Определение по дело №6790/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 6906
Дата: 27 септември 2018 г.
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20182120106790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                                                       27.09.2018г.                              гр.Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                       Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 6790 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск на „Гаранционен фонд България“ ЕООД – гр.Бургас за установяване на парични задължения на Н.Т.К. с ЕГН ********** *** по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 3737/ 2018г. по описа на РС – Бургас. Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

При проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, съдът констатира, че искът е предявен сред изтичането на преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.

Постановената по ч.гр.д. № 3737/ 2018г. по описа на РС – Бургас заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане от 15.08.2018г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя „Гаранционен фонд България“ ЕООД – гр.Бургас в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за това. Разпореждането е редовно връчено на заявителя на 17.08.2018г. Преклузивният едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК, изчислен по реда на чл.60 ал.3 от ГПК, изтича на 17.09.2018г. Не са налице основания за спиране или продължаване на този срок. При приложение на чл.61 ал.2 – отм. от ГПК /отмяната в сила от 01.09.2018г./ във връзка с чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ този срок не е спирал да тече през периода на съдебната ваканция, тъй като срокът е определен в заповедно производство, което на основание чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ се разглежда и през съдебната ваканция.

Настоящата искова молба е входирана в съда на 21.09.2018г., която дата следва изтичането на срока по чл.415 ал.4 от ГПК на 17.09.2018г. Ето защо е липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

Поради прекратяването на производството заповедта за изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент на чл.415 ал.5 от ГПК следва да бъде обезсилена – т.13, предл.2 от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, на основание чл.130 Бургаският районен съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1835/ 25.05.2018г., постановена по ч.гр.д. № 3737/ 2018г. по описа на РС-Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :