Решение по дело №5321/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2830
Дата: 23 юли 2025 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20243110105321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2830
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110105321 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от К. Д. Г., гр. Варна, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове за:
1/ обявяване за недействителна на сключената без представителна власт сделка между
К. Д. Г. и Н. Н. Г. по покупко-продажба на движими вещи, на основание чл. 42 ЗЗД,
евентуално за обявяване за недействителност на сделката поради договаряне на
представителя Н. В. П. и купувача Н. Н. Г. във вреда на представлявания К. Д. Г., на
основание чл. 40 ЗЗД, както и за осъждане на Н. Н. Г. да върне даденото по договора поради
липса на основание за получаването, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
2/ обявяване за недействителна на сключената без представителна власт сделка между
К. Д. Г. и „**** по покупко-продажба на движима вещ, на основание чл. 42 ЗЗД, евентуално
за обявяване за недействителност на сделката поради договаряне на представителя Н. В. П.
и купувача*** във вреда на представлявания К. Д. Г., на основание чл. 40 ЗЗД, както и за
осъждане на „**** да върне даденото по договора поради липса на основание за
получаването, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата К. Д. Г. твърди, че с Н. В. П. /син на ответницата Н. Г./ в
периода 2020 г. – м.01.2023 г. се намирали във фактическо съжителство, като живеели в
къщата на ответницата. С пълномощно с рег. № 3342 от 22.03.2022 г. страната
упълномощила партньора си да извършва действия по управление и разпореждане с
притежаваните от нея леки коли – ***;*** и ****, които били прибрани в автосалон „Х car”,
където П. работел. След раздялата между лицата, ищцата поискала П. да й върне личните
вещи и автомобилите, но доколкото същият отказал, страната подала жалба, по която било
образувано ДП № 2555/2023 г. по описа на III РПУ – Варна, което към на настоящия момент
все още не е приключило. Предвид това, в исковата молба е изложено, че на 13.03.2023 г.
ищцата оттеглила правата, дадени на П. с пълномощното от 22.03.2022 г., като на същия ден
била вписана и декларацията за извършеното оттегляне и заедно с това уведомила и бившия
си партньор за стореното. Независимо от това обаче П. се разпоредил с посочените
автомобили, като с договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 719 от 21.03.2023 г.
продал на ответницата Н. Г. л.а. *** ТС и л.а. ***, за сумата от общо 6 000 лв., а на другия
1
ответник „***с договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 718 от 21.03.2023 г. - *** за
сумата от 6 000 лв. Твърди се, че посочените в договорите суми не са й изплащани, а
отделно от това и счита, че продажните цени за многократно занижени в сравнение с
действителната стойност на автомобилите. Страната намира, че процесните договори са
недействителни, предвид това, че са сключени от лице без представителна власт, с оглед на
което и не могат да породят произтичащите от съглашенията права и задължения. Страната
отправя покана до ответниците за заплащането на обезщетение за лишаването й от ползване
на собствените й движими вещи, считано от датата на получаване на препис от исковата
молба от всяка страна, като от Н. Г. се претендира сумата от 50 евро/ден за л.а. *** евро/ден
за л.а. ***, от „*** – 60 евро/ден за л.а. ***. В тази връзка се иска прогласяване
недействителността на процесните договори за покупко-продажба от 21.03.2023 г. поради
сключването им от лице без представителна власт, евентуално поради сключването им във
вреда на представлявания, предвид силно занижената им продажна цена. Иска се и връщане
на процесните автомобили в патримониума на ищцата. Моли се за присъждане на съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Н. Г. и *** са депозирали идентични отговори
на исковата молба, с които се поддържа становище за недопустимост на претенциите,
евентуално на тяхната неоснователност. Излага се от ответницата, че синът й Н. П. със
собствени средства закупил на ищцата л.а.*** л.а. *** и и ***, с оглед на което и същата го
упълномощила да се разпорежда с тях. Ответниците намират, че извършените покупко-
продажби са напълно законосъобразни, с оглед на което и не са налице основания за
предаване владението на процесните автомобили, което владение се признава, че се
осъществява от купувачите. Поддържат, че не са знаели за извършеното оттегляне на
пълномощното в полза на представителя на ищцата. Сочат, че от ищцата не са представени
доказателства за твърденията й. Съобразно изложеното се иска отхвърлянето на така
предявените искове. Моли се за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата молба. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 19.11.2021 г., с
нотариална заверка на подписите /л. 12/, се установява, че ***е продало на К. Д. Г.,
действаща чрез пълномощника си А. *** лек автомобил *** за сумата от 25 200 лв.,
получена напълно по банков път по силата на предварителен договор от 10.08.2020 г. между
„*** и А. ***и прилежащо към него Споразумение от 19.11.2021 г., по силата на което К. Д.
Г. поема всички права и задължения на А. *** Представено е свидетелство за регистрация на
автомобила от 16.12.2021 г. с вписан собственик К. Д. Г. /л. 14/.
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 29.12.2021 г., с
нотариална заверка на подписите /л. 15/, се установява, че ***С. П.а е продала на К. Д. Г. лек
автомобил *** за сумата от 6 000 лв., получена напълно в брой преди подписване на
договора. Представено е свидетелство за регистрация на автомобила от 29.12.2021 г. с
вписан собственик К. Д. Г. /л. 16/.
От Договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2022 г., с нотариална заверка на
подписите /л. 17/, се установява, че *** са продали на К. Д. Г. лек автомобил *** за сумата от
900 лв., получена напълно и в брой. Представено е свидетелство за регистрация на
автомобила от 22.12.2022 г. с вписан собственик К. Д. Г. /л. 19/.
От Удостоверение № 3438/04.04.2023 г. на нотариус № 572 ** /л. 20/ се установява, че
на 22.03.2022 г. е извършено вписване на удостоверяване на подпис върху пълномощно за
управление и прехвърляне на МПС с № 3342, със страни: упълномощител – К. Д. Г. и
2
упълномощен – Н. В. П. и с действие: купува, продава, регистрира МПС-та.
Упълномощителят има право да преупълномощава трети лица. Пълномощното е безсрочно.
По делото е представено самото пълномощно от 22.03.2022 г. /л. 81/
От Декларация за оттегляне на пълномощно, с нотариална заверка на подписите на
13.03.2023 г., /л. 21/ се установява, че К. Д. Г. е декларирала, че оттегля всички права дадени
с пълномощно рег.№ ****от 22.03.2022 г., с което е упълномощила Н. В. П. да извършва
съответните действия – „купува, продава, регистрира МПС-та. Упълномощителят има право
да преупълномощава трети лица. Пълномощното е безсрочно.“.
От Удостоверение рег.№ ***от 14.11.2024 г. на нотариус *** /л. 103/ се установява, че
на 13.03.2023 г. в 16,56 ч. в Електронния регистър „Единство“ под. рег.№ ***е вписана
декларация за оттегляне на пълномощно, подписано от К. Д. Г. с рег.№ 3342 от 22.03.2022 г.
Представена е извадка от регистъра /л. 164/.
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.03.2023 г., с
нотариална заверка на подписите /л. 22-23/, се установява, че К. Д. Г., действаща чрез
пълномощника си Н. В. П., е продала на *** лек автомобил *** за сумата от 6 000 лв.,
платена в брой преди сключване на договора.
От Договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 21.03.2023 г., с
нотариална заверка на подписите /л. 24-25/, се установява, че К. Д. Г., действаща чрез
пълномощника си Н. В. П., е продала на Н. Н. Г. лек автомобил *** и лек автомобил *** за
сумата от 6 000 лв., платена в брой преди сключване на договора.
Представена е разпечатка за проведена електронна кореспонденция по приложението
Вайбър /л. 136-142/ в периода 06-07 март 2023 г., както и в периода 12-18 март 2023 г. /л. 149-
160/
Представена е електронна разпечатка на текстово съобщение (СМС) от 04.04.2023 г.
от 11:54 ч. с текст: „Н. П., уведомявам те, че на 13.03.2023 год. ти прекратих пълномощно
номер 3342, и ти прекратявам всички права по това пълномощно, включително и продажба!
СЧИТАЙ СЕ ЗА ОФИЦИАЛНО УВЕДОМЕН! К. Г.“.
Постъпило е писмо от 05.11.2024 г. от ВРП /л. 91/, от което се установява, че е
образувано ДП № 1238/2023 г. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като към
този момент делото е висящо и няма лице привлечено като обвиняем. Представени са
заверени преписи от протоколите за разпит на всички свидетели в досъдебното
производство /л. 82-93/.
От заключението на вещото лице А. В. по допуснатата по делото съдебно-оценителна
експертиза /л. 94-100/ се установява, че пазарната стойност на процесните автомобили към
21.03.2023 г. е както следва: 49 000 лв. за ***; 37 700 лв. за ***и 5 100 лв. за***.
От показанията на разпитания по делото свидетел *** /л. 130, гръб/ се установява, че
се познава с К. от детството, като познава и Н., защото заедно всички са били приятели.
Споделя, че К. и Н. са живеели на семейни начала 2-3 години в периода 2020 г. – 2023 г.,
като през това време са се виждали почти всеки ден. По време на съжителството им К.
придобила 2-3 коли на нейно име, като доколкото знае тя ги купила. К. и Н. се разделили
тежко през януари 2023 г. Свидетелят присъствал на техни разговори, в които обсъждали, че
колите трябва да се прехвърлят и Н. да ги върне на К.. Н. държал колите в автосалона
„Капитал Ауто“. Колите са ***, които К. е купила, което и двамата са му споделяли. Тя е
купила колите с нейни средства, защото дълги години е работила в Германия и се върнала с
пари. Доколкото свидетелят знае К. е издала пълномощно на Н., но го била оттеглила, като
след това той прехвърлил колите. До преди няколко месеца свидетелят е бил приятел с Н., но
сега били скарани, защото купил от него кола Ауди А6 на изплащане, за което платил 7-8 000
лв., но не заплатил вноската и Н. му взел колата. След това отишъл и продал колата и не му
върнал парите. Нямали договор за това. Свидетелят е бил заедно с К. на оттеглянето на
пълномощното, но на Н. не е казвал за това. Не е чувал и К. да му е казвала. Доколкото знае
Н. е дал автомобилите на негов колега – ***, който също има автосалон. Знае, че К. е
3
платила колите и са на нейно име. Присъствал на разговор между К. и Н., в който
обсъждали, че колите са нейни. Доколкото знае К. се върнала с пари и докарала ***Е60,
което също отишло в салона за продаване. На предаване на пари не е присъствал. Не знае
кой е купил колите. Докато К. живеела с Н. не знае дали се е включвала с някакви средства.
Не знае къде е работила К..
От показанията на разпитаната по делото свидетелка ***С. /л. 131/ се установява, че
се познава с К. от детската градина, а Н. и майка му от няколко години. Споделя, че Н. и К.
са били заедно от 2020 г. до началото на 2023 г. Имали много проблеми, защото Н. я
заплашвал. Взел й колите ***и всичко започнало за пари. К. работила дълго време в
Германия и искала да си купи в България жилище. Докато били заедно с Н. искали да въртят
схеми с колите, за да може тя да си вземе апартамент във Варна и да си вземе децата. Колите
К. ги купила с нейните пари, което свидетелката знаела от нея. Не е присъствала на
предаването на парите и на покупките, като при раздялата К. казала на Н. да й върне колите,
които били винаги в неговия автосалон. Само Н. се разпореждал с тях, предвид
пълномощното. Освен тези три коли, които К. платила, Н. е купувал и други коли на нейно
име, като за тях тя няма претенции. Знае, че К. оттеглила пълномощията си към Н. след
раздялата им, за което тя я подтикнала. К. казала на Н. за това веднага, което се случило
началото на март 2023 г. Не е присъствала на разговор между К. и Н. за колите. Не знае
каква сума е имала К. в банковата си сметка, но знаела, че събирала пари. Панамерата най-
вероятно е била собственост на друга жена, с която Н. е живял. Всички коли са минали по
този ред. Не знае каква сума пари е дала К. за тази покупка. Идеята била колите да се
препродадат, за да събере тя по-голяма сума за апартамент.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка *** /л. 131, гръб/ се установява,
че не познава К., но познава Н., с който са били интимни приятели през 2017 г. – 2018 г., като
над две години били заедно. През този период Н. й е купил два автомобила, като единият е
процесният *** Автомобилът е закупен с лични средства на Н. чрез бартер. Свидетелката не
е давала пари. Не знае на кого е продаден автомобила, като на самата сделка видяла К.,
която не й е давала пари на нея. Идеята била да се прехвърли колата на някого друг, защото
към този момент се е водила на нейно име, а тя не искала да има нищо общо. Колата била на
името на свидетелката, докато били заедно с Н., но след като се разделили тя останала при
него, защото всъщност той е собственикът. Свидетелката не е получавал пари за автомобила,
като идеята била просто да се прехвърли на някого друг. За свидетелката е абсурдно К. да
има претенции за колата, защото Н. я е купил и винаги си е била негова. Била му мечта и
никога не е ставало въпрос за продажба.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. В. П. /син на ответницата Н. Г./
се установява, че познава К. от 4-5 години. По време на съвместното им съжителство са
купували доста автомобили от нейно име с пълномощно. Тя никога за нищо не е давала
пари. Той й е дал пари, за да се върне от Германия, където е гледала стари хора. Тя му е
казала, че била там десет месеца. Искала е да се върне в България, защото не можела да се
издържа. Тя е нямала никакви средства. През съвместното им съжителство, освен колите, е
купувал всичко, което трябва, включително е заплатил за слагане на силикон и хуалурон.
През това време тя не работила. Пълномощното било, за да може да купува и продава коли
от нейно име. Тя го уведомила, че иска да прекрати пълномощното в чат. Искала да му
направи ново пълномощно за тези три коли, защото се притеснявала, че има някакви
задължения. Така и не му направила. После го уведомила с смс, вече след като бил продал
колите. Разделили се, защото не се разбирали, но причината не били колите. Тя не ги е
искала като са се разделили и в чат неколкократно го е уведомявала да си ги прехвърли на
негово име. *** преди това е бил на бившата му приятелка, като тогава той я е закупил и я е
прехвърлил. К. не е давала никакви пари, както и за другия автомобил – ***, който е взет от
негов приятел. Не си спомня кога К. му е направила пълномощното, но е правил други
сделки с него, не само за процесните автомобили. К. не е имала претенции за другите
автомобили. К. имала ***, когато се върнала от Германия, като лизингът той и го платил.
После тя си го продала и си взела парите. Когато се разделили К. си взела всичко нейно.
4
Искала той да прехвърли автомобилите, че да не са на нейно име. За оттеглянето на
пълномощното разбрал със смс, след като вече ги бил продал. Свидетелят разяснява, че се
занимава с продажба на автомобили. Работи в автосалон и тези три автомобила ги е
прехвърлил с пълномощно, за да не се водят на негово име, защото се опасява от запор.
Когато К. се е върнала от Германия не е имала абсолютно никакви средства, за да купи тези
автомобили. Помежду им не са се карали на кого са автомобилите. Делото се води, защото
К. няма пари и е решила да изкара. Свидетелят е давал и на баща й коли от автосалона без
пари. Споделя, че свидетелят *** лъже, защото спрял да си плаща задължението за колата,
която му е била дадена. След това колата е върната обратно и свидетелят ***решил, че е
измамен.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обявяване за
недействителни на сключени без представителна власт сделки и връщане на даденото по
договорите поради липса на основание за получаването, които са квалифицирани по чл. 42
ЗЗД, евентуално чл. 40 ЗЗД, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи: по претенцията с правно основание чл. 42 ЗЗД: че учредената от ищцата в полза
на Н. П. представителна власт с пълномощно от 22.03.2022 г. е отпаднала и процесните
договори за покупко-продажба на МПС от 21.03.2023 г. са сключени от пълномощника след
оттегляне на посоченото пълномощно, както и че незабавно след узнаването за сделките е
оспорила валидността им; по евентуалната претенция с правно основание чл. 40 ЗЗД: че към
датата на сключване на процесните договори за покупко-продажба на МПС от 21.03.2023 г.
същите са сключени във вреда на ищцата при явно неизгодни условия – при десетократно
по-ниска продажна цена в сравнение с действителната пазарна стойност на автомобилите;
представителят на ищцата и ответниците са били недобросъвестни при сключването на
процесните договори за покупко-продажба на автомобилите; по претенцията с правно
основание чл. 55 ЗЗД: че процесните автомобили се намират във владение на ответниците, в
изпълнение на договорите за покупко-продажба на МПС, които са недействителни. В тежест
на ответниците е било да установят, че имат основание да задържат автомобилите или че
същите са върнати на ищцата.
Не се оспорва между страните и от събраните по делото доказателства се установява,
че са подписани договори за покупко-продажба на МПС от 19.11.2021 г., 29.12.2021 г. и
16.12.2022 г., от които е видно, че в полза на К. Г. са прехвърлени процесните автомобили.
На 22.12.2022 г. К. Г. е упълномощила с безсрочно пълномощно Н. П. да се разпорежда от
нейно име, като купува, продава, регистрира МПС-та. На 13.03.2023 г. К. Г. е оттеглила пред
нотариус пълномощното си, като на 21.03.2023 г. с два договора за продажба на МПС
пълномощникът й Н. П., от нейно име, е прехвърлил процесните три автомобила на
ответниците по делото. Между страните няма спор, че владението върху процесните
автомобили - *** *** и ***, се упражнява от ответниците Н. Н. Г. и „***
Твърденията на ищцата са че процесните сделки от 21.03.2023 г. са недействителни,
защото са извършени от представителя без представителна власт, предвид по-ранното
оттегляне на пълномощията. Евентуално, че сделките са сключени в нейна вреда, защото са
уговорени между свързани лица продажни цени много по-ниски от пазарните.
По главните искове по чл. 42 ЗЗД
Първият основен въпрос по делото е - действал ли е Н. П. без представителна власт
при сключването на сделките от 21.03.2023 г. от името на К. Г..
Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди. В правната теория и съдебната практика се
приема, че сделката е в положение на висяща недействителност, която може да бъде
санирана с изявление на представлявания, в същата форма като тази за упълномощаването,
насочено към потвърждаване на сделката. При липса на потвърждаване, на
5
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. В конкретния случай няма данни ищцата да е
отправила такова потвърждаващо изявление, а се позовава на недействителността.
Установи се по делото, че дадените пълномощия на 22.03.2022 г. са оттеглени на
13.03.2023 г., с вписване в нотариалния регистър Единство, а сделките са изповядани след
това – на 21.03.2023 г. пред друг нотариус.
В правната теория се приема, че упълномощаването може се прекрати с оттегляне на
пълномощното, който акт е едностранно неформално волеизявление (или с конклудентни
действия) на упълномощителя, с което прекратява пълномощието изцяло или само отчасти,
което е с адресат. Трябва да се разгласи така, че да достигне до пълномощника и до третите
лица.
Същевременно в чл. 41, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че прекратяването на пълномощието
не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с
пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
В правната теория се приема, че по принцип в отношенията мнимо представляван – трето
лице правните последици на действията не настъпват, но е налице изключение, ако третото
лице не е знаело за прекратяването на представителната власт.
В настоящия случай по делото ищцата не съумя да докаже с нито едно от
ангажираните от нея доказателства, че пълномощникът Н. П. и третите лица – „***и Н.
***Г. са знаели за оттеглянето, преди да сключат процесните сделки. Дори обратното се
установи, предвид изпратения sms от ищцата на 04.04.2023 г., с което официално уведомява
П., че му оттегля пълномощното. Не се събраха никакви доказателства, че тя по някакъв
начин по-рано го е уведомила за това оттегляне. Действително, в кореспонденцията между
тях на 06.03.2023 г. тя е написала „Аз ще прекратя пълномощното“, но после е записала
„Ново ще ти направя“, което води до извод за желание за уреждане на отношенията между
тях. Отделно самото изявление, че ще извърши някакво правно действие, не е равнозначно
на извършването му, като уведомяването за оттеглянето на пълномощията следва да се
направи след самото оттегляне, а не преди това. Същата е снимала и регистрационните
талони на автомобилите, за да може пълномощника да уреди прехвърлянето на
автомобилите.
На още по-голямо основание третите лица няма как да знаят за оттеглянето преди
самия пълномощник. Не се и доказа такова знание. Дори същите да са свързани лица с
пълномощника (доколкото Г. му е майка, а управителят на търговското дружество - лице с
което пълномощникът извършва бизнес), това не води до извод за обратното, което ги прави
добросъвестни по смисъла на разпоредбата на закона. В случая добросъвестността е
използвана като понятие за този, който не знае, когато се договаря с пълномощника, че
пълномощията са оттеглени.
В тази връзка следващият спорен въпрос е длъжни ли са пълномощникът и третите
лица да знаят, доколкото оттеглянето е било вписано в електронен регистър „Единство“ на
нотариалната камара. Смисълът, който законодателят влага, когато разпорежда в чл. 41, ал. 2
ЗЗД, че прекратяването не може да се противопостави на трети лица, „освен когато
прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено“ касае тези видове
вписвания, които са предвидени по закон, за да породи действие съответното волеизявление.
Оттеглянето на обикновено писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите не
подлежи на задължително вписване в публичен регистър, който третите лица да са длъжни
да следят и това вписване не е част от фактическият състав за пораждане на правните
последици от сделката.
Предвиденото в чл. 9а, т. 7 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори задължение на нотариуса, да въведе и изпрати
незабавно в информационната система на Нотариалната камара извлечение от пълномощно,
след нотариално удостоверяване на подпис, когато в него е включено упълномощаване за
извършване на действие на разпореждане с моторно превозно средство, е влязло в сила от
6
27.05.2023 г. /дата следваща процесното оттегляне/. Съответно от тази дата подлежи на
въвеждане в системата и оттеглянето на такова пълномощно. Въпреки това по делото се
установява, че оттеглянето е било въведено в регистъра на 13.03.2023 г. /л. 164/, само че за
нотариусите не е съществувало към този момент задължение да извършват проверка в
регистъра при сключване на сделка с МПС дали пълномощното е оттеглено. Това становище
е застъпено и от самия нотариус ***П. в показанията му в досъдебното производство /л. 88/.
Дори да е съществувало такова задължение, то това е предпоставка за търсене на
отговорност на нотариуса за причинени от него вреди, но не води до недействителност на
сделката. Това е така, защото до достигане на волеизявлението за оттегляне на
пълномощието до знанието на третите лица, същите се считат за добросъвестни и договорът
поражда права и задължения за страните по него. Не се събраха доказателства, че
нотариусът е извършил такава проверка, че е съобщил на третите лица, че пълномощното е
оттеглено, и въпреки това те са решили да сключат сделката. Задължението да води
надлежно този регистър и да следи за въведените в него обстоятелства е на нотариуса, а не
на страните в нотариалното производство, поради което и в закона не е предвидена
презумпция за тяхното знание, нито е предпоставка за носене на отговорност, нито за порок
на сделката, който да води до нейната недействителност. Следва да се посочи още, че това
„въвеждане“ в регистъра, няма характера на „вписване“ и не поражда типичните за
вписването последици, като неслучайно законодателят не е избрал този термин в правната
уредба.
Предвид всичко изложено и предявените главни искове за недействителност на
сделките, като извършени от лице без представителна власт, се явяват изцяло неоснователен
и следва да се отхвърлят.
По евентуалните искове по чл. 40 ЗЗД
Вторият основен главен въпрос по делото по предявените евентуални искове е
действали ли са представителят и третите лица във вреда на представлявания.
Съгласно чл. 40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. В правната теория се приема, че фактическият състав се състои от: договор
или друго правно действие, извършено при упражняване на представителна власт;
споразумение с другата страна по договора за увреждане на представлявания; опасност за
интересите на представлявания.
В мотивите към т. 3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС
се посочва, че фактическият състав на чл. 40 ЗЗД включва два елемента – обективен и
субективен. Обективният елемент изисква договорът, сключен от представителя и
насрещната страна по него, да уврежда интересите на представлявания и това увреждане да
не е незначително, като преценката за наличието на увреждането, респ. за сигурното му
настъпване, се извършва според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора. Субективният елемент – „споразумяване“ се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания, при което споразумяването по смисъла на чл. 40 ЗЗД не съставлява
отделна, различна правна сделка между представителя и насрещната страна по договора, а е
обективирано в самия договор.
Приема се в Решение № 25 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 2686/2021 г., I г.о. на ВКС, че
както ВКС последователно приема в своята практика, обобщена в Решение № 1 от
27.02.2018г. по гр.д.№1471/2017г. на III г.о. и Решение № 212 от 21.02.2019 г. по гр.д.
№4268/2017г. на III г.о., задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство.
Представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено
в Решение № 841 от 2010 г. по гр.д.№ 3530/2008 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 21/2015 г.
по гр.д.№ 3529/2014 г. на I г.о. на ВКС и ако същият е овластен да продаде имущество без
други указания, той трябва да действа с грижа на добър стопанин при договаряне на цената
7
(Решение № 439/2012 г. по гр.д.№ 23/2011 г. на I г.о. на ВКС). Увреждането може да има
различни проявни форми, както е подчертано в Решение № 361/2011 г. по гр.д.№ 1077/2010г.
на IV г.о. на ВКС, Решение № 140/2015 г. по т.д.№ 2092/2014 г. на I т.о. на ВКС, Решение №
586/2010 г. по гр.д.№ 853/2009 г. на IV г.о. на ВКС и др. Противоречи на установената
практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената,
на която вещта е била продадена и тази, на която би следвало според пазарните условия, без
да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Продажната цена
като величина не е единственият критерий за увреждане, в който смисъл са Решение №
361/2011 г. по гр.д.№1077/2010 г. на I г.о. на ВКС, Решение № 586/2010г. по гр.д.№ 853/2009
г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 21/2015 г. по гр.д.№ 3529/2014 г. на I г.о. на ВКС. При това
не всяко разминаване на договорената по данъчната оценка цена и реалната стойност на
имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи, както е изтъкнато в Решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д.№ 3530/2008 г. на II г.о.
на ВКС. Увреждането на интереса, обемано от състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато
предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната власт и от това е произтекла вреда.
Действително последователно в практиката си ВКС приема, че в чл. 40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ
се на тази недобросъвестност, по правило следва да я установи. В този смисъл и Решение №
1 от 27.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1471/2017 г. на III г.о. на ВКС; Решение № 21 от
24.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 3529/2014 г. на IV г.о. на ВКС и посоченото в него
Решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д.№ 3530/2008 г. на IV г.о. на ВКС. Съвкупната
преценка на доказателствата (включително когато те са поредица от косвени такива) следва
да създава сигурно убеждение за осъществяването на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.
От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че пълномощникът, от
името на представлявания (ищцата), е сключил два договора за покупко-продажба на
процесните автомобили. Установи се от допуснатата по делото СОЕ, че уговорените в
договорите продажни цени са много пъти по-ниски от пазарната стойност на автомобилите.
Обективно изглежда, че е налице увреждане за представлявания и то не е незначително.
Видно е от приложенията към договорите, че пред нотариуса са представени
удостоверения за застрахователна стойност на автомобилите, поради което и сделките са
изповядани за цена равна на застрахователната стойност. В случая може по аналогия да се
приложи съдебната практика, цитирана по-горе, касаеща сключените сделки с недвижими
имоти за цена близка до данъчната оценка. Само по себе си това не е достатъчно да доведе
до извод, че сделките са във вреда на представлявания, но в случая обективно може да се
приеме, че е възможно.
Съществен по настоящия казус е субективният елемент изобщо за сключването на
тези сделки, между точно тези лица и при тези условия (ниски продажни цени),
доказателства за който се събраха в производството. От свидетелските показания и
електронната кореспонденция по делото настоящият състав доби впечатления относно
действителните отношения между представителя и представляваната.
Установи се по делото, че К. Г. и Н. П. са живели на съпружески начала от 2020 г. до
2023 г. През този период и до настоящия момент Н. П. се занимава с продажба на
автомобили. Ищцата е подписвала няколко пълномощни в полза на П., който от нейно име е
сключвал множество сделки, не само процесните и то за множество различни автомобили.
Автомобилите са били прехвърляни и регистрирани на нейно име и след това са продавани
на трети лица. Въпреки, че Н. П. е закупувал тези автомобили със собствени средства или ги
е заменял за други (извършвал е бартер), сделките са били сключвани от името на Г., за да не
се води П. документално собственик на вещите, предвид опасността върху тях да бъдат
наложени запори за негови задължения. Същият по този начин е организирал бизнеса си,
8
като от неговите показания и от тези на водената от него свидетелка (както и косвено от
показанията на водените от ищцата свидетели) тези факти се установиха безспорно.
Показанията бяха логични и безпротиворечиви. Установи се, че процесните автомобили,
макар и да са били прехвърлени на името на Г., всъщност са били собственост на П..
Същият, или със собствени средства ги е купил, или ги е заменил за други автомобили, като
собствеността върху вещите документално се е сменяла през годините през няколко свързани
лица.
Не се събраха никакви доказателства, че ищцата К. Г. е имала изобщо средства да си
позволи да купи автомобили на такава стойност (около 100 000 лв.), когато се е върнала от
Германия. Според свидетеля П. тя е работила там няколко месеца и не е имала средства.
След като се е върнала в България не е работила и той я е издържал през цялото време.
Доказателства за обратното не се събраха. Не се доказа, че Г. е разполагала със средствата да
си позволи закупуването на автомобилите, освен от показанията на водените от нея
свидетели, които съдът намира за недостоверни, доколкото преразказват какво свидетелите
знаят от самата ищца. Същите, нито са виждали тя да разполага с пари, нито са били
напълно наясно с вътрешните отношения между нея и П. по отношение на процесните вещи.
Същевременно показанията на П. са от първо лице, и макар и той очевидно да е
заинтересован от изхода на делото, носи наказателна отговорност като свидетел за даване на
неверни показания. Отделно в самите показания споделя и неизгодни за себе си факти, които
още повече сочат към вероятната истинност на твърденията му. Разколебават се показанията
на водените от ищцата свидетели и от показанията на свидетелката П.а, която споделя, че
още докато е била заедно с П., той е закупил автомобила ***, което му било мечта, и го
записал на нейно име. Към този момент Г. и П. още не се познавали, като в последствие П.а
го продала документално на Г.. В тази връзка се разколебават сериозно показанията на
водените от ищцата свидетели, че колата била на Г. и тя си я била купила със събрани пари
от Германия.
От водената между П. и Г. кореспонденция се установява, че преди оттеглянето на
пълномощията последната е искала П. да прехвърли колите, така че те да не се водят на
нейно име, защото се е страхувала от това, че ще бъде отговорна за задължения във връзка с
тях. Тази кореспонденция е след раздялата между страните. Ако ищцата е искала да запази
собствеността върху автомобилите е нямало да моли Георгиев да ги прехвърля. Същата е
била наясно, че автомобилите не са нейна собственост и че не са били купени с нейни
средства. Едва след този разговор с П. и влошените им отношения, тя, по съвет на
приятелката си, е решила да оттегли пълномощията и да се опита да запази собствеността
върху автомобилите за себе си, вероятно, за да „накаже“ П. по някакъв начин за раздялата
им.
Предвид договорката между тях П. действително е прехвърлил автомобилите на
свързани с него лица. Именно, защото те са били негова собственост, за това и не са
продадени на трети случайни лица, и за това и са продадени за възможно най-ниската цена.
Той не е искал да се товари с допълнителни разноски по прехвърлянето на вещи, които са
поначало негови. Предвид липсата на средства за прехвърлянето е отнело време след
раздялата между страните да сключи процесните сделки от името на Г..
Всички тези установени по делото факти сочат, че не е налице споразумяване между
пълномощника и третите лица във вреда на представляваната. Вреда за представляваната
няма, защото действителният собственик на вещите е бил П.. Няма и намерение за
споразумяване в нейна вреда, защото пълномощникът просто е прехвърлил своите вещи на
свързани с него лица, които вероятно също са знаели, че вещите са негови. Нито той, нито
третите лица, са имали намерение да увреждат представляваната, нито такъв сговор между
тях се установи по делото. Касае се за поредица от прехвърлителни сделки оформени като
покупко-продажби, по които и няма доказателства реално парични средства да са разменяни.
Предвид всичко изложено неоснователни са и предявените евентуални искове за
недействителност на сделките, поради действия на пълномощника и третите лица във вреда
на представляваната.
9
Неоснователността на исковете за недействителност по чл. 40 и чл. 42 ЗЗД на
сделките води и до неоснователност на исковете за връщане на даденото по тях (процесните
МПС-а), доколкото не е налице неоснователно обогатяване на третите лица. Тези искове
също подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ответниците,
които са представили списъци и доказателства за плащане. Съдът приема посочените в
списъците разноски в размер на 1 000 лв. адвокатски възнаграждения за всеки от двамата
ответници и следва да се възложат в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от К. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
град***, срещу Н. Н. Г., ЕГН **********, адрес: **********, и „*** със седалище и адрес на
управление: град Варна, ***, обективно кумулативно съединени искове за:
1/ ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на сключения без представителна власт
между К. Д. Г. и Н. Н. Г. договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
21.03.2023 г., на основание чл. 42 ЗЗД, евентуално за обявяване за недействителност на
сделката поради договаряне на представителя Н. В. П. и купувача Н. Н. Г. във вреда на
представлявания К. Д. Г., на основание чл. 40 ЗЗД, както и за ОСЪЖДАНЕ на Н. Н. Г. да
върне даденото по договора (***“) поради липса на основание за получаването, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
2/ ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на сключения без представителна власт
между К. Д. Г. и „****договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
21.03.2023 г., на основание чл. 42 ЗЗД, евентуално за обявяване за недействителност на
сделката поради договаряне на представителя Н. В. П. и купувача „*** във вреда на
представлявания К. Д. Г., на основание чл. 40 ЗЗД, както и за ОСЪЖДАНЕ на „***да върне
даденото по договора (***) поради липса на основание за получаването, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: **, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н.
Г., ЕГН **********, адрес: **********, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща
сторените от ответницата разноски в производството по настоящото дело за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, със седалище и адрес на управление: град *** сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща сторените от ответницата разноски в производството по настоящото дело за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

10