№ 2446
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110130089 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, срещу П. Б.
Б., ЕГН ********** и С. Б. Б., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни
искове за следните вземания: за сумата 575,91 лева, представляваща цена на топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес:
/населено място/, инсталация № **********, аб. № **, лихва за забава върху тази
главница в размер на сумата 125,23 лева за периода 15.09.2019 г. - 28.04.2021 г., сумата
20,80 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода
01.04.2018 г. - 30.04.2019 г. за същия имот, лихва за забава върху тази главница в
размер на сумата 4,45 лева за периода 30.05.2018 г. - 28.04.2021 г. Сумите се
претендират от ответниците разделно - от всеки по 1/2 част.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като отговор е подаден само от ответника С. Б., чрез назначения му от
съда особен представител адв. С. К..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: /населено място/ за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с
оглед което и всеки от тях има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи,
че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
1
Ответникът П. Б. Б. не е подала отговор на исковата молба.
Ответникът С. Б. Б., чрез назначения му особен представител, оспорва
предявените искове, като счита, че ищецът не е доказал по делото ответникът да се е
отказал или да е приел наследството на И. Б. И. и П. М. И., с оглед което и исковете
срещу него били недопустими. Намира, че исковата молба е нередовна по изложените
с отговора съображения. Възразява, че част от вземанията на ищеца са погасени по
давност. Моли за отхвърляне на предявените срещу този ответник искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума,
изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да
установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода,
както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане, че са се
осъществили факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността за вземанията
срещу ответника С. Б..
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК, ВКС, освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е
на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето
2
защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
В аспекта на горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че между страните през процесния период е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия, възникнало с оглед притежаваното от
ответниците право на собственост върху процесния недвижим имот.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че към 1969 г.
собственици на апартамент № 8, находящ се в /населено място/ са били П. М. И. и И. Б.
И., за което е съставен нот.акт № 3, том XV, дело № 2803/1969 г. Съгласно
представеното удостоверение, издадено от Столична община, район Слатина, с
решение № 53 по протокол № 73/04.10.1995 г. на СОС, ул. „Лазар Станев“ е
преименувана на ул. „Цветан Радославов“.
Приети като доказателства са:
- удостоверение за наследници на И. Б. И., издадено от Столична община, район
„Слатина“, съгласно което лицето е починало на 01.07.2004 г. и е оставило за свои
наследници по закон П. М. И. /съпруга, починала на 13.09.2011 г./, Б. И. Б. /син,
починал на 25.05.2003 г., заместен от своите наследници С. Б. Б., син на Б. Б. и П. Б. Б.,
дъщеря на Б. Б./;
- удостоверение за съпруг и родствени връзки на П. М. И., издадено от Столична
община, район Слатина, съгласно което лицето е имало следните родственици: Й. М.
М., майка, починала на 22.11.1990 г., М. М. Р., баща, починал, Б. И. Б., син, починал на
25.05.2003 г. и В. М. Г., едноутробна сестра, починала на 28.12.2012 г.;
- писмена справка, изготвена въз основа на проверка за вписаните в особената
книга, водена от СРС, за приемане и отказ от наследство, съгласно която не са открити
данни за вписан отказ или приемане на наследството на И. Б. И. и П. М. И., от страна
на наследника им С. Б. Б..
С оглед изложеното и по арг. от разпоредбите на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 6 ЗН,
следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния ап. 8 принадлежи на
ответниците при равни квоти – всеки от тях е придобил по ½ идеална част от същия
преди началото на процесния период /01.05.2018 г./
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. Тази законова презумпция е
приложима в конкретния случай, с оглед което и следва да се приеме, че страните са
3
били обвързани от договорно правоотношение през периода, по силата на което
ответниците се явяват задължени за цената на топлинната енергия, доставена в имота и
за цената на услугата дялово разпределение, доколкото имотът се намира в сграда в
режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установяват по делото по
отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм, с оглед което съдът приема, че
договорът е регулиран от публично оповестените общи условия, съдържанието на
които с доклада по делото е обявено на страните за общоизвестно.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на
19.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: /населено място/, на
което е взето решение да се сключи договор с „фирма“ ЕООД за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството, както и
договор № 146/3007.2002 г., сключен между това дружеството и ЕС. Следва да се
посочи, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение
ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за
дялово разпределение, ответниците са обвързани от взетото решение.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която всеки от купувачите по правоотношението дължи на
продавача.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Прилагана е системата за
дялово разпределение на топлинната енергия. За процесния период за имота е
4
начислена топлинна енергия за 1 брой щранг лира – тръбно отоплително тяло, част от
отоплителната инсталация на сградата без уред за дялово разпределение, с оглед което
и отдадената чрез същото ТЕ е определена по изчислителен път. В края на отоплителен
сезон 2018 г. – 2019 г. до имота не е бил осигурен достъп. Начислена е ТЕ, отдадена от
сградната инсталация според отопляемия обем на имота – 141 куб.м. съгласно акт за
разпределение на кубатурата от 2011 г., представен на вещото лице. Не е била
начислявана ТЕ за общи части, нито такса мощност. За подгряване на вода също не е
била начислявана ТЕ. След края на отоплителния сезон е извършено изравняване и е
начислена сума за връщане. Съгласно заключението за периода ответниците дължат
само ТЕ за сградна инсталация и за отопление на имот /с оглед наличието на щранг
лира в имота/. Общо дължимата сума съгласно заключението на СТЕ за процесния
период е в размер на 229,13 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва
предишни неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 20,80 лева.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 07.09.2017 г. и на 12.09.2017 г., като при проверките не са били констатирани
отклонения от допустимите стойности, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Доколкото ТЕ за имота на ответниците е била начислена само такава, отдадена
от сградната инсталация и за отопление на имот единствено за щранг лира, съдът
приема, че е без значение обстоятелството, че ответниците не са осигурили достъп до
имота си, след като от страна на дружеството топлинен счетоводител при извършеното
изравняване не е била начислена ТЕ за подгряване на вода, нито такава за други
отоплителни тела в имота.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителната сметка за
периода, съдът приема, че искът за главница за топлинна енергия за процесния период
е основателен и следва да се уважи за сумата съобразно заключението на СТЕ,
неоспорено от страните, а именно за сумата от 229,13 лева, като по ½ от същата се
възложи за плащане от всеки от ответниците /по 114,55 лева/. За остатъка до
пълния предявен размер от 575,90 лева /по 287,95 лева срещу всеки ответник/
искът следва да се отхвърли като недоказан по размер от ищеца.
По възражението за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност,
направено от ответника С. Б.:
В конкретния случай ищецът е посочил, че претендира вземането си за цена за
доставена топлинна енергия за период с начало 01.05.2018 г., а исковата молба е
подадена на 28.05.2021 г. С оглед месечния период на отчитане на общия топломер и
месечното фактуриране на задълженията за топлинна енергия, то и възражението за
погасяване по давност на вземания за цена на топлинна енергия е неоснователно.
По претенцията за услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
5
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „фирма“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца, като без значение е кое лице е осъществявало същата през периода.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщението по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът
приема, че искът е доказан по размер за сумата от 20,80 лева, в какъвто размер е
предявен от ищеца. Всеки от ответниците дължи ½ част от тази сума или по 10,40 лева.
П. Б. следва да бъде осъдена за посочената сума.
Възражението за погасяване по давност на това вземане, направено от ответника
Б., е основателно за м.04.2018 г., доколкото вземането за цена на услугата за дялово
разпределение се начислява на месечна база, т.е. възниква с изтичане на съответния
месечен период, а в ОУ, приложими към договора, не е установен падеж на това
задължение. Следователно и с оглед датата на предявяване на иска, погасено по
давност се явява вземането за цена на тази услуга за м.04.2018 г., а припадащата се част
на този ответника е в размер на 0,80 лева. Искът срещу С. Б. следва да се уважи за
сумата от 9,60 лева и да се отхвърли до пълния предявен срещу този ответник размер
от 10,40 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 229,13 лева, за която сума съдът достигна до извод, че е
претенцията на ищеца е основателна, с оглед клаузите на приложимите към договора
общи условия следва да бъде уважен за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г. Следва да
6
се посочи, че неоснователно ищецът претендира лихва за забава за периода 15.09.2018
г. – 14.09.2019 г., доколкото искът за главница за цена на ТЕ е предявен за периода
м.05.2018 г. – м.04.2019 г., а съгласно ОУ купувачът изпада в забава след изтичане на
45 дни след издаване на изравнителната сметка. Съдът, съобразявайки сумата за
главница за ТЕ, за която искът е основателен, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението след изготвяне на изравнителната сметка /15.09.2019 г./,
данните от същата и тези от заключението на СТЕ, с помощта на онлайн калкулатор и
на осн. чл. 162 ГПК, приема, че искът е основателен за сумата от 37,42 лева. Ето защо
и всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата от 18,71 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в ОУ липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
поради което акцесорната претенция за сумата от по 2,22 лева срещу всеки ответник е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ответниците не
са сторили разноски в производството, с оглед което и такива не им се следват.
Ищецът е извършил разноски за държавна такса /100 лева/, за съдебно
удостоверение /5 лева/, за депозит за особен представител /150 лева/ и за депозит за
вещо лице /300 лева/. На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт за производството в размер на 100 лева. Съобразно
изхода от спора ответникът П. Б. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 99,88 лева, а ответникът С. Б. Б. – сумата от 159,21 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
114,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: населено
място/, аб. № **, ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.05.2021 г./ до
окончателното плащане, сумата от 18,71 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., сумата от 10,40 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.04.2018г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.05.2021 г./ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу този ответник за сумата
над 114,55 лева до пълния предявен размер от 287,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
до топлоснабден имот с адрес: населено място/, аб. № **, за сумата над 18,71 лева до
7
пълния предявен размер от 62,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 28.04.2021 г., както и за сумата от 2,22 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
30.05.2018г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
114,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: населено
място/, аб. № **, ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.05.2021 г./ до
окончателното плащане, сумата от 18,71 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., сумата от 9,60 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.05.2021 г./ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу този ответник за сумата
над 114,55 лева до пълния предявен размер от 287,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
до топлоснабден имот с адрес: населено място/, аб. № **, за сумата над 18,71 лева до
пълния предявен размер от 62,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 28.04.2021 г., за сумата над 9,60 лева до пълния предявен размер от
10,40 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за същия
имот за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018 г., както и за сумата от 2,22 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 30.05.2018г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 99,88 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 159,21 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма“ ЕООД
на страната на ищеца „фирма“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8