№ 20682
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20231110159535 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Й. А. Б., срещу А. Б. Б., иск с правно основА.е
чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че стрА.те са сключили граждански брак на
31.05.1998 г., от който имат две навършили пълнолетие деца. Сочи се, че от
две години отношенията между двамата съпрузи се обтегнали поради честите
изблици на ответницата и честото й отсъствие от дома. Твърди се, че
ответницата е прибягвала до разрушаване и унищожаване на вещи,
принадлежащи на ищеца. Поддържа се, че бракът между стрА.те е дълбоко и
непоправимо разстроен, а семейната им връзка е лишена от съдържА.е. В
съдебно заседА.е ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор. Не се
явява в открито съдебно заседА.е, за което е редовно призована.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на стрА.те съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за
граждански брак, стрА.те са сключили граждански брак на 31.05.1998 г. в гр.
София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№113/1998 г. от Столична община, район Средец. От събрА.те по делото
доказателства и съобразно становищата на стрА.те съдът приема за
установено обстоятелството, че стрА.те се намират във фактическа раздяла от
около две години, нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца и не
поддържат отношения помежду си. В този смисъл са събрА.те по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Митко Георгиев, брат на
1
ищеца, чиито показА.я съдът кредитира като логични и непротиворечиви,
както и като кореспондиращи си с останалите събрА. по делото доказателства
– съобразно чл. 172 ГПК/.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържА.е, поради което
следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от
стрА.те, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за
разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се
произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с
такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между стрА.те, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение
представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото стрА.те нямат родени от брака деца за съда не
съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основА.е чл. 326 ГПК съдът следва да
разгледа въпроса за фамилното име, но доколкото ответницата, която при
сключване на брака е приела фамилното име на съпруга си, не е предявила
такъв иск, то съдът не следва да се произнася и по този въпрос. С определение
от 24.11.2023 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството в
частта относно предявения от Й. Б. иск с правно основА.е по чл. 53 СК, като е
приел, че за него липсва правен интерес. Определението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основА.е чл. 329, ал. 1
ГПК разноските по делото остават за всяка от стрА.те така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът
определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата
следва да се възложи на двете стрА. поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основА.е чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД
БРАКА, сключен на 31.05.1998 г. в гр. София, Република България, за което е
съставен акт за граждански брак №113/1998 г. от Столична община, район
Средец, между Й. А. Б., ЕГН ********** и А. Б. Б., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 329, ал. 1 ГПК Й. А. Б., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 329, ал. 1 ГПК А. Б. Б., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
2
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3