№ 20223
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110127748 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Х. С. срещу „С. В.“
АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата от 1136,83 лева, представляваща главница за потребена вода за
периода от 17.06.2010г. до 15.07.2013г., сумата от 197,72 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 17.07.2010г. до 20.06.2013г. и сумата от 326,69 лева, представляваща
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2015г. по гр.д. №
*****/2014г. по описа на СРС, 49-ти състав и е образувано изп.д. № 20248630401152 по
описа на Ч. Х. с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Ищецът поддържа, че на 08.05.2024г. получил съобщение по изп.д. №
20248630401152 по описа на Ч. Х., че срещу него е образувано изпълнително дело,
съдържащо покана за плащане ведно с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № *****/2014г.
по описа на СРС, 49-ти състав. Изпълнителното дело било образувано за всички вземания по
изпълнителния лист. Ищецът установил, че за периода от датата на издаване на
изпълнителния лист – 19.02.2015г. до датата на образуване на изпълнителното дело –
26.03.2024г. не били извършвани действия по принудително изпълнение на вземанията. С
оглед на това счита, че за периода от 19.02.2015г. до 19.02.2020г. процесните вземания били
изцяло погасени по давност в каквато насока предявява настоящите искове. Обосновава
правния си интерес с издадения срещу него изпълнителен лист и образуваното
изпълнително дело. С уточнителна молба от 21.05.2024г. ищецът е посочил, че не предявява
иск за недължимост на законна лихва върху главницата от 1136,83 лева, считано от
07.11.2014г. до окончателното изплащане на последната. Моли съда да уважи предявения
1
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително
производство по описа на Ч. Х.. Оспорва вземанията по листа да са погасени по давност,
като развива съображения в насока, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
сила на пресъдено нещо, респ. сочи, че приложимата давност за вземанията е петгодишна,
както и че същата започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Твърди, че в хода на образуваното изпълнително производство, на съдебния изпълнител е
възложено извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗСЧИ, както и че са
предприемани изпълнителни действия по искане на взискателя и по инициатива на съдебния
изпълнител. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване/спиране на погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
19.02.2015г. по гр.д. № *****/2014г. по описа на СРС, 49-ти състав, въз основа на който е
образувано изп.д. № 20248630401152 по описа на Ч. Х. с рег. № 863 в КЧСИ, с район на
действие СГС.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис
от изпълнителния лист, както и от преписа от изпълнителното дело.
Следователно правният интерес на ищеца от предявените отрицателни установителни
искове се установява от доказателствата по делото. При това положение, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания
е общата петгодишна давност.
От приетия препис от изпълнителния лист по гр.д. № *****/20214г. на СРС, 49-ти
състав, се установява, че същият е издаден на 19.02.2015г., което е и най-късната възможна
2
дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист.
От приетия препис от изп.д. № 20248630401152 по описа на Ч. Х. пък е видно, че
същото е образувано по молба на ответника „С. В.“ АД, подадена на 26.03.2024г.
От гореизложената хронология се установява, че считано от датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение /19.02.2015г./ петгодишната давност за процесните вземания е
изтекла на 19.02.2020г. – преди обявяването на извънредното положение от 13.03.2020г., а
също така и преди датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело от
26.03.2024г. С оглед на това и доколкото ответникът не твърди и не доказва да са налице
други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността преди образуваното
от него изпълнително дело, следва изводът, че процесните вземания са изцяло погасени по
давност още преди образуването на изп.д. № 20248630401152 по описа на Ч. Х..
Предприетите по изпълнителното дело действия не могат да прекъснат вече изтеклия към
датата на предприемането им давностен срок.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 66,45 лева и за адвокатско адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, платено напълно в брой, които следва да й бъдат
присъдени. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждението е
неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на материалния интерес по делото,
на извършените процесуални действия по него, както и на обичайния размер на
възнагражденията, определян в практиката по такъв вид дела с подобен материален.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Д. Х.“ № 66, вх. А, ет. 2, не дължи на „С. В.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Бизнес център Интерпред Ц. Б., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3,
поради изтекла погасителна давност сумата от 1136,83 лева, представляваща главница за
потребена вода за периода от 17.06.2010г. до 15.07.2013г., сумата от 197,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2010г. до 20.06.2013г. и сумата от
326,69 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 19.02.2015г. по гр.д. № *****/2014г. по описа на СРС, 49-ти състав и е образувано изп.д.
№ 20248630401152 по описа на Ч. Х. с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, Бизнес център Интерпред Ц. Б., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на А. Д.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Д. Х.“ № 66, вх. А, ет. 2, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 566,45 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4