Р Е Ш Е Н И Е
№4518/24.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на четвърти октомври,
през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов адм. дело №9400 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с жалба на С. Н. С. ***,
починал в хода на процеса, заместен от правоприемникът си Е. С С.,
ЕГН********** *** срещу
Заповед № 1189/26.04.2017г. на *а на Община
Варна, с която е отказано издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и
ал.5 от ППЗСПЗЗ на имот с пл.№ 6297 от
КП от 1956г., идентичен с имоти пл. № № 734 и 735 от ПКП
на ЗСПЗ гр.Варна във връзка с молба вх. №
АУ061044ВН/12.07.2016г.
Излагат се от жалбоподателя твърдения за неоснователност на отказа на
административния орган, като се иска същия да бъде отменен. В съдебно заседание
жалбоподателя чрез адв. Златев поддържа молбата си, пледира за отмяна на отказа
на *а на Община Варна за издаване на удостоверение и скица на имота.
В съдебно заседание ответникът – *а на Община Варна, чрез юрисконсулт
Цветкова намира жалбата за неоснователна и като такава желае да бъде оставено
от съда без уважение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на съдебно решение постановено по гр.д. №7704/1994г. на ВРС, образувано по жалба на Жейна Михайлова Стоянова, Соня
Стоянова Табакова, С.С.С. и С. Н. С. *** е отменено частично
решението на ОбПК Варна, с което се отказва на наследниците на Ц.Н.С.
възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, находящи се в
строителните граници на гр. Варна и вместо него е постановено
друго, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.Н.С.,
б.ж. на гр. Варна, находящи се в строителните граници
на гр. Варна, бивша местност „Налбант чешма” и
представляващи имот пл. № 6297
по КП на местността от 1956г., при граници имоти пл. №№ 6287, 6288,
6298, 6299 до размер от 20,8 дка, като е отхвърлена жалбата им против
същото решение на ОбПК Варна, в частта му, с която се претендира възстановяване
на право на собственост върху част от същия имот с площ от 7 дка до общ размер от 28,7 дка. Същото не подлежи
на обжалване и е влязло в сила на 27.06.1995г.
По искане вх. № АУ-19007/20.10.2003г. в полза на
наследниците на Ц.Н.С., чрез С. Н. С., е
издадено удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ №
АУ-19007/03.11.2013г. и скица.
С Решение № 1014/03.11.2003г.
на ОСЗГ - гр.
Варна, е признато правото на собственост на наследниците на Ц.Н.С. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот: овощна
градина от 20.800 дка, находящ се
в строителните граници на Владиславово в местността „Налбант чешма" - имот
пл. № 6297 от
КП от 1956г., който е нанесен върху ПКП на ЗПЗ с нови
пл. №№734 и
735.
С
решение от 18.11.2005г., влязло в законна сила на
15.12.2005г., постановено по гр.д. № 8618 по описа на ВРС, е прогласена нищожността на
решение № 1014 от
03.11.2003г. на ОСЗГ - гр. Варна, в частта по раздел III.
С Протокол №
4/17.01.2007г. за въвод във владение на имоти в Община Варна, наследниците
на Ц.Н.С., чрез С. Ст. С. и адв. Надежда Пискюлева,
собственици на имот 6297
от плана на гр. Варна - 1956г. на
ЗПЗ, идентичен с ПИ 734, ПИ 735 по
ПКП на ЗПЗ, гр. Варна, са въведени във владение на възстановения
им с Решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ - гр. Варна имот с площ
8155 кв.м.
С решение от 27.07.1998г.
на ВРС по гр.д. № 1535/1997г. се
отхвърлени искове на С.С., С.С. и Соня Табакова против Пламен Желязков Димитров
в качеството му на собственик на ЕТ „Товаро-разтоварна-Пламен Димитров" за
предаване на владението върху недвижим имот - част
от имот пл.№6297 по КП от 1956г., находящ се в м. „Налбант чешма"- сега
ЗПЗ на гр. Варна, при граници: част от имот с пл.№6297, заета от СД
„Дига-2", „Феникс ресурси"АД, стар път за Девня и празно място от
пл.№6297, за заплащане на обезщетение за ползването на имота и мораторни лихви
върху претендираното обезщетение, на основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Решението е оставено в сила с решение от 16.09.1999г. на ВОС по в.гр.д. №82/1999г., а решението
на ВОС е оставено в сила с решение №857/30.05.2000г. по
дело №340/2000г. на ВКС.
Видно от нотариален акт №134 от 14.04.2004г.
ЕТ „Товаро-разтоварна-Пламен Димитров”, представлявано от собственика си и
управител Пламен Димитров е признат за собственик на недвижим имот - поземлен
имот пл.№1668 по плана на ЗПЗ, гр.Варна, целият с пространство от 5460
кв.м., при граници, посочени в акта.
Издадено е удостоверение по чл.13, ал.4
и 5
от ППЗСПЗЗ №ЗАО-12959, 8778/21.04.200бг.
и скица №863/12.04.200бг.,
на наследниците на Ц.Н.С..
Със заповед №3330/15.09.2011г.
на *а на община Варна, на основание чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ и молба от С.С. и С.С.
за скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ за ПИ 6297 от
КП -195бг., административният орган е приел, че
са налице условията на чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, одобрил е решение за определяне
на застроени части по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ за имот №6297 от
КП -195бг., идентичен с ПИ 734 и
ПИ 735
от ПКП на ЗПЗ, гр.Варна, описани в заповедта.
С Решение № 1616/08.04.2013г.
на ВРС е прогласена за нищожна Заповед №3330/15.09.2011г. на *а на община Варна.
С Решение № 246/2017г. на ВАС е
отменен мълчалив отказ на *а на община Варна за издаване на удостоверение и
скица по заявление вх.№ АУ 061044ВН от 12.07.2016г. и е върната преписката за
произнасяне.
По делото е депозирано заключение
на в.л. Р.П., в което се посочва, че имот № 6297 по КП “ Крайбрежието” от 1957г. е идентичен с имоти
№№734 и 735 по ПКП на територията на ЗПЗ, приет през 1999г. Имота е с обща площ
от 24563 кв.м. В тази обща площ попадат 3498 кв.м. - улици по регулация съобразно ПЗР от 2004г.,
засторени площи в размер на 14490 кв.м., при което свободната площ възлиза на
6575 кв.м. В допълнителното си заключение в.л. посочва на комбинирана скица №1
имот №1668 по КП на ЗПЗ, като в заключението си посочва, че припокриващта се
част с имот с идентификатор 10135.4510.742 възлиза на 4818 кв.м.
От представеното по делото удостоверение за наследници
№190312/05.04.2019г. от Община Варна се установява, че наследник на
жалбоподателя Светозар Н. С.,*** е Е. С С., ЕГН ********** ***.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, разгледана по същество същата
е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ когато
се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата
служба на общината. Общинската служба по земеделие
може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата
служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците. Хипотезата на чл.11 ППЗСПЗЗ посочва, че Общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.
13а.
Скицата и удостоверението установяват само
една част от релевантната за възстановяването на собствеността информация –
дали върху земите е извършена строителна дейност, дали под, през или над имота
са изградени съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които не
позволяват възстановяването на правото на собственост, каква е площта,
необходима за обслужване на изградените сгради и съоръжения съобразно
нормативната уредба, действаща към датата на издаване на заповедта на *а на
общината (Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни
обекти, действала от 1992 г. до 2001 г.; Наредба № 5/2001 г. за правила и
нормативи за устройство на територията, действала от 2001 г. до 13.01.2004 г. и
действаща след тази дата и понастоящем Наредба № 7/2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони),
както и ограниченията на правото на собственост. Цитираните
документи, редом с всички останали, относими към правото на възстановяване на
собствеността обстоятелства и предпоставки, ще бъдат преценени от органа по
поземлена собственост в производството по издаване на решението за реституция.
В това производство – по възстановяване на собствеността, съгласно практиката
на Конституционния съд, на ВКС и на ВАС, която е категорична и единна, не могат
да участват трети лица извън заявителите на реституция и административния орган, в който смисъл е ТР
№5/18.10.2011г. на ВАС.
Издаването на тези документи е
задължителен елемент от фактическия състав на възстановяване правото на
собственост върху имоти, попадащи в урбанизираните територии, тъй като ОСЗ постановява решенията си въз
основа на тях. При наличието на предвидените предпоставки за
издаването на тези документи административния орган действа при условията на
обвързана компетенстност и е задължен да ги издаде, тъй като в
противен случай молителите в рестутиционното производство биха били
лишени от възможността да упражнят правото си на възстановяване на
собствеността върху тези имоти. Изречение на ал. 4 на чл. 13 от ППЗСПЗЗ предвижда, че общинската служба може да изиска
служебно тези документи, независимо от направените от собственика постъпки.
От анализа на
представените по делото писмени доказателства съдът приема, че за С. Н. С. ***, починал в хода на процеса, заместен от наследникът
си е
налице интерес от искането за издаване на удостоверение и скица по отношение на
имот №6297 по КП от 1956г., доколкото се установи, че
със съдебно решение по гр. дело №7704/1994г. на ВРС, в полза на наследниците Ц.Н.С., след които е и С., за който факт не се спори, е отменен
отказ на ПК Варна за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи в строителните граници на гр. Варна, като вместо него е възстановено правото на собственост на наследниците
на Ц.Н.С., б.ж. на гр. Варна,
находящи се в строителните граници на гр. Варна, бивша
местност „Налбант чешма” и представляващи имот пл. № 6297 по КП на местността от 1956г. В последствие е издадено решение
на ОСЗГ №1014/03.11.2003г. на ОСЗГ гр. Варна, с което е
признато правото на собственост на наследниците на Ц.Н.С. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот: овощна
градина от 20.800 дка, находящ се
в строителните граници на Владиславово в местността „Налбант чешма" - имот
пл. № 6297
от КП от 1956г.,
който е нанесен върху ПКП на ЗПЗ с нови пл. №№734 и 735. Това решение на ОСЗГ Варна от
18.11.2005г., влязло в законна сила на 15.12.2005г.,
постановено по гр.д. № 8618
по описа на ВРС, е прогласено
за нищожно. При така изложеното се достига до извода, че в полза на
наследниците Ц.Н.С. следва отново органа по
земеделска реституция да се произнесе във връзка с признатите им права. Без
значение за производството са заявените върху част от имота права на трети
лица, доколкото в това производство спор за материални права не се
разрешава.
Удостоверението
и скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ са необходима и задължителна
предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие и
гори (бившата поземлена комисия) на основание чл. 11,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните
територии. В такива случаи преди издаването на скица и
удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал.
3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба
на общината, одобрено със заповед на *а на общината, в което се определя
застроената част, която не се възстановява на собствениците. С други думи, на базата на заповедта на *а на общината по чл.
11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне
на застроената част се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската служба по
земеделие и гори като колективен административен орган по поземлената
собственост постановява решение за възстановяване правото на собственост върху
имоти в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните
територии). В резултат на всичко изложено до тук
следва извода, че преди да се издадат исканите документи, следва компетентният
за това административен орган - *а на Община Варна да задвижи процедурата по чл. 11, ал.
4 от ППЗСПЗЗ за да се определи застроената част, респективно
свободната площ съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми.
Не е в правомощията нито на *а на общината, нито на
съда да се произнася за възстановяване правото на собственост върху бивши
земеделски земи, които сега по една или друга причина се намират в строителните
граници на населените места.
Единствено в компетентност на ОСЗ е да се
произнесе по въпроса за
възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, които сега
по една или друга причина се намират в строителните граници на населените места. ОСЗ като колективен орган по поземлената собственост
постановява решение по чл. 11, ал. 1
от ППЗСПЗЗ и тя следва да направи преценката дали правото на собственост върху
претендираните имоти ще се възстанови по реда на ЗСПЗЗ, респективно Правилника за
приложението му (ППЗСПЗЗ) или по друг реституционен закон. Това нейно решение ще подлежи на обжалване в срока и по реда на чл.
14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този
административен акт ще бъде упражнен отделен и самостоятелен контрол за
законосъобразност в друго производство, коренно различно от настоящото.
При тези съображения жалбата на
жалбоподателя се явява основателна, поради което следва да бъде отменен отказът
на *а на Община Варна обективиран в Заповед № 1189/26.04.2017г., с която е
отказано издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ
на имот с пл.№ 6297 от КП от 1956г.,
идентичен с имоти пл. № № 734 и 735 от ПКП на ЗСПЗ гр.Варна
във връзка с молба вх. № АУ061044ВН/12.07.2016г.
По отношение на разноските:
В полза на Е. С С., ЕГН ********** *** следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1400 лева,
от които 400 лева съдено – деловодни разноски, 500 лева възнаграждение за
процесуално представителство пред ВРС и 500 лева възнаграждение за процесуално
представителство пред касационната инстанция, пред която е образувано адм. дело
№413/2019г. по описа на Административен съд – Варна.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Н. С. *** починал в хода на процеса, заместен от правоприемникът
си Е. С С.,
ЕГН ********** *** Заповед №
1189/26.04.2017г. на *а на
Община Варна, с която е отказано издаването на удостоверение и скица по чл.13,
ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ на имот с пл.№ 6297
от КП от 1956г., идентичен с имоти пл. № № 734 и 735 от ПКП на ЗСПЗ гр.Варна.
ИЗПРАЩА делото,
като преписка на Община Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със
задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.
Осъжда Община Варна с административен
адрес гр. Варна, бул. ОПП№43, представлявана от И Пв качеството му на * да
заплати на Е. С С., ЕГН********** *** сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, от
които 400 лева съдено – деловодни разноски, 500 лева възнаграждение за процесуално
представителство пред Варненски районен съд и 500 лева възнаграждение за
процесуално представителство пред касационната инстанция, пред която е
образувано адм. дело №413/2019г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: