Решение по дело №311/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700311
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

420

Гр. Перник, 01.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

         

          При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 311/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

          Постъпила е жалба Ц.Г.И., ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 от 21.02.2020 г., издаден от Директор на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т. 4.7, пр. 1-во от Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1, пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е отказано изплащането на помощ общо в размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляващо получено първо плащане по договора.

          В жалбата са развити подробни съображения за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Посочено е, че не е налице фактическото основание за издаването му – неизпълнение на договорното задължение за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Искането към съда е да отмени оспорения административен акт. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

          В открито съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Ш. поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

          В открито съдебно заседание ответникът – Директор на Областна дирекция – София град на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител. В молба, подписана от юрисконсулт К., докладвана в съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

          Със заявление идентификационен № 14/112/08151 от 05.09.2012 г., жалбоподателката е кандидатствала за финансиране по програма Развитие на селските райони 2007 – 2013 г., по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери.  Заявлението е одобрено за финансиране със заповед № 01-140-РД/53-30.10.2020 г., издадена от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Перник, с която е определен размер на финансова помощ от 48892 лв., платима на две равни части, за земеделско стопанство с начален икономически размер от 4.51 икономически единици. За отпускане на финансовата помощ е сключен договор между Ц.Г. Л. и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ с № 14/12/08151 от 31.10.2012 г. Преди изтичане на срока му и по заявление вх. № 02-140-6500/494/25.04.2019 г., на 14.06.2019 г., е подписано споразумение за изменението му.

          Със заповед № 374376/04.07.2019 г. на началник отдел на РТИ е наредено извършване на проверка на място за времето от 10.07 до 18.07.2019 г.  на стопанството на жалбоподателката – кандидат с ЕНР 584535. Констатациите от нея са обективирани в контролен лист. Отразено е, че към момента на проверката не са установени насаждения с градински краставици, като заявените намерения са за засаждане на такива за стопанската 2018 г. – 2019 г. са на площ от 0.5 ха. Посочено е, че заявената използваема площ от 40145 ха съответства действителната, но всички парцели са ливади, а не ниви.

          Със заповед № 377269/26.07.2019 г. на началник сектор КП е разпоредено извършването на контролна проверка на стопанството на жалбоподателката за времето от 29.07 до 31.07.2019 г.  В съставения контролен лист е отразено, че на място не са открити различия с направените констатации от страна на РТИ – София.

          С писмо изх. № 01-220-6500/75/27.08.2019 г., връчено на 05.09.2019 г., жалбоподателаката е уведомена за откриване на производство за установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите, че в заявеното от нея стопанство, състоящо се от кадастрални имоти с № 025016, № 025028, № 025029, № 025030, № 025031, № 025015, № 026011, № 026064, № 025068, находящи се в с. Горни Романец, общ. Б., липсва засаждане на култури – краставици през стопанската 2018 – 2019 г. и съответно не е изпълнено изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за поддържане на минимален икономически размер на стопанството от поне 4 единици. Указана и е възможност за представяне на възражения в 14-дневен срок от връчването. Такива са депозирани в ДФЗ – с вх. № 01-220-6500/75/25.09.2019 г. Жалбоподателката е оспорила констатациите на проверяващите и е поискала да бъде прекратено административното производство.

          На 21.02.2020 г. Директорът на ОД – София на ДФ „Земеделие“ е издал оспорения административен акт  -  Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 от 21.02.2020 г., с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т. 4.7, пр. 1-во от Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1, пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е отказал изплащането на помощ общо в размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и е определил, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляващо получено първо плащане по договора. Прието е, че ползвателят по договора не е изпълнил задължението си да засади 0.5 ха с краставици, а имотите, включени в стопанството му са ливади и затова последното се състои от 0 икономически единици, което е под минималния размер по мл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и е основание за отказване на второ плащане и възстановяване на вече платената сума съгласно н. 4.4.б. „й“ от договора.

          Издаденият административен акт е връчен на адресата му на 27.02.2020 г. Срещу него е подадена жалба по пощата на 12.03.2020 г. и е регистрирана с вх. № 01-220-6500/75#1/17.03.2020 г.

          В хода на съдебното производство по оспорването му са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно агрономическа експертиза. От представените с жалбата протоколи, с №№ 01/09.09.2019 г., 02/12.09.2019 г., 03/16.09.2019 г., 04/18.09.2019 г., 05/20.09.2019 г., 06/24.09.2019 г., 07/27.09.2019 г., 08/30.09.2019 г. се установява, че жалбоподателката през месец септември 2019 г. е реализирала произведена от нея земеделска продукция – 500 кг. краставици, които е продала на „Б. – ****“ ЕООД . Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката А.К.М., които съдът кредитира изцяло като ясни, конкретни и незаинтересовани, дадени за непосредствено възприети факти. От тях става ясно, че тя като управител на ****в гр. Б., ежегодно през периода август-септември закупува произведена от Ц. Л. земеделска продукция/краставици и домати/. През 2019 г. също за нуждите на дома за стари хора е закупувала краставици, произведени от жалбоподателката.

          По делото е приета съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от Б.Б.Й., която съдът кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от вещо лице, с необходимата компетентност и професионален опит. След извършена справка в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Б. експертът е установил, че имотите с № 025016, № 025028, № 02529, № 025030, № 025031, № 025015, № 026011, № 026064, № 025068, включени в стопанството на жалбоподателката за стопанската 2018 – 2019 г. представляват ниви. При извършен оглед на място на 10.08.2020 г. е констатирал, че имоти с №№ 026064 и 025068 са засадени с краставици за стопанската 2019 г. – 2020 г., както и че върху тях личат остатъци от ластуни на миналогодишни растения от краставици. Изводът на вещото лице е, че през стопанската  2018 – 2019 г. върху тези площи също са отглеждани насаждения от краставици.

          При така установените факти, настоящия състав на Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери от правна страна следното:

          Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

          Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РО/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за бенефициенти , подали заявления за подпомагане в областните дирекции София, Софийска и Перник са делегирани на директора на Областна дирекция – София. Това е и длъжностното лице образувало административното производство и издало оспорения акт за отказ за изплащане на финансова помощ и за установяване на публично държавно вземане. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че той е издаден от материално и териториално компетентния орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.

Спазена е и предвидената в чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.

При издаването му не са допуснати нарушения на  административно-производствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за образуваното административно производство. Дадена и е възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен срок, като по този начин е осигурено упражняването на правото и по чл. 34 от АПК. Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е материално незаконосъобразен. Като материално правно основание за издаването му е посочен чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. , съгласно който, за да бъде допустим за финансиране, кандидатът за подпомагане трябва да има стопанство, с общ икономически размер не по-малко от 4 икономически единици. Съгласно т. 4.4, б. „й“, във вр. с т. 4.7 от договор № № 14/112/08151/31.10.2012 г. и чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в случай, че ползвателят по финансирането не поддържа стопанството си в този размер , той възстановява цялата получена сума, ведно със законната лихва и не получава второто плащане. В случая изводът на административния орган, че стопанството на жалбоподателката през стопанската 2018 – 2019 г. не е поддържано в размера по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. се основава на констатацията му, че ползваните от нея имоти са ливади, а не ниви и че през тази стопанска година, тя не е изпълнила намерението си за засаждане на 0.5 ха краставици. Приетите в хода на съдебното дирене доказателства напълно опровергават фактическите установявания на ответния административен орган. Затова изводът му, че икономическият размер на стопанството на Ц.И. е нула единици е необоснован и е в противоречие с приетите писмени и гласни доказателства и съдебно-агрономическата експертиза. Видно от тях е, че имотите, включени в него са ниви и през стопанската 2018 – 2019 г. върху 0.5 дка върху тях са засадени краставици, която продукция е отгледана и реализирана през месец септември на 2019 г. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че оспореният административен акт е издаден без да са налице, посочените в него фактически основания. Не са били налице предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г., във вр. с  т. 4.4, б. „й“, във вр. с т. 4.7 от договор № № 14/112/08151/31.10.2012 г., послужили като правно основание за издаването му. Затова същият е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер от 860 лв. Неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като същия е под минималния размер, определен по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 от 21.02.2020 г., издаден от Директор на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т. 4.7, пр. 1-во от Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1, пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК на Ц.Г.И., ЕГН ********** ***  е отказано изплащането на помощ общо в размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляващо получено първо плащане по договора.

          ОСЪЖДА Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Ц.Г.И., ЕГН ********** ***  сумата от 860 лв. /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

                                                          СЪДИЯ:/п/