Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12198/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е от „К. А. – 98“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******+, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 302.28лева /след допуснато изменение в размера на иска чрез
неговото намаляване и предявяването му в с.з. от 09.06.21г./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи изразяващи се в неполучена и нереализирана био
продукция за стопанските години 2016/2017г., както следва: 15095.11кг. бали
люцерна от обработката на поземлен имот № 046016, представляващ нива с площ от
9.999дка, четвърта категория, в местност „М.", по плана за земеразделяне
на с. И., общ. А. и поземлен имот № 048017, представляващ нива с площ от 7 дка,
седма категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/, в местност „М.", по
плана за земеразделяне на с. И., общ. А., поради неизпълнение на договора за
наем 27.03.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2681, акт № 45, том
3, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на
поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на
договора за наем в Служба по вписванията – О., ведно със законното лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на валиден договор за аренда от
27.03.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2681, на Нотариус Е. Ш. ,
рег. №128 на НК, вписан в Службата по вписванията – О. под №1032, Акт №45, том
3 на 03.04.2012г., със срок от седем стопански години, обработва следните
земеделски земи от 2012г.: поземлен имот
№ 046016, представляващ нива с площ от 9.999дка, четвърта категория, в
местност „М.", по плана за земеразделяне на с. И., общ. А. и поземлен имот № 048017, представляващ
нива с площ от 7 дка, седма категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/, в местност
„М.", по плана за земеразделяне на с.И., общ. А., поради неизпълнение на
договора за наем 27.03.2012г. Твърди, че последващо ответното дружество,
упражнявайки неправомерно свои права, придобити чрез следващо встъпване в
договора и без правно основание е направил волеизявление пред съдия по
вписванията, Служба вписвания - гр. О.
за заличаване вписването на договора. Твърди, че с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 14894/2015г., по описа на РС-Варна е установено
съществуването на договорно правоотношение по силата на договора и е
разпоредено заличаване на вписваното разваляне на същия. Твърди, че до влизане
в сила на решението по горното дело, бил лишен от възможността да ползва
имотите, предмет на договора за аренда, тъй като създадения режим по чл.37 ал.1
ЗСПЗЗ ЗС и чл.70 и сл. от ППЗСПЗЗ не
позволява да бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем. Поддържа, че не е реализирал
продукция в края на стопанската 2017г., от което е очаквал да реализиране на
добиви и през следващите стопански години. Продукцията е била унищожена и
прибрана от фактическия ползвател, като през м.юни 2015г. ищецът е заварил само
стърнища. Осуетена била възможността да прибере реколтата за 2014/2015г.,
2015/2016г. и за 2016/2017г. Сочи, че вредите са реално настъпили – загуби и
пропуснати ползи. Ищецът бил лишен от възможността да реализира реколта през стопанската
2016/2017г., както и да се сдобие със сертифицирана биологична продукция от
процесните имоти, огледани и избрани от гръцки контрагент още през 2014г. и с
когото е подписан договор на 14.11.2014г. за доставка на био продукция. В
резултат на тези действия на ответното дружество, търпи вреди и пропуснати
ползи, изразяващи се в лишаване от възможността да направи обработки и да бъде
прибрана реколтата за стопанската 2014/2015г. Наред с това поддържа, че е
дружеството е пропуснало да реализира приходи от наетата земеделска площ, от
непроизведена и нереализирана продукция през 2015/2016г. и 2016/2017г. Общата стойност на разходите, извършени за
отглеждане на културите през 2014г. до
15.04.2015г. сочи да е в размер на 678,98лева, без стойността на семената, без
завършени обработки върху площите и без да е прибрана реколтата. В резултат на лишаването от ползване върху
процесните земи на дружеството били причинени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи - неполучена и нереализирана био продукция от 17000кг. бали люцерна.
С оглед изложеното моли за уважаване на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
проведеното открито съдебно заседание, пр. представител на ищежа поддържа
исковата молба. Ответникът се представлява от упълномощен защитник, който
оспорва иска по основание и размер, като развива аргументи в тази насока.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е обявено за безспорно, че между тях е водено гр.д. № 14894/2015г. по
описа на Районен съд - град Варна, влязло в сила на 15.12.2016г., като с
постановеното решение е прието за установено в отношенията между страните, че
между страните съществува облигационно правоотношение по Договор за аренда от 27.03.2012г. с нотариална заверка на
подписите № 2681, акт №45, том 3, вх.рег.№ 1032/ 03.04.2012г. на АП-Сл.Вп.-О.,
досежно имот № 046016, представляващ
нива с площ от 9,999дка., четвърта
категория земя, находяща се в местност „М.”, землище на с.И., общ.А.; и имот № 048017 представляващ нива с площ от 7,000 дка., четвърта и
седма категория земя, находяща се в местност „М.” землище на с.И., общ.А. и с
което е отменено вписване под акт №
54, вх.№ 1136/15.04.2015г., дв.вх. Рег. № 1136 по описа на Служба по
вписванията гр.О., с което е заличен Договор
за аренда от 27.02.2012г. с нотариална заверка на подписите № 2681, на
нотариус Е. Ш. с район на действие
Районен съд – гр.С., досежно процесните имоти № 046016, представляващ нива
с площ от 9,999 дка., четвърта категория земя, находяща се в местност „М.”,
землище на с.И., общ.А.; и № 048017
представляващ нива с площ от 7,000 дка.,
четвърта и седма категория земя, находяща се в местност „М.” землище на с.И.,
общ.А..
Видно
от представения договор за аренда от 27.03.2012г., Венка Йорданова Димитрова е отдала
на „К. А.“ ЕООД за временно и възмездно ползване два земеделски имота с №№
046016 и 048017, находящи се в землището на с. И., като договорът е бил
оповестен на трети лица, чрез вписването му в нотариалните книги.
Не е спорно, че по молба на ответника е вписано
заличаване на договора за наем, под вх. рег. №1136/15.04.2015г., акт № 54, том
1 на Служба по вписванията гр. О., по имотна партида 16536, 16537, върху който
е поставена резолюция за заличаване.
От представената на л.25 от делото регистрационна
карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие“-гр. С., се установява, че „К.
А.-
Приети като доказателства по делото са договори за
контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключени с „Кю
Сертификейшън“ АД (л.29) и сертификати за съответствие за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. от които се установява, че ищецът е сертифициран за биологично
растениевъдство за изброени култури, включително люцерна за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. (л. 30-35).
Приобщен към доказателствения материал по делото е
частен договор от 14.11.2014г., с който ищецът се е задължил да доставя на Йоанис Кацанос био животински фураж – смес от
зърно и детелина срещу цена от 0.55 евро на килограм, които култури се
отглеждат от ищеца на обработваните от него земи.
Представена е служебна бележка, издадена от „Кю
Сертификейшън“ АД, видно от която процесните имоти са вкл., респ изкл. от
системата за контрол на биологични производство на 12.08.2015г.
По делото е допусната съдебно-агротехническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, отговорило на поставените въпроси в пълнота. От същото се установява,
че процесните имоти са биосертифицирани. Преди прекратяване на договора от
27.03.2012г. площите за биоземеделие са били сертифицирани със Сертификат №
01/BG042/00003/15 - издаден на 16.01.2015г. и валиден до 15.01.2016г. След
възстановяване на действието на договора и започването на новата стопанска
година от декември 2017г., площите са били отново сертифицирани за
биоземеделие. Към настоящия момент площите също са биосертифицирани. Според
експертът средния добив от тези площи за процесните периоди е пряко свързан с
климатичните условия през дадената година и може да се очакват различни колебания
в конкретните количества, като ВЛ е посочило в два варианта средния добив за
био култури и за стандартна продукция, както следва: I вариант - за био култури
за стопанската 2016/2017г. - средния добив за био култури на декар за ПИ №046016
- люцерна - 888.00кг/дка и за ПИ №048017 - люцерна - 888.00кг/дка, и във
II вариант - за стандартни култури- за ПИ №046016 - люцерна - 950.00кг/дка и за ПИ №048017 -
люцерна - 950.00кг/дка. Според ВЛ пазарната стойност на произведената от ищеца
продукция от имотите за стопанската 2016/2017г., ако е биосертифицирана би била
16302.28лв., а за стандартна -
3068.32лв. Средната цена на килограм е 1.08лв/кг за посочените земеделски
биологично сертифицирани култури и 0.19лв/кг за посочените земеделски
стандартни култури.
Количеството на продукцията в килограми от земеделските
биологични култури в процесните имоти е 15095.11кг, а от земеделските стандартни
култури 16149.05кг. Прихода от ищеца от продажбата на количеството продукция от
биологични култури би бил 16302.72лв., а от стандартни култури съответно 3068.32лв.
Експерта дава заключение, че неспазване на
сеитбооборота чрез редуване на различни култури, които да бъдат отглеждани в
имота не води до намаляване количеството и качеството на добивите от люцерна,
тъй като културата е многогодишна и добивите от нея са най-високи през третата
и четвърта година.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Светлана Еросалимува Александрова – служител в
дружеството на ищеца. На свидетеля е известно, че ищцовото дружество е
обработвало процесните имоти и то още от 2004г. През 2014г. и двете ниви са
били засети с люцерна. Когато през м. май 2015г. свидетелката отишла в Общинска
служба А. да ги декларира и било обяснено, че няма правно основание за това,
тъй като договорът бил развален през м.април 2015г. Това наложило управителят
на дружеството да посети Гърция и да се срещне с гръцкия контрагнет за
изясняване на ситуацията. През м. юни-юли 2015г. се установило, че площите са
разорани, а продукцията унищожена, поради което не могла да бъде събрана. След
развалянето на договора ответникът сключил договор с друга фирма, а
възстановяването на действието на договора
с ищеца станало едва с влизане на решението в сила - в края на 2016г.,
поради което ищецът не успял да декларира имотите за стопанската 2016г.-2017г.,
съответно да изнесе продукцията за продажба, съответно да я реализира на
пазара. Твърди, че процесните имоти са избрани от контрагента на ищеца, както и
че в тях се отглежда само биологична продукция.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, той дължи обезщетение на своя кредитор, което по силата на чл.
