Решение по дело №2647/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/…………02.2018 год., гр. Варна

                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАЯ НЕДКОВА

                              ЧЛЕНОВЕ:           КОНСТАНТИН И.                                         МИЛЕНА НИКОЛОВА – Мл. съдия  

 

при участието на секретаря ДОНИКА ХРИСТОВА, разгледа докладваното от съдията К. И.в. гр. дело № 2647 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на В.В.Ш. ***, подадена чрез процесуален представител адв. С. С. от АК-Благоевград срещу Решение № 4200/19.10.2017 год., постановено по гр. дело № 4400/2017 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника В.Ш. против „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от  277, 46 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231, 21 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293, 37 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32, 98 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293, 37 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

            Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане и превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

           Не са обсъдени твърденията на ищеца, както и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е бил именно ответното дружество „Булминерал“ АД; не са обсъдени и доводите на ищеца, че вписването в регистровите книги за беърбоут чартърите, водени от ИА „Морска администрация“, за беърбоут чартьор на наемателя „Шилинг Лоджистик“ С.А., което дружество не е българско юридическо лице, е нищожно по арг. от чл. 39а от КТК, поради което и това вписване не е породило правно действие. Предвид нищожността на вписаното обстоятелство ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател по смисъла на КТК, отговаря съгласно чл. 199з от КТК към ищеца за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение и на обезщетението за неползван годишен отпуск. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът за пренаемане на кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на чл. 199г от КТК първоначалният наемател – ответникът „Булминерал“ АД – Варна продължава да отговоря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора за под беърбоут чартър. Според въззивника задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър (в случая на ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна) във връзка с изплащане на възнагражденията на екипажа, са негови задължения именно по този договор към наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК. От това следва, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът „Булминерал“ АД-Варна  в качеството му на беърбоут чартьор на кораба през процесния период.

           Не са обсъдени и наведените от ищеца доводи, черпени от разпоредбите на чл. 88б КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, от анализа на които разпоредби следва, че лицето, което следва да се счита за работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под български флаг, е разрешен с императивни норми. Това обяснява и уговорката в договора за беърбоут чартър (чл.9, б." б") , сключен между корабособственика и ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна, според която дори екипажът да е нает от собственика на кораба, то членовете му се считат за служители на чартьора. В допълнение на горното, съгласно пар. 1, т. 7 от цитираната наредба, „работодател е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба". Според въззивника от анализа на цитираната правна регламентация следва извода, че ответникът „Булминерал“ АД-Варна е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна за задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, свързани с трудовото правоотношение.

           Като не е съобразил цитираните по-горе правни норми, тяхното значение и приложимостта им настоящия случай първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение в частите, с които е отхвърлил исковете на ищеца против „Булминерал“ АД-Варна. 

           Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.

           Писмен отговор на жалбата не е подаден.          

           В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си.

           Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание.

           Първоинстанционното решение в частите, с които предявените от В.В.Ш. *** против „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна обективно кумулативно съединени искове за заплащане на следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щ. д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щ. д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от  277,46 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056, 50 щ. д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293, 37 щ. д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД, са уважени не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

           Съдът съобрази следното:

           Производството пред ВнРС е образувано по предявени от В.В.Ш. *** срещу «ВМ Интернешанъл» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Н.И.Г.и „Булминерал” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277, 46 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231, 21 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293, 37 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32, 98 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293, 37 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

            В исковата си молба, уточнена с молба от 17.05.2017 год. ищецът е изложил следните твърдения:

           Бивш член е на екипажа на м/к „Батя“ ИМО 8000836. Въз основа на индивидуален трудов договор от 23.12.2014 год., сключен с първия ответник «ВМ Интернешънъл» ЕООД ищецът е полагал труд на м/к „Батя“ ИМО 8000836, на длъжността „електротехник“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 щатски долара. Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836, плавал към него момент под български флаг, като „моряк“ по смисъла на чл. 2, т. 1, б „F“ от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. Със заповед на управителя на «ВМ Интернешънъл» ЕООД от 28.04.2015 год. трудовия договор на ищеца бил прекратен. Твърди, че за месец март 2015 год. и за месец април 2015 год. не му е било заплатено дължимото трудово възнаграждение в общ размер на 4524, 37 щатски долара (съответно за м. март 2015 год. – 2467, 87 щатски долара и за м. април 2015 – 2056, 50 щатски долара), както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. за 7 работни дни в размер на 293, 37 щатски долара. Задълженията били потвърдени от работодателя в справка за дължими суми. Работодателят изпаднал в забава за плащането на посочените суми на 27.04.2015г. – датата на прекратяване на турдовия договор. Твърди още, че в периода юли – октомври 2015 год. вторият ответник –„Булминерал” АД – Варна е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който ищецът е полагал труд, поради което и на основание чл. 199з КТК „Булминерал” АД – Варна отговаря солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна за задължението към ищеца за плащане на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ. Навежда, че съгласно чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатация на кораба. Ответникът „Булминерал” АД – Варна изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати към екипажа, чрез споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015 год. сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимите им възнаграждения. В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца горните суми.

           В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВМ Интернешънъл“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Булминерал“ АД, оспорва предявените срещу него искове, счита, че са неоснователни. Твърди, че между него и ищеца няма сключван трудов договор, поради което и липсват основания за ангажиране на отговорността му към ищеца за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, произтичащи от трудово правоотношение между страните. Навежда, че нормата на чл. 199з от КТК е неприложима. Твърди, че е бил наемател на кораба „Батя“ въз основа на сключен със собственика на кораба – „Индивидюъл Технолъджи СА“ – договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 год., по отношение на който договор е приложимо английското право, а не българското, поради което и нормите на КТК в случая са неприложими. Не оспорва, че е универсален правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК *********, както и че е бил беърбоут чартьор на кораба в периода от 08.01.2015 год. до 13.11.2015 год. Твърди още, че поради преотдаването на кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“ с договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 год., не е назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по трудовия договор на ищеца и няма информация за извършени и дължими по договора плащания. Не оспорва, че по споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци – членове на екипажа на кораба, но ищецът не е сред тях. Излага, че на 06.01.2012 г. е сключил с корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“, Маршалови острови договор за беърбоут чартър за срок от 11.01.2012 год. до 06.01.2017 год. Договорът е бил прекратен на 13.11.2015 год. поради продажбата на кораба. Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. ответникът „Булминерал“ АД е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА“, в качеството му на корабопритежател и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен договор от 07.05.2013 год. за мениджмънт на кораба за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Посочва, че трудовият договор на ищеца е сключен с първия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – мениджър на кораба, който при сключването на трудовия договор е действал от свое име и именно „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е поел задълженията и отговорностите на корабособственик по смисъла на чл. ІІ (j) от Морската трудова конвенция. Поради изложеното счита, че в периода 23.12.2014 год. – 28.04.2015 год. не е бил работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

           Настоява за отхвърляне на предявените против него искове.

           В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете си против двамата ответници.

           В съдебно заседание ответникът „ВМ Интернешънъл“ ЕООД не изпраща представител.

           В съдебно заседание ответникът „Булминерал“ АД–Варна чрез процесуални представители оспорва предявените против него искове, настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

           На 23.12.2014 год. е сключен индивидуален трудов договор, с който „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, представлявано от управителя си Георги Генчев Генчев, е назначил ищеца В.В.Ш. като моряк/работник на длъжност „електротехник“, с място на работа м/к „Батя“, IMO 8000836 от датата на присъединяването му към екипажа. В договора не се съдържат данни, които да обосноват извод, че „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, посочен в трудовия договор като работодател, е действал като нечий пълномощник, т. е., че е действал от чуждо име. Със заповед № 286/28.04.2015 год. на управителя на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 26.04.2015 год.

           От справка от 05.08.2015 год. за дължими суми, изд. от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна е видно, че работодателят „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна дължи на служителя В.В.Ш. на длъжност „електротехник“ на м/к „Батя“, работни заплати и обезщетение по чл. 224 КТ, съответно: за м.март 2015г. – нетна заплата от 2467, 87 щатски долара; за м. април, 2015г. – нетна заплата вкл. и обезщетение по чл. 224 за 7 дни от 2349,87 щатски долара.

           От договор от 06.01.2012 год. е видно, че на 06.01.2012г. в гр. Варна е сключен договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ (бивш Дюрингтон) GBSN, IMO 8000836 за период от 5 години, т. е, до 06.01.2017 год.

           Представен е и договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 год., сключен между беърбоут чартьора на м/к „Батя“ „Булминерал” ООД и под-беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик С.А.“, според който „Булминерал“ ООД – Варна е предоставил под наем на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови м/к „Батя“, IMO 8000836 за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.

           Видно от извлечението от корабния регистър и данните в ИА „Морска администрация“, предоставени с  писмо № В-2994/02.02.2016 год., като беърбоут чартьор на м/к „Батя“ IMO 8000836 за процесния период – 15.07.2015 год. – 15.10.2015 год. е вписан „Булминерал” ООД, а под-беърбоут чартьор – „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Установява се още, че м/к „Батя“ е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 год. по молба на корабособственика във връзка с прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“ ООД, поради продажбата на кораба. От датата на вписването на м/к „Батя“ на 11.01.2012 год. в регистъра на корабите, наети на беърбоут чартър, до датата на заличаването (17.11.2015 год.) корабът е плавал под български флаг.

           На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“ е сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“.          

           От заверено за вярност и придружено с превод на български език пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в гр. Пирея, РГърция, се установява, че законният представител на Шипинг Лоджистик С.А. Д.Дж. Р.е упълномощил К.И.да подписва, извършва и представя всякакви споразумения, договори и други документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на дружеството.

           От препис от първата страница на корабния дневник на м/к „Батя“ за първото полугодие на 2015 год. е видно, че като корабособственик (наемател) е вписан „Bul mineral“.

За установяване на твърденията си, че „Шипинг лоджистик“ С.А. реално е бил подбеърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е експлоатирал кораба в процесния период, ответникът „Булминерал“ АД е представил по опис писмени доказателства (фактури и платежни нареждания) за извършени в периода м. ноември 2014 год. – м. юли 2015 год. разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А. по повод експлоатацията на кораба, вкл. доказателства, установяващи извършени плащания към корабния мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД по повод експлоатацията на м/к „Батя“, вкл. и за възнаграждения на персона-ла – л. 124-180 от първоинстанционното дело.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Спорният въпрос между страните е дали ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД – Варна е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна, за заплащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Както в исковата молба, така и във въззивната жалба, въззивникът обосновава солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД –Варна с твърдения, че през процесния период същият е бил беърбоут чартьор на кораба, съотв. с приложението на чл.199з от КТ.

             Пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Съгл. чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Извод за наличието й не може да бъде изведен въз основа на тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на страните по договора.

           Съобразно § 1, т.17 и т.25 от ДР КТК, „беърбоут чартър” е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г КТК, от своя страна предоставя възможност, в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него – в настоящия случай под-беърбоут чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Нормативно уредени са и задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър, приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е предвидено че търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка - чл. 199ж от КТК. Според чл. 199з от КТК (Отговорност на наемателя пред трети лица) наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.

           От друга страна, на основание т. 2 на чл. 225а от КТК с договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя и комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Кодекса за търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател” като създава ясно разграничение между тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.

           Установено е по делото, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“ ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. Установено е също, че на 07.05.2013 г. „Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к „Батя“. Няма спор между страните, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име.  

          От приетото по – горе се налага идзвода, че с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.  

           Доводите на ищеца, че договорът за под беърбоут чартър, сключен между „Булминерал“ АД и „Шипинг Лоджистик С.А.“ реално не е бил изпълняван, а лицето, което реално е експлоатирало кораба в процесния период (декември 2014 – април 2015 год.) е именно ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна са неотносими към настоящия спор.

           Дори и да се приеме, че договорът от 07.05.2013 год. с който „Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016 г. е симулативен и не е породил действие и че корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е ответникът „Булминерал“ АД, няма основание за извод, че „Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна, за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца и на обезщетение по чл. 224 КТ. Това е така защото, както се посочи по – горе, пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена.

           Трудовите договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовия договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.

            В случая трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който при сключването му е действал от свое име, поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя.

           Неоснователно е позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.199з от КТК, доколкото същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з КТК.

           Предвид изложеното и липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД –Варна за заплащане на претендираните суми, настоящият състав намира, че исковете на ищеца против „Булминерал“ АД-Варна са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

           В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Възражението на въззивника за недължимост на претендираните от въззиваемото дружество разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение настоящият състав намира за основателно.

           В настоящото производство ангажираният от въззиваемото дружество процесуален представител не е извършил никакви процесуални действия – липсва подаден отговор на въззивната жалба; не се е явил в съдебно заседание, а депозираното на 15.01.2018 год. писмено становище по същество възпроизвежда писмения отговор на исковата молба и представената в първата инстанция писмена защита. 

           Предвид изложеното разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемото дружество не се присъждат.

           Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4200/19.10.2017 год., постановено по гр. дело № 4400/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от В.В.Ш. ЕГН ********** *** срещу „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277, 46 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231, 21 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293, 37 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32, 98 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293, 37 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД;

           ОТХВЪРЛЯ искането на „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” № 28 за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Първоинстанционното решение в частите, с които исковете на В.В.Ш. ЕГН ********** *** срещу „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4 са уважени, не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.

           Решението в частта му по иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4 524, 37 щатски долара и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 508, 67 щатски долара подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария  в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта му по иска по чл. 224 КТ за сумата от 293, 37 щатски долара и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 32, 98 щатски долара въззивното решение не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

                                            Членове:1.

 

 

 

       2.