Р Е Ш Е Н И Е № 45/15.3.2021 г.
гр. Ямбол,
15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 53 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на „Кардинал
БГ“ ЕООД гр.*, ул.* против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0813-000125/10.02.2021 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол,
Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на „Кардинал БГ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище/адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от Т.Г.А. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС-собствен на дружеството т.а. „***“ с
рег.№*** за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, т.к. е налице несъответствие с целта на закона и
противоречие с материалноправните разпоредби, поради
което се претендира да бъде отменен изцяло оспорения акт.
В съдебно заседание за
жалбоподателят се явява адв.М., която поддържа
жалбата и по съображения, че е нарушен принципа за съразмерност, като претендира
за уважаването й изцяло.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно заседание, като писмено изразява становище, че жалбата
следва да се остави без последствие и да се потвърди наложената мярка.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.02.2021 г. в 09,45 ч.
в гр.*, ул.“*“ кръстовище с обходен път Север в посока кръстовище с ул.“*“
служители на сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОД на МВР-Ямбол са спрели за
проверка товарен автомобил „***“ с рег.№*** собственост на „Кардинал БГ“
ЕООД-гр.*, ул.*, ЕИК *********, представлявано от Т.Г.А. и са установили, че се
управлява от Я.Г.Г. в срока на изтърпяване на мярка „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС“ по ЗППАМ №19-0813-000794 по
чл.171, т.1,б.“Д“ от ЗДвП. За посоченото е бил съставен АУАН серия GA, №
354226, който е подписан от водача без възражения и са иззети СУМПС на водача, СРМПС
и два броя регистрационни табели с № ***.
Разпитаните като свидетели
по делото актосъставител В. и свидетел по акта Д.
заявяват в съдебно заседание, че при изпълнение на служебните си задължения на
посочените по-горе дата и място са спрели за проверка товарен автомобил „***“ с
рег.№*** управляван от Я.Г.Г., който първоначално е
заявил че не носи СУМПС и не е представил такова. От направената по време на
проверката справка са установили, че автомобила е собственост на „Кардинал БГ“
ЕООД-гр.*, а Г. управлява МПС в срока на изтърпяване на мярка „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС“, както и че има две незаплатени глоби.
Впоследствие водача е дал на проверяващите свидетелството си за управление на
МПС и същото му е било отнето, което обстоятелство е било дописано в един от екзеплярите на АУАН, т.к. вече са били разпечатани.
Видно от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0813-000794 по чл.171,
т.1,б.“Д“ от ЗДвП, влязла в законна сила на 16.10.2020 г., временно е било
отнето СУМПС на Я.Г.Г. до заплащане на дължимата
глоба, което до момента на проверката не е било сторено.
От приложения по делото
трудов договор № 183/15.09.2020 г. Я.Г.Г. е назначен
на работа в „Кардинал БГ“ ЕООД-гр.* като продавач, разносна търговия.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0813-000125/10.02.2021 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол на „Кардинал БГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление гр.*, ул.*, представлявано от Т.Г.А. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС-собствен на дружеството т.а. „***“ с рег.№*** за срок от 6 месеца, която заповед е получано от представляващия дружеството на 11.02.2021 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0813-000125/10.02.2021 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР
Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на „Кардинал БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище/адрес на управление гр.*, ул.*, представлявано от Т.Г.А. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС-собствен на дружеството т.а. „***“ с
рег.№*** за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна
полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 1397/23.06.2017
г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана
заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност
кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се
налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за
което са налице посочените по-горе обстоятества.
В случая не се спори, че
лицето по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на автомобила, а от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водача управлява
автомобила в срока на изтърпяване на мярка „временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС“ по ЗППАМ № 19-0813-000794 по чл.171, т.1,б.“Д“ от ЗДвП, с
което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и
управлението му от лице, на което временно е отнето свидетелството за
управление на МПС са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата
инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в
условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи
принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното
превозно средство.
В настоящият случай съдът не
споделя доводите на оспорващия, т.к. в закона липсва изискване собственика на
автомобила да е знаел, че на водача е отнето СУМПС, т.к. това касае
двустранните им отношения и води до последици при неизпълнение на поети
задължения. Още повече това е валидно при отношения между работодател и
работник, когато първия в качеството си на търговец дължи грижа по-голяма от
обичайната, за да защити интересите си, поради което налачието
на СУМПС като физически документ не го освобождава от отговорността му, нито
може да се приеме, че е нарушен принципа за съразмерност.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието
на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени
нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Кардинал БГ“ ЕООД-гр.*, ул.*, ЕИК *********, представлявано от Т.Г.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0813-000125/10.02.2021 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на „Кардинал БГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление гр.*, ул.*, представлявано от Т.Г.А. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС-собствен на дружеството т.а. „***“ с рег.№*** за срок от 6 месеца.
Решението на основание
чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете