Р Е Ш Е Н И Е
№ 1105/27.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5361 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.Х.Б.“ ООД
срещу Наказателно постановление № 03 – 010343 от
07.11.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Във въззивната жалба е направено оплакване за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за
неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
И.З. ***, който поддържа отправеното искане за отмяна на наказателното
постановление поради допуснато нарушение на материалния закон.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
09.10.2018 г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна - св. П.М.
(инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна), св. Л.Б.(главен инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна) и
св. Д.И.(инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна), извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в ресторант „Ред Хот“, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1.
При
извършената проверка инспекторите установили да полага труд св. Д.К.Д., която
заемала длъжността сервитьор в обекта. Преди да се представят св. Д. посрещнала
контролните органи и ги поканила да седнат. На св. Д. и на другите работници в
обекта били предоставени за попълване декларации. В попълнената декларация св. Д.
посочила, че работи в „Р.Х.Б.“ ЕООД на длъжността сервитьор от 09.10.2018 г.,
за което има сключен трудов договор. Декларирала още, че е с работно време от
12,00 часа до 16,00 часа, получава месечно възнаграждение от 600 лв., има един
почивен ден по график и все още не е получавала месечно трудово възнаграждение.
На следващия ден (10.10.2018 г.) в 13,47 часа дружеството подало уведомление по
чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия договор на св. Д.К.Д..
При извършената по-късно проверка
в регистъра на трудовите договори в НАП контролните органи установили, че дружеството – работодател „Р.Х.Б.“ ЕООД не
регистрирало трудовия договор на св. Д.К.Д.. Поради това приели, че копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, не е
предоставено на св. Д. преди допускането й до работа.
Приемайки, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 31.10.2018 г. св. М. съставила акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил
връчен на упълномощено от дружеството лице, което от своя страна го подписало
без възражения.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 07.11.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. П.М., св. Д.И., св. Л.Б.и св. Д.К.Д.
(частично) и писмени доказателства и доказателствени средства: декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор; протокол за
извършена проверка; идентификационна карта; призовка на основание чл. 45,а л. 1 АПК; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и АУАН.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на св. П.М., св. Л.Б.и св. Д.И.като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства и доказателствено средство и по
- конкретно на трудовия договор между „Ред Ход България“ ООД и св. Д.К.Д.,
справката за приети и отхвърления уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, декларация
от св. Д.Д. и АУАН. От същите се установява, че на
09.10.2018 г. е сключен трудов договор между въззивното
дружество и св. Д., която е започнала да изпълнява трудовите си функции на тази
дата, като на следващия ден работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ - за сключения трудов договор.
Следва да
бъдат приети за недостоверни показанията на св. Д. в частта, в която заявява,
че първият й работен ден е бил 10.10.2018 г., тъй
като в тази част показанията й противоречат на показанията на св. И. и св. Б.,
които еднопосочно заявяват, че св. Д. ги е посрещнала и настанила. На следващо
място показанията на св. Д. противоречат и на представената от нея декларация в
хода на проверката, в която е посочила, че работи в дружеството от 09.10.2018
г. Същевременно свидетелката посочва, че е отишла на работа на следващия ден
сутринта, след като предишния ден са й се обадили, че уведомлението в ТД на НАП
– Варна е подадено, което противоречи на
приложената справка от НАП, съгласно която уведомлението е подадено в 13,47
часа на 10.10.2018 г.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. М., св. И. и св. Б. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен
по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител, преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал.
2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От
показанията на св. П.М., св. Л.Б.и св. Д.И.се установява, че св. Д. е била на
място в обекта и е изпълнявала трудовите си функции на сервитьор, като е
посрещнала и настанила проверяващите служители. На следващо място св. Д. е
подписала декларация, в която изрично е посочила, че има сключен трудов договор
от датата на проверката, изпълнява длъжността „сервитьор“ в ресторант „Ред
Хот“, няма сключен граждански договор, получава месечно възнаграждение и има
регламентирани работно време, както и седмична и дневни почивки. Между въззивното дружество и св. Д. се установяват като налични
всички елементи на трудовото правоотношение: две страни (работодател и
работник); определено място на работа (ресторант „Ред Хот“); заемането на
конкретно определена длъжност (сервитьор); определено трудово възнаграждение с
постоянен характер (600 лв.); периодичност на заплащането (месечно);
продължителност на работния ден (от 12,00 ч. до 16,00 ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Следователно за въззивното дружество като работодател е възникнало
задължението по чл. 63, ал. 2 КТ да не допуска св. Д. до работа преди да й
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът намира
за неоснователно възражението, че по време на извършваната проверка св. Д. се е
намирала в ресторант „Ред Хот“ с цел подписване на трудов договор, доколкото
същата е посрещнала контролните органи и ги е настанила в заведението.
Следователно
въззивното дружество е осъществило от обективна
страна състава на нарушението на чл. 63,
ал. 2 от КТ, тъй като на 09.10.2018 г. в качеството на работодател е допуснало
до работа лицето Д.К.Д. на длъжност „сервитьор“ в ресторант „Ред Ход“, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, преди да й е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка
от тях прави искане за присъждането им.
Процесуалният представител на въззиваемата срана е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) на претендираното
от въззивната страна адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество претендира присъждане на разноски в
общ размер на 580 лв., като представя доказателства (договор за правна защита и
съдействие, в който страните са удостоверили размерът на платеното
възнаграждение) за извършени разноски в по-малък размер, а именно 300 лв. Доколкото
на въззивното дружество следва да се присъдят само
доказаните разноски, които са в минималния размер, регламентиран в чл. 18, ал.
3 (ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност е
неоснователно.
От доказаните релевантни разноски в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, въззивното
дружество има право на 210 лева съобразно уважената част от оспорването на
наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна е териториално поделение на специализираната администрация
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - Главна дирекция
"Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище ***, съдът намира, че за заплащане на разноските на въззивната страна следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от което
има право на 24 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, което следва да бъде присъдено в полза на юридическото
лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010343 от 07.11.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Р.Х.Б.“ ООД
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК
*********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Х.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 210 лева
(двеста и десет лева), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********,
със седалище *** сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща
направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: