№ 204
гр. П.ч, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.Ч в публично заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200380 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №BG14052022/5800/Р8-915 от
01.11.2022г. за налагане на глоба за нарушение, установено при извършена
проверка от страна на контролните органи, че на 14.05.2022г. в 09:05 часа в
направление излизане от територията на Република България на ГКПП К. е
пристигнало ППС, с рег. № ***, вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н Т.,
което попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Соченото ППС е
засечено на 06.05.2022г. в 09:05 часа на път А-3, км 163+488, засечено с
контролно устройство с идентификатор №10112 /АПИ/-част от системата,
включен в обхвата на платена пътна мрежа, за който участък се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгл. Приложение към т.1 на Решение №101
на МС от 20.02.2020г. за приемане списъка на републиканските пътища, за
които е събира такса за изминато разстояние - тол такса. За така описаното
ППС е регистрирано тип нарушение-не е заплатена дължима пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за което нарушение е
генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП-нарушение на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП, като на водача Г. Н. Т.,
ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се в едно съдебно заседание
процесуалния му представител – адв.Л.. Депозираното своевременно
становище е от адв. К. А. от АК-Х., с което поддържа жалбата, с направените в
нея възражения, сочи че жалбоподателя не е собственик на МПС-то, не е
1
установен извършителя, липсва нарушена материална норма, поставя писмено
въпросите към свидетелите и прави доказателствени искания. Изразява
становище по същество на делото, като моли съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление, прави искане за
присъждане разноски по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН, като представя списък
на разноски по чл.80 от ГПК и представя договор за правна помощ от 31.05.
2024г.. Адв.Л. депозира своевременно становища по хода на делото, като
прави и доказателствени искания и сочи доказателства.
Насрещната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, /населено място/,
се представлява от юрк. Р., която изразява становище, относно това че
депозираната жалба е неоснователна, по същество развива съображения за
правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление ,
поради което се прави искане да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Представя писмено становище.
Териториално отделение – П.ч, към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Т. не е
собственик на ППС с рег. № ** вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, видно от представената
справка от АПИ към преписката, както и от свидетелството за управление на
МПС. Същото е собственост на „Р.л.Б.“ ЕООД , клон П., № *** и адрес
/населено място/ и е предоставено на лизингополучателя „П.А. БГ“ ЕООД, с
ЕИК *** и същият е в трудови отношения с дружеството/ трудов договор
№***, тахографска разпечатка, извлечение за нарушение и е само водач на
процесното ППС, /което е намерило отражение както в АУАН, така и в НП/, с
което е пристигнал на 14.05.2022г. в 09:05 часа на ГКПП К., с направление
излизане от територията на Република България. Като водач се движел с
процесното ППС в община П.ч, на 06.05.2022г. в 09:05 часа по път А-3 км
163+488, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. Което нарушение на ППС е било установено с устройство № 10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488,
включен в обхвата на платена пътна мрежа, за който участък се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгл. Приложение към т.1 на Решение №101
на МС от 20.02.2020г. за приемане Списъка на републиканските пътища, за
2
които е събира такса за изминато разстояние -тол такса. При извършената
проверка на контролните органи установили, че на 06.05.2022г. в 09:05 часа,
горепосоченото ППС е регистрирано като тип нарушение, а именно: не е
заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС - адм. нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП /(Нова –
ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), с оглед обща техническа
допустима маса на същото-над 12 тона.
Водачът, който управлява пътно превозно средство от категорията по
чл.10, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата /ЗП/ за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер 1 800 лв..
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал-стр.42 от делото, на който
е виден регистрационният номер на автомобила. От същият се установява, че
е заснет автомобил с регистрационен № ** датата и часа на движение-
06.05.2022 09:05:35. Изготвено е и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление.
Контролните органи при А „Митници“, след справка в Електронната система
за събиране на пътни такси са констатирали извършеното нарушение, поради
което актосъставителя К.Я., която е и свидетел по делото, в присъствието на
свидетеля М. е съставил АУАН № BG14052022/5800/Р8-915/14.05.2022г. на
жалбоподателя, в негово присъствие, който не е оспорил, че на процесната
дата е управлявал ППС-то и лично е посочил, че се е запознал със
съдържанието на акта отразено на стр.2 от АУАН.
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че след извършена проверка е
установено, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но
незаплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията,
нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 179, ал.3а от
ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на същата дата 14.05.2022 година,
който бил подписан с отбелязване, че цит.:„Запознах се“ в позиция запознах се
със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения. АУАН е
връчен срещу подпис. Срещу така съставения Акта в законоустановения 7-
дневен срок не е постъпило допълнително писмено възражение.
