Решение по дело №2106/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1363
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20224520102106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1363
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520102106 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, /с
предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адв. В. Г., с
която са предявени установителни искове срещу М. Л. С., ЕГН **********, от гр.
Р***.
1. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от
96,14 лв. – главница, (след прекратяване на производството в частта за сумата 8,56 лв.
представляваща две допълнителни лизингови вноски) представляваща възнаграждение
за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
/Заявление за смяна на собственост/ № *********/25.06.2018г. за мобилен номер
+359********* изменен с Допълнително споразумение № ********* от 12.10.2018 г.
към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, за периода от
05.09.2019 г. до 04.12.2016 г., от които се претендира:
- сумата 33,28 лв., за период на потребление от 05.09.2019 г. – 04.10.2019 г. по
фактура № **********/05.10.2019 г., по която са начислени 1,16 лв. за моб. услуги,
26,57 лв. за мес. такси и 5,55 лв. начислено ДДС, от които претендира 33,06 лв. с 0,22
лв. по-малко, които обаче са включени в крайната фактура и се претендират.
1
- сумата 31,88 лв., за период на потребление 05.10.2019 г. – 04.11.2019 г. по
фактура № **********/05.11.2019 г., по която са начислени 26,57 лв. за мес. такси и
5,31 лв. начислено ДДС (след прекратяване на производството в частта за сумата 4,39
лв. представляваща допълнително начислена лизингова вноска).
- сумата 30,98 лв., за период на потребление 05.11.2019 г. – 04.12.2019 г. по
фактура № **********/05.12.2019 г., по която са начислени 25,82 лв. за мес. такси и
5,16 лв. начислено ДДС, общо 30,98 лв. (след прекратяване на производството в частта
за сумата 4,39 лв. представляваща допълнително начислена лизингова вноска).
Общо претендира сумата 96,14 лв., по крайна фактура № **********/05.02.2020
г. за мобилни услуги, издадена за сумата 104,70 лв. като за 8,56 лв. повече
представляващи допълнително начислени лизингови вноски, производството е
прекратено.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на
ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени
телекомуникационни услуги.
Ищеца твърди, а ответника не оспорва съществуването на облигационно
правоотношение по договор за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника
в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси.
2. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за съществуването на вземане в общ размер от 39,51 лв. – 9 бр.
неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., по
Договор за лизинг от 12.10.2018 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за
временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство марка
HUAWEI, модел Y52018 Dual Black, срещу лизингова цена 128,47 лв. с вкл. ДДС, чрез
извършване на 23 месечни вноски по 4,39 лв., и първоначална от 27,50 лв., като
лизингополучателя може да придобие собствеността на устройството като заплати
допълнително сумата 4,39 лв., така устройството възлиза на 132,86 лв./с включена
отстъпка от 227,04 лв. за абонамент с номер +359*********/, от които се претендира:
- сумата 35,12 лв. - 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода
месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39
лв. за придобиване на собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура №
**********/05.02.2020 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен
договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото имущество в
полза на ответника, по който договор последният се е задължил за плащането на
месечна лизингова цена и цена за придобиване на собственост.
2
Ищеца твърди и не се оспорва, че между него и ответника е сключен договор за
лизинг с предмет посоченото в исковата молба имущество, срещу задължението на
последния за плащане на лизингови вноски за времето на ползване, че е предоставено
лизинговото имущество на ответника, размера на уговорените лизингови вноски и цена
за придобиване на собственост.
3. Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за
съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 152,62 лв. без ДДС, поради
виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси
и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в
резултат на което мобилния оператор го прекратява и начислява предвидените
неустойки като сбор от стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и 75,16
лв. –неустойка за предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual Black, с
отстъпка от стандартната цена, за което е издадена фактура № **********/05.02.2020 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключени
договори страните предварително са постигнали неустоечно съглашение за
обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Ищеца твърди и не се оспорва от ответника възникване на главното вземане,
предмет на иска по т. 1 и по т. 2, изпадане на ответника в забава с оглед уговореното
между страните, постигането на неустоечно съглашение за обезщетение, дължимо при
разваляне на договора поради неизпълнение на главното вземане; разваляне на
договора по реда на чл. 87 от ЗЗД /с писмена покана/ или автоматично, както и размера
на неустойката за забава.
В законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирал е
писмено становище чрез процесуалният си представител адв. В. Г. от САК и моли, с
оглед липсата на отговор, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат
предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят
и разноските по делото.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, като
предявените искове следва да се уважат изцяло, каквото е и желанието на ищеца. От
представените писмени доказателства по ч.гр.д. № 6740/2021 г. по описа на РРС,
приобщени към настоящото дело, както следва: Договор за мобилни услуги №
********* от 25.06.2018 г.; Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор №
3
********* от 25.06.2018 г.; Заявление за смяна на собственост: № GLOB620119917 от
25.06.2018 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 25.06.2018 г.; Декларация – съгласие от М. Л. С., от
25.06.2018 г., че е получил Общите условия и информация по чл. 4 ал. 1 от ЗЗП;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни и фиксирани услуги от
12.10.2018 г.; Договор за лизинг от 12.10.2018 г.; Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 12.10.2018 г.;
Декларация – съгласие от М. Л. С., от 12.10.2018 г., че е получил Общите условия и
информация по чл. 4 ал. 1 от ЗЗП; Фактура № **********/05.10.2019 г.; Фактура №
**********/05.11.2019 г.; Фактура № **********/05.12.2019 г.; Фактура №
**********/05.02.2020 г.; Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни и съобщителни услуги, се
установява, че ответника дължи на ищцовото дружество Йеттел България” ЕАД, /с
предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК *********, следните суми: 1/на
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД
сумата 96,14 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни
услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги /Заявление за смяна на
собственост/ № *********/25.06.2018г. за мобилен номер +359********* изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 12.10.2018 г. към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359*********, за периода от 05.09.2019 г. до 04.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.6740/2021 г. на РРС; 2/ на основание чл.422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ сумата 39,51 лв., от която 35,12 лв. - 9
бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г.,
обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39 лв. за придобиване на
собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура №
**********/05.02.2020 г.; 3/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за
неустойка сумата 152,62 лв., поради виновно неизпълнение на задължението на
ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на
договора, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор го
прекратява, като начислява сбор от стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46
лв. и 75,16 лв. – неустойка за предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual
Black, с отстъпка от стандартната цена, за което е издадена фактура №
**********/05.02.2020 г.
Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на посочените
доказателства и следва да се уважат.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по
настоящото дело разноски на ищеца в размер на 125 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатски хонорар, както и по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна
4
такса и 180 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Л. С., ЕГН
**********, от гр. Р***, ул. „Н***“ 2, вх. 3, ет. 1 ЧЕ ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК
*********, със седалище гр. София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, следните суми:
1/на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258
ЗЗД сумата 96,14 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни
услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги /Заявление за смяна на
собственост/ № *********/25.06.2018г. за мобилен номер +359********* изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 12.10.2018 г. към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359*********, за периода от 05.09.2019 г. до 04.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.6740/2021 г. на РРС;
2/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ сумата
39,51 лв., от която 35,12 лв. - 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода
месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39
лв. за придобиване на собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура №
**********/05.02.2020 г.;
3/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка сумата 152,62
лв., поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между
страните, в резултат на което мобилния оператор го прекратява, като начислява сбор от
стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и 75,16 лв. – неустойка за
предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual Black, с отстъпка от
стандартната цена, за което е издадена фактура № **********/05.02.2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК М. Л. С., ЕГН **********, от гр. Р***, ул.
„Н***“ 2, вх. 3, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно
наименование „Теленор България“/ ЕИК ********* със седалище гр. София,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените по делото
разноски на ищеца по настоящото дело в размер на 125 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатски хонорар, както направените от ищеца по заповедното производство
разноски от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар.
5

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6