Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 420
Гр. Перник, 01.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 311/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр.
с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Постъпила е жалба Ц.Г.И., ЕГН ********** *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 от 21.02.2020
г., издаден от Директор на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие”,
с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т. 4.7, пр. 1-во от Договор №
14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1,
пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е отказано изплащането на помощ общо в размер на
24446 лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г.
и е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 24446 лв., представляващо получено първо плащане по договора.
В жалбата са развити подробни съображения за материална
незаконосъобразност на оспорения акт. Посочено е, че не е налице фактическото
основание за издаването му – неизпълнение на договорното задължение за
поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал.
1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Искането към съда е да отмени оспорения
административен акт. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адвокат Ш. поддържа жалбата и моли съда да отмени
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ответникът – Директор на
Областна дирекция – София град на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован
не се е явил и не е изпратил представител. В молба, подписана от юрисконсулт К.,
докладвана в съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г., е изразил становище
за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли като
неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление идентификационен № 14/112/08151 от
05.09.2012 г., жалбоподателката е кандидатствала за финансиране по програма
Развитие на селските райони 2007 – 2013 г., по мярка 112 – Създаване на
стопанства на млади фермери. Заявлението
е одобрено за финансиране със заповед № 01-140-РД/53-30.10.2020 г., издадена от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Перник, с която е определен размер на
финансова помощ от 48892 лв., платима на две равни части, за земеделско
стопанство с начален икономически размер от 4.51 икономически единици. За
отпускане на финансовата помощ е сключен договор между Ц.Г. Л. и изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ с № 14/12/08151 от 31.10.2012 г. Преди изтичане на
срока му и по заявление вх. № 02-140-6500/494/25.04.2019 г., на 14.06.2019 г.,
е подписано споразумение за изменението му.
Със заповед № 374376/04.07.2019 г. на началник отдел на
РТИ е наредено извършване на проверка на място за времето от 10.07 до
18.07.2019 г. на стопанството на
жалбоподателката – кандидат с ЕНР 584535. Констатациите от нея са обективирани
в контролен лист. Отразено е, че към момента на проверката не са установени
насаждения с градински краставици, като заявените намерения са за засаждане на
такива за стопанската 2018 г. – 2019 г. са на площ от 0.5 ха. Посочено е, че
заявената използваема площ от 40145 ха съответства действителната, но всички
парцели са ливади, а не ниви.
Със заповед № 377269/26.07.2019 г. на началник сектор КП е
разпоредено извършването на контролна проверка на стопанството на
жалбоподателката за времето от 29.07 до 31.07.2019 г. В съставения контролен лист е отразено, че на място не са открити
различия с направените констатации от страна на РТИ – София.
С писмо изх. № 01-220-6500/75/27.08.2019 г., връчено на
05.09.2019 г., жалбоподателаката е уведомена за откриване на производство за
установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите, че в
заявеното от нея стопанство, състоящо се от кадастрални имоти с № 025016, №
025028, № 025029, № 025030, № 025031, № 025015, № 026011, № 026064, № 025068,
находящи се в с. Горни Романец, общ. Б., липсва засаждане на култури –
краставици през стопанската 2018 – 2019 г. и съответно не е изпълнено
изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за поддържане на
минимален икономически размер на стопанството от поне 4 единици. Указана и е
възможност за представяне на възражения в 14-дневен срок от връчването. Такива
са депозирани в ДФЗ – с вх. № 01-220-6500/75/25.09.2019 г. Жалбоподателката е
оспорила констатациите на проверяващите и е поискала да бъде прекратено
административното производство.
На 21.02.2020 г. Директорът на ОД – София на ДФ
„Земеделие“ е издал оспорения административен акт - Акт
за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 от 21.02.2020
г., с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т. 4.7, пр. 1-во от Договор №
14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1,
пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е отказал изплащането на помощ общо в размер на 24446
лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и е
определил, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24446 лв., представляващо получено първо плащане по договора. Прието е, че
ползвателят по договора не е изпълнил задължението си да засади 0.5 ха с
краставици, а имотите, включени в стопанството му са ливади и затова последното
се състои от 0 икономически единици, което е под минималния размер по мл. 9,
ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и е основание за отказване на второ
плащане и възстановяване на вече платената сума съгласно н. 4.4.б. „й“ от
договора.
Издаденият административен акт е връчен на адресата му на
27.02.2020 г. Срещу него е подадена жалба по пощата на 12.03.2020 г. и е
регистрирана с вх. № 01-220-6500/75#1/17.03.2020 г.
В хода на съдебното производство по оспорването му са
събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно агрономическа
експертиза. От представените с жалбата протоколи, с №№ 01/09.09.2019 г.,
02/12.09.2019 г., 03/16.09.2019 г., 04/18.09.2019 г., 05/20.09.2019 г.,
06/24.09.2019 г., 07/27.09.2019 г., 08/30.09.2019 г. се установява, че
жалбоподателката през месец септември 2019 г. е реализирала произведена от нея
земеделска продукция – 500 кг. краставици, които е продала на „Б. – ****“ ЕООД
. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката А.К.М., които съдът
кредитира изцяло като ясни, конкретни и незаинтересовани, дадени за
непосредствено възприети факти. От тях става ясно, че тя като управител на ****в
гр. Б., ежегодно през периода август-септември закупува произведена от Ц. Л.
