Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
С решение № 597 от 13.06.2011 год. по гр.д. № 4522 по описа за 2010 год. Великотърновският районен съд е осъдил „Л.”Е. -В.Т. да заплати на „Ч.”-В. сумата от 6274,01 лв. представляващо неизплатено парично задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка от 08.07.2009 год.,по който са издадени фактури № 6151/23.09.2009 год.на стойност 9 333 лв.,като след частично плащане по тази фактура остава дължима сумата от 2 606,69 лв.и фактура № 6188/29.09.2009 год. на стойност 3667,32 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на исковата молба - 18.10.2010 год.,до окончателното изплащане,както и сумата от 626,46 лв.лв. разноски,съразмерно уважената част от иска.Отхвърлил е иска за заплащане на възнаграждение по горния договор,за което е издадена Фактура № 6706/16.12.2009 год. на стойност 3036 лв.,като неоснователен и недоказан.Осъдил е „Ч.” -В. да заплати на „Л.”Е. -В.Т. направените разноски съобразно уважената част на иска в размер на 146,75 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Ч.”-В.,ищец в първата инстанция,в отхвърлителната част на решението.Навеждат се доводи за порочност на решението,с твърдения,че неправилно първоинстанционния съд е преценил фактите и доказателствата по делото и достигнал до неправилни правни изводи по отношение на задължението на ответната страна по фактура № 6706/16.12.2009 год.Неправилно съдът възприел изработката на щанц форми за сметка на ищеца и по фактура № 6706/16.12.2009 год. отвÕтникът нямал задължение за плащането.Първоначалната договореност между страните било изготвянето на щанц формите да бъде за сметка на ответника.това било така,защото тези форми били индивидуални и се използвали за изработка на стоката на ответника.За изработка на друга стока тези щанц форми не се използвали.Затова стойността на тези форми се изплащала от ответниците.Стойността по тази фактура била дължима и първоинстанционният съд неправилно приел обратното. Прави се искане съдът да постанови решение,с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да постанови решение по същество,с което да уважи изцяло исковата претенция. В законовия срок не е постъпил отговор от ответната страна. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява неправилно в обжалваната част. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-икономическака експертиза на вещото лице М. Д..Разпитан е свидетеля Д. П. От заключението на ССЕ се установява,че издадената данъчна фактура е включена в дневника за продажби,по пореден № 129.Доставчикът е начислил ДДС ,като е издал данъчен документ,в който е включил размера на данъка.За ответника вещото лице е извършила проверка в ТД на НАП-В.Т..Установила е,че „Л.”Е. не е включил издадената данъчна фактура № 6706/16.12.2009 год. на „Ч.”-В.,както и че ответника не е ползвал данъчен кредит по издадената фактура,т.к. тя не е включена в дневник покупки на фирмата. Свидетелят Д.П.,на ищеца установява пред съда,че с ответника през 2008 год. не са били д договорни отношения.Нямал спомен да е изпращал факс през 2008 год. до ответника.Заявява,че всяко нещо ,което се получавало можело са се поправи.Свидетелства,че първоначално,като са изпратили факса до ответника през м.април или м.май 2009 год. са заявили,че щанц формите са за сметка на „Л.”.Офертата до ответника била през 2009 год имала подпис и печат.Заявява,че първо изпратил факса,с този текст,след което се променили цените и „…Това изречение,че щанц формите са за сметка на „Ч.” отпадна. Така изложената фактическа обстановка,възприета от съда за безспорно установена,налага следните правни изводи: Предявен е иск по чл.288 ТЗ,вр.чл.266 ЗЗД,който въззивния съд в обжалваната част за сумата от 3036лв. намира за неоснователен и недоказан по следните съображения: Установява се от събраните доказателства и не са спори от страните,че между тях е сключен договор за изработка.Няма спор по делото,че ищецът,в качеството ни на изпълнител по договора е изпълнил задължението си да изпълни поръчката ,като изработеното е прието без възражения.Не е спорно,че ответникът е заплатил фактура № 6706/16.12.2009 год. на стойност 3036 лв.Не е спорно,че от гледна точка на експедитивност и бързина ,страните по договора са осъществявали контактите свързани изпълнение на договора по факсов или електронен път.Този ред на договорка се отнася и до направените от възложителя и приети от ответника заявки за изработване на поръчаните „боксове”.По този ред страните са уговорили и начина на заплащане ,като „изпълнителят предлага оферта за всички изделия от възложителя.След одобрение на възложените цени,възложителят потвърждава по ръчката. Спорно по делото е цената на ,т.н. щанц форми за изработване на кутиите от кого следва да бъде заплатена.Ответникът е представил факс копие от заявка № 435 от дата 21.05.2008 год.В представеното факсово копие е записано,че изработването на матриците/щанц форми/ е за сметка на ищеца- изпълнител.Ищецът е оспорил представеното факс копие с възражение,че не е оригинал.Открито е производство по оспорването на този документ.Въззивният съд намира,че оспорването не е проведено успешно и ищецът -въззивник не е доказал твърдяното ,че описаните във фактура № 6706/16.12.2009 год. щанц форми за сумата от 3036 лв. са за сметка на възложителя ответник.По делото е разпитан свидетелят Д. П. ,мениджър при ищеца,водил преговорите с откветника.Показанията на свидетеля са противоречиви,от тях не може да се направи извод кога какво е пратено на ответното дружество.Поради противоречивостта на свидетелските показания съдът не им дава вяра и ги изключва от доказателствения материал.На следващо място ищецът спори,че ответникът не е представил оригиналите на изпратения факс.За опровергаване на представения и оспорен от ответника факс обаче също представя факс копие.По изложените съображения съдът приема,че ищецът не е доказал,че изработването на щанц формите е за сметка на възложителя. С оглед изложеното съдът приема,че изработката на процесните щанц форми е за сметка на ищеца и това е така,защото страните са договорили изработка на кутии,които да се изработят с материали на изпълнителя. Това се установява от чл.3 на приложения договор.И налага извода,че описаните в процесната фактура щанц форми са били за сметка на ищцовото дружество.Вещото лице е установила,че процесната фактура не е описана в дневник покупки при ответника и за нея не е ползван данъчен кредит.Съдът кредитира заключението на вещото лице като правилно изготвено и приема,че ответникът не описал фактурата в счетоводството си защото не я е получил. С оглед разпределяне на доказателствената тежест ищецът е длъжен да докаже твърдението,че ответникът дължи заплащане на сумата от 3036 лв. по фактура № 6706/16.12.2009 год.Настоящият състав на въззивната инстанция намира,че ищецът не е доказал ,че ответникът му дължи претендираната сума,поради което искът в обжалваната част подлежи на отхвърляне. По тези съображения въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението на първата инстанция потвърдено. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 597 от 13.06.2011 год. по гр.д. № 4522 по описа на Великотърновския районен съд в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател : Членове : |