Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното

заседание на деветнадесети  февруари , през две хиляди и двадесета   година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА

при секретаря М. Кузева ……………… и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова  гражданско дело № 3466 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

   Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П. Д.“ № …, офис сграда Лабиринт, ет…, офис.., представлявано от Д. Б. Б. , с пълномощник юрисконсулт  Е.Р.  против   Й.А.К. ЕГН ********** ***, в която  се излагат обстоятелства, че  на 09.01.2015 г. между „ Изи Асет Мениджмънт „АД  като заемодател, и ответника, като заемател, е сключен договор за паричен заем №  …. По силата на него, заемодателят предоставил на заемателя сума в размер на 800,00 лв., която последният се задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 110,14 лв., на 7 равни погасителни вноски в размер на 130,02 лв. Падежната дата на първата вноска била на 08.02.2015 г., а падежът на последната вноска – на 07.08.2015 г. Поради забава в плащането на вноските и по силата на договора, на ответника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00 лв., която включвала суми за покриване на направените от заемодателя разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения. Освен тези суми ответникът дължал и неустойка по чл.4 ал.2 от договора в размер на 643,44 лв. за непредоставено обезпечение по договора, която сума била разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 91,92 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Заемателят дължал и лихва за забава върху сумите по погасителните вноски в размер на 260,19 лв., за периода от 10.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. На 01.10.2015 г. било подписано приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., с което вземането на „Изи Асет Мениджмънт „АД   към ответника било прехвърлено на ищеца, както и същият упълномощен, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника били изпратени две уведомителни писма за извършената цесия, но и двете върнати обратно в цялост, поради което към исковата молба ищецът прилагал уведомление за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение.

Във връзка с изложеното, моли съда  да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Й.А.К. ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК … следните суми: 589,82 лв. – главница, сумата от 60,25 лв. – договорна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 433,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 260,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Направено е искане да   бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство, както и всички разноски направени в хода на настоящото производство, включително  и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.

           В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по така предявените искове. В открито съдебно заседание – ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по съществото на правния спор.  

            След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 1798/2019  г. по описа на ПРС се установява , че ищцовото дружество  е подало заявление на 07.05.2019 г.  и е издадена Заповед № 1029/ 09.05.2019 г.  за изпълнение по чл. 410 ГПК с  разпореждане длъжникът Й.А.К.  да заплати на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД следните суми: 589,82 лв. – главница, сумата от 60,25 лв. – договорна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 433,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 260,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в общ размер от 77,78 лв.

Длъжникът в това производство е призован при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , но не е открит на неговия постоянен адрес, поради което  с разпореждане  от 22.07.2019 г.  съдът е указал на заявителя  да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът  е предявен в срока по чл. 415 ГПК  и е процесуално допустим.

По същество. В  подадена по делото молба  ищецът чрез  своят  процесуален представител   моли  делото да се разгледа в отсъствие на представител на ищеца  и при наличие на предпоставки за това - да бъде постановено  неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 ГПК.

Съдът като прецени конкретните данни по настоящото дело намира , че в настоящия случай са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 239 ал.1 ГПК , като на страните са указани последиците  от неспазването на сроковете  за размяна на книжа  и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба  обстоятелства  и  представените доказателства  съдът приема , че предявеният иск с правно  основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК  е основателен , поради което ще следва да бъде уважен като  не се оспорва , че праводателят на ищеца   точно е изпълнил поетите от него задължения по сключения между страните договор за потребителски кредит, поради което за ответника се е породило задължение за  връщане на получената в заем сума – в сроковете и съгласно условията уговорени от страните. Към датата на подаване на заявлението от ищеца по реда на чл. 410 ГПК ответникът дължи както следва : 589,82 лв. – главница, сумата от 60,25 лв. – договорна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 433,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 260,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането

Дължими са и сторените в заповедното производство и присъдени от съда съдебно- деловодни разноски в размер на 77,78 лв. , както и разноски в настоящото производство в размер на 222,22 лв. за внесена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.

На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да излага подробни мотиви  за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

               Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

По иска предявен от „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Лабиринт, ет…, офис .., представлявано от Д. Б. Б. , с пълномощник юрисконсулт  Е.Р.  против   Й.А.К. ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение  на Й.А.К. ЕГН ********** ***, че вземанията на„Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Лабиринт, ет…, офис .., по  № Заповед № 1029/09.05.2019 г.  за изпълнение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д. № 1798/2019 г. по описа на ПРС   съществуват и са  в следния размер :    589,82 лв. – главница, сумата от 60,25 лв. – договорна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 433,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.04.2015 г. до 07.08.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 260,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА Й.А.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Лабиринт, ет…, офис .., представлявано от Д. Б. Б. , с пълномощник юрисконсулт  Е.Р. сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски в размер на 77,78, 00 лв. , както и разноски в настоящото производство в размер на 372,22 лв.  

Решението  е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК   не подлежи на обжалване. 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :