№ 219
гр. Варна, 03.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600354 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.279 вр. чл. 278, във вр. с
чл.407, ал.1 ГПК, във вр. с чл.416, ал.4 НПК.
Предмет на въззивна проверка е разпореждане № 260777/11.10.2021г,
постановено в закрито заседание от съдия при ВОС по НОХД № 1462/18г, с
което на основание чл. 416 от НПК вр. чл. 406 от ГПК е оставена без
уважение молба за издаване на изпълнителен лист с вх.№ 269267/27.09.2021г.,
депозирана от адв.А.А. /АК-Варна/ в качеството му на процесуален
представител на частния обвинител В. Г. В., с оглед направени разноски за
адвокатски хонорар по НД №857/2020г. по описа на ВКС.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени така постановеното
разпореждане като неправилно.
След цялостно запознаване с материалите по делото, мотивите на
ревизираното разпореждане и преценка на изложените от жалбоподателя
доводи, въззивната инстанция прие, че жалбата е допустима, а по същество
- неоснователна по следните съображения:
От материалите по делото се установяват следните факти:
ВКС с Решение №217/13.02.2020 по НД №913/2019г. е отменил
въззивно решение на Апелативен съд-Варна № 90 от 08.07.2019г.,
постановено по ВНОХД №157/2019г. в частта за наказателната отговорност
на подсъдимия Вл.С. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
1
същия съд. По отношение на направените пред касационната инстанция
разноски от частния обвинител В. Г. В., съдът е счел, че следва да бъдат
преценени при повторното разглеждане на делото, в зависимост от
решаването на въпросите за наказателната отговорност на подс. С..
Състав на Апелативен съд-Варна с Решение №260018/25.08.2020 по
ВНОХД №49/2020г., на основание чл. 189, ал.З от НПК е осъдил подс. Вл.С.
да заплати на гр. ищец и частен обвинител В. сумата от 1500лв.,
представляващи разноски по делото, направени от него за упълномощен
повереник.
При ревизия на повторно постановения въззивен съдебен акт, посочен
по-горе, ВКС с Решение №15/18.06.2021 г. по НД №857/2020г. се е
произнесъл по направените от частния обвинител разноски в предходното
касационно производство /по НД №913/19 на ВКС/ и е осъдил подс.Вл. С. да
заплати на частния обвинител В. Г. В. сумата от 2000 лева, представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция.
Ha 16.08.2021 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу осъденото лице
Владимир С. в полза на частния обвинител В. В. за сумата от 3500 лева,
представляваща сбора от сумите постановени по ВНОХД №49/2020 на АпС-
Варна /1500 лева/ и по НД №857/20020 на ВКС /относно осъдителния
диспозитив по това дело, но досежно направените разноски по НД №
913/19г., в размер на 2000 лева/.
На 08.09.2020г. е депозирана молба от частния обвинител, чрез адв. А.,
за присъждане на сторените разноски пред ВКС по НД№913/2019г.
С Разпореждане на АпС- Варна от 29.07.2021 г. молителят е бил
уведомен, че с Решение №15/18.06.2021 г. на ВКС претенцията му за
осъждане на подс. Вл. С. да заплати 2000 лева разноски за процесуално
представителство пред ВКС по н.д. №913/19г по описа на ВКС е уважена.
Така установената процесуална фактология налага безспорния извод за
правилност в подхода на първостепенния съд да откаже издаване на
изпълнителен лист за претендираната от молителя сума поради липса на
законовите предпоставки за това, поради което разпореждането като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изложеното обаче в жалбата, инициирала настоящото
производство и наличните доказателства за двукратно направени и
претендирани разноски пред ВКС за адвокатски хонорар от ч.о. С. /от по 2000
лева за всяко явяване/, съставът на въззивната инстанция намира за
необходимо да укаже на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл. 306
ал. 1 т. 4 пр. 2 от НПК, първоинст. съд, ако бъде надлежно сезиран, може да
2
се произнесе по направените по делото разноски, за които липсва произнасяне
в касац. инстанция. В тази насока е налично становище на ОСНК на ВКС,
обективирано в т. ІІІ и ІV от протокол от проведено общо събрание от
11.02.2016г.
Водим отизложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260777/11.10.2021г, постановено в
закрито заседание от съдия при ВОС по НОХД № 1462/18г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3