Настоящото производство е с правно основание чл.13,ал.6,предл.4 от ЗВСГЗГФ и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. С атакуваното в настоящото касационно производство,решение № 45/06.07.2004 г.,постановено по гр.д. № 100/03 г.,Крумовградският районен съд е отхвърлил жалбата на Комня Вълчева Атанасова от гр. Крумовград,с ЕГН **********, против протоколно решение № 11/12.03.2003 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” ,гр. Крумовград,обл. Кърджали,като неоснователна. Съдът е осъдил ищцата да заплати по сметка на Районен съд,гр. Крумовград,сумата в размер на 150 лв.,съставляваща направени в производството ,разноски,както и сумата в размер на 3.00 лв.,съставляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. Настоящото производство е образувано по жалба,касационна по своя характер,депозирана от недоволната от решението изцяло,Комня Вълчева Атанасова. В същата се изтъкват съображения,че постановеното първоинстанционно решение е порочно. Изтъква съображения,че собствеността й по общите правила и принципи на правото се доказвала не само с писмени доказателства,а и с гласни,какви достатъчно по настоящото дело и по приложените към него,и други дела,били ангажирала. Моли настоящия съд да отмени обжалваното решение като порочно,вместо което постанови друго по същество. В съдебно заседание,редовно призована,не се явява и не взема становище по съществото на жалбата си. В съдебно заседание,ответникът по жалбата, Общинска служба “Земеделие и гори” ,гр. Крумовград,обл. Кърджали,чрез процесуалния си представител,намира жалбата за неоснователна. Окръжният съд,действуващ в качеството си на касационна инстанция,констатира следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от обжалването,е допустима,но по същество е неоснователна. Надлежният Крумовградски районен съд е разгледал жалба с правно основание чл.13,ал.6, предл.1 от ЗВСГЗГФ,подадена от Комня Вълчева Атанасова от гр. Крумовград,с ЕГН **********, и насочена против протоколно решение № 11/12.03.2003 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” ,гр. Крумовград,обл. Кърджали. От представеното по делото доказателство – цитираното протоколно решение ,се установява,че Общинска служба “Земеделие и гори” ,гр. Крумовград,обл. Кърджали,е отказала да възстанови на наследниците на Вълчо Колев Карагьоскев,между които като заявител е вписана жалбодателката в настоящото производство,Комня Атанасова, правото на собственост върху имот с площ 2.00 дка,представляващ гора широколистна,с произход издънков,находяща се в местността “Камилата” в землището на с.Аврен. Изложен е мотив,че за направеното искане,липсват писмени доказателства, при наличие на запазени документи за това землище на с. Аврен,общ. Крумовград. Както и че за същия имот има образувана преписка по чл.13,ал.1 от ЗВСГЗГФ и с решение № 25/09.02.2001 г. на ПК,гр. Крумовград е възстановено правото на собственост върху гора от 3 дка в местност “Камилата”,с. Аврен,на наследниците на Вълчо Колев Карагьоскев. С атакуваното в настоящото касационно производство,решение № 45/06.07.2004 г.,постановено по гр.д. № 100/03 г.,Крумовградският районен съд ,е постановил отхвърлителен диспозитив,мотивирайки своя съдебен акт с разпоредбата на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ. Съдът е изложил съображенията си като изчерпателно е изброил допуснатите в цитираната разпоредба,в качеството им на доказателства за собственост ,писмени доказателства. Приел е,че ангажираните в производството само гласни доказателства,не могат да бъдат надлежно средство за установяване право на собственост върху гори и земи от горски фонд,по смисъла на цитираната разпоредба. Настоящата съдебна инстанция ,действуваща в настоящото производство в качеството си на касационна такава,споделя напълно направените от решаващия съд изводи. Безспорно законодателят почти изчерпателно е изписал допустимите по смисъла на закона писмени доказателства,като е дал все пак диспозитивен характер на нормата си,и е предписал същата да има и препращаш характер,като е дал възможност страните в усилието си да установяват право си на собственост върху гори или земи от горски фонд, да могат да ангажират и други писмени доказателства ,допустими по реда на ГПК. Законодателят изрично е изключил от този обхват писмените декларации. В този ход на мисли с още по-голяма степен може и следва да бъдат изключени като надлежни доказателства,самостоятелно и единствено ангажирани гласни такива. Действително както твърди и жалбодателката те са правило и принцип в гражданския процес,но в настоящото производство те могат да бъдат единствено надлежни доказателства,когато са ангажирани наред и съвместно с писмени доказателства. Нещо повече още едно основание за недопустимост единствено и само на гласни доказателства за установяване право на собственост върху гори или земи от горски фонд в производството по този ред,е и дадената изрична възможност на гражданите да търсят свои собственически права върху гори и земи от горски фонд,при отсъствие на писмени доказателства,по специален административен ред по смисъла на чл.14 от ЗВСГЗГФ. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството,че за землището на с. Аврен,в което се твърди,че се намира търсената гора от 2 дка,безспорно има запазени писмени документи , доказателство за което е издаденото,влязло в сила решение № 25/09.02.2001 г. на ПК,гр. Крумовград,с което е възстановено правото на собственост на гора от 3 дка в същата местност “Камилата”,в същото землище на с. Аврен, на същите наследници на Вълчо Колев Карагьоскев. В хода на тези констатации ,настоящата инстанция,действуваща като касационна такава,намира,депозираната жалба , за неоснователна. Следва прочие да бъде оставено в сила атакуваното в настоящото производство,решение на Крумовградския районен съд. Водим от горното ,и на основание чл.40,ал.1,предл.1 от ЗВАС,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/06.07.2004 г.,постановено по гр.д. № 100/03 г. по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|