№ 9725
гр. ........, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110145187 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 117091/08.06.2022 г., подадена от ищеца „........“ АД, чрез
пълномощника си адв. В.В., с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 6015 от 07.06.2022 г. в частта,
в която ответникът Л. ЕВГ. М. е осъден да заплати на адв. КР. ИГН. Б., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата от 7,34 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната в полза на ответника
безплатна правна помощ, като вместо това бъде постановено ищецът да заплати тази сума.
Постъпила е молба с вх. № 124070/28.06.2022 г., подадена от адв. К.Б. – в лично
качество и като процесуален представител на ответника Л. ЕВГ. М., уточнена с молба с вх.
№ 173213/18.08.2022 г. с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното по делото решение в частта за разноските, като ищецът „.......“
АД вместо ответника Л. ЕВГ. М. бъде осъден да заплати на адв. КР. ИГН. Б., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 7,34 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната в полза на
ответника безплатна правна помощ. Посочено е, че в мотивите на съдебното решение съдът
правилно е приел, че в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, но в диспозитива не ищцовото
дружество, а доверителят й е осъден да заплати сумата от 7,34 лв.
Съдът, вземайки предвид изложените от страните твърдения и при служебно
извършена проверка, констатира следното:
По делото е постановено Решение № 6015/07.06.2022 г., с което ответникът Л. ЕВГ. М.
е осъден да заплати на ищеца „........“ АД по иска с правно основание чл. 441, ал. ГПК, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумите: 24 лева – обезщетение за незаконосъобразно
начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 15.09.2020 г. по изпълнително дело №
118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., 1028, 35 лева – обезщетение за незаконосъобразно
начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 15.09.2020 г. по изпълнително дело №
118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., 3562, 01 лева – обезщетение за незаконосъобразно
начислена такса по сметка № 16.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на
1
ЧСИ Л.М., 18, 70 лева – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ
Л.М., 19,48 лева – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу
постановление от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М. и
24, 90 лева – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу
постановление от 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М.,
ведно със законната лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 262, 54 лева – съдебни разноски, като
исковете са отхвърлени за сумата 3 лева – обезщетение за заплатена банкова такса по
изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., за сумата 24 лева – обезщетение за
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по
описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 19,48 лева до претендираните 25 лева – държавна такса
по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление от 15.09.2020 г. по изпълнително дело №
118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 18,70 лева до претендираните 48 лева -
такса по сметка № 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М.,
и за разликата над 24,90 лева до претендираните 25 лева – държавна такса по жалба от
02.10.2020 г. срещу постановление от 28.09.2020 г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по
описа на ЧСИ Л.М..
С Решението са отхвърлени предявените от „........“ АД против Л. ЕВГ. М. осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3
лева – заплатена банкова такса по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М.,
24 лева – заплатена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 15.09.2020 г. по изпълнително
дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 19,48 лева до претендираните 25
лева – платена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление от 15.09.2020
г. по изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 18,70 лева до
претендираните 48 лева - платена такса по сметка № 28.09.2020 г. по изпълнително дело №
118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М. и за разликата над 24,90 лева до претендираните 25 лева –
платена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление от 28.09.2020 г. по
изпълнително дело № 118/2020 г. по описа на ЧСИ Л.М..
С Решението ответникът Л. ЕВГ. М. е осъден да заплати на адв. К.Б., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 7, 34 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
В мотивите на съдебния акт, в частта относно следващите се разноски на страните,
съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът по делото /........ АД/ следва да бъде
осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ответника – адв. К.Б. адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на сумата от 7,34 лв.,
приемайки за установено въз основа на представеното по делото копие от договор за правна
защита и съдействие, че последната е оказала безплатна правна помощ на ответника по
делото Л. ЕВГ. М. на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА.
При анализ на изложените мотиви в съдебното решение и формулирания диспозитив в
частта относно присъдената в полза на адв. К.Б. сума от 7,34 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказаната в производството по делото безплатна адвокатска защита в
полза на ответника, съдът констатира, че е налице соченото и от страните явно
несъответствие между вътрешно формираната съдебна воля /за осъждане на ищеца „........
АД/ и нейното външно изразяване /с осъждане на ответника Л.М./ при посочване на
страната, която следва да заплати тези разноски, което следва да бъде отстранено по реда на
чл. 247 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
6015 от 07.06.2022 г., постановено по гр. дело № 45187/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, като вместо ОСЪЖДА "Л. ЕВГ. М. ,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. ........, ж.к. ..... бл. 152, вх. 1, ап. 73“, да заплати на адв. КР.
ИГН. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. ........, ул. „.....“ № 31,
офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 7,34 лева - адвокатско
възнаграждение, да се чете: ОСЪЖДА "........" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ........, ул. „......“ ет. 6, да заплати на адв. КР. ИГН. Б., с ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. ........, ул. „.....“ № 31, офис – партер, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 7,34 лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неразделна част от постановеното по делото Решение № 6015 от
07.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3