№ 267
гр. Севлиево, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20254230100295 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, искова молба срещу К. Ф. Б., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
сумата от 320,23 лева - главница за незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 23.07.2024 г. до 22.10.2024 г. за обекти с абонатен №
********** и адрес – гр. Севлиево, ул. ,,Устрем” № 12 и клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 8,49
лева - мораторна лихва, определена, като сбор от мораторните лихви на
всички фактури от падежа на същите до 28.11.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1549/2024 г., по описа на Районен съд - Севлиево.
С исковата молба ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, твърди,
че ответникът е клиент на ищеца, с клиентски номер кл. №: **********, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
1
номер Аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Севлиево, ул. ,,Устрем” №
12. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които били
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).
Ищцовото дружество твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Ищецът
сочи, че сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на
същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. При това положение потребителя изпадал в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Излагат се съображения, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
„Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден”.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Ответникът, в законоустановения срок, чрез назначения си особен
представител, е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват
предявените искове по основание и размер. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1549/2024 г. по
описа на Районен съд - Севлиево, се установява, че ищецът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. На основание чл. 415, ал. 2 ГПК, заповедният съд е указал
на ищеца да предяви иск относно вземанията си по процесната заповед за
изпълнение. Искът е предявен в законоустановения срок.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл.
98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника и наличието му
през процесния период, при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
2
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съдът намира, че не е налице първата посочена материална
предпоставка за уважаване на предявените искова, а именно - по делото не се
установява наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно § 1, т.
41б. ЗЕ, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия
или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
за снабдяването му с енергия или природен газ.
По делото не са ангажирани никакви доказателства именно
ответникът да ползва ел. енергия за процесния обект с абонатен №
********** и адрес – гр. Севлиево, ул. ,,Устрем” № 12 и клиентски №
**********, въпреки изричните указания на съда за ищеца, че не сочи
доказателства относно наличието на облигационно правоотношение между
страните, както и въпреки предоставената му възможност в проведеното по
делото о.с.з да представи такива. По делото не са ангажирани никакви
доказателства обектът да е собственост на ответника, същият да го е ползвал
въз основа на облигационно правоотношение или да е подавал молба за
откриване на партида на негово име. Представени са единствено едностранно
изготвени извлечения и фактури от ищеца, които обаче самостоятелно не
могат да обосноват наличието на облигационно отношение с ответника.
Фактът, че ищецът е открил партида на името на ответника, при наличие на
изрично оспорване от страна на ответника наличието на облигационно
отношение, самостоятелно не доказва качеството на ответника на потребител
на енергийни услуги.
Същевременно, по делото липсват други доказателства за възникване
на оспорените вземания на ответното дружество. Представените фактури и
извлечения са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и съдържащи изгодни за автора факти (за
доставка на определено количество електрическа енергия и възникнали в
негова полза парични вземания), които са съставени въз основа на други
едностранно съставени от същото дружество документи (справки за
потребените количества електрическа енергия). Редовно водените счетоводни
книги представляват производно доказателство, т.е. всяко вписване в тях се
извършва въз основа на друг документ, който следва да докаже отразеното в
счетоводството обстоятелство. В този смисъл установеното редовно водене на
счетоводството не освобождава страната от процесуалното й задължение да
докаже пълно и главно правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици. Следва да се отбележи, че основание за плащане е не
издадената фактура, а предоставената стока или услуга. В настоящия случай
ищецът не е доказал, че е предоставил на ответника съответната услуга.
3
При липсата на пълно и главно доказване от ищеца за извършена от
него доставка на посоченото количество електрическа енергия по валидно
облигационно правоотношение между страните, по делото не се установява
твърдяното основание за възникване на претендираните вземания, поради
което предявеният иск за установяване на дължимост на процесните суми се
явява неоснователен.
С оглед неоснователността на предявения главен иск и неустановяване
наличието на главен дълг, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
установяване наличието на задължение за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, но тъй като по делото не са представени доказателства за
сторени такива, същите не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл. 422 от ГПК искова
претенция, с която се претендира да бъде прието за установено, че К. Ф. Б., с
ЕГН **********, дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС
- Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, следните суми: сумата от 320,23 лева
- главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от
23.07.2024 г. до 22.10.2024 г. за обекти с абонатен № ********** и адрес – гр.
Севлиево, ул. ,,Устрем” № 12 и клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 8,49 лева -
мораторна лихва, определена, като сбор от мораторните лихви на всички
фактури от падежа на същите до 28.11.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1549/2024 г., по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4