земеделска продукция/краставици и домати/. През 2019 г. също за нуждите на дома
за стари хора е закупувала краставици, произведени от жалбоподателката.
По делото е приета съдебно-агрономическа експертиза,
изготвена от Б.Б.Й., която съдът кредитира изцяло като пълна и обоснована,
изготвена от вещо лице, с необходимата компетентност и професионален опит. След
извършена справка в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Б. експертът е установил,
че имотите с № 025016, № 025028, № 02529, № 025030, № 025031, № 025015, №
026011, № 026064, № 025068, включени в стопанството на жалбоподателката за
стопанската 2018 – 2019 г. представляват ниви. При извършен оглед на място на
10.08.2020 г. е констатирал, че имоти с №№ 026064 и 025068 са засадени с
краставици за стопанската 2019 г. – 2020 г., както и че върху тях личат
остатъци от ластуни на миналогодишни растения от краставици. Изводът на вещото
лице е, че през стопанската 2018 – 2019
г. върху тези площи също са отглеждани насаждения от краставици.
При така установените факти, настоящия състав на
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол
административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни
интереси са засегнати от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Актът за установяване на публично държавно вземане е
издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните
държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон.
Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на земеделските
производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това
правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
03-РО/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с която на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП за бенефициенти , подали заявления за подпомагане в областните дирекции
София, Софийска и Перник са делегирани на директора на Областна дирекция –
София. Това е и длъжностното лице образувало административното производство и
издало оспорения акт за отказ за изплащане на финансова помощ и за установяване
на публично държавно вземане. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
той е издаден от материално и териториално компетентния орган и не е налице
основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.
Спазена е и предвидената в чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и
адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и правните
норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е
възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан
е.
При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила,
обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с
изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за образуваното
административно производство. Дадена и е възможност да направи възражения и да
представи доказателства в определен срок, като по този начин е осигурено
упражняването на правото и по чл. 34 от АПК. Оспореният
акт за установяване на публично държавно вземане е материално
незаконосъобразен. Като материално правно основание за издаването му е посочен
чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. , съгласно който, за да бъде
допустим за финансиране, кандидатът за подпомагане трябва да има стопанство, с
общ икономически размер не по-малко от 4 икономически единици. Съгласно т. 4.4,
б. „й“, във вр. с т. 4.7 от договор № № 14/112/08151/31.10.2012 г. и чл. 8, ал.
1, т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в случай, че ползвателят по финансирането
не поддържа стопанството си в този размер , той възстановява цялата получена
сума, ведно със законната лихва и не получава второто плащане. В случая изводът
на административния орган, че стопанството на жалбоподателката през стопанската
2018 – 2019 г. не е поддържано в размера по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г. се основава на констатацията му, че ползваните от нея имоти са
ливади, а не ниви и че през тази стопанска година, тя не е изпълнила
намерението си за засаждане на 0.5 ха краставици. Приетите в хода на съдебното
дирене доказателства напълно опровергават фактическите установявания на
ответния административен орган. Затова изводът му, че икономическият размер на
стопанството на Ц.И. е нула единици е необоснован и е в противоречие с приетите
писмени и гласни доказателства и съдебно-агрономическата експертиза. Видно от
тях е, че имотите, включени в него са ниви и през стопанската 2018 – 2019 г.
върху 0.5 дка върху тях са засадени краставици, която продукция е отгледана и реализирана
през месец септември на 2019 г. Предвид така установеното, настоящият състав
намира, че оспореният административен акт е издаден без да са налице,
посочените в него фактически основания. Не са били налице предпоставките за
приложение на чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г., във вр. с т. 4.4, б. „й“, във вр. с т. 4.7 от договор №
№ 14/112/08151/31.10.2012 г., послужили като правно основание за издаването му.
Затова същият е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него
разноски в общ размер от 860 лв. Неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като същия е под минималния
размер, определен по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
14/112/08151/04/02 от 21.02.2020 г., издаден от Директор на Областна дирекция –
София на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание т. 4.4.б. „й“ и т.
4.7, пр. 1-во от Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал.
1, т. 11 и чл. 33, ал. 1, пр. 1-во от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК на Ц.Г.И., ЕГН ********** ***
е отказано изплащането на помощ общо в
размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по Договор №
14/112/08151/31.10.2012 г. и е определено, подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 24446 лв., представляващо получено първо плащане
по договора.
ОСЪЖДА Областна дирекция – София на Държавен фонд
„Земеделие” да заплати на Ц.Г.И., ЕГН ********** *** сумата от 860 лв. /осемстотин и шестдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/