Решение по в. гр. дело №1765/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1197
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20251000501765
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1197
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501765 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба от
Столична община, чрез юрисконсулт М. А., насочена против Решение 2484/23.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2909/2024 г. по описа на СГС в уважителната му част, с която
първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплати на К. К. П. от гр. София сумата от
20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване
на горния и долния клонове на дясната срамна кост, контузия на гръдния кош и контузия на
долната част на гърба и таза, настъпили при падане на 21.01.2024 г. върху заледен участък от
тротоарната площ на бул. "Цар Борис" III между № 134 и 136 , ведно със законната лихва от
21.01.2024 г. до окончателното изплащане.
В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба на Столична община се правят оплаквания за постановяване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, за неправилно приложение на материалния закон в
нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на
обжалваното решение в уважителната му част и по съществото на спора постановяване
отхвърляне на предявения иск в пълен размер.
Насрещната страна не е подала отговор по въззивната жалба.
Становище по нея е депозирано от третото лице – помагач на страната на въззивника –
„Еко Тийм София“ЕООД, в което оспорва развитите в нея доводи се намират за правилни и
изцяло споделими.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
1
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби,
приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от К. К.
П. против Столична община.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, на 21.01.2024 г. в гр.
София, при движението си по тротоарната площ, разделяща локалното платно от главното
платно на бул. "Цар Борис III", в района на № 136 ищцата се подхлъзнала на непочистен от
лед и сняг участък от тротоара и паднала на дясната си страна. Вследствие падането
получила травматични увреждания, изразяващи се във : 1/фрактура на срамната кост вдясно;
2/ контузия на гръдния кош; 3/ контузия на долната част на гърба и таза.
Посочените увреждания били констатирани в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където П.
била приета след инцидента. Същите й причинили болки и страдания със значителен
интензитет, които се усилвали при най-лекото движение и трудно се влияели от
обезболяващи. Освен това ищцата трябвало да спазва щадящ режим на покой и без
натоварване, което и наложило помощ от близките за ежедневните й потребности. Тези
обстоятелства се отразили тежко на емоционалното и психическото й състояние.
Предвид на тези съображения е поискано от съда да осъди Столична община да
заплати на К. П. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 40 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2024 г. до окончателното
изплащане.
В отговора по исковата молба ответникът Столична община е оспорил предявеният
иск по основание и размер.
Оспорил е всички фактически твърдения на ищцата - относно механизмът на
настъпване на инцидента, причинил й уврежданията; относно настъпването на последните и
причинната им връзка с непочистен лед и сняг на мястото, сочено като място на
произшествието; относно продължителността и периода на възстановяване на ищцата от
твърдените наранявания.
Въвел е възражение инцидентът да се дължи изцяло на поведението /невниманието/
на ищцата.
В условието на евентуалност е въвел и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за
предмета на спора факти:

Съвкупният анализ на показанията на свидетеля Р. С., писмените доказателства
/медицинската документация от УМБАЛСМ“Пирогов“/, данните от представения звукозапис
на ел.носител от МВР - дирекция „Национална система 112“ от 21.02.2024 г., както и
заключението на неоспорената СМЕ, изслушана пред първоинстанционния съд установяват
безспорно, че на 21.01.2024 г., около 9:30 ч. въззиваемата П., придвижвайки се по бул. "Цар
Борис III в района на № 134-136, се е подхлъзнала и е паднала върху тротоара на посочения
булевард.
От съдържанието на извлечението от телефонните обаждания на тел. 112 се установява
мястото на произшествието да е описано "на тротоара до светофара в посока центъра". По
идентичен начин мястото на настъпване на инцидента се описва и от свидетеля С. -
очевидец на същия, чийто показания решаващият състав приема, че следва да кредитира, т.к.
2
са плод на личните му възприятия, последователни и логични и се подкрепят и от данните
от писмените доказателства.
Ето защо и въззивната инстанция намира несъстоятелни доводите на Столична
община за неустановеност на мястото на настъпване на инцидента, както и на неговия
механизъм.
Горният извод се подкрепя и от посоченото в епикризата от клиника по хирургия от
24.01.2024 г. на МБАЛСМ“Пирогов“, където въззиваемата е била транспортирана за лечение
от екип на Спешна помощ непосредствено след инцидента, в която е отбелязано, че
пациентката се е подхлъзнала и паднала от собствен ръст върху лед.
След извършените й прегледи от различни специалисти и изследвания, на П. е
поставена първоначална диагноза - контузия на гръдния кош, контузия на долната част на
гърба и таза. В хода на лечението и след направени образни изследвания се установило, че
същата е получила неразместено счупване на таза - горния и долния клонове на дясната
срамна кост.
В болничното заведение й е проведено консервативно лечение, включващо клинично
наблюдение, лабораторен контрол, медикаментозна терапия и рехабилитация. Изписана е на
24.01.2024 г.
Според неоспореното заключение на изслушаната от първоинстанционния съд
съдебно-медицинската експертиза , претърпените травматични увреждания от въззиваемата
могат да бъдат получени при странично падане, удар отстрани в областта на големия
трохантер на бедрената кост или при притискане на таза откъм двете страни. Вещото лице
сочи, че при такава травма средностатистическият възстановителен период продължава
около четири месеца и включвал период на костно зарастване на счупванията, функционално
възстановяване на мускулите и хармонизиране на походката с подобряване на опорната
фаза. Периодът първоначално е съпроводен със силни болки, чиято интензивност намалява
след 15-20 дни. След извършен преглед на П. вещото лице е приело, че към момента на
изготвяне на експертизата същата е възстановена от получените травматични увреждания и
е в добро анатомично състояние, с възстановена функция на увредения крайник.
В показанията си свидетелката Л. П. /дъщеря на въззиваемата/ сочи, че тя не е била в
София по времето, когато майка й е претърпяла инцидента на 21.01.2024 г. и е разбрала за
него след като тя самата й се обадила, че е приета в Пирогов. Твърди, че в болничното
заведение майка й е останала четири дни, а след изписването й е останала в нейния дом за
около седмица, за да й помага при справянето с ежедневните й битови нужди, т.к. е била
трудно подвижна, с помощни средства. Свидетелката я придружавала до тоалетната и
навсякъде. Твърди е че след изписването й от болницата въззиваемата изпитвала силни
болки, за които приемала болкоуспокояващи лекарства. Помощните средства за придвижване
/патерици/ ползвала няколко седмици, като се подобрявала с всеки ден. Към момента на
депозиране на показанията /о.с.з. от 07.11.2024 г./ майка й вече се придвижвала сравнително
нормално.
Въззивната инстанция приема, че вкл. преценени през призмата на чл.172 ГПК
поради близките й отношения с въззиваемата показанията на свидетелката Л. П. следва да се
кредитират, т.к. се подкрепят и от анализа на приобщените медицински документи, както и
от заключението на СМЕ.
Установеното от всяко едно от обсъдените доказателства и всички в тяхната
съвкупност предпоставят несъстоятелност на доводите на въззивника за неустановеност по
делото както на настъпването и механизма на процесното произшествие, така и на
получените от въззиваемата в следствие на същото телесни уреждания и последиците от
тях.
Според решаващият състав доказателствата по делото установяват наличието на пряка
причинно-следствена връзка между полученото увреждане от въззиваемата и
противоправното бездействие на длъжностните лица от СО по поддържане на тротоарите на
общинските улици в Столична община. Противно на твърдения по делото не е установено
да е налице друга причина за причиняването на това увреждане.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд, задължението на въззивната
3
община да поддържа улиците в населеното място произтича от факта, че собственост по
отношение уличната мрежа е на Общината /арг. от § 7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА/, поради което
и именно нейно е задължението, като собственик, да поддържа имотите и вещите общинска
собственост чрез лицата, на които е възложено тяхното управление, съгласно чл. 16 от ЗОбС.
Това задължение произтича и от чл. 28 от Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на Столична община, с която норма е вменено в задължение на
общинската администрация да планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици.
Не се оспорва от въззивника, че поддържането на улиците през зимата включва
тяхното снегопочисване и обработване срещу заледяване, които дейности са задължителни
за осигуряване безопасното придвижване по тях на пешеходците и пътните превозни
средства. За посочената дейност същата е сключила и договори за обществени поръчки,
изпълнявани от конституираните като трети лица помагачи на нейна страна дружества.
Поради последното и наличието на заледен участък на тротоара, по който се е
придвижвала въззиваемата и е паднала, сочи на неизпълнение на горепосочените
задължения на Столична община чрез лицата, на които това е възложено. Това именно
неизпълнение е в причинна връзка със загубата на устойчивост при придвижването й от
страна на въззиваемата по тротоар от общинската мрежа и падането й, респ. - настъпването
на обсъдените по-горе травматични увреждания от нея.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна
на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО
и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища и тротоари в
гр.София; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона /цитираните по-горе, вкл. Наредба, приета в изпълнение на ЗОбС/, /арг.
от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както
вече се посочи, полагането на грижи за зимното поддържането на общинските улици и
тротоари в Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на
длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследствие) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.).
Ето защо и на пострадалата се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
4
нея неимуществени вреди, установени по делото, изразяващи се в причинени физически
болки и страдания, както и с преживения стрес от самото събитие и от причинените й
физически травми.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема оплакванията във въззивната жалба
на въззивника-ответник за неоснователни.
Приема, че при определяне конкретния размер на дължимото се на ищцата-въззиваем
обезщетение във връзка с причинените й телесни увреждания, както и преживян стрес,
първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за това.
Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: възрастта на пострадалия, характерът и степента и броя на телесните
увреждания, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитетът и продължителността
на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес -
продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния
процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта
от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални
и психически страдания, конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, установяващи понесените от
въззиваемата вреди в настоящия казус, въззивната инстанция взе предвид, че причинените
на К. П. телесни увреждания са получени в сравнително по-напреднала възраст - 66 години,
внезапно и без предварителни индиции за това, поради което и тя не е могла да реагира по
начин да се предпази или да предотврати неблагоприятното за нея събитие. Взе предвид и
фактът, че е получила няколко травматични увреждания, от които най-тежкото е
неразместено счупване на таза - горния и долния клонове на дясната срамна кост.
За лечението на най-тежката травма, а и на причинените й наред с нея контузия на
гръдния кош, контузия на долната част на гърба и таза тя е престояла в болнично заведение
общо четири дни, в които са й направени различни изследвания и й е проведено лечение за
преодоляване последиците от уврежданията, вкл. продължителността на периода от време
от понасяне на последните до възстановяване функциите на десния й долен крайник - около
четири месеца. Взе предвид и обстоятелството, че част от този период от време /около
седмица/ въззиваемата се е нуждаела от чужда помощ за битовото си обслужване. Съобрази
възрастта на пострадалата и във връзка с негативните последици за общото й здравословно
състояние и емоционалното такова от преживения стрес.
Въззивната инстанция преценява и обстоятелството, че лечебно възстановителния
период за ищцата-въззивник е приключил към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд, с оглед липсата на данни за настъпили последващи
усложнения.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта е зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер на
20 000 лв. от страна на първоинстанционния съд, ведно с дължимата се законна лихва върху
същата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за
причинените на ищцата-въззивник неимуществени вреди от нанесеното й множество
телесни увреждания вследствие процесния инцидент.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното решение.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба на Столична община следва да се
подчертае, че според решаващият състав този размер на обезщетението отговаря в най-
пълна степен и на установеното по делото касателно възстановеното физическо и
5
психологическото състояние на въззиваемата.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика / Определение № 948 от 24.03.2025 г. на
ВКС по к. т. д. № 2694/2024 г., Решение № 468 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3263/2023
г., III г. о., ГК/.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.11.2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното във въззивната жалба СГС е взел предвид всички
посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока са голословни и
необосновани.
Същият правилно е съобразил липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
ищцата, възстановената й мобилност, която не налага същият да ползва чужда помощ,
липсата на загрозявания или осакатявания.
В обобщение - първоинстанционния съд правилно е съобразил всички специфични за
казуса обстоятелства, имащи отношение към определяне конкретния размер на обезщетение
за причинените от процесния инцидент неимуществени вреди на ищцата-въззивник и
определения от него размер е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ето защо като правилно, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и т.к. въззиваемата не
претендира разноски за въззивното производство такива не й се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2484/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2909/2024 г. по
описа на СГС в уважителната му част, с която първоинстанционният съд е осъдил Столична
община - ЕИК 00696327 да заплати на К. К. П. - ЕГН ********** от гр. София сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на
горния и долния клонове на дясната срамна кост, контузия на гръдния кош и контузия на
долната част на гърба и таза, настъпили при падане на 21.01.2024 г. върху заледен участък от
тротоарната площ на бул. "Цар Борис" III между № 134 и 136 , ведно със законната лихва от
21.01.2024 г. до окончателното изплащане.


Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на
въззивника Столична Община - Еко Тийм София" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София 1592, район Искър, кв. Дружба ул. Тирана № 17 ет. 3 ап. 8, "Еко
Клийн сървиз" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1000
район Оборище бул. Васил Левски № 109, "АЕС-Х" ООД ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София 1510 район Подуяне ул. Градинарска № 1, "Еко ресурс Р" ООД
6
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1510, район "Подуяне" ул.
Градинарска № 1, "РТК" ООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Елин
Пелин 2100 ул. Кирил и Методий № 23 и "БКО" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1510 район Подуяне ул. Градинарска № 1.


Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7