Решение по дело №516/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. С. А. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ с номер 24-1970-000182 от 31.05.2024г., издадена от П. Д. П., младши ПИ към група „ТП“ към РУ Хасково при ОДМВР – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, незаконосъобразен и неправилен. Претендира се при издаване на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводсвтените правила. Сочи се, че в деня на издаване на АУАН за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е дал кръвна проба, резултатите от която не били изчакани от административния орган, а последният издал процесната ПАМ незаконосъобразно, само въз основа резултата от направения при проверката Д. Т. 5000. При тези обстоятелства се претендира, че АНО не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В нарушение на материалния закон се твърди определяне срока на наложената ПАМ „до решаването на отговорността“. Сочи се, че разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП регламентира временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В процесния случай се сочи, че АНО не е посочил фиксиран срок до който най- много би могло да продължи отнемането на СУМПС, като по този начин се твърди наличие на правна несигурност. По така изложените съображения се иска отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и заявява, че към момента на издаване на акта е разполагал единствено с резултатите от Друг теста и е бил задължен по закон да издаде ПАМ от вида на процесната.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателят Р. С. А. е издаден акт за установяване на административно нарушение с бл.номер [рег. номер], издаден от П. Д. П., мл. ПИ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково, за това че на 31.05.2024г., около 13:20ч. в [населено място], на бул. „България“ управлявал лек автомобил с рег. номер [рег. номер], собственост на В. И. В., след употреба на НУВ (метамфетамин), установена с „Дръг тест 5000“, номер ARJM – 0048. Издаден бил талон за медицинско изследване с номер 0158173. АУАН е връчен срещу подпис на нарушителя при вписани възражения, че не е употребявал наркотични вещества.

Въз основа на така съставения АУАН на същата дата е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ с номер 24-1970-000182 от П. Д. П., мл. ПИ, група“ТП“ Сектор „ОП“ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково. В същата е посочено, че с оглед описаните в посочения АУАН обстоятелства, лицето Р. С. А. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което му се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „Б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС до решаването на отговорността. ЗППАМ е била връчена на жалбоподателя на 31.05.2024г.

По преписката се представя Заповед с номер 272з-199 от 19.01.2023г., издадена от Директор на ОД МВР – Хасково, видно от която държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР – Хасково са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.3, т. 4, т. 5, т. 5, т. 7 и т. 8 ЗДвП.

Приложено по делото е писмо от ОД МВР – Хасково до Директора на Н.- София, с което се изпраща талон за изследване № 0158173, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества или техни аналози, ведно с 2 бр. проби кръв и 2 бр. проби урина на лицето Р. С. А. от [населено място], към АУАН № 128376, съставен на 31.05.2024г.

По делото е приложена и мотивирана резолюция № 24-1253-[рег. номер] от 07.06.2024г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково, с която се прекратява административнонаказателното производство по АУАН серия АД № 128376 от 31.05.2024г. издаден на Р. С. А., тъй като за описаното в АУАН деяние е образувано ДП № 488.2024г. по описа на РУ Хасково по чл. 343б, ал.3 от НК.

В хода на съдебното производство по делото с писмо от заместник- началник на военномедицинска академия по диагностично-лечебна дейност се представя заключение на съдебна химико-токсикологична експертиза. Видно от същото от извършените изследвания на представените биологични проби от лицето Р. С. А. с [ЕГН], не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.

Жалбата е подадена на 04.06.2024г. директно пред Административен съд Хасково.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения от закона срок за обжалване, от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, който подлежи по закон на съдебен контрол.

По същество същата е основателна.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ЗППАМ е издадена от П. Д. П., мл. ПИ, група“ТП“ Сектор „ОП“ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково. Същият се явява компетентен орган да издаде атакувания административен акт, видно от Заповед с номер 272з-199 от 19.01.2023г., издадена от Директор на ОД МВР – Хасково.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа задължителните реквизити на индивидуалния административен акт изчерпателно уредени в чл. 59 АПК. Не се установява наличието на визираните в чл. 146, т.2 от АПК предпоставки за неговата отмяна.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е издал оспорената заповед при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка относно релевантните по случая факти и обстоятелства.

По делото безспорно се установи, че още в деня на издаване на АУАН на жалбоподателя, същият е дал кръвна проба за проверка за наличие на упойващи вещества в кръвта, като процесната ЗППАМ е издадена преди изготвяне резултатът от пробата. Безспорно изготвения впоследствие анализ на взетите биологични проби от жалбоподателя са посочили липса на следи от употреба на наркотични вещества. При тези обстоятелства, като е издал ЗППАМ на база издадения АУАН и само на база на извършената проверка с „дръг тест 5000 номер ARPK – 0027“, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изясняването на обстоятелството относно наличие или не на следи от употреба на НУВ във взетите за изследване кръвни проби би могло да повлияе върху издаването на процесния акт, по начин по който същия не би имал такова съдържание.

За да се потвърди или да се отрече резултатът от полевия тест, ЗДвП предвижда възможност за даване на кръвна проба. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, изречение последно „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи“. В случаите, в които е била предоставена кръвна проба, АНО следва да изчака резултата от същата, предвид невъзможността да бъдат изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, с оглед вмененото му с нормата на чл. 171, т.1, б. „Б“, изречение последно задължение, да вземе като определящ резултата от кръвната проба. Издаване на акт от вида на процесния преди изготвяне на резултата от кръвната проба, при направени възражения от страна на санкционираното лице, препятства правото му на защита, доколкото единственият начин да установи достоверността на твърденията си е именно чрез кръвен тест.

При тези съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 910,00 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ с номер 24-1970-000182 от 31.05.2024г., издадена от П. Д. П., младши ПИ към група „ТП“ към РУ Хасково при ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати в полза на Р. С. А. от [населено място], сумата от 910,00 лв. – сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.