ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр.Хасково, 27.02.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия В.Желева ч.административно дело №78 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.С.М. ***, подадена
чрез пълномощник, с посочен по делото съдебен адрес, против Разпореждане №**********-2144-26-26-1/04.01.2023
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че разпореждането
преграждало пътя за защита на жалбоподателката, същото било незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че на основание чл.105,
ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасявало по давност. На жалбоподателката
не била отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане и тя можела да упражни
правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното
лице по пенсионно осигуряване имало задължение да разгледа заявлението и да
издаде разпореждане по него. От съществено значение било обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане по предходно заявление, с което било отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждало права или
задължения за жалбоподателката, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането
не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение
по упражняване и реализиране на правото на пенсия не било приключило, а правото
на жалбоподателката да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било
преклудирано. Следвало да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което
не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлявало
процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.11 от АПК за ново упражняване
на правото, и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да
разгледа по същество искането за отпускане на пенсия бил незаконосъобразен.
Претендира се съдът да постанови определение с
правно основание чл.200 от АПК, с което да отмени оспореното Разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно, поради липса на процесуално и материално правни
предпоставки за издаването му, и да върне преписката с указание, че в срока по
чл.10 от НПОС следва да се постанови разпореждане по същество по подаденото
заявление за отпускане на ЛПОСВ.
Ответникът, Ръководител ПО при ТП на НОИ –
Хасково, не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2022 г. от жалбоподателката К.С.М. до
Директора на ТП на НОИ – Хасково е било подадено Заявление за отпускане на
пенсия – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх.№2113-26-440/17.04.2022
г.
Видно от документ „Приети документи за пенсия в
ТП на НОИ – Хасково“, към заявлението са били приложени Трудова книжка
№169/06.04.1992 г. и изброени удостоверения обр.УП-30 и обр.УП-3, както и три
броя удостоверения за раждане за декларираните деца на заявителката. В Описа на
осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от III категория общо 17 г. 06 мес. и 12 дни и
навършена възраст към датата на заявлението – 66 г. 10 м. 3 дни, както и
действителен осигурителен стаж – 13 г. 10 м. 4 дни.
Във връзка с подаденото заявление е било
издадено Разпореждане №**********-2140-26-680/07.07.2022 г. на Ръководител ПО
при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.1 – 3 от Кодекс за
социално осигуряване (КСО) на К.С.М. е отказано отпускането на ЛПОСВ.
За да откаже отпускане на пенсия по чл.68, ал.1
– 2 от КСО, пенсионният орган при ТП на НОИ – Хасково приел, че К.С.М. не
отговаря на условията на посочените разпоредби, тъй като има навършена възраст 61
г. 10 мес. и 03 дни (т.е. отговаря на изискването за възраст – 61 години и 10
месеца), но няма изискуемия се осигурителен стаж от 36 години и 02 месеца, а
има 17 г. 06 мес. и 12 дни.
Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68,
ал.3 от КСО е обоснован с това, че заявителката няма изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г., 10 м. и 03 дни. При определянето
на действителен осигурителен стаж пенсионният орган се позовал на разпоредбите
на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, и е изключил зачетения стаж на заявителката за
изброени периоди като неработеща майка и за периоди на безработица.
Разпореждане №**********-2140-26-680/07.07.2022
г. е изпратено на К.С.М. по пощата и видно от Известие за доставяне е получено
лично срещу подпис на 26.07.2022 г. По делото няма данни Разпореждането да е
било обжалвано по реда на чл.117 от КСО.
На 28.07.2022 г. от жалбоподателката К.С.М. до
Директора на ТП на НОИ – Хасково е било подадено ново Заявление за отпускане на
ЛПОСВ, заведено с вх.№2113-26-1299/28.07.2022 г., към което са били приложени
Трудова книжка №16906/06.04.1992 г. и три броя Удостоверения за раждане.
С Разпореждане №**********-2140-26-939/23.09.2022
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, Заявление с вх.№2113-26-1299/28.07.2022
г. е било оставено без разглеждане на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК,
във връзка с чл.99 от КСО.
Това Разпореждане е получено по пощата от К.С.М.
на 14.10.2022 г., видно от Известие за доставяне, подписано от получател – член
на домакинството на адресата, и няма данни да е било обжалвано.
На 12.12.2022 г. от жалбоподателката К.С.М. до
Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадено поредно Заявление за отпускане на
ЛПОСВ, заведено с вх.№2113-26-2354/12.12.2022 г., към което също е била
приложена Трудова книжка №16906/06.04.1992 г. и не са представени нови
документи, удостоверяващи придобит стаж.
С оспореното в настоящото производство Разпореждане
№**********/2144-26-1/04.01.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, подаденото от К.С.М. Заявление
вх.№2113-26-2354/12.12.2022 г. е оставено без разглеждане.
Видно от приложеното Известие за доставяне ИД PS 6300
01CYPI 8, Разпореждане №**********/2144-26-1/04.01.2023
г. е получено от жалбоподателката лично срещу подпис на 18.01.2023 г.
Жалбата срещу Разпореждането е подадена на 23.01.2023
г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-29 от същата
дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, счита жалбата за основателна.
Оспореното разпореждане представлява изричен
отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане
за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като
обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от
компетентен административен орган. Същото е издадено във връзка с подадено
заявление за отпускане на ЛПОСВ, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.
Издаването на разпореждане за отпускане на ЛПОСВ,
респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на
ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на
НОИ. Следователно, по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия
орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство
на всички основания, посочени в цитираната разпоредба, съответно ако установи
наличие на някое от тези основания – да прекрати административното производство.
Не се установява в хода на издаване на
оспореното разпореждане органът да е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В разпореждането са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Административният орган е приел, че в случая
са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като е изложил мотиви, че
с подаденото ново заявление К.С.М. не представя нови доказателства, различни от
доказателствата за осигурителен стаж, използвани в производството по отпускане
на пенсия, по подаденото от нея Заявление №2113-26-440/11.04.2022 г.,
приключило с отказ да се отпусне лична пенсия. Приел е, че с влязлото в сила
към 26.08.2022 г. Разпореждане №**********-2140-26-680 от 07.07.2022 г., което
не е било обжалвано от заявителката, въпросът дали последната има право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно представените от нея
документи за придобит осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на
лична пенсия от 12.12.2022 г., е решен с придобил стабилитет административен
акт. Посочил е, че с подаденото на 12.12.2022 г. заявление К.С.М. отново иска
отпускане на ЛПОСВ, т.е. е налице искане с предмет и страни, по което вече има
издаден и влязъл в сила стабилен административен акт, явяващ се абсолютна
процесуална пречка за повторно решаване на въпроса. Искането е прието за
процесуално недопустимо за разглеждане, тъй като новонастъпилият факт към
датата на подаване на новото заявление е единствено увеличената възраст на К.С.М.,
което е ирелевантно досежно предмета на заявеното право и не променя предмета
на административното производство. Развити са и съображения, че съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г.,
лицето в случая не е субект на правото да инициира административно производство
за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт. В тази връзка е
цитирана и разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК, като е посочено, че
административният орган проверява предпоставките за допустимост на искането,
каквито за издаване на индивидуален административен акт са и – наличие на други
специални изисквания, установени със закон.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи
на административния орган, с които е оставено без разглеждане като недопустимо подаденото
заявление.
На основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на
пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №**********-2140-26-680 от
07.07.2022 г., с което на К.С.М. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателката, за ТП на
НОИ, или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и
спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на
пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране
на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателката да подаде
ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните права на заявителката. В този смисъл следва да се
приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на
ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за
отпускане на пенсия е незаконосъобразен. (В този смисъл Определение №9948 от 21.07.2020
г. по адм.дело №6258/2020 г. на ВАС, VI о. и Определение №11094/03.11.2021 г.
по адм.дело №10564/2021 г. на ВАС, VI о.).
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството,
а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на
административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни. В случая административният орган неправилно е приел,
че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на
жалбоподателката на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и
липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се
направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни
актове със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това е
така, тъй като, на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с
който, както вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват,
поради което не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила
административен акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото
заявление е подадено след изтичането на около шест месеца, което се явява ново
обстоятелство, което следва да бъде преценено по същество от административния
орган, доколкото възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който
възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Административният орган
следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и
трудовия стаж на заявителката, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в
което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Въз основа на това, настоящата инстанция
приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество
отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт
следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за
разглеждане на искането по същество.
Изразената в жалбата претенция за присъждане на
разноски не следва да бъде уважавана, въпреки изхода на спора, тъй като по
делото не са представени доказателства за направени разноски от страна на
жалбоподателката.
Доколкото по делото не е била събрана дължимата
държавна такса за образуване на производството, К.С.М. следва да бъде осъдена
да заплати същата, в размер на 10.00 лева по сметка на Административен съд –
Хасково.
Водим от изложеното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №**********-2144-26-1 от
04.01.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за разглеждане по същество на подаденото
от К.С.М. Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх.№2113-26-2354/12.12.2022
г.
ОСЪЖДА К.С.М., ЕГН **********,***, да заплати
на Административен съд – Хасково дължима държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд, от
страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: