Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260851/ 25,06,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на деветнадесети април 2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 696/2021 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
против решение № 260017/11,01,2021 г., постановено по гр. д. № 2180/2019 г. на
РС Асеновград, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете да се признае за
установено в отношенията между страните, че С.Е.М. с ЕГН **********; дължи на
дружеството-жалбоподател суми, за които по ч. гр. д. № 1397/2019 г. на АРС е
издадена Заповед № 804/08,07,2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, както следва: сумата от 343,48 лв., представляваща договорна лихва
по договор за стоков кредит № 338204 от
16.03.2018 г., дължима за периода от 16,06,2018
г. до 11,01,2019 г., както и сумата от 78,24 лв., представляващо обезщетение за
забава по същия договор, дължимо за периода от 16,06,2018 г. до 03,07,2019 г. С
оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната част,
жалбоподателят иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да признае
посочените суми за дължими.
Ответникът по
жалбата С.Е.М. с ЕГН **********не
заявява становище.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
422, ал. 1 от ГПК. Предявени от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против С.Е.М. с ЕГН **********.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които по ч.
гр. д. № 1397/2019 г. на АРС е издадена Заповед № 804/08,07,2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, възникнали на основание договор за стоков кредит № 338204/16,03,2018 г.
Ответникът, представляван от особен представител
по реда на чл. 47 от ГПК, оспорва дължимостта на сумите. Предявява възражение
за нищожност на договора поради нарушение изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 1397/2019 г. по описа на РС Асеновград, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за претендираните
вземания. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и на кредитора е указана
възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба,
по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по
чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни
искове.
Между страните е безспорно, че ответникът е
сключил договор за стоков кредит №
338204/16,03,2018 г., като се е задължил да върне предоставените му средства,
ведно с уговорени в договора лихви. Вземанията по договора са валидно придобити
от ищеца въз основа на договор за цесия от 11,01,019 г., за което длъжникът е
валидно уведомен. Пред настоящата инстанция не се оспорва и обстоятелството, че
процесният договор е изписан с шрифт по-малък от 12. Жалбоподателят оспорва
формирания въз основа на това извод за нищожност на договора като възразява, че
изискването за големина на шрифта не е предвидено в Директива 2008/48/ЕО и необосновано води до значителни санкции
за кредитодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Тези правила са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота и
имат императивен характер. Настоящата инстанция напълно споделя изложените от
РС съображения за това, че въведеното с чл. 10 ал. 1 от ЗПК изискване за
големина на шрифта не е в противоречие с посочената по-горе Директива, а следва
да се разглежда като законово установен критерии за спазване изискването необходимата
за потребителя информация да бъде представена ясно и достъпно, като бъде
напечатана на шрифт, който позволява лесното прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на
потребителя.
Съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като
на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. С оглед неспазване
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
същият е недействителен и не поражда други задължения за ответницата, освен
връщането на усвоената главница. Затова исковете за заплащане на договорна
лихва и мораторно обезщетение са неоснователни. Като е достигнал до същия
извод, РС е постановил законосъобразно решение, което в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260017/11,01,2021 г., постановено по гр. д. № 2180/2019 г. на РС Асеновград,
В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете да се признае за установено в
отношенията между страните, че С.Е.М. с ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********; суми, за които по ч. гр.
д. № 1397/2019 г. на АРС е издадена Заповед № 804/08,07,2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва: сумата от 343,48 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за стоков кредит № 338204 от 16.03.2018 г., дължима
за периода от 16,06,2018 г. до 11,01,2019
г., както и сумата от 78,24 лв., представляващо обезщетение за забава по същия
договор, дължимо за периода от 16,06,2018 г. до 03,07,2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: