбавка по чл.4 от договора за кредит – договорна възнаградителна лихва за периода 14.02.2011г. – 15.03.2011г., сумата от 372.09 лева, която представлява лихва за забава за периода от 15.02.2011г. / датата на предсрочната изискуемост на кредита/ до 26.06.2012г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 12.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 173.78 лева, за които е била издадена заповед № 7131/13.07.2012г. по ч.гр.д. № 10841/2012г. по чл.410 ГПК
ОСЪЖДА В.М.Х., с ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр. П.*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к Младост № 4, Бизнес парк София, сгр. 14 представлявано от Л.П. чрез юрк. Д.В. сумата от 173.78 / стоседемдесет и три лева и 78 стотинки/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п./В. Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД