Решение по дело №641/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Предмет на делото е предявен от „Войнов Строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.1, ап.1, представлявано от управителя В. Н. В., чрез адв. И. З. иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр.с чл.203 и сл. АПК, срещу Комисията за защита на потребителя - гр. София, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 442,32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от процесуалната му защита срещу незаконосъобразно Наказателно постановление № В-004700/05.12.2018г., издадено от Директора на РД - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, отменено със съдебно решение №1341 по АНД №458/2019г., по описа на ВРС, ХХVIIІ състав, което решение е потвърдено с окончателно касационно решение №2178 по КАНД 2455/2019г., в размер на 300 лв., ведно със сумата от 142,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019 г. до датата на предявяване на иска 24.03.2024 г., ведно със законовата лихва до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № В-004700/05.12.2018г. за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв., но след обжалване на наказателното постановление по съдебен ред, последното е отменено с решение №1341 по АНД №458/2019г., по описа на ВРС. Постановеният съдебен акт е обжалван от Директора на РД - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП. С окончателно решение №2178/13.11.2019г. по КАНД 2455/2019г. АС-Варна е оставил в сила решение №1341 по АНД №458/2019г.

Ищецът твърди, че в производството по КАНД 2455/2019г., е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 300 лв., което представлява пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена във връзка с издаденото срещу него незаконосъобразно НП. Твърди, че е налице имуществена вреда, както и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат, като на осн. чл.1,ал.1 от ЗОДОВ отговорността за репарирането  е на държавата. Ищецът посочва ТП №2/2015 на ОСГК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Ищецът излага доводи, че съдебното производство по оспорване на НП е приключило преди влизането в сила на изменението на ЗАНН с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., в частност Чл. 63д (1) ЗАНН, съгласно която разпоредба в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, поради което липсва друг ред за претендиране обезщетение за причинените вреди, освен този по ЗОДОВ. Наведени са още доводи вкл. тълкуватена практика, че макар правната защита да не е задължителна тя е необходима за реализирането правото на защита на увреденото лице и че това е единствения възможен ред, по който да стори това.

Претенцията си за законна лихва ищцовото дружество обосновава с изводите на т.4 от ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004г. на ОСГК, според, което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, съответно и дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните актове – от тяхното издаване, а при незаконно действие или бездействие на административни органи – от тяхното преустановяване.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 300 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото КАНД, както и сумата от 143.32лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019 г. до датата на предявяване на иска 24.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна – Комисията за защита на потребителите - София, не изразява становище по исковата молба.

В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител е депозирал писмени бележки, с които поддържа предявения иск в цялост. Претендира разноски по делото.

Ответника, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Прокурора изразява становище за основателност на исковата претенция.

След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:

От представеното и приобщено по делото НАХД № 458/2019 г. по описа на ВРС, ХХVІІІ състав, се установява, че с Решение № 1341/03.07.2019 г. по същото дело, в законна сила от 13.11.2019г., е отменено наказателно постановление № № В-0047000 от 05.12.2018г на директора на РД - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.127 ал.3 от ЗЗП на „В.С."ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. Решението на ВРС е потвърдено с окончателно касационно решение №2178 по КАНД 2455/2019г.

По КАНД 2455/2019г. по описа на ВРС е представен договор за правна защита и съдействие от 15.08.2019г., от който се установява, че управителят на „Войнов Строй“ ЕООД е упълномощила адв. И. З. да представлява дружеството пред Административен съд Варна, по КАНД №2455/2019г., VІІ касационен състав, както и да осъществява процесуално представителство по дела, както и че договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието, и настъпилият в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление НП № В-004700/05.12.2018г. е отменено с Решение1341 по АНД №458/2019г. по описа на ВРС, ХХVIIІ състав , в законна сила от 13.11.2019г. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В тази връзка съдът счита, че с отмяната на Наказателно постановление № В-004700/05.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно: отменен незаконосъобразен административен акт (издадено наказателно постановление).

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е за безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и защита по КАНД № 2455/2019г. по описа на АС-Варна, видно от представения по цитираното дело договор за правна защита и съдействие. Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, съгласно ТР № 1/2017 г.

Налице са и трите предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Обусловен от основателността на разгледания главен иск, основателен е и акцесорният иск за лихва за забава в размер на законната лихва. Присъждане на лихва за забава следва за периода от датата, следваща тази, на която е влязло в сила съдебното решение, отменило породилия вредите индивидуален административен акт – 14.11.2019 г. до датата на предявяване на иска 24.03.2024г. - подаване на исковата молба.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 425 лв., както следва: 25 лв. за ДТ, 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите - София да заплати на „Войнов Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.1, ап.1, сумата от 300.00 (триста) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № В-004700/05.12.2018г., издадено от Директора на РД - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба - 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законовата лихва до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите - София да заплати на „Войнов Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.1, ап.1, сумата от 142,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019г. до датата на предявяване на иска 24.03.2024г.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите - София, да заплати на „Войнов Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.1, ап.1, сумата от 425.00 (четиристотин двадесет и пет лева) лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.