№ 27221
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110120761 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК, като по възражението на ответната страна , СРС намира, че не е сезиран с
отделен иск за признаване, че правото на принудително изпълнение не съществува, ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за недопустимост на производството.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата Ю. И. твърди, че получила покана за доброволно изпълнение, въз основа
изпълнителен лист, издаден на 22.8.2022г. от РС Панагюрище по гр.д№ 513/2014г., за сумата
12661,19 лева - начислена законна лихва върху сумата 18150лева. Твърди, че с влязло в сила на
2.2.2016г. решение по дело № 513/2014г., й е възложен в дял недвижим имот, при заплащане на
ответника Х. Г., на сумата 18150 лева – парично уравнение на дела му, в шестмесечен срок, заедно
със законна лихва от влизане в сила на решението до плащането. Твърди, че с молба от
27.1.2016г., законния представител на Г. – майка му М. П., е предоставила банкова сметка, на
която да се плати паричното уравнение. Твърди, че до 1.12.2017г., заплатила паричното уравнение
по посочената сметка. Сочи, че с протокол от 6.12.2017г. по дело № 513/2014г., съдът е приел, че е
налице плащане на сумата 18150 лева, и че не следва да обезсилва решението, влязло в законна
сила. Счита, че са изминали повече от 3 години от 1.12.2017г. – датата, на която сочи, че е налице
последно плащане, поради което и вземането за обезщетение за забава в размер на законна лихва, е
в погасителна давност. Сочи, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, е подала
до ДСИ възражение, като взискателят е заявил, че иска извършването на изпълнителни действия.
Ето защо, предявява отрицателен иск за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че
не дължи чрез принудително изпълнение сумата 12661,19 лева – законна лихва върху главницата
1
от 18150 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва допустимостта на иска за
признаване, че правото на принудително изпълнение не съществува / СРС прие, че не е сезиран с
отделен иск, а искането е част от претенцията, посочена в последното изречение от СРС/. Оспорва
основателността на иска, като сочи, че в срока, посочен в решението, влязло в сила на 2.2.2016г.,
ищцата И. не е изпълнила задължението си да плати уравнението на дела, и лихвата върху него.
Сочи, че след подаване, от негова страна, на молба от 20.6.2016г. за обезсилване на решението, в
о.с.з от 6.12.2017г. е представила документ за плащане на сумата по уравнението, без да се уточни
кои суми се погасяват с плащанията, като към този момент, върху главницата се е дължала и
лихва. Позовава се на приетото в ТР № 3/2017г., като счита, че ищцата няма право да се позове на
тригодишна давност за претенцията за лихва, като ищцата към плащането, е дължала лихва и
разноски, не е направила изявление кои вземания на ответника плаща, ето защо, е погасила
разноски, лихва, част от главница, като непогасена е останала част от главницата.
IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест по исковете по чл.43 ГПК е да
докаже правният си интерес от предявяване на иска – твърдението си, че сумата по изпълнителния
лист се претендира от ответника; както и твърдението си, че в посочените срокове е заплатила
уравнението на дела
УКАЗВА на ищеца, че при недоказване на правния му интерес, производството ще се
прекрати със съдебното решение.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърденията си, че към 6.12.2017г.
ответницата е имала задължение за главница,лихва и разноски.
I V.Безспорни факти.
С решение, постановено на 30.10.2015г. по дело №513/2014г. от РС – Панагюрище, на Ю.
И. е възложен в дял посочен имот, като Ю. И. е осъдена да плати на Х. Г., чрез майка и законен
представител М. П., сумата 18150 лева – парично уравнение на дела му от ½ ид.ч, в шестмесечен
срок, заедно със законната лихва върху главницата , от датата на влизане на решението в сила до
плащането; че решението е влязло в сила на 2.2.2016г., на 27.1.2016г., М. П. е представила молба
по делото, с която е посочила банкова сметка. По посочената банкова сметка, на 16.5.2017г.
ищцата е заплатила 1000лева, на 13.6.2017г.- 1000лева, на 21.7.2017г-3000лева, на 23.10.2017г.-
11150лева, на 1.12.2017гт.- 2000лева, като основание е посочен номер на делото; на 6.12.2017г.е
проведено о.с.з. по делото, с което делото е прекратено, като Ю. И. е осъдена да заплати на Х. Г.
300 лева разноски. В изпълнителния лист е вписано, че протоколното определение е влязло в сила
на 21.12.2017г., като на 22.8.2022г., в полза на Х. Г. е издаден изпълнителен лист за законна лихва
върху 18150 лева, считано от влизане в сила на решението до плащането и 300 лева разноски, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано ИД 92/2022г. по описа на ДСИ РС – Панагюрище,
като на 30.12.2022г., на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканена
да плати 12166,19 лева- законна лихва върху 18150 лева, 300 лева разноски.
V. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищците, които може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 5,10.2023 г. от 13,30ч.,
за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3