Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

                                        град София, 02.12.2020 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  четвърти ноември  през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 12320/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.Ж.Е. срещу съдебно решение от 15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3754/ 2018 г. по описа на СРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Б.В.Р. и К.В.Р., обективно кумулативно съединени искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователни действия, смущаващи правото на ищеца на собственост върху имот с идентификатор 68134.1975.2756 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София с административен адрес гр. София, р-н Витоша, *****, чрез премахване на три броя високи иглолистни дървета, засадени в съседния имот, собственост на ответниците с идентификатор 68134.1975.2699 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София с административен адрес гр. София, р-н Витоша, *****, в нарушение разпоредбите на Закона за собствеността и по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 3402,46 лева - обезщетение за нанесени имуществени вреди, от които 2400 лева - обезщетение за нанесени повреди на покрива и покривна конструкция на жилищната постройка в имота, 200 лева - обезщетение за отстраняване на клоните, директно удрящи се в постройката, 100 лева - за изготвяне на снимков и доказателствен материал за местонахождението на дърветата, 450 лева - разходи за адвокатски хонорар за представителство пред СО, р-н Витоша, СОС и др. административни органи, 66 лева - разходи за нотариална покана и 186,46 лева - за сключване на застраховка на имота.

С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон, като се излага подробно становище в подкрепа на твърденията. Иска се съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с която се твърди, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде изцяло потвърдено.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни норми.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред въззивната, а и пред първоинстанционната инстанция, страните не спорят за това, че са собственици на двата съседни процесни имота, нито, че в рамките на имота на ответниците( въззиваемите) са засадени три черни бора.

От излушаната пред първоинстанционния съд съдебна експертиза, чието заключение се кредитера и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвено, се установи, че  процесните дървета са засадени в нарушение на установените чл. 52 ЗС и в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за минимални разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти, (за високи дървета (с височина над 5,0 м) на 3,0 м. от границата).

В същото време обаче от представената заповед № РД-491/07.08.2019 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 70 от 24.08.2018 г. се установява, че на основание чл. 110 вр. чл. 109, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие са обявени за забележителни група от 5 броя дървета от вида Черен бор на възраст около 59 години, намиращи се в имот с идентификатор № 68134.195.2699 и е забранено изкореняването, отсичането, кастренето, чупенето на клони, нараняването на стъблата и всякакви други действия, които биха довели до унищожаване, увреждането или влошаване на физологичното състояние на дърветата. Страните не спорят, че процесните три броя дървета, са част именно от посочените в заповедта.

С оглед горното правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен, доколкото съгласно чл. 109 от Закона за биологичното разнообразие отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места се обявяват за защитени, съгласувано с физическото или юридическото лице - собственик на имота, в който се намира дървото, а в чл. 110 от Закона за биологичното разнообразие е предвидено, че Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в „Държавен вестник”. Исковете за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен имот, по-малко от допустимото от закона, се разглеждат от съда, но ако исковете се отнасят до дървесни видове, за които има установени режим на особена закрила /както е в случая - издадена заповед за обявяване на забележителни и забрана за изкореняване на процесиите дървета/, те могат да бъдат уважени само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от общината, каквото не е налице в настоящия случай. Особено това важи като се има предвид заключението на изслушаната по делото експертиза, според която дърветата са в отлично здраве и не представляват опасност, нито за живота и здравето на хората, нито за имуществото им. Освен това правилно съдът е приел, че издадената заповед е валидна като административен акт, доколкото е издадена от компетентния орган в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването й.

Въззивната инстанция намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, доколкото в рамките на настоящето производство не са представени доказателства за наличието на противоправно и виновно поведение от страна на въззиваемите във връзка с неизпълнение на задължението им да премахнат или преместят процесните 3 брой дървета. На първо място едно такова действие, ако бе предприето, щеше да съставлява правонарушение и съответно неговото неосъществяване е правомерно поведение, от което не могат да бъдат причинени вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

На следващо място не се установява да е налице и противоправно бездействие във връзка с поддържката на процесните дървета от въззивници, в качеството им на собственици, като по делото не са събрани и доказателства за наличието на имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с такова поведение. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Свидетелят  Г., които не живее при процесните имоти и само от време на време посещава мястото, установява с показанията си, че не знае да е имало клони от процесните дървета, които да се удрят в къщата на въззивника, нито същата да е правила ремонт на покрива си, въпреки че е посещавал имота през определени периоди от време.

 Свидетелят М.излага в показанията си, че половината от дърветата на въззиваемите са над къщата на въззивника. През 2015 г. въззивникът правил ремонт на 1/3 -та от покрива, точно в частта, над която били клоните, тъй като там били изпочупени керемидите и изгнила дървесината. Тогава намалили и някои от клоните, за да не се удрят в къщата и да правят проблеми. Освен това посочва и че от тези дървета падат много иглички, които се набиват в покрива и го повреждат.

Свидетелят О., съседка на въззивника, установи с показанията си, че според нея боровете са опасни, безкрайно високи и създават много боклук, като освен това хвърлят много сянка и пречат на функционалното използване на терените. Освен това намира, че никой не поддържа дърветата и поради това при силен вятър от тях падат клони. Предишният собственик на имота ги почиствал редовно от изсъхнали клони, но в момента това не се правело. През 2015 г. на въззивника се наложило да направи ремонт на покрива си, тъй като клоните на дърветата навлезли в него и го повредили. Във връзка с поддържката на покрива от страна на въззивника излага, че тя всяка година е почиствала падналите иглички от него.

Свидетелят С., които ходи често на гости на въззиваемите, излага в показанията си, че лично не е виждал клони на дърветата, които да се удрят в къщата, те били високо над покрива й.  Със сигурност знае, че клони са надвиснали над барачката до къщата, но не и върху покрива.

От приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява следното: Към момента на огледа короната на дърветата се намира на значителна височина над покрива на имота на въззивника и няма възможност клони на дървото да нанесат механични повреди. Експертът обаче принципно приема, че ако короната е била по – ниско към 2014 г., е възможно отделни клони да са се удряли в покрива и така да са причинили вреди на керемидите в рамките на 10 кв.м.  Обаче дори и да се приеме, че клоните са повредили керемидите през 2014 г., това не би могло да доведе да изгниване на дървената конструкция на покрива за периода от 2014 г. до началото на 2015 г. , което да е в такава степен, че да изисква подмяната й.

Експертизата установява, че действително е ремонтиран покрива на къщата, като не може да се посочи кога е станало това. Вещото лице е установило, че при ремонта са пренаредени керемидите на целия покрив  и е подменена водоотвеждащата система. Други ремонти не могат да бъдат установени. Съответно вещото лице е посочило, че предвид факта, че къщата е строена през 60-те години, покривът е имал нужда от цялостен ремонт поради нормалното му овехтяване, тъй като покривите следва да се ремонтират на около 20 години. Освен това в района, в който се намира имотът покривите се развалят по -често от стандартното, тъй като има регулярно влияние на силен пролетен вятър, а и заради постоянно падащите листа и иглички, които налагат постоянно почистване от страна на собствениците, като в противен случай се натрупват и ги повреждат.

Освен горното експертизата установява и че дърветата са в много добро здраве, не са наклонени в някаква посока и короните им са високо над сградите в района им, поради което по никакъв начин не могат да се определят като опасни.  

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото се установи, че клони от процесните дървета, към 2014 г. са били надвиснали над сградата, собственост на въззивника. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите О.и М., тъй като приема, че другите свидетели имат значително по спорадични възприятия върху състоянието на дърветата и взаимодействието им с процесния имот. По делото обаче не се установи на каква височина над къщата са се намирали тези надвиснали клони, съответно дали са били в такава близост, която да позволява досег между тях и покрива на въззивника, като нито един от свидетелите не е бил пряк наблюдател на движението на клоните по време на силен вятър. В тази връзка съдът взима предвид, че съобразно експертизата, към момента няма налични клони, които биха могли пряко да взаимодействат с покрива на къщата, а самата корона на дърветата е високо над него т.е. и към момента са налице надвиснали над къщата клони, но те не могат да накърнят целостта на покрива. От това следва, че самия факт на наличие на клони над покрива на процесната къща, сам по себе си не означава, че те биха могли реално да нанесат повреди, тъй като обективно може да не е възможно да достигнат до покрива предвид отстоянието във височина и дължина. Съответно не може да се направи и извод, че към 2014 г. въззиваемите са били длъжни да предприемат правни и фактически действия по окастрянето на короната на дърветата.

На следващо място съдът намира, че дори и да се приеме, че клоните са били в такава близост до покрива, че при силен вятър да са в състояние да го повредят, съответно за въззиваемите е възникнало задължение да окастрят короната на дърветата, то от експертизата се установи, че повредата може да се изрази единствено и само в разместване и счупване на керемиди в район от 10 кв.м., а не и в твърдяното от ищеца изгниване на дървената конструкция на покрива. Съответно необходимия в този случай ремонт, който е в пряка причинно следствена връзка с противоправно бездействие на въззиваемите, се простира единствено до подмяната на тези керемиди. Останалите действия, които се твърди да се предприети при ремонта – като подмяната на водоотвеждащата система и подмяната на конструкцията, дори и да са извършени, не са в пряка причинно -следствена връзка твърдяното противоправно поведение, а са следствени от естественото овехтяване на покрива. Извършването на ремонта е установено по делото( съобразно свидетелските показания през 2015 г., а съобразно експертизата е установено какво е подменено). В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за това, че въззивникът е реализирал разходи за този ремонт. Съответно доколкото не е доказано настъпването на имуществени вреди, искът следва да се приеме за неоснователен и при това положение.

По отношение на твърдените имуществени вреди от разходи за осъществяване на административно производство и за адвокатско представителство в него, както и за заснемане и установяване на местоположенията на дърветата, съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че тези разходи не са намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на въззиваемите, поради което претенцията е неоснователна. Същото въззивната инстанция намира и по отношение на разходите, реализирани от въззивника за сключването на договор за застраховка на имущество.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора въззиваемите имат право на направените от тях разноски в рамките на въззивното производство в размер на 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като в тази връзка с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на заявените искове и техния размер, както и поведението на процесуалния представител, намира възражението за прекомерност за неоснователно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3754/ 2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г.Ж.Е., ЕГН ********** да заплати на Б.В.Р., ЕГН ********** и К.В.Р., ЕГН ********** сумата от 1000 лева - разноски в производството пред СГС.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.