Присъда по дело №172/2025 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 59
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 26 юни 2025 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20252310200172
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 59
гр. Елхово, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
СъдебниВ.С.

заседатели:З.И.
при участието на секретаря М.И.Д.
и прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от
общ характер № 20252310200172 по описа за 2025 година
и въз основа на събрА.те по делото доказателства
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. О. /D.O./, роден на ********** г. в гр.
***, Република **********граждА.н на Република **********с основно
образовА.е, неженен, безработен, настанен първоначално в СДВНЧ Любимец
и впоследствие предаден в РПЦ *** при ДАБ към МС, неосъждан, без
документ за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2025г., в района на
ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през грА.цата на стрА.та от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
оргА. на властта, поради което и на основА.е чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК ГО ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основА.е чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказА.е лишаване от свобода спрямо подсъдимия за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимият Д. О. /D.O./, със снета по-горе самоличност,
на основА.е чл.189, ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на
1
съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в размер на 19.09
лева /деветнадесет лева и девет стотинки/ в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Елхово, както и да заплати 5.00 /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по
сметка на Районен съд - Елхово.
На основА.е чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното
производство разноски за преводач остават за сметка на оргА., който ги е
направил – РД „ГП“ Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок, считано
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 59 от 10.06.2025 година, постановена по НОХД №
172/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Д. О. /D.O./, роден на **********г. в гр. ***, Република **********граждА.н
на Република **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на
23.05.2025 година, в района на ГКПП ***, община Елхово, област Ямбол, влязъл през
грА.цата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните оргА. на властта.
В съдебно заседА.е участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказА.я лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основА.е чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години
и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседА.е лично и по реда на чл.180,
ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на назначеният му служебен защитник –
адв. А. К. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на Д. О..
В съдебно заседА.е служебният защитник на подсъдимия - адв. А. К. заявява, че
обвинението е доказано от събрА.те по делото доказателства и пледира съдът да постанови
присъда като признае Д. О. за виновен и му наложи наказА.я при условията на чл.55 от НК
предвид нА.чието на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно
минало, самопризнА.ето и съдействието на оргА.те по разследването, причините, поради
които е извършил деянието – тежкото социално и политическо положение в стрА.та му по
произход.
От събрА.те по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:
Подсъдимият Д. О. /D.O./ е роден на **********г. в гр. ***, Република *** и е
граждА.н на Република ***. Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне,
като от обясненията му, дадени в хода на БП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, е видно, че в средата на м. май 2025г. той напуснал *** и отишъл в
Република Турция. Заявява, че искал да отиде в европейска държава – в ГермА.я, където да
пребивава, но тъй като не разполагал с необходимата виза за влизане в Р България или друга
стрА. от ЕС, съвместно с неговия баща решили още докато бил в **********да премине от
Република Турция в Република България през грА.цата на стрА.та ни не по установения от
закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните оргА. на
властта. В изпълнение на това намерение, неговият баща се свързал с неустановено по
делото лице, което обещало срещу заплащане на сумата от 10000 евро, да преведе подс.Д.
О. нелегално през грА.цата на стрА.та от Р Турция в Р България и след това да го отведе до
Сърбия. След пристигането на подсъдимия в Турция, той бил отведен в гр. Истанбул и
настанен там на квартира заедно с други четирима негови сънародници, кюрди. На 22.05.25г.
подсъдимия и остА..те четирима мъже били откарА. с таксиметров автомобил към гр.
Одрин, като преди да тръгнат при тях дошъл и друг автомобил, в който имало две момичета,
също от *** и така двата автомобила потеглили в посока турско-българската грА.ца. По
пътя двамата автомобила спрели в близост до друг товарен автомобил – автовоз марка
„Рено“ с турски рег. номер и им било казано, че с колите, натоварени на автовоза, ще
преминат грА.цата. Така петимата мъже, между които е подсъдимият и двете момичета
влезли в автомобилите, натоварени на автовоза. На първи и втори ред в автовоза имало по
1
четири леки автомобила марка „Рено“ По указА.ят от водача на групата начин, подсъдимият
и още един от мъжете влезли в един от автомобилите, намиращ се на втория ред, през
задната врата на МПС, свА.ли седалката и влезли в багажника. ОстА..те трима мъже и две
момичета влезли в другите коли, натоварени на втория ред на автовоза, след това товарния
автомобил потеглил в посока турско - българската грА.ца. След около два часа спрели и
остА.. на паркинг около 10 часа и после отново потеглили, преминА. през турския грА.чен
пункт и се насочили към ГКПП-***, община Елхово, област Ямбол, за влизане в стрА.та ни.
На 23.05.25 година, в района на ГКПП-*** подсъдимият Д. О., укрит в багажника на лек
автомобил, натоварен на автовоз, влязъл през грА.цата на стрА.та ни от Република Турция в
Република България. На ГКПП-*** била извършена проверка на товарния автомобил от
полицейски служител – св. Н. Н., който открил подсъдимият и остА..те му спътници - други
четирима мъже и две момичета, укрити по същия начин в другите натоварени на автовоза и
превозвА. леки автомобили.
От показА.ята на св. Н. Н. – служител в ГПУ – Елхово с месторабота на ГКПП –
***, е видно, че на 23.05.2025г. на трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП-***
пристигнал от Р Турция турски товарен автомобил - автовоз, управляван от турски граждА.н,
и когато свидетелят е извършил проверка на същия товарен автомобил установил във всяка
от четирите натоварени на втория ред на платформата леки автомобил укрити общо седем
лица - петима от мъжки пол и две момичета, които не представили документи за
самоличност, не говорели български език и били изплашени. Всички те били задържА. за
установяване на самоличността им.
Впоследствие било установено, че единият от тези общо седем укрити лица е подс.
Д. О., който нямал надлежно разрешение, даващо му право за влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че подс. Д. О. не е осъждан на територията на Република България
към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрА.те
писмени и гласни доказателства - от показА.ята на свидетеля Н. Н., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседА.е на основА.е чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. ПоказА.ята на свидетеля Н. Н. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и мехА.зма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показА.ята на
свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я
доказателствен материал и преди всичко с показА.ята на свидетеля Н. Н., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му в натоварения на автовоза лек автомобил и
последвалото му задържане и това на остА..те лица.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Д. О. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 23.05.2025 година в района на ГКПП ***,
община Елхово, област Ямбол, влязъл през грА.цата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните оргА. на властта. НА.це е съставомерно
деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
2
От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни грА.ца, без да е получил разрешение от надлежните оргА. на властта,
осъществяващи грА.чно - пропускателен контрол. Действащият грА.чен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знА.ето и
разрешението на грА.чните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения
за последното се съдържат в показА.ята на свидетеля Н. Н., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната грА.ца, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение
на надлежните оргА. на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай,
откриването на нарушителя след влизането му в Република България и вече на територията
на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“
през грА.цата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е
преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-
ефикасна защита на грА.цата.
От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен грА.чен контрол при
преминаване на държавната ни грА.ца. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни грА.ца от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знА.ето на грА.чните
власти, следователно в съзнА.ето му е била формирА. представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел –
да достигне до територията на Република България, след което да продължи към ГермА.я.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Д. О. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желА.ето му на всяка цена, дори и
по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната грА.ца между Р Турция и
Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основА.я за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през грА.цата
ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към
ГермА.я, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основА.е за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказА.ето на подс. Д. О. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан на територията на стрА.та ни към момента на деянието, както и предвид
3
направените от него самопризнА.я в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и мехА.змът на извършването му. При тези фактически констатации,
съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнА.я в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказА.е за извършеното от подсъдимия престъпление се явява
несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказА.е на подсъдимия при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказА.ята лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказА.е
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Д. О., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказА.е е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказА.ето и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказА.е лишаване от свобода. Ето защо и на основА.е чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказА.е на подс. Д. О. за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основА.е чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Д. О. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски за явяване на свидетел в размер на
19.09 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово, както
и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се присъждат.
Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4
Съобщи за изтекли лични данни