№ 147
гр. Ловеч, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20254300600131 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. П. Н. Б. от АК-Благоевград -
защитник на въззивника П. С. Н. с ЕГН **********, българин, българско
гражданство, разведен, неосъждан, безработен, със средно образование срещу
Присъда, постановена на 12.07.2023г. по НОХД № 51/2023г. по описа на
Районен Съд – Ловеч.
В жалбата сочи,че като защитник на подсъдимият П. С. Н. с ЕГН
**********, българин, българско гражданство, разведен, неосъждан,
безработен, със средно образование по горепосоченото дело, не е доволен от
постановената присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че:
за периода месец декември 2019 година-26.06.2022г. включително в гр. Ловеч,
след като е осъден с Решение, постановено по гр.д. № 45/2019г. по описа на
Районен съд- Ловеч, влязло в законна сила на 02.07.2019г. да издържа свой
низходящ - дъщеря си И.П.Н. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В.П.В.- Н. в размер на 155.00 лв. месечно, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - общо 31
1
месечни вноски, като общата сума е в размер на 4805.00 лв. - престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
Счита, че така постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон и необоснована в частта
относно осъдителната присъда. Отделно от това осъдителната присъда е
постановена само и единствено на базата на предположения.
Сочи,че подробни съображения ще изложи след запознаване с мотивите
на съда.
Постъпила е и допълнителна въззивна жалба по ВНОХД 131 по описа на
ОС- Ловеч от адв. П. Н. Б. от АК-Благоевград - защитник на подсъдимият П.
С. Н. срещу Присъда, постановена на 12.07.2023г. по НОХД № 51/2023г. по
описа на Районен Съд - Ловеч
В нея сочи,че като защитник на подсъдимият П. С. Н. с ЕГН
**********, българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, със
средно образование, не е доволен от постановената присъда, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода месец декември 2019
година- 26.06.2022г. включително в гр. Ловеч, след като е осъден с Решение,
постановено по гр.д. № 45/2019г. по описа на Районен съд- Ловеч, влязло в
законна сила на 02.07.2019г. да издържа свой низходящ - дъщеря си И.П.Н. с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.П.В.- Н. в
размер на 155.00 лв. месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от 2 месечни вноски - общо 31 месечни вноски, като общата
сума е в размер на 4805.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Счита, че така постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон и необоснована в частта
относно осъдителната присъда. Отделно от това осъдителната присъда е
постановена само и единствено на базата на предположения. Обжалваният
съдебен акт притежава пороци, нарушаващи тежко материалния и
процесуалния закон, по-конкретно при него е налице пълна липса на мотиви.
Заявява,че изобщо не разбира, откъде Районния Съд черпи, описаната в
мотивите фактическа обстановка, на базата на която е постановил и липсва
изцяло субективния елемент на извършване на престъплението. От една
страна се доказало, че подсъдимия Н. е преустановил плащанията по време на
„корона кризата", тъй като същият не е бил на постоянен трудов договор и
много често е губил работата си. За това безспорно свидетелстват
представените писмени доказателства на стр. 4, като вместо да изключи
умисъла, съдът го е признал за виновен. Освен това, деянието е
несъставомерно, тъй като видно от приложените по делото писмени
доказателства /визира най-вече бракоразводното Решение/, както и от всички
свидетелски показание се установило по безспорен начин, че Н. не е подписал
споразумението за прекратяване на брака /същото е подписано от адвокат/ и
2
съдържанието на същото не е стигнало въобще до неговото знание. Приема,че
абсолютно незаконосъобразно в случая, първоинстанционния съд е осъдил Н.,
тъй като незнанието за задължение за плащане на издръжка оневинява същия.
Това е така, защото деянието е недоказано от субективна страна.
По отношение на вида и размера на наказанието сочи,че с
оглед на всичко изписано по-горе и невиновността на жалбоподателя, счита че
каквото и да е наказание би било изключително тежко за същия. Така според
него с осъждането на един невинен човек, биха се нарушили изцяло
принципите, визирани в чл. 36 от НК, а именно тези на специалната и
генералната превенция.
Предвид горното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/, да отмени
присъдата , постановена на 12.07.2023г. по НОХД № 51/2023г. по описа на
Районен Съд - Ловеч, като неправилна и незаконосъобразна и постанови нова,
с която признае подсъдимият за невиновен.
По време на съдебните прения представителя на Окръжна прокуратура-
Ловеч,прокурор Р. П. сочи,че счита жалбата за неоснователна, а обжалваната
присъда за правилна и законосъобразна.Счита,че основно се набляга в
жалбата, че няма мотиви относно присъдата, има мотиви. Заявява,че се е
запознал с тях и подробно е посочено каква фактическа обстановка и въз
основа на какви доказателства съдът е направил правните си изводи. Счита, че
в мотивите много подробно е посочен обективния и субективния състав на
престъплението, като заявява,че няма да ги преповтаря за процесуална
икономия. Счита, че присъдата е правилна и обоснована, както и наложеното
наказание.
Защитника на въззивника адвокат П. Б. сочи,че счита жалбата, както и
допълнителната за правилна и със същата моли ЛОС да отмени присъда,
постановена на 13.20723 г. по НОХД № 51 по описа на Районен съд – Ловеч за
2023 година. Конкретизира,че със същата присъда неговия подзащитен П. Н. е
признат за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 183, ал. 3 от
НК. Счита, че постановената присъда е неправилна поради няколко причини,
както е изтъкнал и в допълнителната жалба. В случая липсват мотиви, като
липсата на мотиви води до липса на съдебен акт. Счита, че в конкретния
случай това е така, тъй като съдът не е обсъдил както доказателствата, така и
съответно наложеното наказание впоследствие. От субективна страна
престъплението би следвало да е извършено виновно, като е видно от
свидетелските показания на разпитаните свидетели, както и от приложените
писмени доказателства, че неговия подзащитен изобщо не е знаел, че би
следвало да плаща въпросната издръжка на детето си, нито за размера, нито от
кога, нито как. Това е така, тъй като от събраните и приложени доказателства
на първоинстанционния съд е видно, че същият е представляван при
бракоразводното дело от адвокат и няма никакви данни, че е информиран за
3
крайния съдебен акт по гражданското дело. В тази връзка счита, че липсва и
вина. Въпросното престъплението се извършва умишлено и макар то да
изглежда извършено от обективна страна, субективния елемент липсва,
поради което моли ЛОС да отмени присъдата на първоинстанционния съд
като неправилна и незаконосъобразна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна
точка.
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в
процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за необосновани възраженията на защитника,поради което
и същите следва да бъдат оставени без уважение.
Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или допълнителни
доказателства,които да не са съобразени от страна на РС.
ПО ФАКТИТЕ
От фактическа страна,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Въззивника П. С. Н. и свидетелката В.П.В. на 29.04.2000 година
сключили граждански брак, от който брак имали две деца - син Р.П.Н. с ЕГН
********** и дъщеря И.П.Н. с ЕГН **********. С Решение №489/04.11.2019г.
на PC Ловеч по гр. дело №45/2019г. по описа на РС-Ловеч, гражданският брак
между двамата бил прекратен, като родителските права по отношение на
непълнолетната Ивана Н. били присъдени на майката, а Н. следвало да плаща
издръжка в размер на 155 лева до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
Тъй като парите не били изплащани, И.П.Н., чрез своята майка В.П.В.
депозирала жалба до Районна прокуратура гр. Ловеч и в последствие било
образувано и досъдебно производство.
Разпитани на досъдебното производство, свидетелките В.П.В. и И.П.Н.
са заявили, че въззивника П. Н. не се е интересувал от детето си и много рядко
комуникирал с тях. Това се случвало, когато си идвал от гр.София, където
живеел и работел от години, но дори в тези случаи, въпреки, че живеел в
къщата, където живеела и дъщеря му, той почти не й обръщал внимание.
В хода на съдебното следствие пред РС свидетелката В.а Валериева
заявила, че разводът им е по взаимно съгласие от месец октомври 2019 година,
но се е проточил изключително дълго, почти година се водело делото, по
време на което е била установена издръжка в размер на 155 лева, който
4
въззивника периодично плащал, но след развода - престанал да я плаща.
Заявила, че има общо пет платени издръжки до 2019 година и от тогава не са
получавали никакви суми. Изтъква, че Н. е бил категоричен, че не желае да
плаща издръжка, даже имал план за виждане на детето, но никога не е идвал
да го види, не е потърсил това дете, както и не е дал и стотинка за делото за
развода. Посочва, че по празници не осъществявал контакти, не контактувал с
нито едно от децата, никакви подаръци не им правил. Не знае, дали е работил
през това време, защото не поддържала контакт с него. Доколкото била
разбралавъззивника пребивавал в столицата, нямала контакт с него и нямала
представа за нищо, свързано с него.Били представени пред РС писмени
доказателства за кредитната задлъжнялост на въззивника,за които
свидетелката Валериева пояснила, че ипотечния кредит се изплаща от нея,
чрез запор върху заплатата й а не от въззивника.
От приложените по досъдебното производство писмо от териториална
дирекция на НАП - Велико Търново, офис Ловеч било установено, че
въззивника П. С. Н. е имал сключен договор с „МОЦАНИ" ЕООД гр. София,
ж.к. „Илинден", бл.13, вх.4, ет.1, ап.1 за периода 07.01.2019г. до 09.10.2019г.; с
„ПИН Стандарт" ООД, гр.София, ж.к. „Люлин-8", бл.802, ет.2, ап.29 за
периода от 01.12.2019г. до 01.01.2020г.; с „ЕДИСОН ПАРК" ЕООД, гр.София,
ж.к. „Западен парк", бл.25, вх.„А", ет.4, ап.П за периода от 20.05.2020г.; с
„МИЛ КОРЕКТ" ЕООД гр.София, ул. „Климент Охридски" №16 за периода от
28.10.2020г. до 31.03.2021г.; с „Мария Реджина" ООД гр. София, ул. „Три
уши" №8 за периода от 08.03.2021г. до 15.06.2021г.; с „ГРАНД ПАЛАДИУМ"
ЕООД, гр.Смолян, ул. „България" №6, ап.34 за периода от 11.03.2022г. до
28.03.2022г.; с „КУИЙН" ЕООД гр.София, ул. „Цар Асен I" №6 за периода от
12.05.2022г. и с „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ" ООД гр.Велико Търново, ул.
„Полтава" №3, вх. „О", ет.1, ап.01 от 08.08.2022г. Предоставена била и
справка от Община Ловеч, от която е видно, че П. Н. е собственик на
недвижим имот в гр.Ловеч, ж.к. „Червен бряг" земя с площ от 1 035 кв.м. с
данъчна оценка 14 554.20 лева.
Тези данни се потвърдили от представените от защитника на въззивника
справки за осигурителния му доход за периода м.януари 2019 година - м.
септември 2022 година, като през 2021 година е получавал осигурителен доход
дори от двама работодатели. От същите се установява, че през периода
м.декември 2019 година - м.юни 2022 година е получил над 13 000 лева
осигурителен доход.За инкриминирания период Н. не е бил в трудови
правоотношения само за месеците от януари до април 2020 година, месец
февруари 2021 година и месец април 2022 година.
Въпреки получаваните трудови възнаграждения, наличието на
финансова възможност и минималния размер на издръжката, въззивника П. С.
Н. не изпълнил задължението си и не осигурил издръжка на дъщеря си И.П.Н.,
5
дори и частично.
С оглед на така установената фактическа обстановка, обосновано РС е
приел, че с действията си, въззивника П. С. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от
НК за това, че за периода месец декември 2019 година - 26.06.2022 година,
включително, в град Ловеч, след като е осъден с Решение, постановено по
гражданско дело №45/2019г. по описа на Районен съд - Ловеч, влязло в
законна сила на 02.07.2019г. да издържа свой низходящ - дъщеря си И.П.Н. с
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.П.В.-Н. в
размер на 155 лева месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от 2 месечни вноски - общо 31 месечни вноски, като общата
сума е в размер на 4 805 /четири хиляди осемстотин и пет/ лева.
От субективна страна, въззивника е действал виновно, при пряк умисъл
по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал е обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
тяхното настъпване.Този извод на РС определено е съответен на факта,че
въззивника е имал финансови доходи,както е имущество,конкретно посочени
по-горе,но въпреки това не е изпълнил задължението към дъщеря си.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие - неплащане на определените за издръжката парични вноски.
В тази връзка въззивната инстанция също не споделя възражението на
защитата,поддържано и пред настоящата инстанция, че въззивника не е
работил продължително време поради т.нар. „корона криза", тъй като от
събраните доказателства се установява, че за инкриминирания период Н. не е
бил в трудови правоотношения само за месеците от януари до април 2020
година, месец февруари 2021 година и месец април 2022 година.
Колкото до възражението на защитника,че въззивника не е уведомяван
за решението на ЛРС,въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като
на л.49 от ДП е приложено заверено копие от протокол от открито съдебно
заседание по гр.д.45/2019г.по описа на ЛРС, от който е видно,че като
доказателство е прието писмо с вх.№5367/14.05.2019г.представляващо
изрично пълномощно,с което въззивника е упълномощил адвокат Р.Братанова
да сключва спогодба по отношение на родителски права,издръжка и лични
контакти на бащата с детето.
Неоснователно е и възражението в допълнителната въззивна жалба и
касаещо необсъждане на свидетелските показания на въззивника,тъй като
въззивника е участвал в производството в друго процесуално качество на
обвиняем и е процесуално недопустимо да се обсъждат преди това дадените
от него сведения в качеството на свидетел./арг.чл.118,ал.1 от НПК/.В
качеството на обвиняем и в последствие като подсъдим,той се е възползвал от
правото си да не дава обяснение по предявеното му обвинение./л.67 от
6
НОХД,л.162 от ДП/.
Неоснователно е и възражението на защитника,че РС не е посочил
доказателства за доходи,тъй като обосновано РС е посочил,че тези данни се
потвърдили от представените от защитника на въззивника справки за
осигурителния му доход за периода м.януари 2019 година - м. септември 2022
година, като през 2021 година е получавал осигурителен доход дори от двама
работодатели. Видно от същите,л.58-66 от НОХД, през периода м.декември
2019 година - м.юни 2022 година е въззивника е имал над 13 000 лева
осигурителен доход.За инкриминирания период Н. не е бил в трудови
правоотношения само за месеците от януари до април 2020 година, месец
февруари 2021 година и месец април 2022 година.
Прави се възражение също така относно наказанието,което е наложено
на въззивника,което възражение въззивната инстанция приема за
неоснователно.По-конкретно РС при определяне вида и размера на
наказанието на въззивника Н. е съобразил като смекчаващо вината
обстоятелство липсата на предишни осъждания.Видно от приложената
справка за съдимост на л.188 от ДП въззивника не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от
НК.Следва да бъде посочено,че не е съобразено от страна на РС,че в
конкретния казус се касае за неизпълнение на задължение от страна на
въззивника в размер на 31 месечни вноски,което далеч надхвърля
инкриминираното задължение от повече от две месечни вноски, което по
принцип се явява утежняващо вината обстоятество,но липсва протест и тази
бележка от страна на въззивната инстанция се прави за процесуална чистота.
При тези съображения въззивната инстанция приема,че следва да се
потвърди процесната присъда,като приема за обоснован извода на РС,че с
оглед на факта,че въззивника не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, за постигане целите на наказанието
и по-конкретно на специална и генералната превенция, и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, поради което и
обосновано РС, на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
При посочените съображения въззивната инстанция приема,че
присъдата на РС следва да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразна и базирана на събраните по делото доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 и сл. от НПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда №21 постановена на 12.07.2023г. по НОХД
№ 51/2023г. по описа на Районен Съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8