№ 2699
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110100189 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
М. К. Л., ЕГН **********, адрес: град В., община А., с. З. срещу О. В. Д., ЕГН
**********, адрес: град С., ул. „А.“ № **, ет.**, ап.**, с която са е заявена
искова претенция по реда на чл. 127 СК, както следва:
1. Да се определи местоживеенето на детето - О. О. Д., с ЕГН:
********** при неговата майка М. К. Л., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: обл. В., общ. А., с. З., както и да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на О. О. Д., с ЕГН: **********на майката
М. К. Л., с ЕГН: **********;
2. Да се определи режим на личен контакт на детето О. О. Д., с ЕГН:
********** с бащата О. В. Д., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден до 18:00 часа в неделя (с
преспиване в петък и събота); един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; през Коледните празници - на всяка четна календарна
година за времето от 10,00 часа на 24.12. до 10,00 часа на 26.12. и през
Новогодишните празници - на всяка нечетна календарна година за времето от
10:00 ч. на 31.12. до 10:00 часа на 02.01.; за Великденските празници - на всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на Великден (неделя), до 17:00 часа на
втория ден на Великден (понеделник); на рождената дата на детето - в
продължение на два часа;
3. Бащата - О. В. Д., с ЕГН: **********, да изплаща месечна издръжка в
полза на О. О. Д., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител М. К. Л., с ЕГН: ********** в размер на 400,00 (четиристотин )
дева, вносими до всяко 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на постановяване на решението с лихва за
1
всяка закъсняла вноска, до навършване на пълнолетие на детето по следната
банкова сметка: BIC: ******, IBAN: BG**********, с титуляр майката на
детето
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: С ответника са се наМ. във фактическо съжителство, по време на
което е родено детето О. О. Д., на 13.09.2021 г. Твърди, че поради несходство в
характерите, родителите са се разделили и предвид липсата на роднини на
територията на град С., се е преместила с детето в град Варна, при своите
родители, където за детето има създадени битови условия. Заявява, че при
отглеждането на детето може да разчита на родителите си. От фактическата
раздяла бащата е виждал веднъж О., на 17.12.2023 г. и му е донесъл подарък.
Посочва, че ответникът не заплаща издръжка, но предвид подадените
документи за детска градина, очаква детето да бъде прието и с това разходите
му да се увеличат. Заявява, че работи по трудово правоотношение с „П. С.“
ООД като получава трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Иска
бащата да изплаща издръжка в размер на 400 лева месечно. Предвид, че тя
непосредствено се грижи за детето, желае да й се предостави упражняването
на родителските права, а на бащата да се определи режим на лични
отношения.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника. Не оспорва, че са живеели във фактическо съжителство
и че на 13.09.2021 г. е роден синът им. Всички останали изложени
обстоятелства оспорва.
В срока по чл. 131 ГПК е предявена и насрещна искова молба с
обективирани в нея искова претенция от О. В. Д., ЕГН **********, адрес:
град С., ул. „А.“ № **, ет.**, ап.**, с правно основание чл. 127 СК, срещу М.
К. Л., ЕГН **********, адрес: град В., община А., с. З., както следва:
1. Да се предостави упражняването родителските права по отношение на
О. О. Д. на О. В. Д., ЕГН ********** като при него се определи и
местоживеенето на детето в гр. С..
2. Да се определи режим на лични отношения между майката М. Л. и
детето както следва: Всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от
12.00 ч. в четвъртък до 12.00 ч. в неделя, на територията на гр. С., майката да
има право да вижда детето с право на преспиване в присъствието на бащата.
Всички ваканции да бъдат разпределени по половина при всеки един от нас,
родителите, предвид географската отдалеченост, като майката да има право да
вижда и взима детето в присъствието на трето лице. Моля да бъде
постановено, че по време на ваканционния и празничния режим, общият няма
да бъде в сила. Майката да има право на ежедневен контакт с детето, при
предварително съгласуване на часа между нас, родителите, съобразено с
рутината на сина ни предвид ниската му възраст.
3. Да се осъди майката да заплаща на детето чрез бащата месечна
издръжка в минимален размер, с оглед психичното й състояние и нужда от
2
грижа за нея самата считано от датата на завеждане на настоящата насрещна
искова молба до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В насрещната искова молба са изложени следните твърдения:
Твърди, че е добър и грижовен баща, а майката страда от психично
заболяване, което създава трудности за самата нея. Диагностицирана е с
биполярно афективно разстройство като след раждането кризите й се
задълбочиха. Твърди, че не е срещнал подкрепа, от страна, на нейните
родители относно подобряване здравословното състояние на майката, а и във
връзка с отглеждането на детето. Посочва, че е отделял голяма част от времето
си в грижи за детето и домакинството, тъй като по време на кризите й, тя не е
можела да се справя с нищо. Била е агресивна към него, майка му и
собствената си майка като последната не е оценявала състоянието й и дори е
имало случай да я блъсне в балконната врата и тя да се счупи, както и да я бие.
Твърди, че предвид състоянието на майката, грижи за детето се полагат от
нейната майка като по този начин му се отнема правото, той да се грижи.
Заявява, че не е очаквал, че М., ще го напусне, въпреки всичко, което е
направил за нея и грижите, които е полагал – ремонт на къщата и апартамента,
докато тя е била във Варна за лятото, после с приятелки в Испания и нищо не
е давало индикация за раздяла. На 07.11.2023 г. изпаднал в шок като му казала,
че детето ще живее в село З.. Гледал е как товарят багажа и не е можел да
реагира. Твърди, че от тогава е възпрепятстван да вижда сина си като го е
виждал само 2-3 пъти в нейно присъствие. Няма телефонен контакт с детето, а
дори такъв да се осъществи, той не е пълноценен, защото присъстващите в
стаята при детето го разсейват. От 01.08.2023 г. е дал на майката 7750 лева, а
неговата майка изпраща непрестанно дрехи и обувки, както и играчки и
книжки. Не участва в живота на детето си, без негово съгласие се сменя
педиатъра на детето, прави се кръщене и дори се избира детска градина.