След получаване на образуваната преписка от Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ),
/населено място/ е издадено процесното наказателно постановление №
BG14052022/5800/Р8-915 от 14.05.2022 година. В издадения санкционен акт,
от административнонаказващия орган са възприети изцяло фактическите
3
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 179, ал.3а от ЗДвП, като за
посоченото ППС е регистрирано като тип нарушение-няма получени тол
декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за
сегмента на рамката /10112/ на която е отчетено нарушението-06.05.2022г.,
09:05ч. и е наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 800 лева. В хода на проверката АНО е установил че независимо от
адм. санкцията по чл.10б, ал.5 от ЗП на 14.05.2022г. Т. е заплатил 119 лева,
което се потвърждава от квитанция за платени пътни такси в Р.България
№АМ-22ВG005731Х45722401-********** от 14.05.22г., което не съответства
на дължимия размер на компенсаторната такса, който е могъл да заплати в 14
дневен срок от връчване на акта с цел да се освободи от административно
наказателна отговорност. Обжалваното наказателно постановление е
изпратено за връчване на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на: с
печат поставен върху плика от 29.11.2022г. и върнато с отбелязване върху
стикер „Непотърсена“ с дата 22.12.2022г.-стр.48 по делото; с печат поставен
върху плика от 07.02.2023г. и върнато с отбелязване върху стикер
„Непотърсена“ с дата 02.03.2023г.-стр.49 по делото. Във връзка с тези именно
отбелязвания върху НП е поставен щемпел видно от който наказващият орган
е възприел, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и е счел НП за връчено на 02.03.2023г.-деня на отбелязването.
Становище относно начина и формата на връчване на наказателното
постановление е противопоставил жалбоподателя, че НО не е ангажирал
писмени доказателства за изследване на втората кумулативна предпоставка
визирана в чл.58, ал.2 от ЗАНН, а именно да се установи дали е налице нов
адрес за наказаното лице и дали същото е извършило промяна в адресната си
регистрация. По повод което настоящият състав се е произнесъл с протоколно
определение 16.10.2024г., обективирано в Протокол №1026 от 16.10.2024г. по
искането по чл.59 и сл. от ЗАНН и е приел че жалбата е допустима и следва да
се продължат съдопроизводствените действия .
Материалната компетентност на Директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), /населено
място/ да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-
760/19.08.2022г., видно от която Г.А.Т. е оправомощен да издава наказателни
постановления по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал.12 от
ЗДвП - Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от
Г.А.Т. се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Правилник за
структурата , дейността и организацията на работата на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и от Вътрешните правила за дейността на организация на
4
работата на национално тол управление Материалната компетентност на
актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй
като свидетеля Я. е длъжностно лице от Агенция „Митници“, /населено
място/. В случая по отношение компетентността на актосъставителя е
относима Заповед №3210 от 30.07.2021г. за изменение на служебното
правоотношение, касаещ назначаването й на длъжност инспектор в ТД
А“Митници“ и длъжностна характеристика и функционална характеристика
за длъжността „инспектор в ТД на А“Митници“ отдел ПТРР, ТД Митници
София доказващи компетентността да осъществява дейността по съставяне на
актове за установяване на адм.нарушения при изпълнение на служебните си
задължения по повод процесния АУАН.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан
актосъставителя Я., която потвърди изложените в АУАН констатации.
Отделно от това, актосъставителя посочи какво е включвала проверката по
установяване на твърдяното административно нарушение, като по отношение
установяване авторството на същото, свидетелят посочи, че акта се съставя на
шофьора, който пристига с въпросното МПС, а нарушението може да е за дата
в миналото, както и че някъде в територията на Р. България е било заснето
въпросното ППС с камера на БГ ТОЛ и че съответното ППС не е имало
заплатена тол такса поради неговата товароносимост. Поради установеното
шофьора бил заведен да види снимката и в конкретния случай той е поискал
да се издаде АУАН. Същия се запознава с подробностите на нарушението, след
което му с предоставили възможност да избере дали да заплати
компенсаторна такса или максимална тол такса и да му се състави АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Я., доколкото същите са логични,
последователни и добросъвестно дадени, същите се подкрепят и от
свидетелските показания и на свидетеля М. - свидетел установяване на
нарушението и при съставянето на акта.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС част I, малък
регистрационен талон от които се установява, че процесното ППС е
собственост на „Райфайзен лизинг“ ЕООД , клон П., № *** и адрес /населено
място/ и е предоставено на лизингополучателя „П.А. БГ“ ЕООД, с ЕИК ***.
От отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“
национално тол управление /НТУ/ е постъпило становище от което е видно, че
за процесната дата и ППС няма постъпили тол декларации, няма получени
маршрутни карти за ППС, не е получена и платена тол декларация за сегмента
на рамката, когато е отчетено нарушението.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
5
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна,
по следните съображения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.
189е, ал.12 от ЗДвП лице със Заповед на председателя на управителния съвет
на АПИ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а,
ал.3а, т.1 и т.2 от ЗДвП, определен със Заповед на Директора на Агенция
Митници.
Съдът, намира обаче, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в следния
смисъл.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които
управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и в
наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че ППС попада
в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 2
от ЗП, тъй като на 14.05.2022г. в 09:05 часа в направление излизане от
територията на Република България на ГКПП К., е пристигнало ППС, с рег. №
***, вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н Т.. Следва също така да се
6
отбележи че в АУАН се сочи като вид нарушение –управлява ППС, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, което се сочи като адм. нарушение по чл.179, ал.3а,
а в НП се сочи стр.2 че се касае за не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗДвП, което съгл. чл.10, ал.7 размер на така дължимата се такса се определя от
реално получени и декларирани тол данни, удостоверени по ред определен от
наредбата или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право
на ползвателя да измине предварително определеното и заявено от него
разстояние по определен маршрут и се подчертава че не е заплатена
дължимата тол такса, както и че за посоченото ППС е регистрирано тип
нарушение-няма маршрутна карта или бордово устройство, тоест не е описано
какво точно и да е нарушението , което следва да възприеме нарушителя. С
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е
въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от жалбоподателя в
АУАН, а в атакуваното наказателно постановление както се посочи по-горе се
сочат всички. Описаното в АУАН и наказателно постановление деяние не е
квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да
съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт
и основание за неговата отмяна на процесуално основание.
Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да
знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи
обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в
логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Посочената
неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на
актосъставителя и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото
на защита на санкционираното лице, което е затруднено да разбере по
несъмнен начин за какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая
констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и наказателно
постановление няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства. Изискванията за реквизити на АУАН и наказателно
постановление са императивни и те не могат да бъдат извличани по
тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. С оглед на
всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното наказателното
7
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък и изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по
наказателното постановление, а именно незаплатена и дължима се пътна тол
такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то
адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водача, нает от
превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното
МПС или съответното ползвател/наемател/ на същото. В казуса не се
представиха никакви доказателства, че жалбоподателят е собственик на
описаното в наказателното постановление превозно средство, с което се
твърди, че той е извършил процесното нарушение, нито пък се представиха
доказателства, че е ползвател на това ППС на самостоятелно основание и
извън трудовата си дейност по нарочен трудов договор. Доказа се точно
обратното, че жалбоподателя не е собственик на процесното ППС. Ето защо,
8
съдът приема за недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят е адресат
на задължението за заплащане на пътна тол такса в този казус и поради тази
причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице за
неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС. В тази насока следва
да бъде посочено, че съгласно приложената от наказващия орган норма чл.
179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лева. Следователно последната административна санкционна
разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се
отнася до друго това, че водача управлява ППС, като не изпълни задълженията
си за установяване на изминато разстояние или няма закупена маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, сочи на друга,
напълно различна фактическа обстановка. Неправилно е определен и субекта
на отговорност, тъй като при такова нарушение адресат на задължението е
собственика на ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
постановява, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него. Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците,
респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите
пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в
платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези „съответни задължения“ са регламентирани
в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия
орган.
От друга страна изискването за пропорционалност при заплащане на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби,
9
приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в Член 9а и с оглед национална правна
уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран
размер “, то с решение на ЕС от 21 ноември 2024година, постановено по дело
C‑61/23 по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС
от Административен съд Хасково (България) изрично се извежда, че
принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на
Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство,
което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при
липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите
санкции (решение от 4 май 2023 г., C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната
съдебна практика). И именно поради което санкционните мерки, предвидени в
съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните
от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., C‑497/15 и
C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално
строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на
нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г.,
C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).
Относно целите преследвани с Директива 1999/62, от съображение 1 от
нея следва, че те се състоят както в хармонизацията на системите на събиране
на такси, така и в създаването на справедливи механизми за налагане на такси
на превозвачите за покриване на разходите на инфраструктурата с оглед на
отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните
предприятия на държавите членки.
Европейския съд приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като
гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия
принцип на пропорционалност (решение от 22 март 2017 г., C‑497/15 и
C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 42 и цитираната съдебна практика), както и че
принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се
отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето
на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите,
които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата
(решение от 22 март 2017 г., C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и
цитираната съдебна практика). Поради което се изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г.,
C‑384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
В същото решение се сочи че член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда
в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон
10
глоби и имуществени санкции са с фиксиран размер, възлизащ съответно на
300 лв., 1800 лв. или 2500 лв, а и ЗДвП не дава право на сезирания съд да
изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да
намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното
производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента
на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от
член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите
обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно
единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се
отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която
се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е
лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на
превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на
извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието
сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй
като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен
това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде
изчислено впоследствие. Съгласно изискванията на Директива 1999/62,
съдържащи се по-специално в членове 7-7к, разглежданата в главното
производство система на ТОЛ такса е изградена по такъв начин, че участието
на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на
използването и да отчита категорията на емисиите, към която спада
използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на
глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на
извършеното нарушение обаче може да е в разрез с този принцип на участие.
Налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко
нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда
различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от
тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното
производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на
целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от
22 март 2017 г., C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната
съдебна практика).
Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство
национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна
такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в
противоречие с правото на Съюза. А и тя е с фиксиран размер, който възлиза
на 750 лв., когато превозното средство е товарен автомобил с обща
11
технически допустима маса над 12 тона, с най-малко четири оси, и този
размер, изглежда, също не може да се адаптира в зависимост от тежестта на
нарушението, като запитващата юрисдикция следва да провери това
обстоятелство, следователно това отново би потвърдило непропорционал ния
характер на разглежданата в главното производство система от наказания с
оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.
По така изложените съображения на преюдициалния въпрос Съдът на ЕС
е постановил, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Така постановеното решение на ЕС има задължителна сила относно
тълкуването на европейското право и с оглед липсата на синхронизация на
националното ни законодателство, макар и предвид краткият период от
постановяване на решението на ЕС до настоящият момент, то е още едно
основание за установяващо незаконосъобразността на атакуваното НП и
налага извода от необходимостта за неговата отменяна.
Предвид приетото от настоящият съда, и в контекста на постановеното
решение на ЕС изложено по-горе, съдът счита че с атакуваното наказателно
постановление на още едно основание незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което е безпредметно да бъде
обсъждано дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, заявената чрез писмени становища по
настоящото съдебно производство претенции от страна на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител за разноски са своевременни относно
присъждане разноски за заплатени адвокатски възнаграждения пред
настоящата инстанция в размер на 650 лева платени по силата на договор за
правна помощ от 31.05.2024г. в брой, съгласно чл.5, ал.4 от същия.
Представено е и списък с разноски по чл.80 от ГПК, в който е отразено същата
претенция.
По делото юрк. Р. е сторила своевременно възражение за прекомерността,
касателно адвокатското възнаграждение претендирано от защитата на
жалбоподателя, и прави на свой ред искане за присъждане на разноски при
потвърждаване на НП.
Съдът приема искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за изцяло основателно с оглед процесното НП, което е с материален интерес,
наложена "Глоба" в размер на 1800 лв.. По договора за правна помощ
претендираното възнаграждение е определено в минимален размер,
предвиден в нормата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ. Съдът
12
съобрази, че съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, но и в съответствие
Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на ЕС.
Относно фактическата и правна сложност на делото, съдът съобрази, че с
процесното НП на жалбоподателят му е вменено административно-
наказателно обвинение за нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, глоба в размер
на 1800 лева, което дело макар и да не представлява изключителен случай,
отличаващ се от други подобни производства по своята сложност от
фактическа и правна страна, то действително се касае за засягане на интереси
с процесното НП, на жалбоподателя. Що се касае до обема на фактически
осъщественото процесуално представителство пред РС П.ч, съдът съобрази,
че процесуалния представител на жалбоподателя (чието възнаграждение се
претендира), макар и да е извършвал действията предимно писмено, то те се
отличават с изчерпателност, обоснованост и са подкрепени с доказателства и
доказателствени искания, поради което настоящия съд счита че искането
следва да бъде уважено.
Относно искането на ответната страна за присъждане на сторените по
делото разноски, то по делото не бяха представени доказателства за сторени
такива, а с оглед изхода на делото пък и не се дължи присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, поради което така направеното искане не
следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл.63д от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №BG14052022/5800/Р8-915
от 01.11.2022 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), /населено място/, с което на Г. Н. Т.,
ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) при МРРБ /населено
място/ да заплати на Г. Н. Т., ЕГН-**********, с адрес /населено място/
сумата от 650 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) при МРРБ /населено
място/, сторено чрез юрисконсулт Р. да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б. в
13
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.ч: _______________________
14