Присъда по дело №800/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200800
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. С., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20213420200800 по описа за 2021 година
в присъствието на прокурора П.ПЕТРОВ и като взе предвид данните по делото

на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият БЮЛ. М. ЕМ., роден на 17.05.1975г. в гр.Д. обл.С.,
живущ в с.Зл., обл.С., ул.”Седма” № 13, български гражданин с основно образование,
разведен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
23.03.2015г. до 03.11.2020г., вкл., в с. И., общ. С., обл. С., след като е осъден с Решение № 74
от 23.03.2015г. по бр. дело № 15/2015г. по описа на Районен съд - Д., влязло в сила на
23.03.2015г., да издържа свои низходящи - Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. И. - дъщеря, като
и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/ и С. Б.М. с ЕГН
********** от с. И. - дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв.
/деветдесет лева/, както и в с. И., общ. С., обл. С., съгласно определение № 13,
постановено по гр. д. № 1386/2020г. от 08.01.2021г. по описа на Районен съд - гр. С. за
одобрение на спогодба, сключена между Б. Б.М. и С. Б.М., представлявани от тяхната майка
и законен представител ГЮЛТ. С. Ш. от с. И., обл. С. от една страна и БЮЛ. М. ЕМ. от с.
Зл., от друга страна, бил осъден да издържа свои низходящи - Б. Б. М. с ЕГН ********** от
с. И. - дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет
лева/, считано от 03.11.2020г. до момента на отпадане на основанието за плащане на
1
издръжка - навършване на пълнолетие на низходящия, настъпило на 17.02.2021г. и С. Б.М. с
ЕГН ********** от с. И. - дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165,00
лв. /сто и шестдесет и пет лева/, считано от 03.11 2020г. до настоящия момент момента
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 81 месечни вноски на обща стойност - 15 105, 00 лева /петнадесет хиляди сто и пет
лева/, поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр.с чл.58а, ал.1 от НК му налага
наказание по вид ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 / шест / месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 / шест /
месеца
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 / сто / часа за срок от 1 /
една / година.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд-С. в петнадесет
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 1/ 17.01.2022г.
по НОХД № 800/ 2021год.
по описа на РС-С.

Подсъдимият БЮЛ. М. ЕМ. от с.Зл., обл.С. е предаден на съд за това, че в периода
от 23.03.2015г. до 03.11.2020г., вкл., в с. И., общ. С., обл. С., след като е осъден с Решение №
74 от 23.03.2015г. по бр. дело № 15/2015г. по описа на Районен съд - Д., влязло в сила на
23.03.2015г., да издържа свои низходящи - Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. И. - дъщеря, като
и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/ и С. Б.М. с ЕГН
********** от с. И. - дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв.
/деветдесет лева/, както и в с. И., общ. С., обл. С., съгласно определение № 13, постановено
по гр. д. № 1386/2020г. от 08.01.2021г. по описа на Районен съд - гр. С. за одобрение на
спогодба, сключена между Б. Б.М. и С. Б.М., представлявани от тяхната майка и законен
представител ГЮЛТ. С. Ш. от с. И., обл. С. от една страна и БЮЛ. М. ЕМ. от с. Зл., от друга
страна, бил осъден да издържа свои низходящи - Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. И. -
дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/,
считано от 03.11.2020г. до момента на отпадане на основанието за плащане на издръжка -
навършване на пълнолетие на низходящия, настъпило на 17.02.2021г. и С. Б.М. с ЕГН
********** от с. И. - дъщеря, като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165,00 лв.
/сто и шестдесет и пет лева/, считано от 03.11 2020г. до настоящия момент съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 81 месечни
вноски на обща стойност - 15 105,00 лева /петнадесет хиляди сто и пет лева/-
Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание съдът след като изслуша
становищата на страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК, счете, че са налице
условията за продължаване на производството по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, каквото искане беше направено от страна на защитата на подс.Е. по реда
на чл.248, ал.1, т.4 от НПК, поради което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252,
ал.1 от НПК обяви откритото разпоредително заседание за приключило и продължи
съдопроизводствените действия по делото по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи,
че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370,
ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за провеждането на процедурата по
гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството
продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371, т.2 от
НПК като съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по делото не
бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Районна прокуратура- С. поддържа така повдигнатото обвинение изцяло. Моли
съда да признае подс.Е. за виновен и да му наложи наказание „пробация“ в минимален
размер със задължителните мерки, съобразно нормата на чл.42а, ал.4 от НК и безвъзмезден
труд в полза на обществото в минимален размер, или по искане на самия подсъдим
1
„лишаване от свобода“, което изтърпяване бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Б.Е., редовно призован, явява се лично и с адв.С.С. при АК- С.,
служебен защитник на подс.Е. от досъдебното производство. Заявява, че признава изцяло
всичко факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на ОА, както и вината си
и моли съда за снизхождение, като му наложи наказание „пробация“.
Пострадалата ГЮЛТ. С. Ш., редовно призована, не се явява, вместо нея
проц.представител- адв.Е.П. при АК-С..
Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 74 на PC-Д. от 23.03.2015г., влязло в сила на 23.03.2015г. бил
прекратен бракът между съпрузите св. Г.С. Е. и подс. БЮЛ. М. ЕМ.. Със същото решение
съдът предоставил упражняването на родителските права на родените през времето на брака
им две деца - С. Б.М. и Б. Б.М. на майка им св. Гюлтен Е., на която била възстановена
предбрачната фамилия Ш.. Също така съдът осъдил подс. Б.Е. да заплаща ежемесечна
издръжка на двете си деца, представляваща сумата от 90, 00 лв. за всяко едно от тях, считано
от датата на постановяване на съдебното решение - 23.03.2015г.
Въпреки постановеното съдебно решение, двете деца С. Мустафа и Б. Мустафа,
останали да живея при баща си в дома му в с. Зл., общ. Д., докато майка им заживяла в дома
на баща си св. Сабри Ш. Акиф в с. И., обл. С.. Известно време след това св. Г.Ш. се
установила да работи във ФР Германия, като децата продължили да живеят при баща си в с.
Зл.. След около две годишен престой в Германия, св. Гюлтен се завърнала в България, след
което взела двете си дъщери с нея, където живеят и към момента. През целия период от
влизането в сила на бракоразводното решение, подс. Б.Е. не е заплащал дължащата
издръжка на децата си, като посочената от него причина за това обстоятелство е, че е
безработен и средствата, които печели разходва за грижи за болния си баща Мустафа Е..
С Определение № 13 на РС-С., постановено по гр.д. № 1386/2020г. от 08.01.2021г.
за одобрение на спогодба между страни в гражданското производство от една страна -
ответник подс. Б.Е. и от друга страна - ищци С. Мустафа и Б. Мустафа, представлявани от
своя законен представител - майка им Г.С. Е.е, ответникът се е задължил за заплаща
ежемесечна издръжка, както следва: от 03.11 2020г. в размер от 180 лв. на Б. Б.М. до
отпадане на основанието за това, а именно: навършване на пълнолетие на 17.02.2021г. и в
размер от 165 лв. на С. Б.М..
Тъй като подс. Б.Е. не е заплащал издръжките, същият е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В хода на разпита той е заявил, че към
момента не разполага с парични средства, за да заплати дължимата от него издръжка.
Представил заверено фотокопие от документ, удостоверяващ, че е превел паричната сума от
1000 лв. на бившата си съпруга св. Гюлтен Е.е, но в представената разписка не е посочено
основанието, по което той изпраща тази сума и кое свое задължения смята за погасено.
Равностойността на неизплатената издръжка е в общ размер на 15 105,00 лв. /
петнадесет хиляди сто и пет лева / към двете деца.
Местоживеенето на децата и майката към м. ноември 2020 г. е в с.И., обл.С., ул.
„П.“ № 29. Св.Г.Ш. е декларирала, че работи като чистачка в приют в гр.Нюмберг,
Германия, но полага грижи за децата си, едно от които все още не е навършило пълнолетие.
Определеното от закона местоизпълнение на задължението за издръжка, което е
периодично и носимо парично задължение, съгласно правилото на чл. 68, б. „а” ЗЗД, е по
местожителството на кредитора, т.е. в случая с.И., обл.С..
За принудително изпълнение на задължението няма данни да е било образувано
изпълнително дело.
2
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства- обясненията на подс.Е. и показания на свидетелите, както и писмени такива,
приложени към ДП № 1886 ЗМ-639/2020г. по описа на РУМВР- С..
От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и в тяхната
съвкупност се налагат следните правни изводи:
От обективна страна с деянието си подс.Е. е осъществил състава на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се доказа, че същият съзнателно не е
изпълнил задължението си да заплаща ежемесечната си издръжка в размер на повече от две
месечни вноски или 81 месечни вноски, като общия размер на дължимите издръжки е
15 105,00 лева. Независимо, че е имал такава възможност подс.Е. не е направил дори и опит
да заплати дължимото към детето си. Същият не е декларирал доход през процесният
период, но от данните по делото може да се предположи, че е разполагал с такава
възможност, тъй като е работил периодично наемна работа, за което е получавал и
съответното възнаграждение, като от тези средства би могъл да отдели дължимите от него за
месечната издръжка.
Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.) гласи, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.146, ал.1 от
СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на децата са полагани от майката.
Едно от децата е все още непълнолетно и има специфични за възрастта си нужди.
Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите му. Налице е
противоправно бездействие от страна на подс.Е. чрез неизпълнение на задължението си в
размер на две и повече месечни вноски.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
противоправността на извършеното от него, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал и знаел е, че дължи ежемесечна
издръжка в размера определен от съда, но съзнателно и упорито не е изпълнил това си
задължение. Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо
и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. Не се освобождават от издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, а именно подс.Е. не би могъл да
бъде освободен на това основание, тъй като същият е работил и от тази си дейност е
реализирал доходи. Също така се намира в трудоспособна възраст, няма данни да е
инвалидизиран по начин, който да го възпрепятства да води нормален живот.
Като причина за извършването на деянието съдът приема незачитането от
подсъдимият на правните норми, регламентиращи обществените отношения свързани с
младежта и семейството, ниското правосъзнание на подсъдимият и проявената от него
немарливост, нехайство и неангажираност за положението на децата си.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27, в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на
основание чл.183, ал.1 във вр.с чл. 58а, ал. 1 от НК наложи на подс.Е. наказание по вид
„пробация” със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 / шест / месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 / шест /
месеца
3
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 / сто / часа за срок от 1 /
една / година.
До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в
ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК / по който
ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя наказанието
лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така определеното
наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.183, ал.1 от НК наказанието, което следва
да наложи съда е „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“. Относно наказанието
„лишаване от свобода” съда в предвид материалите по делото, както и личността на дееца,
тежестта на извършеното от него престъпление и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства счете, че не следва да бъде наложено на подсъдимият Е. наказание от
този вид. В този случай съда прецени, че наказанието „пробация“ ще изиграе своята
поправителна и превъзпитаваща цел спрямо подс.Е., както и че по този начин ще се
въздейства предупредително върху него и останалите членове на обществото. В тази връзка
съда прецени, че адекватно на извършеното престъпление би било наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки, наложени по реда на чл.42а от НК, а именно:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 / шест / месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 / шест /
месеца
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 / сто / часа за срок от 1 /
една / година. Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко за поправянето на подсъдимият е необходимо пробационните мерки да бъдат
в над минимален размер и ги определи като такива за период от 9 месеца, касателно
задължителните две мерки и 120 часа относно третата мярка, но с оглед нормата на чл.58а,
ал.1 от НК намали с 1/3 така определените мерки спрямо подс.Е. и му наложи наказание с
посочените по-горе размери на мерките по чл.42а от НК, т.е. в минимален размер под който
съда не би могъл да наложи наказание от този вид.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност на подсъдимият
съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината обстоятелства, а именно-
факта, че подсъдимият не е бил осъждан, наличието на чувство за самокритичност към
извършеното от него деяние, проявено в съдебно заседание, дължимата от него сума за
издръжка към детето му, епидемиологичната обстановка в страната и затрудненото
намиране на работа през този период от време, както и проявеното от него нехайно и
неангажирано отношение за положението на децата си през дълъг период от време. Като
прецени личността на подсъдимият и степента на обществена опасност на деянието,
извършено от него, съдът намери, че с постигане целите на чл.36 от НК следва да му бъде
наложено посоченото по-горе наказание по вид „пробация”, определено при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, и в предвид заложеното в чл.183, ал.1 от НК наказание
съдът го определи и в този размер. По тази причина съдът му определи горепосоченото
наказание преценявайки целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Съдът счита, че чрез
това наказание ще се постигнат целите на закона визирани в чл.36, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Заложеното в нормата на чл.183, ал.1 от НК алтернативно наказание „лишаване от
свобода” би се оказало несъразмерно високо, предвид извършеното престъпление от страна
4
на подс.Е. и неговата личност като деец.
Подс.Е. не може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като задължението му не е
изпълнено и по този начин условието на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК не е налице.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на
подс.Е. и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на
деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“.
Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание на подсъдимият ще
изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /
5
Съобщи за изтекли лични данни