Решение по дело №745/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. С., чрез адв. И. Ц.- пълномощник, против Решение № 259 от 04.03.2025 г., постановено по АНД № 3688/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. С. С., [ЕГН], от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178д от с.з.

Касационният жалбоподател излага съображения, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна и отмяна на НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът по касация- Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от с.з. До административното наказание се е стигнало по следната фактическа установеност: На 15.10.2023 г. в [населено място], около 11.00 часа, на [улица]до № 8, С. паркирал управляван от него личен автомобил „Мазда“ с рег. № [рег. номер] на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни увреждания, без да има удостоверено право с карта по образец да паркира на място, предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено като такова с пътен знак Д21 и диференцирано от останалите паркоместа със синя на цвят пътна маркировка, и изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания.

Паркирането на МПС било сторено в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДВП, за което в отсъствие на водача бил съставен фиш с № **********/15.10.2023 г. и наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Същият е обжалван пред началника на Сектор „Общинска полиция“-Пловдив под № УРИ237200-12176 от 18.10.2023 г., като на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН е съставен АУАН с бл. № 002841, връчен и подписан лично от Д. С. на 22.10.2023г. Въз основа на акта било издадено и спорното НП.

В жалбата пред ПРС са изложени възражения относно обозначаването на паркомястото, наличието на знак Д21, направено е искане за разпит на актосъставителя и са формулирани три въпроса към него.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, районният съд е приел, че от събраните в производството доказателства се установява, че действително на датата, отразена в НП, описаният в него автомобил, е бил паркиран на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания, обозначено със съответния пътен знак и е извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, което обстоятелство е било установено и надлежно описано със съставения фиш и в последствие АУАН и потвърдено от разпита в о.с.з. на актосъставителя Б.М..

Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес.

Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК.

Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.

Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Според чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.

Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в административнонаказателното производство, а именно извършено ли е вмененото на наказаното лице административно нарушение.

Според легалната дефиниция по чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо /ал. 1 на чл. 93 от ЗДвП - пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача/, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП въвежда правило, според което престоят и паркирането са забранени на места, определени за инвалиди, а чл. 178д ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В конкретния случай от представения по делото снимков материал /чернобял/ не става ясно, че на мястото, на което е спряло наказаното лице, е налице изпълнена пътна маркировка с международния символ за достъпност на паркомясто, запазено за хора с увреждания.

Чл. 25 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.

Всъщност този основен спорен въпрос, от значение за правилното решаване на настоящия казус – дали паркомястото, на което превозното средство е било паркирано е запазено за хора с увреждания по смисъла на закона и е било обозначено като такова с пътен знак Д21 и диференцирано от останалите паркоместа със синя на цвят пътна маркировка и изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания, така както е описано в НП № 34/12.01.2024г ., в нарушение на чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК, не е бил изследван в пълнота от въззивната инстанция, която се е доверила изцяло само на показанията на свидетеля Б. М., който е и актосъставител и съответно неговите показания изцяло подкрепят тезата, изложена от него както във фиша, така и в АУАН. Въззивният съд при разпита на св. М. не е задал и респ. получил отговори на въпросите, формулирани в жалбата. В случая АУАН е съставен по данни именно на този свидетел очевидец и на нарушението, който лично е възприел поведението на водача и паркираното МПС. Именно това лице е единственият свидетел очевидец на нарушението и показанията му в насока как е обозначено мястото за паркиране на [улица]до № 8, [населено място] и дали е покрито със синя боя и има ли изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания, биха имали значение за разкриване на обективната истина.

Решението на районния съд е постановено в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, тъй като е постановил решението си без да събере всички допустими доказателства относно относимите факти, а същевременно и без да извърши пълен и всестранен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Горното е довело и до нарушаване на чл. 14 от НПК - решението е постановено въз основа на вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не може да бъде отстранено в касационното производство, предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания и въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на гласни доказателства.

Допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е касационно основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими доказателства(как е обозначено мястото за паркиране на [улица]до № 8, [населено място] и дали е покрито със синя боя и има ли изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания), вкл. като извърши разпит на актосъставителя в тази насока, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДВП на процесните дата, час и място, установи в пълнота и по несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и след като вземе становище по възраженията, наведени от въззивния жалбоподател за незаконосъобразност на НП, да изведе извод за съставомерност или не на деянието, вменено на Д. С. с НП.

При новото му разглеждане районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по разпределението на отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV к. състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 259 от 04.03.2025 г., постановено по АНД № 3688/2024 г. по описа на районен съд-Пловдив, VIII наказателен състав.

ВРЪЩА делото на районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.