Р Е
Ш Е Н
И Е №481
гр.Русе,
10.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
Членове: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 758
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Адв.
Д..Т., в качеството на пълномощник на Р.Н.С., е обжалвал Решението на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№ 8595/18г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него срещу В.И.П. иск за сумата
над 1000 лева до 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и в частта за разноските в размер на 1209 лева.,
които е осъден да заплати на същия.
Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му в обжалваната част, по подробно съображения, че първоинстанционният
съд не отчел правилно степента на понесените неимуществени вреди, съответно не
ги оценил справедливо.Претендира разноски.
Срещу
същия съдебен акт е постъпила и въззивна жалба от адв.П.Г., в качеството на пълномощник на В.П.И., който иска
отмяна на съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати на Р.Н.С. сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като и разноските. Иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт по подробно
изложени съображения за нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените
правила, необоснованост, и постановяване на нов, с който предявеният срещу него
иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
Всеки
от ответниците по въззивните
жалби взема становище за неоснователност на насрещната жалба.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбите
са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди, причинени неправомерно от ответника на
ищеца
От
фактическа страна по делото е установено следното :
На
15.01.2018г. В.П., главен счетоводител в РУО-Р., депозирал „сигнално писмо“ до
началника на РУО-Р., в което твърдял, че
служебната му електронна поща е пренасочена към личната ел. поща на служителя в
РУО-Р.- Р.С., за което не е уведомен и не му е искано разрешение, и искал от н. на И. „ да предприеме
необходимите мерки и да сезира компетентните органи, тъй като…с тези си
действия Р.С. застрашава дейността на Регионалното управление и извършва
умишлена злоупотреба със служебни данни и информация, за които действия носи
наказателна отговорност….При необходимост --- ще предоставя доказателства за
злоупотребата, извършена от г-н С. на
Вас и на съответните органи.“
На
19.01.2018г. Р.С. депозирал писмено становище до началника на РУО-Ру., че тъй
като компютрите на служителите не са администрирани, всеки служител има
администраторски права и може да инсталира и ползва неограничен брой софтуерни
продукти, да променя системните настройки на операционната система, като служителите
не са ограничени да променят хардуерната конфигурация на компютърните системи и
свободно използват преносими носители на информация, освен това няма правила за
сигурност, които нормативно да ограничават достъпа на служителите до служебните
имейли и техните настройки. Изразил несъгласие с твърденията на В.П., че със
своите действия е застрашил дейността на РУО-Р. и извършил злоупотреби със
служебни данни и информация.
На 07.02.2018г. н. на РУО-Р. депозира сигнал
до Окръжна прокуратура Русе за извършване на проверка по случая, която
приключила с . Постановление от 07.08.2018г. за отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като макар ползваният от В.П. служебен ел.адрес да бил
манипулиран и получаваните ел. съобщения да били пренасочвани и към личната
пощенска кутия на Р.С., не бил установен конкретен брой на пренасочени имейли и
не е установено тези имейли да са били прочетени или узнати от лице, което няма
право на това, нито да са били използвани по някакъв начин. Проверката не
установила кога е осъществена интервенцията, нито от кой компютър, съответно от
кое лице. Тъй като РУО-Р. не е имало определени
правила за работа със служебните компютри, не може и да се определи този достъп за неправомерен. По тези съображения
прокуратурата приела, че не са налице достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 171 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НК.
При
тези установени по делото факти правилно районният съд е приел, че
предявеният иск е частично основателен.
В
депозирания сигнал до н. на РУО-Р.В.П. освен, че заявил установени от него факти, касаещи пренасочване на служебната му
електронна поща, изложил и твърдения, че това е сторено именно от Р.С., като
направил и квалификации – че така той застрашава дейността на РУО-Русе,
извършва умишлена злоупотреба със служебни данни и информация, за които
действия носи наказателна отговорност. След като относно последното с влязло в
сила Постановление на РОП било прието, че няма достатъчно данни за извършено престъпление
– нито от Р.С., нито от друго лице,а междувременно служителите на РУО –Р. узнали
за сигнала срещу Р.С., и извършваните по
него проверки – служебна и прокурорска, несъмнено
се касае за противоправно
действие. И. с оглед конкретно твърдените факти, уронва доброто име на
Р.С., накърнява личните му права и
интереси. За последния са настъпили вреди от „ сигналното писмо“ и последващите го действия, изразяващи се както в
промяна на отношението на колегите, така
и в негови негативни изживявания, поради изразените съмнения и недоверие към
него /напрегнатост, безпокойство, нервност, професионална неудовлетвореност/ .
Налице
е причинна връзка между констатираното противоправно
поведение на ответника, и вредоносния му резултат - неимуществените вреди, търпени от ищеца,както и и вина, която
по аргумент от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага, и в случая не е и оборена.
Правилно
приносът на твърдението на П. за
извършено престъпление за негативните душевни преживявания на С. съдът оценява
на 1000 лева, в който размер искът следва да се уважи, а над него следва да се
отхвърли.
Не
се констатират от въззивната инстанция твърдените в жалбата на В.П. процесуални
нарушения при разглеждането на делото от районния съд – неправилен и
едностранчив анализ на доказателствения материал по
делото. В мотивите към атакуваното решение първонистанционният
съд е изложил задълбочен и обективен анализ на доказателствата по делото, и от
установената въз основа на него фактическа обстановка е извел правилния и
законосъобразен извод за осъществен от ответника деликт,
съответно го е осъдил да репарира
причинените от него на ищеца вреди. При липсата на конкретни доводи в жалбата
на Р.С. защо определеното от районния съд обезщетение се явява несправедливо и
се дължи такова в размер на именно 5 000 лева, въззивната инстанция намира
за необходимо само да посочи, че така определеното обезщетение съответства на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По
тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които
въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбите се явяват неоснователни, решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото в тежест на всеки от жалбоподателите са направените от тях
разноски за въззивното производство.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1335/26.07.2019г., постановено по гр.д.№ 8595/18г. по описа на Русенския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: