№ 838
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204969 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от „Катрин Макс" ООД, представлявано от управителите Д. Б. М.- К.а и Б. И. К.,
против Наказателно постановление № 609663-F629068 / 05.11.2021г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности"-Варна в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на въз.
дружество е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500
лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25 ал.1т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ .
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, , оспорва се
компетентността на актосъставителя, визира се като нарушена нормата на чл.42 ал.1т.7 от
ЗАНН, тъй като в АУАН не е посочена датата на раждане на свидетеля, вписан в него, че
протоколите от извършени проверки не са съставени съгласно изискванията на чл.50 от
ДОПК, че при издаване на постановлението не са били спазени изискванията на чл.57 ал.3
от ЗАНН, тъй като дружеството не било уведомено за правата , които има по чл.79 „б" от
ЗАНН, че не е било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН и се излагат аргументи
относно приложимостта на тази норма, твърди се, че офисът, обект на проверката, не
представлява търговски обект, а се касае за разносна търговия, като в заключение се иска
отмяна на наказателното постановление
В съдебно заседание, въз. дружество, редовно призовано, не се представлява, като се
депозира писмена молба-становище, в което е посочено, че жалбата се поддържа на
посочените в нея основания и отново са изложени съображения, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален
представител , който оспорва жалбата, като в хода на делото по същество аргументира
1
доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2021г. , в изпълнение на служебните си задължения, данъчни служители,
един от които св.Л.Т., извършили проверка в магазин за санитарно-хигиенни артикули и
консумативи, намиращ се в гр.Варна, ул."Петър Райчев" 18В, стопанисван от „Катрин Макс"
ООД. Повод за това проверката бил получен сигнал в ТД на НАП-Варна за закупени на
30.10.2020г. и на 23.11.2020г. сешоари и дозатор , за които покупки били издадени само
стокови разписки, но не и касови бонове. В обекта св.Т. извършил контролна покупка на
стока, за която била издадена касова бележка от работещия в магазина Н. С.. След това
касовият бон бил сторниран и била извършена същинската проверката .Установило се, че в
обекта има въведено в експлоатация фискално касово устройство.От него бил изведен
дневен финансов отчет, както и КЛЕН за предходен период, включващ датата на издаване на
стоковите разписки- 30.10.2020г. и 23.11.2020г. Съгласно приложената по делото стокова
разписка било установено, че на 30.10.2020г. била извършена покупка от клиент на: сешоар
за ръце на стойност 278,14лв. и дозатор за течен сапун на стойност 39,73лв., всичко на обща
стойност 317,87лв., като е било извършено плащане в брой, което е било прието от лицето
Н. С., продавач в обекта, който издал и самата стокова разписка.В КЛЕН за тази дата не
били отразени продажби на стойност, съответна на посочените в стоковата разписка.Не
била издадена и ръчна касова бележка от кочан.
Установеното при проверката св.Т. описал в Протокол № 0437392/ 13.09.2021г., като
насрочил допълнителна документална проверка, при която следвало да се представи издаден
касов бон за извършената продажба на стоки на 30.10.2020г..На 28.09.2021г. св.Т. установил,
че от страна на търговеца не се представя издадена фискална касова бележка за
горепосочената продажба.Тези и други обстоятелства той отново описал в Протокол №
0437399/28.09.2021г.В него служителят на дружеството-Н.С., отразил, че стоковите
разписки може да са издадени от него или друг служител във фирмата, като по подразбиране
на документа се появявали неговите имена.
С оглед на установеното при проверката, на 28.09.2021г. св.Т. съставил против
„Катрин Макс" ООД акт за установяване на административно нарушение за това, че на
30.10.2020г. за извършена покупка от клиент на сешоар за ръце на стойност 278,14лв. и
дозатор за течен сапун на стойност 39,73лв., всичко на обща стойност 317,87лв , която сума
е била заплатена в брой и приета от Н. В. С.- продавач, е била издадена стокова разписка
№**********/30.10.2020г. , а не фискална касова бележка от въведеното в експлоатация
фискално устройство марка Daisy, с ИН DY463580, ФП 36621616 или от кочан за ръчни
касови бонове. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.25 ал.1, т.1 от
Наредбата Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил предявен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице, което в графата за възражение вписало, че стоковата
разписка може да е издадена от него или от друг служител на фирмата.
В законоустановения срок не били депозирани допълнителни писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на
05.11.21г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което наказващият
орган възприел изцяло описаните в АУАН фактически констатации, както и правната
квалификация на нарушението по чл.25 ал.1, т.1 от Наредбата Н-18/13.12.2006 на МФ.За
него, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС , на „Катрин Макс" ООД била наложена
„Имуществена санкция" в размер на 500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Л.Т. -актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и
2
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От тях се установи, че нарушението
е констатирано при извършена проверка по повод постъпил сигнал, както и че в обекта е
имало въведено в експлоатация фискално устройство, че преди началото на проверката е
била направена контролна покупка, при която е бил издаден касов бон, както и че за
продажбите, за които са били издадени стокови разписки, не са били издадени касови бонове
.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок/ съгласно изисканите от съда доказателства
за датата на депозиране на жалбата/, от надлежна страна, поради което като допустима е
приета от съда за разглеждане по същество.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на Отдел „Оперативни дейности"-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП. Актът също е бил съставен от
компетентно лице-св.Т., който е инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна и като такъв е
оправомощен с посочената заповед именно да съставя актове за нарушения по ЗДДС, поради
което възраженията в тази насока не се споделят от съда. Актът е бил издаден в
предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение и съдържа
всички визирани в чл.42 от ЗАНН реквизити.Обстоятелството, че в него не е вписана датата
на раждане на свидетеля, по никакъв начин не води до съмнение относно неговата
самоличност неговата самоличност и не нарушава правото на защита на нарушителя, тъй
като видно от останалите приобщени по преписката писмени доказателства свидетелят по
АУАН е служител на НАП.Доколкото административно-наказателното производство
започва със съставяне на акт за установяване на нарушение, а не с протоколи за проверка,
съдът намира за неотносими възраженията, свързани с приложението на чл.50 от ДОПК.
Наказателното постановление също е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и по
съдържание отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като са посочени датата на
извършване на нарушението, датата на проверката и на установяване на нарушението,
мястото- офис / магазин за санитарно- хигиенни артикули и консумативи/, намиращ се в
гр.Варна, ул."Петър Райчев" 18В, стопанисван от „Катрин Макс" ООД и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При предявяване на акта не са били
направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, поради което очевидно АНО е
преценил, че няма нужда от допълнително разследване.Наказващият орган е направил
преценка на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и е приел, че не са
налице основания случая да се приеме за маловажен, което е посочено в постановлението.
Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за това, че при издаване на
постановлението не са били спазени изискванията на чл.57 ал.3 от ЗАНН, респективно, че
дружеството не е било запознато с правата по чл.79 „б" от ЗАНН.Видно от съдържанието на
наказателното постановление е, че то е било издадено на 05.11.2021г. Към този момент в
чл.57 не е била в сила ал.3, която сочи, че нарушителят следва да се уведоми за правата по
чл.79"б" от ЗАНН, а именно че ако не желае да обжалва постановлението в частта относно
наложената глоба, може да заплати в 14 дневен срок от връчване на постановлението 80 на
сто от нейния размер.Тази разпоредба е влязла в сила от 23.12.2021г., т.е след датата на
3
издаване на постановлението. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ , като е отнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Безспорно е установено по делото , че в обекта,
стопанисван от „Катрин Макс" ООД на 30.10.2020г. е било прието плащане в брой на
стойност 317,87лева за закупени сешоар за ръце и дозатор за течен сапун, като не е била
издадена фискална касова бележка или ръчна касова бележка от кочан. Това се установява
от обстоятелствата, отразени в протокола за извършената проверка, от показанията на св. Т.,
както и от приложените по преписката копие на стокова разписка и изведения от
фискалното устройство КЛЕН. Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗЗДС задължава всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18
пък сочи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба. Нормата на чл.25 ал.6 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи продажба, са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. В този смисъл съдът намира, че за търговеца е било налице
задължение при получено плащане в брой да издаде фискална касова бележка, което той не
е изпълнил. Обективно е било възможно да се издаде касов бон в момента на приемане на
плащането, но безспорно бе установено от доказателствата по делото , че такъв не е бил
издаден, въпреки че въведения в експлоатация ЕКАПФ е бил работещ. В тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията в жалбата, че обектът, предмет на проверката, не
представлявал търговски обект.Съгласно § 1 т.41 на ДР на ЗДДС „ търговски обект" е всяко
място, помещение или съоръжение, във или от което се извършват продажби на стоки,
независимо че помещението може да служи същевременно за други цели, да е част от
притежават недвижим имот или да е производствен склад или превозно средство , от което
се извършват продажби.В случая, от обективните характеристики на обекта, стопанисван от
дружеството описани в протоколите от проверките и в показанията на св.Т., може да се
направи категоричен извод, че същия е търговски обект по смисъла на ЗДДС, още повече в
същия е въведенои в експлоатация ФУ и е извършена и контролна покупка от св.Т., за която
е бил издаден касов бон. Поради това съдът намира, че нарушението описано в акта и
постановлението безспорно е било извършено.
Съдът намира, че правилно е била приложена санкционната норма, предвиждаща
налагане на административно наказание за гореописаното нарушение. В настоящото
административно-наказателно производство е налице хипотезата на търсене на обективна
отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на търговеца за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Правилно
административно-наказващия орган е приел, че извършеното нарушение осъществява
състава на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда
наказание за юридическо лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС и
доколкото наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер от
500лв., съдът я намира за справедлива и е лишен от възможност да я ревизира.
4
Съдът споделя становището на АНО, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като
допуснатото нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този
вид, която е висока с оглед предвидените за тях наказания.Степента на засягане на
обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане
са с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане
на фискалната политика на Държавата. Освен горното от доказателствата по делото се
установи, че не се касае за инцидентна противоправна проява от този вид, поради което
съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото , на основание чл.63 „д" ал.3 от ЗАНН, и като съобрази,
че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в две съдебни заседания,
съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултстко възнаграждение в минималния предвиден в чл. 27 е от Наредба за
заплащане на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от ЗПП размер от 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 609663-F629068 / 05.11.2021г.
на Началника на Отдел „Оперативни дейности"-Варна в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на
НАП, с което на „Катрин Макс" ООД, представлявано от управителите Д. Б. М.- К.а и Б. И.
К. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25 ал.1т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ .
ОСЪЖДА „ Катрин Макс " ООД, с ЕИК *********, да заплати на ТД на НАП -
Варна сумата от 80 / осемдесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5