Твърди, че притежава възпитателски качества, високоморален и честен и
грижовен. Заявява, че има желае и възможност да отглежда сина си и да
полага непосредствените грижи за него. Има създадена здрава и стабилна
връзка с детето си. Домът му е пригоден за отглеждане на малко дете и може
да разчита и на подкрепата на своята майка. Предвид пола на детето, нуждата
да прекарва повече време с детето си е определяща. Моли за уважаване на
исковата претенция. В последното съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника посочва в условията на евентуалност какъв
разширен режим да бъде определен на бащата, в случай, че не се уважи
претенцията му, на него да бъде предоставено упражняването на родителските
права.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба
депозира отговор на същата като оспорва изложените твърдения. Оспорва
да не се е допитала до бащата при преместването си във Варна, освен това
твърди, че не препятства контактите му. Заявява, че бащата не желае
прекратяване на съвместното съжителство с изложени твърдения за защита
3
интереса на детето като дори я убеждавал да се преместят да живеят в град Т.,
а ако не сподели вижданията му, ще последва „война“. Твърди, че бащата
упражнява ежедневен психически тормоз спрямо нея. Желанието на бащата е
да изгради еко комплекс за тях и приятелите му и да живеят там, но това се
различава от вижданията на майката. Опитва се да й внуши, че не е добър
родител и ако нейните виждания не съвпаднат с неговите, започва да я напада.
Твърди, че същият употребява наркотици. Не отрича, че бащата е полагал
грижи за детето, но те са крайно недостатъчни. Майка му е единствения
финансов ресурс и желанието й е да контролира и двамата родители. Твърди,
че бащата не полага труд по трудово правоотношение, не разполага със
собствено жилище. Целта на бащата е да отчужди детето от роднинския му
кръг. Оспорва да е препятствала контактите на бащата с детето, тъй като
осъзнава необходимостта на бащата да общува с детето. Освен това му е
предлагала да ползва къща, с която разполага семейството й, за да осъществи
пълноценен контакт. Твърди, че следи здравословното си състояние, приема
редовно медикаменти и посещава доктор. Заявява, че е постоянно установено
в град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** като детето разполага със своя стая.
Моли за отхвърляне на исковите претенции
Дирекция „Социално подпомагане“ - В. е представила социален
доклад, приет в при определяне на привременните мерки, в който е отразено,
че основните грижи за детето се полагат от майката като личен лекар на
детето е д-р Узунова, с установена практика в с. И.. Детето е чисто и изрядно,
облечено в подходящи за сезона дрехи. Майката и детето живеят в жилище,
собственост на родителите на Л., находящо се в град В., ж.к. В., бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**. Същото се състои от дневна с кухненски бокс, две стаи и
санитарни помещения. Едната стая е предвидена за детска, която все още не е
обзаведена, предвид ниската възраст на детето и е налице достатъчно
пространство за игри и забавления. Майката е трудово ангажирана като полага
труд при 8 часов работен ден. Доходът й е в размер на 2500 лева. Разчита на
разширеното си семейство, при отглеждане на детето като бабата по майчина
линия е винаги на разположение на дъщеря си и внук си. Установена е силна
емоционална връзка между детето и майката, както и представител на
разширеното семейство. Л. открито говори за установения психически
проблем като посочва, че посещава психиатър и психолог, с цел да бъде
полезна за себе си и детето. Майката има ресурс да разпознава правилно
нуждите на детето и да полага усилия за тяхното задоволяване. Същата е
критична към своето здраве. В заключителната част на социалното проучване
е отразено, че следва да се осигури сигурна среда, която да е спокойна и
защитена, добри битови условия и грижа, отговаряща на потребностите на
детето.
Дирекция „Социално подпомагане“ – С. е представила социален
доклад, приет в при определяне на привременните мерки, в който е отразено,
бащата би могъл да получава помощ и подкрепа от разширеното си семейство
при отглеждане на детето – от неговата майка и е споделил, че е клинично
4
здрав. О. Д. обитава жилище под наем, което се състои от хол с кухня и две
спални помещения, баня, тоалетна, тераси и коридор. Работи като системен
администратор на 4 часов работен ден и при условията на „домашен офис“.
Месечното му възнаграждение възлиза на 2000 лева. Домът на бащата има
подходящи условия за отглеждане на дете като средата е сигурна и безопасна.
В социалния доклад е посочено, че Д. притежава добър родителски капацитет
като в интерес на детето е то да се отглежда в сигурна и стабилна среда.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът установява
следната фактическа обстановка:
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за
раждане, от 20.09.2021 г., издадено от Община С., област С., се установява, че
О. О. Д. е роден на 13.09.2021 г. като негови родители са М. К. Л. и О. В. Д..
Като писмени доказателства са приети удостоверения за настоящ адрес,
изх. № 1**/09.11.2023 г. и изх. № **/09.11.2023, от които е видно, че
настоящият адрес на М. К. Л. и О. О. Д. е в с. З., община А..
От приетия като писмено доказателство трудов договор от 12.03.2020 г.
се установява, че същият е сключен между „П. С.“ ООД, ЕИК ******* и М. К.
Л.. С допълнително споразумение от 12.03.2020 г. е променена местоработата
на Л. – чрез домашен офис, находящ се на домашния адрес на служителя на
адрес: град В., ж. к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**.
Като писмено доказателство е приета служебна бележка от ЕТ „Н. - **“
АИППМП от 09.01.2024 г., от която се установява, че на О. О. Д. е редовно
имунизиран и преминал през профилактични прегледи.
От удостоверение от 09.01.2024 г., издадено в полза на М. К. Л. е видно,
че полученият брутен доход за 2023 г. възлиза на 20 527,66 лева или по 1710,64
лева месечно, а от удостоверение от 09.07.2024 г. е видно, че за периода от юли
2023 г. до юни 2024 г. доходът на Л. е в размер на 28 797,12 лева.
О удостоверение, изх. № **-***/28.05.2024 г., издадено от „С. Ц. за м.“
ЕАД се установява, че брутното възнаграждение на О. В. Д., за периода от
ноември 2023 г. до април 2024 г. възлиза на 13 472,73 лева или по 2245,46 лева
месечно.
Приети по делото са резултати от изследвания от 24.06.2024 г., от
06.06.2024 г., от 02.06.2024 г., 03.06.2024 г., 13.06.2024 г., от 11.07.2024 г.,
17.08.2024 г., 15.10.2024 г., 02.07.2024 г., 02.08.2024 г., 25.07.2024 г.,
13.11.2024 г., 05.01.2025 г., 04.02.2025 г., на О. В. Д., от които е видно, че
същите са отрицателни за употреба на наркотични вещества. Резултати от
изследвания от 19.10.2024 г., на М. К. Л., са приобщени към доказателствения
материал по делото, от които се установява, че изследванията за употреба на
наркотични вещества са отрицателни.
Като писмени доказателства по делото са приети шест амбулаторни
листи, издадени в полза на М. К. Л., от 27.10.2021 г. с поставена диагноза
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - хипоманиен, от
5
30.05.2023 г. с поставена диагноза Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод –умерена или лека депресия като посещението е за
поддържаща терапия; от 27.03.2023 г. поставена диагноза Биполярно
афективно разстройство, неуточнено; от 07.04.2023 г. с поставена диагноза
„други овариални дисфункции“, от 19.07.2023 г. с поставена диагноза
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод –умерена или лека
депресия и идва за поддържаща терапия; от 31.07.2023 г. - Биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод –умерена или лека депресия и идва
за поддържаща терапия, от които се установява, наличието на психично
заболяване у М. К. Л.; от 28.05.2025 г. – с поставена диагноза биполярно
разстройство в ремисия. От справка, изготвена от УМБАЛ „с. м.“ АД се
установява, че М. К. Л. не е настанявана за лечение в Психиатричните клиН.
на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – град В..
Прието по делото е заключение по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, в което са обсъдени всички
извършени прегледи на М. Л.. В амбулаторен лист от 27.10.2021 г. е отразен
следния психичен статус – „психомоторно спокойна. Емоционално - по-
съответна. Все още обстоятелствена и многословна и с отговори покрай
въпроса. Значителна редукция на раздразнителността и конфликтността“. В
амбулаторния лист от 27.03.2023 г. състоянието на Л. е констатирано като
еутимна, нормобулична, не се установяват мисловни и възприятно-представни
разстройства, а в амбулаторния лист от 26.05.2023 г. - емоционално лабилна; в
амбулаторния лист от 21.06.2023 г. отново е посочено, че е емоционално
лабилна. В амбулаторния лист от 19.07.2023 г. обективното състояние на Л. е
спокойна, еутимна, нормобулична, а терапия: без промяна, продължава
лечение и наблюдение. В амбулаторния лист от 05.12.2023 г. е посочено, че
заболяването е в ремисия и се спира терапията. В амбулаторния лист от
31.01.2024 г. отново е отразено, че заболяването е в ремисия като Л. се явява за
контролен преглед, с анамнеза за БАР, за което провеждала консултации и
лечение при колеги психиатри. Към момента продължава да провежда
поддържащо лечение с Невротоп Ретард 600 мг с добър ефект и съобщава за
тревожност. Налице е предписана терапия. В амбулаторен лист от 27.08.2024 г.
също е посочено, че пациентката е с констатирано заболяване Биполярно
афективно разстройство, което сега е в ремисия. От заключение по
назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се
установява, че при бащата О. Д. не се установяват психопатологични
симптоми или признаци на психично заболяване като същият е психично
здрав, не се установяват и данни за психично разстройство в миналото.
Проведеният бърз тест за наркотици е отрицателен за всички изследвани
вещества. М. К. Л. е диагностицирана с Биполярно разстройство, след
раждането на детето през септември 2021 г. като е провела амбулаторно
лечение и след това е била в ремисия, но през зимата на 2023 г. е имала
депресивен епизод, а от септември 2023 г. – заболяването е в ремисия. Към
датата на изследването, не са констатирани психопатологични феномени и
6
симптоми на биполярно разстройство като състоянието й съответства на
пълна ремисия. Посочено е, че приема противорецидивна медикаментозна
терапия с Невротоп и Флуанксол. Проведеният бърз тест за наркотици е
отрицателен за 11 изследвани вещества и положителен за нортриптилин, което
не е наркотично вещество, а представлява метаболит на антидепресивен
медикамент и като такъв се използва за лечение на депресивни състояния. В
заключението е констатирано, че родителите притежават добър родителски
капацитет и са способни да задоволяват и разпознават физическите и
психоемоционалните нужди на детето. Бащата се придържа към авторитетния
стил на възпитание – съобразява се с желанието на детето, вършат съвместни
дейности заедно, но контролът върху поведението не се снема. Майката също
се придържа към авторитетния стил на възпитание, което представлява добър
признак, че родителите дават еднопосочни сигнали на детето по отношение на
неговото възпитание. Не се установяват дефицити, у родителите в
способността за полагане на адекватни грижи за отглеждане на детето и
възпитанието му като всеки е способен да взима самостоятелни решения като
е препоръчително важните решения относно детето да са съвместни и
обсъждани между двамата родители. Не се установяват данни, които да дадат
основание да се приеме, че бащата, респ. майката представляват заплаха за
детето – за неговото нравствено или емоционално развитие. Детето е
привързано и към двамата родители като не се показва нарушаване на
емоционалната връзка, с който и да било от тях. Въпреки редките контакти на
бащата с детето, това не е оказало неблагоприятно влияние върху
емоционалната връзка, която е съхранена и налична. Двамата родители са в
състояние да вземат самостоятелни решения, вкл. по отношение отглеждането
на детето. Не се е установило наличие на отчуждение на детето, спрямо който
и да било от двамата родители.
В съдебно заседание вещото лице психиатър изразява позиция, че в
резултат на раждането, новата социална роля на родител и стресът са причина
за отключване на заболяването, тъй като при психичните заболявания е
налице комбинация от три фактора биологичен, психологичен и социален.
Заявява, че медикаментите, които са предписани не нарушават възможността
да взима адекватни решения, двамата изписани медикамента, в дозите, в които
са предписани имат ролята на поддържащо лечение. Употребата на лекарства,
в настоящия случай, подобрява родителския капацитет и показва отговорно
поведение. Вещото лице посочва, че няма гаранция, че дори и при прием на
лекарства, няма да има друг епизод, но е трудно да се направи такава
прогноза. Достатъчно е да има два епизода, за да се постави диагнозата
биполярно разстройство, а трети може да няма и цял живот. Приемането на
поддържаща терапия намалява вероятността такива да се случат и редовните
консултации със специалист са, за да може да се проследява състоянието, да
се адаптира терапията при необходимост. Посочва, че тежките епизоди
манийни респективно, депресивни могат да нарушат родителския капацитет за
времето на епизода. За две години и половина има десет посещения на
7
психиатър и това е добре, тъй като тогава се оценява състоянието и същото се
проследява. Заявява, че епизод със епизод не си приличат и това не е нещо,
което се случва през два – три дни. Вещото лице уточнява, че Л. не е имала
десет епизода, а е имала десет прегледа по отношение на терапията като
приемането на поддържащо лечение значително намалява вероятността от
възникване на нов епизод като спирането на лечението би могло да увеличи
вероятността от настъпване на епизод, но не води автоматично до такъв.
Наличието на наследствена обремененост не е фактор за честотата на
епизодите и за отключване на разстройство и не може да се гадае. Посочва, че
всеки човек се влияе от чуждо мнение, тъй като живеем в социум, но
категорично посочва, че М. Л. е способна да взима самостоятелни решения.
Уточнява, че срещите на Л. с психиатър са достатъчно чести, не са спорадични
като към настоящия момент Л. е на поддържащо лечение и при едно по-
продължително лечение и продължителна ремисия може да се премине към
спиране на медикаментите като това се регулира с първоначални по-чести
посещения и след това по-редки, при съответен специалист. Заявява, че Л. е
критична към заболяването си, не се подлага на самолечение, а посещава
специалист, който с оглед стреса покрай делото и предписва съответен
медикамент. Вещото лице психолог заявява, че детето има сигурна връзка на
привързаност както с бащината фигура, така и с майчината. Посочва, че за
майката детето е основна ценностна система и тя се старае да бъде
протективна спрямо него.
От заключение по комплексна съдебно медицинска и химическа
експертиза се установява, че извършените изследвания на биологични проби,
дадени от Л. и Д. не показват наличие на наркотични упойващи вещества.
Нортриптилинът е лекарство, което принадлежи към групата на
трицикличните антидепресанти и се използва за лечение на депресивни
състояния, както и за облекчаване на болка, свързана с нервни разстройства.
Флуанксол и Невротоп не съдържат нортриптилин. В съдебно заседание
вещите лица посочват, че не могат да кажат откъде идва съдържанието на
Нортриптилин в кръвта на Л..
По делото е приобщена и комуникация между родителите от 18.06.2024
г. до 06.07.2024 г. и от 2025 г., от които се установява липсата на възможност
да постигнат съгласие по важни за тях въпроси, липсата на отстъпки, които са
важни, за да се получи комуникацията помежду им и дори спор за бельото на
детето като нито един от двамата не отстъпва от тезата, която защитава.
Двукратно изслушани, в настоящото производство, са родителите М. К.
Л. и О. В. Д.. От първоначалното изслушване на майката се установява, че
същата е запозната с дневния график на детето, с нещата, които същото обича
да прави през свободното си време. Спазва графикът на детето, дори и в
дните, в които същото не посещава детско учебно заведение. Уточнява, че е
записала детето в държавна детска градина „З.“, която се наМ. в близост до
дома им. Посочва, че желае да насочи детето в различни направления като
спорт, изкуство, езици като прави това под формата на игра, с цел да не е
8
свръх протективна. Твърди, че не ограничава бащата да се вижда с детето,
стига същият да инициира пътуване до В.. Заявява, че е склонна да пътува и
до С.. Уточнява, че до 01.08.2023 г. бащата е идвал да види детето три пъти.
Посочва, че инициира и телефонни разговори с бащата. При второто
изслушване на майката, с оглед изминалия продължителен период от време, се
установява, че бащата е спазвал определените привременни мерки като е
имало и период от три месеца, когато не е посещавал детето. Посочва, че
детето вече посещава държавна детска градина, а през лятото са ходили на
плаж. Заявява, че интересите са му се променили като към настоящия момент
харесва динозаври, да пее песни, да съчинява истории като въображението му
е доста развито.
От първоначалното изслушване на О. В. Д. се установява, че се е
възпротивил с това детето да ходи на детска градина като е искал той да
полага грижи за малкия О., но му е било отказано. Заявява, че разговорите
чрез приложението „Вайбър“ са му недостатъчни, защото са непълноценни,
тъй като винаги до детето има друг възрастен, който отвлича вниманието му.
Посочва, че до преди десет месеца са живеели заедно и той е полагал пълни
грижи за детето като хранене, обличане, излизане на разходки. Твърди, че
детето е проговорило на английски, тъй като по негово настояване са му
пускали образователни клипчета на английски език. Знае, че сега обича
книжките и да скача затова му е взел топка. Надява се бъдещото развитие на
детето да бъде по общо решение с майката. Заявява, че има автомобил
оборудван с детско столче и възможност да пътува със самолет. Уточнява, че в
грижите за детето могат да му помага майка му и приятелите му. При
повторното изслушване на бащата, същият споделя, че паузата от три месеца
се е наложила, с оглед факта, че е използвал по-голяма част от отпуската си, с
оглед летните посещения. Споделя за организираното от него кръщене на
детето, тъй като майката е възразила на желанието му то да бъде отложено и
поради факта, че е бил поканен само като гост. Заявява, че закупува играчки,
според интересите на детето и играят заедно с тях. Желае споделено
родителстване като и двамата родители имат равни права.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката
Ж. С. П. – Л., от които се установява, че дъщеря й се е върнала на работа, след
навършването на една година на детето като преди започване на работния ден,
М. е била тази, която е полагала основните грижи за детето – закуска, личен
тоалет и след това е сядала да работи, а О. В. Д. е имал различен дневен
режим, ставал е към 11 часа и не го е виждала да работи като от М. знае, че се
е занимавал с компютърни ремонти. Твърди, че бащата на детето употребява
психотропни вещества като е пушил трева като това се е случвало и в нейно
присъствие. През есента на 2023 г. дъщеря й се разделя с О. като по това време
детето е било при баба си и дядо си по майчина линия и е било болно.
Свидетелката посочва, че майката и детето живеят самостоятелно и детето
посещава държавна детска градина в близост до дома им в квартал „В.“ – ДГ
„З.“. Уточнява, че винаги когато майката е възпрепятствана, тя поема грижите
9
за детето. Заявява, че бащата е кръстил детето, без знанието на майката,
въпреки че същите са организирали кръщене на детето, на деня след рождения
му ден като са били поканени и О. и майка му. Определеният режим по
привременните мерки се изпълнява стриктно. Свидетелката посочва, че не е
имала проблеми с М. като дете, тъй като тя е била стриктна и изпълнителна.
Посочва, че трудно си е избрала специалност, след завършване на гимназия и
през втората година е взела решение да прекъсне следването. Твърди, че
роднините й нямат психиатрични проблеми, но в рода на мъжа й – майка му е
преживяла силен стрес, вследствие на възникнал пожар. Заявява, че дъщеря й
не е възпрепятствала лечение, след отключване на заболяването, тъй като е
разбирала, че това не е нормално състояние, но О. Д. не се държал добре с нея,
тъй като е бил вербално агресивен. Посочва, че дъщеря й е искала детето да
бъде защитено, да бъде кърмено като последното се е случило докато не й е
било назначено медикаментозно лечение. Заявява, че е отишла десетина дни,
след раждането на детето и дъщеря й до този момент не е била посетила
лекар, а след това е извършено посещение и в рамките на кратък период е
започнала да се възстановява като свидетелката е останала там, около два
месеца, докато се увери, че всичко с дъщеря й е наред. Уточнява, че е имало
разговор с роднините на О., да съдейства М. да отиде на лекар и е оказала
такова съдействие. През периода на възстановяване, грижи за детето са
полагани от О. и нея. Заявява, че след възстановяването, М. е приемала трева,
под давлението на О. Д.. След този епизод, не е имала други кризи. Заявява, че
тя и съпругът й живеят в с. З., а дъщеря й в кв. В., в град Варна като посещава
дома на дъщеря си ежеседмично по няколко дни като остава с приспиване.
Посочва, че е на ненорМ.но работно време. Помага й в домакинската работа и
грижите за детето, винаги когато е помолена.
От показанията на свидетелката С. Л. М. се установява, че е семеен
приятел на родителите на О. Д.. Работи като психолог с деца с увреждания и
емоционални затруднения. Разказва, че М. и О. са имали планове за сватба
като дори всичко е било закупено, но същата не се е състояла, тъй като
родителите на М. са поискали той да приеме нейната фамилия, а не тя
неговата. Според свидетелката М. е била самотна и не е получавала
необходимата подкрепа от родителите си. Твърди, че е била дезориентирана и
изпада в различни настроения. Дни след раждането, М. изпада в тежка криза с
невъзможност да спи като нощно време е изпращала аудио и видео клипове на
майката на О., които свидетелката е гледала. Твърди, че е била агресивна и
вербално и физически като дори М. е блъскала майка си и в резултат на
падането е счупена балконската врата. Заявява, че първата година и половина
О. е гледал детето, тъй като майката е била в невъзможност. Отнело е дълго
време, преди М. да отиде на психиатър, тъй като е нямала критичност към
състоянието си. Твърди, че при разговор с М., същата й е споделяла, че това не
е ново за нея като са й се подигравали в училище и след това дори се е
установило, че е имала баба с тежка психиатрична диагноза. Свидетелката
посочва, че след маниакалния епизод е имало и депресивен такъв като тези
10
депресии са били от март 2023 г. до юли 2023 г. и след това са се разделили.
Заявява, че е виждала детето как търси баща си. Посочва, че най-малък
контакт е имала с М., но е гледала всички, изпратени клипове до майката на
О.. Знае, че майката на О. е купила булчинска рокля за М., по интернет, но не
знае дали е било съгласувано с М.. Уточнява, че относно състоянието на
бабата на М. и диагностицирането й с психично заболяване, знае от майката
на М..
От показанията на В. О. Т. се установява, че познава О. и семейството му
от около 20 години. Познава и М. и много често е бил гост в дома им и са се
чувствали като семейство. Твърди, че преди да се роди детето, поведението на
М. е било контрастно. След раждането, състоянието на М., е било критично.
Същата се е заемала с множество неща, без да довърши никое като дори е
забравяла естествени нужди да удовлетвори. Не знае дали е можела в това
състояние да кърми детето. Трудно са я убедили да отиде на лекар, а
предложението на майка й е било – да я заведат на свещеник. След поставяне
на диагнозата – биполярно разстройство, е приемала лекарства като
самоволно е спирала същите. Твърди, че О. е полагал основните грижи за
детето. Година – две след раждането, пак е имало кризи и агресивно поведение
спрямо О. и самият свидетел е виждал непосредствено ситуации. Заявява, че
М. винаги е била контра на О.. Не знае какви доходи генерира О., но знае, че
същите са му достатъчни и не знае същият да употребява наркотични
вещества. Посочва, че майката на М., е останала около две седмици да помага
на О.. Твърди, че с родителите на детето, се е бил разбрал той да е кръстник,
но не са го дочакали, тъй като е бил в Германия. Не е бил на кръщенето и не
знае дали е съвпадало с рождения му ден. Заявява, че е бил пряк свидетел как
М. не е можела да си накърми детето, как се е захващала с нещо и не го е
довършвала и че от майка й знае, че е имало и преди такива случаи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните както и приложимите правни норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
По отношение на упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето:
Съобразно чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 4 СК при невъзможност
родителите да постигнат споразумение относно упражняването на
родителските права и режимът на лични отношения, съдът решава въпроса на
кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото и ненавършилото пълнолетие дете след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, форМ.т комплексният критерий, въз
11
основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее
детето и кой да упражнява родителските права.
Под "интерес на детето", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чийто
указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г. следва да се
разбират всестранните интереси на детето при неговото отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и пълноценна личност.
Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави преценката в чл.
59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването
в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в
т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на
ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира
тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата
и представителството на децата."
По делото, от приетия социален доклад от Дирекция социално
подпомагане-град В. се потвърждава, че към момента преките грижи относно
детето О. се полагат от неговата майка. Фактът, че същата полага
самостоятелно грижите относно детето се установява и от изслушването на
самата М. Л., която ясно и последователно разказва за дневения му режим, за
начина, по който прекарват времето си след приключване на учебните
занимания и през почивните дни. По делото не са събрани доказателства,
които да водят до извод за наличието на непристойно и неморално поведение
от страна на майката, така и на бащата, както и невъзможност и неспособност
у който и да е от родителите да полага грижи за детето.
От приетото по делото заключение по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал се установява, че всеки от родителите разполага с
добър родителски капацитет като дори и двамата споделят един и същи вид
родителстване – авторитетен стил на възпитание и отглеждане на детето,
което дава подходящи и правилни сигнали на общото им дете. Наличието на
добър родителски капацитет у М. Л. и у О. Д. се потвърждава и от
обстоятелството, че емоционалната връзка между детето с всеки от
родителите не е нарушена. Доказано по делото, от приетите социални
доклади, изготвени от ДСП - В. и ДСП – С., е че и всеки от родителите
разполага с добри жилищни и битови условия за отглеждане на О. О. Д. като
във всяко от жилищата има осигурена стая за детето.
Фактът на констатирано психично заболяване у Л., което се доказва от
представените писмени и гласни доказателства, а и от назначената комплексна
психиатрична и психологична експертиза се установява, че не влияе на
12
родителския й капацитет. Същата е способна да полага адекватни грижи за
детето и да взима решения относно отглеждането и възпитанието на същото.
Не са констатирани обстоятелства, с оглед на които да се приеме, че майката
представлява опасност за детето. От приетата по делото комплексна
психиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съответстваща на събрания по делото доказателствен
материал и от обясненията на вещото лице психиатър, дадени при изслушване
на заключението, се установява, че заболяването на Л. е в ремисия като
същата е на поддържаща терапия и посещава психиатър, което доказва, че
възприема критично състоянието си. Последният факт се подкрепя и от
приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП - В.. Наличието на
поддържаща терапия не влияе на родителския й капацитет, напротив
подобрява го, което се установява от обясненията на вещото лице психиатър,
дадени в съдебно заседание. От заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза се доказва, че заболяването на Л. е в
ремисия от есента на 2023 г. като до настоящия момент не са констатирани
епизоди във връзка с поставената й диагноза „Биполярно афективно
разстройство“. От обясненията на вещото лице психиатър се доказва, че
поддържащата терапия намалява рискът от настъпване на нов епизод и дори е
възможно трети да няма до края на живота на пациент, с такава диагноза. С
оглед гореизложените мотиви, съдът не следва да отчита фактът на
заболяването на Л. като ограничаващо родителския й капаците и водещо до
невъзможност да полага адекватни грижи за детето.
При двамата родители не се констатира и употреба на наркотични
вещества, с оглед приетата по делото комплексна съдебно медицинска и
химическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.
Фактът, че е констатирано наличие на вещество нортриптилин в кръвта на
Левенвода, също не обосновава извод, че същата употребява наркотични
вещества, доколкото това вещество не принадлежи към групата на
наркотичните такива, а е от групата на трицикличните антидепресанти, които
се използват за лечение на депресивни състояния и за облекчаване на болка,
свързана с нервни разстройства. Изводът, който следва е, че наличието на
нортриптилин е във връзка с употреба на лекарство с оглед констатираното й
заболяване, а не с оглед употребата на наркотични вещества.
С оглед гореизложените мотиви и като съобрази начина на отглеждане
на момчето, установената привързаност на последното към майката, както и
ниската възраст на същото /три годишно към датата на постановяване на
решението/ и неговия пол, а също така и възможността при отлеждането му да
помага бабата по майчина линия, съдът наМ., че в интерес на О. О.а Д. е
родителските права да бъдат упражнявани от неговата майка – М. Л..
Мотивите на съда, да предостави упражняването на родителските права на
майката, са и с оглед обстоятелството, че детето от лятото на 2023 г. живее в
град В., от есента на 2024 г. посещава детско учебно заведение на територията
13
на град В. и няма да е в негов интерес, да бъде диаметрално променена тази
установена обстановка, в която същото живее вече повече от година и
половина.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката,
при нея следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
По отношение на режима на лични контакти:
Предвид предоставянето упражняването на родителските права на
майката, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения. При
режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е
предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения
интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с оглед
интересите и на детето и на родителите. В този смисъл решение №
145/18.05.2011 г. по гр.д. № 418/2010 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
В производството за определяне на режим на лични отношения с
ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна
администрация на граждански отношения, основана и на съображения за
целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи
различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед
на това определянето на различен от поискания режим не представлява
произнасяне „плюс петитум”. В този смисъл решение № 504/03.04.2012 г. по
гр. дело № 1572 по описа за 2010 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС,
решение от 07.VІІ.2009г. по гр.д. № 1948/2008г. ІІ ГО на ВКС и решение от
29.VІ.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. ІІІ ГО на ВКС.
Право на всяка дете, негова естествена необходимост и висш интерес е
да общува и с двамата родители. В името на неговото развитие във всяка
сфера е то да осъществява пълноценно лични контакти и с родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права. При определяне на
режимът на лични отношения следва да се постигне степен на конкретност,
която да предотврати бъдещи конфликти между родителите, които не са в
интерес на същото. Режимът на лични отношения не е насочен само и
единствено към родителя, с когото детето не живее, а напротив той очертава
нова рамка на живота и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването
на лични отношения на детето и с двамата родители по определен ред, описан
чрез система от връзки на родителите, организирани около живота на детето –
делници и празници, както и конкретни права и задължения и за двамата
родители – сътрудничество, съдействие и постоянство.
От комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че бащата
разполага с нужния капацитет да полага адекватни и ежедневни грижи за
детето. Не са налице дефицити по отношение на неговото родителстване като
същият притежава нужните качества за полагане на добри грижи спрямо
детето, способен и адекватен е да взема решения, касаещи отглеждането и
14
възпитанието на същото. Не се констатира застрашаваща за детето среда при
бащата.
С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване проведеното
изслушване по реда на чл. 59, ал.6 СК, изготвения социален доклад от ДСП –
С. и събраните гласни доказателства следва изводът, че бащата не
представлява опасност за своето дете, същият разполага с добър родителски
капацитет и е налице привързаност на детето към него като последното е и
дете от мъжки пол, поради което съдът наМ., че режимът на лични отношения
между бащата и детето следва да е разширен такъв.
Развитието на децата следва да се извършва при грижа, подкрепа и
авторитета и на двамата родители, независимо от тяхната раздяла и всеки един
от тях, в името на благополучието на детето следва и трябва да му внушава
уважение и респект и към другия родител, а и както е посочено в
заключението по назначената комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, необходимо е важните решения да се взимат и
обсъждат от двамата родители.
При определяне режимът на лични отношения между бащата и детето
следва съдът да предостави възможност на бащата активно да участва и в
учебния процес на детето, и едновременно с това да му се даде време да
споделя с него и свободното му време и празниците. Липсата на възможност
бащата да е запознат и ангажиран и с учебния процес на детето ще даде
грешно послание на последното – трудовото му ежедневие ще е свързано с
фигурата на единия родител, а свободното и празнично време – забавленията
и развлеченията с другия родител. Това освен, че ще наруши правата на
другия родител, ще създаде и погрешна нагласа у детето към двамата
родители. Ангажираността на бащата с учебния процес ще създаде
възможност на родителите да изградят еднакви изисквания спрямо детето във
връзка с обучението му.
Предвид факта, че детето навършва четири години през месец септември
2025 г. и обстоятелството, че посещава държавно учебно заведение и е
обхваното от предучилищната образователна система, съдът наМ., че следва
съобрази и действащата разпоредба на чл. 10 от Наредба № 5/03.06.2016 г. за
преучилищното образование, която посочва, че детето може да отсъства по
семейни причини за не повече от 15 дни през съответната учебна година, с
оглед на което не е удачно да се определя цяла седмица, в съответния месец,
режим на лични отношения при бащата, тъй като същият живее в друго
населено място и това би нарушило посещаемостта на учебното заведение от
детето, което не е в интерес на последното. С оглед гореизложените мотиви,
съдът следва да определи режим на лични отношения между бащата и детето
всяка четна седмица от месеца за времето от петък след приключване на
учебните занимания на детето в съответното учебно заведение до понеделник,
когато бащата следва да заведе детето на съответното учебно заведение. Този
режим, съдът наМ. и за подходящ, с оглед установената по делото трудова
15
ангажираност на същия – 4 часа дневно, при упражняване на трудовата
дейност в домашна среда и с оглед изявлението на последния, че може да
пътува както с кола, така и със самолет, при изслушването си пред съда.
Същият би могъл да се осъществява на територията на град В. или в град С.
като това е преценка на родителя, имащ право на режим на лични отношения.
Този месечен режим ще даде и възможност на бащата да се запознае с
преподавателския екип на детето, да получи обратна връзка за начина му на
развитие в съответното учебно заведение и при необходимост да взема
съответни мерки за подобряване, респ. поощряване поведението на О., същият
ще бъде вписан и като лице, имащо право да взима детето от учебното
заведение, съобразно ежегодната декларация, която се подава от всеки
родител. Съдът наМ., че режимът следва да е с приспиване при бащата,
доколкото е налице силна емоционална връзка между двамата, която не само
следва да се съхрани, но и надгради. По делото липсват събрани
доказателства, които да обосновават риск за детето да остава при бащата с
преспиване. Съдът следва да определи и ежедневно осъществяване на
телефонен разговор с видеовръзка между бащата и детето, когато последното
не е при него и реципрочен ежедневен телефонен разговор с видеовръзка,
когато детето не е при майката, в дните на упражняване на режима на лични
отношения. Във висш интерес на детето е да осъществява телефонни
разговори ежедневно с бащата в часовия диапазон от 19.30 часа до 20.00 часа,
когато детето е при майката както и с майката да осъществява такива, когато
детето е при бащата. Ежедневните телефонни разговори ще позволят на всеки
от родителите да е инфорМ.н за ежедневието на детето и неговите
преживявания през деня като по този начин ще се задоволи и потребността на
детето от пълноценно общуване с двамата родители. За постигане на баланс,
при упражняване на родителските права от страна на майката и режимът на
лични отношения на бащата, съдът наМ., че следва да предостави възможност
на бащата да е с детето по време на всяка междусрочна и пролетна ваканция,
определени от МОН, а не да ги редува между родителите, тъй като на
разположение на родителят упражняващ родителските права остава
възможността за преценка как да реализи правото на 15 дни отсъствие от
учебното заведение по семейни причини, съгласно чл. 10 от Наредба №
5/03.06.2016 г. за преучилищното образование. Коледните, Новогодишните и
Великденските празници следва да бъдат разпределени между родителите при
редуване на четна и нечетна година, а летния период за дните от 01.07. до
14.09. следва да се разделят при съобразяване възможността на детето да
общува балансирано и с двамата родители, което в изключителен негов
интерес. При разпределяне на времето от 01.09 до 14.09 съдът следва да
съобрази и рожденият ден на детето /13.09/.
С оглед гореизложеното и при съобразяване с висшия интерес на детето,
следва на бащата да бъде определен следният режим на лични отношения:
- бащата следва да осъществява ежедневно телефонен разговор с
видеовръзка с детето в часовия диапазон от 19.30 часа до 20.00 часа, когато
16
детето не е при него като майката същото следва да осъществява ежедневно
телефонен разговор с видеовръзка с детето в часовия диапазон от 19.30 часа
до 20.00 часа, когато детето е при бащата в определения за последния режим
на лични отношения;
- всяка четна седмица от съответния месец за времето от петък след
приключване на учебните занимания на детето в съответното учебно
заведение като бащата се задължава да го вземе от съответното учебно
заведение до понеделник, когато бащата следва да заведе детето до
съответното учебно заведение, с приспиване при бащата;
- по време на междусрочната ваканция и пролетната ваканция,
установени от МОН за всяка учебна година, детето следва да е при бащата с
приспиване като същият следва да го вземе в 10 часа на първия ден от дома на
майката и да го върне в 17.00 часа на последния ден в дома на майката;
- Коледно – новогодишните празници и Великденските празници /от
Велики петък до Светли понеделник/ – за дните на 24.12; 25.12; 26.12; 27.12;
28.12 за времевия диапазон от 10 часа на 24.12. до 17 часа на 28.12 на всяка
нечетна година детето ще е при бащата с приспиване при бащата като бащата
следва да взима и връща детето от и в дома на майката; за дните на 29.12,
30.12, 31.12, 01.01, както и на Великденските празници от Велики петък до
Светли понеделник за времевия диапазон от 10 часа на 29.12. до 17 часа на
01.01 и от 10 часа на Велики петък до 17 часа на Светли понеделки на всяка
четна година детето ще е при бащата с приспиване при бащата като бащата
следва да взима и връща детето от и в дома на майката;
- за лятната ваканция от 01.07 до 16.07 и от 01.08. до 16.08 и от 01.09 до
14.09 на всяка четна година и от 15.07 до 30.07 и от 15.08. до 30.08 на всяка
нечетна година, с приспиване при бащата, като бащата следва да вземе детето
от дома на майката в 10 часа на първия ден и да го върне в дома на майката в
17 часа на последния ден. По време на лятната ваканция за периода от 01.07.
до 14.09., следва да се прилага само този режим, а не и установеният месечен
режим, доколкото първият е специален и дерогира общият такъв.
По отношение на издръжката занапред:
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед
действащата регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не
по-малко от 269,25 лева.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото
тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер
на 2 860.56 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за дете на възрастта на О. /за алкохолни напитки, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
17
за тримесечие възлиза на 1947.11 лева или 649.04 лева за месец, като това са
средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
Този размер покрива само базовите потребности, без да е отчита
необходимостта от посещения на социални и културни мероприятия,
подпомагащи развитието на всяко дете. Съобразявайки възрастта на О. О. Д. –
3 годишна към датата на постановяване на решението, както и
обстоятелството, че същият към настоящия момент посещава детска градина,
което неминуево води до разходи за закуване на облекло и обувки според
сезона /като липсват специални такива, изискващи парични средства в по-
голям размер доколкото не се представят доказателства за такива нужди,
извън обичайните такива/, необходимостта от социални и културни
мероприятия наМ., че общата месечна издръжка, която следва да бъде
осигурявана от родителите е в размер на 700 лева, от които 370 лева следва да
бъдат заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се налага от
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето се полагат от неговия майка. За правилното развитие на момчето,
същото има нужда и от извънсемейни и извънкласни забавления, които да
спомогнат за правилното му емоционално развитие като посещения на детски
рождени дни, културни мероприятия и прочие. В периода на изпълнение на
настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, поради което те
също следва да се отчитат от съда при форМ.нето на крайната издръжка. В
този смисъл определение № 629 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г. на 4-
то ГО на ВКС. С оглед представените по делото доказателства за доходите за
една година назад и заявения размер на доходите при социалното проучване,
изготвено от ДСП - В. и ДСП - С., съдът наМ., че родителите разполагат с
възможност да осигуряват дължимата издръжка.
С оглед гореизложените мотиви, съдът следва да уважи претендираната
издръжка за бъдеще време за сумата от 370 лева като отхвърли претенцията за
горницата над 370 лева до пълно претендирания размер от 400 лева.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждането на разноски,
които са сторили в настоящото производство като представят списъци по чл.
80 ГПК. Съдът наМ. искането за заплащане на сторените разноски и от двете
страни за неоснователно. Съобразно постановките на тълкувателно решение
№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, когато съдът с решението си замества
липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК
следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва
да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при
уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в
полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по
отношение на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от
производството относно упражняването на родителските права, няма
18
самостоятелен характер. С оглед гореизложените мотиви, съдът наМ., че всяка
страна следва да понесе разноските, които е сторила.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК О. В. Д. следва да бъде осъден да заплати
в полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 532,80 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с
определената издръжка за бъдеще време.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на фактическото съжителство между страните М. К. Л., с
ЕГН: ********** и О. В. Д., с ЕГН: ********** дете О. О. Д., с ЕГН:
********** на неговата майка М. К. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
обл. В., общ. А., с. З. като определя местоживеене на детето при майката М. К.
Л., с ЕГН: **********
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между О. О. Д., с
ЕГН: ********** с бащата О. В. Д., с ЕГН: **********, както следва:
- бащата следва да осъществява ежедневно телефонен разговор с
видеовръзка с детето в часовия диапазон от 19.30 часа до 20.00 часа, когато
детето не е при него като майката също следва да осъществява ежедневно
телефонен разговор с видеовръзка с детето в часовия диапазон от 19.30 часа
до 20.00 часа, когато детето е при бащата в определения за последния режим
на лични отношения;
- всяка четна седмица от съответния месец за времето от петък след
приключване на учебните занимания на детето в съответното учебно
заведение като бащата се задължава да го вземе от съответното учебно
заведение до понеделник, когато бащата следва да заведе детето до
съответното учебно заведение, с приспиване при бащата;
- по време на междусрочната ваканция и пролетната ваканция,
установени от МОН за всяка учебна година, детето следва да е при бащата с
приспиване като бащата следва да го вземе в 10 часа на първия ден от дома на
майката и да го върне в 17.00 часа на последния ден в дома на майката;
- Коледно – новогодишните празници и Великденските празници /от
Велики петък до Светли понеделник/ – за дните на 24.12; 25.12; 26.12; 27.12;
28.12 за времевия диапазон от 10 часа на 24.12. до 17 часа на 28.12 на всяка
нечетна година детето ще е при бащата с приспиване при бащата като бащата
следва да взима и връща детето от и в дома на майката; за дните на 29.12,
30.12, 31.12, 01.01, както и на Великденските празници от Велики петък до
Светли понеделник за времевия диапазон от 10 часа на 29.12. до 17 часа на
19
01.01 и от 10 часа на Велики петък до 17 часа на Светли понеделки на всяка
четна година детето ще е при бащата с приспиване при бащата като бащата
следва да взима и връща детето от и в дома на майката;
- за лятната ваканция от 01.07 до 16.07, от 01.08. до 16.08 и от 01.09 до
14.09 на всяка четна година детето ще е при бащата и от 15.07 до 30.07 и от
15.08. до 30.08 на всяка нечетна година детето ще е при бащата, с приспиване
при бащата, като бащата следва да вземе детето от дома на майката в 10 часа
на първия ден и да го върне в дома на майката в 17 часа на последния ден. По
време на лятната ваканция за периода от 01.07. до 14.09., следва да се прилага
само този режим, а не и установеният месечен режим, доколкото първият е
специален и дерогира общият такъв.
ОСЪЖДА О. В. Д., ЕГН **********, адрес: град С., ул. „А.“ № **, ет.**,
ап.**, да заплаща месечна издръжка в полза на детето О. О. Д., с ЕГН:
********** чрез неговата майка М. К. Л., ЕГН **********, адрес: град В.,
община А., с. З. в размер на 370 лева месечно с падеж до 5-то число на месеца,
за който се дължи, считано от датата на постановяване на решението ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване като отхвърля претенция
за горницата над 370 лева до пълно претендирания размер от 400 лева
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА О. В. Д., ЕГН **********, адрес: град С., ул. „А.“ № **, ет.**,
ап.** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 532,80 лева, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК
УКАЗВА на О. В. Д., ЕГН **********, адрес: град С., ул. „А.“ № **,
ет.**, ап.**, че може да заплаща присъдената месечна издръжка в полза на О.
О. Д., с ЕГН: ********** чрез неговата майка М. К. Л., ЕГН **********,
адрес: град В., община А., с. З. по банковата сметка на последната, посочена
на страница 3 от делото с IBAN BG *************
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна, с изключение на частта
досежно постановеното предварително изпълнение, тъй като в тази част
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20