РЕШЕНИЕ
№
1219
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1538 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34989/
28.05.2019 г. от М.С.Ф., представлявана от адв. М., с която се обжалва решение
№ 1707 от 07.05.2019 г., постановено по гр.дело № 14393 по описа за 2018 г. на
РС- Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката
молба за допълване на решение № 292 от 23.01.2019 г., постановено по гр. дело №
14393/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ гр.състав, както и молбата ѝ
за изменение на решението в частта му за разноските.
В жалбата се излагат подробни съображения по
отношение на двете искания, като се изразява несъгласие с изводите на РС-Пловдив,
че не са налице предпоставките за допълване на първоначалното съдебно решение,
респективно се е стигнало до неправилно изчисляване и присъждане на разноските
в пълния им претендиран размер, вместо в пропорционален размер съобразно
прекратената част.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде допълнено решение № 292/23.01.2019 г., като се прекрати производството в частта, в която чрез молба от 21.01.2019 г. за изменение на иска е направен отказ от иска в частта му, с която се претендира сумата от 222.85 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 11.08.2014 г. до 12.06.2015 г., както и сумата от 65.67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г. На следващо място, иска се обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5807/26.06.2018 г., издадена по ч.гр.дело № 10412/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ състав съобразно прекратената част.
Отделно от горното, иска се отмяна на обжалваното решение, като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което да се измени решение № 292/23.01.2019 г. в частта за разноските, като се присъдят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на РС- Пловдив, VIII състав, съобразно прекратената част на производството, съответно на обезсилената част от заповедта за изпълнение.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив.
Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 10412 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив е видно, че същото е образувано по подадено заявление от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против М.С.Ф., ЕГН ********** за сумата от 1055,56 лева – главница, представляваща стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в град П., бул. „**, ап. * за периода от 11.08.2014 г. до 11.06.2018 г., сумата от 138,20 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2014г. до 31.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, ведно с адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса.
Пловдивският районен съд, приемайки, че са налице
предпоставките за уважаване на заявлението е издал заповед № 5807 от 26.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.
В срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение от М.Ф.,
като в законоустановения срок дружеството- заявител подало искова молба за
сумите подробно описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата
молба, с който ответницата оспорила дължимостта на част от претендираните суми,
а именно задълженията за периода от 11.08.2014 г. до 12.06.2015 г. в общ размер
от 223,39 лева, като погасени по
давност. За останалите претендирани от ищцовото дружество суми ответницата
заявила признание на иска.
С писмена молба от 21.01.2019 г. /л. 95/, докладвана в
открито съдебно заседание от същата дата, процесуалният представител на ищеца
направил изменение на иска чрез намаляването на претендирания размер, като се е
отказал от претенцията си
относно сумите, дължими за периода 11.08.2014 г. – 12.06.2015 г. В тази връзка,
формулирал искане да бъде постановено решение, с което районният съд да признае
за установено, че М.Ф. дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.
Пловдив суми в размер на 832,71 лева – главница за периода от 14.07.2015 г. до
11.06.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 72,53 лева за период от
14.07.2015 г. до 11.06.2018 г. , ведно със законната лихва върху остатъка от
главницата до окончателното изплащане на вземането и заплатената в
производството държавна такса, както и разноските по частногражданското дело,
определени съразмерно с частта от иска, която се признава от ответника.
В съдебно заседание от 21.01.2019 г. съдът уважил
горепосочената молба за изменение размера на иска и допуснал същото с нарочно
протоколно определение, като пропуснал обаче да се произнесе с изрично
определение, с което да прекрати производството в частта, в която ищецът е
заявил отказ от иска. Посоченото е довело и до липса на диспозитив, с който да
се обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, в която
производството е следвало да бъде прекратено. Констатирания пропуск, първостепенният
съд е имал задължението и възможността да коригира в акта си по същество,
съобразявайки обсъжданото изменение (вж. в този смисъл Решение № 269 от 21.02.1996 г. по
гр. д. № 1243/1995 г., V г.о.), а и предвид
конкретиката на настоящия казус е имал възможност да го коригира и чрез
постановяването на допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК. Посоченото освен, че обуславя наличието на
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, води и до формирането на
несправедлив резултат досежно крайния изход на спора, доколкото ищцовото
дружество се е снабдило със заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата
от 1055,56 лева, представляваща неплатени задължения на същата за
консумирана питейна вода и отведена
канална вода за периода от 11.08.2014 г. до 11.06.2018 г. , както и мораторна
лихва към главницата за период от 31.10.2014 г. до 31.05.2018 г. в размер на
138,20 лева , а същевременно в диспозитива на
съдебното решение по иска по чл. 422 ГПК
е признато за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата от 832,71 лева – стойността на неплатените суми за консумиране
на питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2015 г. – 11.06.2018 г.
, както и за сумата от 72,53 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2015 г. – 11.06.2018 г. без да е налице прекратително определение за
останалата част от претенцията.
Следователно, ищецът е направил валиден отказ от
предявения иск за главница в частта ѝ над 832,71 лева до пълния предявен
размер от 1055,56 лева и за мораторна лихва в частта ѝ над 72,53 лева до
пълния претендиран размер от 138,20 лева.
Ето
защо е налице валиден отказ от иска по смисъла на чл. 233 ГПК и производството
по делото следва да бъде прекратено по предявените претенции над посочените
суми.
Същевременно
и с оглед задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, следва
да се обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с оглед
прекратяване на производството по делото в посочените части. Ето защо Заповед №
5807 от 26.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, следва да бъде обезсилена в посочените
части. Като последица от отказа от иска в посочените части, заповедта следва да
бъде обезсилена и в частта относно присъдените разноските, съразмерни на тази
част от исковете.
По искането за изменение на решението в
частта за разноските:
Изменението на
иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с
десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер.Следователно,
при пълното уважаване на намаления по реда на чл. 214 ГПК размер на иска на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от първоначално
предявения размер на иска, в който смисъл е
и молбата на жалбоподателката в настоящото производство.
С решение № 292/ 21.01.2019 г. , постановено по гр. дело № 14393 по
описа за 2018 г. на РС- Пловдив, първостепенният съд е осъдил жалбоподателката
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД направените разноски за
производството по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на РС- Пловдив, както и
разноските, сторени в исковото производство в общ размер от 400,00 лева –
държавни такси и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Посочените суми са претендирани от
ищцовото дружество с молбата за изменение на иска от 21.01.2019 г., като същото
изрично е помолило да бъдат определени съразмерно с частта на иска, която се
признава от ответницата.
С обжалваното допълнително решение № 1707/07.05.2019 г., постановено по
гр. дело № 14393 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, районният съд е оставил
без уважение молбата на ответницата за
изменение на решение № 292/ 21.01.2019 г., постановено по гр. дело №
14393 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив в частта за разноските, излагайки
съображения за неоснователност на
същата. Посочил е, че дори и при
частичен отказ от иска и частично обезсилване на процесната заповед за
изпълнение, определеният при постановяване на решението размер не би се
променил. Тези изводи са неправилни, поради което молбата за изменение на
решението следва да бъде уважена, а сторените в производството от страна на
ищцовото дружество разноски следва да бъдат присъдени в пропорционален размер, а
именно 303,32 лева.
Направено е искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, като своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК с
искане за присъждане на 25 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение,
което да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Настоящият съдебен
състав намира, че така направеното искане следва да бъде оставено без уважение,
доколкото от данните по делото не се установяват предпоставките за присъждане
на същото. Това е така, защото ищцовото дружество – въззиваема страна в
настоящото производство не е дало повод за завеждане на делото пред настоящата
инстанция, поради което неоправдано би било същото да бъде натоварено да
заплати така претендираните разноски за въззивна инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1707 от 07.05.2019 г., постановено по гр.дело № 14393 по описа
за 2018 г. на РС- Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от М.Ф.
молба за допълване на решение № 292 от 23.01.2019 г., постановено по гр. дело №
14393/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ гр.състав, както и молбата ѝ
за изменение на решението в частта му за разноските, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 292 от 23.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 14393/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ гр.състав, в частта, с която М.С.Ф., ЕИК ********** е
осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* направените разноски за производството по делото пред първа
инстанция и тези по частно гр. дело № 10412/2018 г. по описа на РС- Пловдив, като намалява
същите от 400,00 лева на 303,32 лева.
ПРЕКРАТЯВА поради отказ от иска от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД
производството по гр. д. № 14393 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, в частта ,
с която се претендира сумата над 832,71
лева до пълния предявен размер от 1055,56 лева, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 11.08.2014 г. до 12.06.2015 г., както и в частта, с която се претендира сумата над 72,53 лева до пълния претендиран размер
от 138,20 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5807 от 26.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 10412/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ състав в следните ѝ части:
1.
В частта, с която е разпоредено М.С.Ф. да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД главница , представляваща стойността на
неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в град П., бул. „****, ап. * за периода от 11.08.2014 г. до
11.06.2018 г. сумата над 832,71 лева до пълния предявен
размер от 1055,56 лева;
2. В частта, в която е разпоредено М.С.Ф. да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2014
г. до 31.05.2018 г. сумата над 72,53 лева до пълния претендиран размер
от 138,20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, като в частта, с която се прекратява производството има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив
в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от
страните, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Да се връчи препис от настоящото решение
на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.