82 ЗЗД обхваща предвидимите претърпени загуби и пропуснати ползи, последица от
неизпълнението. С оглед естеството на вредите първите предполагат доказване на
реалното намаляване на имуществото на увредения съконтрагент, а вторите – каква
би била обстановката при изправност на длъжника и това, че кредиторът е
предприел съответното действие, което би довело до увеличаване на имуществото
му.
По
делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „К. А.“ ЕООД и Венка
Йорданова Димитрова е възникнало валидно облигационно правоотношение с
характера на договор за наем, по силата на който на ищеца са отдадени за
временно и възмездно ползване два земеделски имота с №№ 046016 и 048017,
находящи се в землището на с. И., като договорът е бил оповестен на трети лица,
чрез вписването му в нотариалните книги. Като частен правоприемник на
наемодателя върху „И.А.“ ЕООД са преминали както правата, така и задълженията
по договора, в това число и задължението му да осигури спокойно и
безпрепятствено ползване на наетите имоти – чл. 4, ал. 2 от договора. Именно до
това лишен ли е бил ищецът от възможността да ползва имотите се свежда първия
спорен въпрос. Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, налагат
категоричния извод на съда, че ответникът не е осигурил безпрепятствено
ползване на имотите на ищеца и го е лишил от възможността да стопанисва същите
съобразно предназначението им. За да формира този си извод, съдът съобрази
цялостното поведение на ответното дружество, който освен, че е заявил прекратяването
на договора, е сключил нов такъв с трето лице, вписвайки го в нотариалните
книги. При това ищецът не би могъл да ползва имота, като от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира като подкрепени и от писмените
документи, по време на действие на сключеното от ответника наемно
правоотношение са извършвани фактически действия в обработваемите до този
момент от „К. А.“ ЕООД имоти, като е допуснато унищожаването на посевите от люцерна. След като са били заличени правата
му, ищцовото дружество не би могло да потърси и съдействие от правозащитните
органи или пък да прояви активност, като продължи да обработва имотите, тъй
като правомерността на тези действия би била изключена при липса на
възстановяване на заличените му права. На следващо място от приобщените писмени
доказателства и от заключението на вещото лице се установи, че за стопанската
2016/2017г., „И.А.“ ЕООД е заявило пред Общинска служба земеделие желанието си
да участва в комасирането на имотите в землището на с. И., включително и на
процесните два такива. С тези си действия, ответникът е възпрепятствал и за
този период ищеца да обработва земеделските земи. В обобщение, съдът приема, че
и през двете стопански години, ответното дружество не е изпълнило задължението
си по чл. 4, ал. 2 от договора да осигури безпрепятствено ползване на имотите и
е лишило наемателя от възможност да ги обработва, а оттук и да получи добивите
от веща. Вредите, касаещи
пропуснати ползи, изисква сравнение на имущественото състояние на наемателя при изпълнение на уговорките по
наемния договор и положението след лишаването от възможност да обработва
земеделските земи. В тази връзка съдът отчита, че наемателят е предназначил
този имоти именно за био производство,
а не за стандартана продукция, както се домогва да доказже ответника и
стопанисването им до момента и за в бъдеще е било определено от сключения
договор за износ с гръцкия клиент, избрал при оглед точно тези имоти като част
от масивите за производство именно на био животински фураж – смес от зърно и
детелина. Поведението на ответника е лишило ищеца от възможността да добие и
респ. да реализира продукцията си за стопанската 2016/2017г. Количеството на
нереализирана продукция съдът намира за категорично установено като естествена
закономерна последица от осуетеното ползване, като в тази връзка и за
определяне размера на пропуснатите ползи кредитира заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебна агрономическа експертиза, а именно за имот № 046016 - 9 589.44лв. и за имот № 048017-6 713.28 лв. или в общ размер на 16 302.72 лв., като в този смисъл исковата претенция се явява доказана до
заявения размер от 16 302.28лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът има право на
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 720лева- платена ДТ, 280лева -
депозит на вещо лице и 1500лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно
представен договор за правна помощ от 23.03.2021г. Предвид изхода на спора и
съобразно уважената част на исковата претенция, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 2500лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД,
ЕИК ******+, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К. А. – 98“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, стопански двор, сумата от 16302.28лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучена и нереализирана био продукция за стопанските години 2016/2017г.,
както следва: 15095.11кг бали люцерна от
обработката на поземлен имот № 046016, представляващ нива с площ от 9.999дка,
четвърта категория, в местност „М.", по плана за земеразделяне на с. И.,
общ. А. и поземлен имот № 048017, представляващ нива с площ от 7дка, седма
категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/, в местност „М.", по плана за
земеразделяне на с. И., общ. А., поради неизпълнение на договора за наем
27.03.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2681, акт № 45, том 3,
изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на
поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на
договора за наем в Служба по вписванията – О., ведно със законното лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******+, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „К. А. – 98“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, стопански двор, сумата от 2500лева, представляваща направените в хода на
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: