Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, гр.София против решение № 82/ 11.03.2024г., постановено по АНД № 143/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № К - 004802/17.01.2024 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се в жалбата, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства и възраженията на страните, а само и единствено свидетелските показания на разпитания актосъставител. Посочва се също, че съдът не се е произнесъл по направените от тях доказателствени искания, между които и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

Иска се от съда да отмени решението на ВРС, както и потвърденото с него НП.

Процесуалният представител на ответника по касация твърди, че жалбата е неоснователна, първоинстанционният съд се е произнесъл в цялост и че не е оспорено, че е извършено нарушението. Иска да се потвърди НП.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че във връзка с постъпила жалба е извършена проверка от длъжностни лица на РД Монтана при КЗП, в офис на „СИТИ КЕШ“ ООД в гр.Видин. о време на проверката са изискани документи във връзка с изложените в жалбата обстоятелства, както и други писмени доказателства.

При проверката е установено, че договорът, във връзка, с който е инициирана тя е бил сключен през 2019г., от която дата са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което и за тези обстоятелства няма как да бъде ангажирана отговорността на търговеца.

Проверени са и договор за потребителски кредит № 9237321 / 13.09.2023г. с размер на кредита 1000 лева и срок до 21.02.2024г. и договор за потребителски кредит № 926715 / 12.09.2023г. с размер на кредита 500 лева за срок до 20.02.2024г.

В двата договора се съдържат идентични клаузи за задължително обезпечение , в чл.5 от договорите, като в чл.11,ал.1 и от двата договора е записано, че кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на описаните в текста условия, ще дължи на кредитора неустойка. За двата договора неустойката е както следва – за първия – в размер на 582,65 лева , а за втория – в размер на 291,41 лева.

Според ал.2 на чл.11 от договорите, „страните се съгласяват, че в случай по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин“. Въпросното приложение 1 е погасителен план към договора за кредит, от който е видно, че сумата за неустойка е разпределена към месечните погасителни вноски.

Предвид условията на договора и отразените вноски от неустойката в погасителния план, е извършена последваща проверка в офиса на кредитора в гр.Видин. С протокола от проверката е указано на последния да представи становище, с което да изясни, включен ли е в ГПР размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение. В становището на кредитора, в изпълнение на препоръчаното с констативния протокол е посочено, че въпросната неустойка не е включена при изчисляване на годишен процент на разходите /ГПР/ при договорите за кредит.

При извършен анализ на различните клаузи на действащия договор за потребителски кредит от 13.09.2023г. от страна на проверяващите е установено, че от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Тези обстоятелства поставят потребителя в положение да не знае колко точно /сума в лева/ е оскъпяването по кредита.

Прието е от проверката, че въведените изисквания в клаузите на договора по този начин създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Предвиденото неустойката да се кумулира към погасителните вноски се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Прието е също така, че посоченият ГПР в договора за потребителски кредит от 13.09.2023г. въвежда в заблуждение средния потребител, относно общите разходи по кредита и икономическите последици от сключването му. Тези обстоятелства са приети за нелоялна заблуждаваща търговска практика, като се предоставя невярна и подвеждаща информация в сключения договор за потребителски кредит, относно ГПР, като не включва в тях неустойката при непредставяне на обезпечение от кредитополучателя, от което следва, че потребителят трябва реално да заплати по – висока сума за общите разходи по кредита.

На 12.12.2023г. на дружеството – касатор, е съставен АУАН, за нарушение на разпоредбите на чл.68в, вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП.

Актът е връчен на 22.12.2023г., като срещу него е постъпило възражение от 29.12.2023г.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството – касатор, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.210а от ЗЗП за извършено нарушение на чл.68в, вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП.

Районен съд Видин е потвърдил наказателното постановление, като е изложил формални правни изводи, че НП е законосъобразно.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение не съдържа мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал. Нещо повече по отношение на направените доказателствени искания за назначаване на експертиза, те не само не са обсъдени в решението, по тях няма каквото и да било произнасяне.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Доводите на жалбоподателя са формално обсъдени и извън контекста на изложените от него основания. По делото са представени писмени доказателства, които изобщо не са обсъдени от ВРС. Изобщо не е обсъдено възражението срещу АУАН, което е подадено в законовия тридневен срок. Липсва каквото и да било произнасяне от страна на ВРС по отношение на направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза. Липсва и произнасяне по отношение на направеното възражение по чл.34 от ЗАНН. Не е обсъдено и възражението за евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН.

Жалбата на касатора пред районния съд е допълнена с молба от 28.02.2024г., в която също се съдържат възражения за нарушения на процесуалния и материалния закон, за които липсва произнасяне от страна на ВРС в решението.

Съдът не е взел каквото и да било становище по направените възражения, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите доводи относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна – в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай), следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид на гореизложеното Административен съд Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2,т.1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, следва да се произнесе по направените искания за събиране на доказателства и от страна на наказаното дружество, както и след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 82/ 11.03.2024г., постановено по АНД № 143/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К - 004802/17.01.2024 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.