РЕШЕНИЕ
№307
Гр.Русе, 18.12.2019г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично
съдебно заседание на 3 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА като разгледа
докладваното търговско дело №131 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ.
Ищецът Б., представлявана от юрисконсулт А.Г. твърди,
че на 04.08.2015г., чрез клон Ц.“ е сключила с ответницата-кредитополучател Г.Н.А.
договор за кредит за текущо потребление, съгласно който е предоставила по
разплащателна сметка на кредитополучателя кредит в размер на 30000лв., със срок
за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Вземането на банката
по договора за кредит било обезпечено със залог на парични вземания от трудово
правоотношение, а кредита е усвоен еднократно изцяло на 05.08.2015г. Съгласно договора кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен % в размер на 11.2% годишно или
0.03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0.986% и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 10.214%, при изпълнение на условията по програма
Кредитиране на служители на бизнес клиенти на банката, подробно описани в
приложение №2 към договора. При нарушаване на условията, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Максималният размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията е променливия
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечен Софибор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 13.964%. Лихвения процент се променя с промяната на 6-месечен Софибор в
сроковете и при условията, посочени в Общите условия /ОУ/, като крайния лихвен
% не може да бъде по-нисък от 10.214%. Твърди, че считано от м.ноември 2017г.
кредитополучателят спрял дължимите месечни плащания и към 25.01.2018г. бил в просрочие с общо 71 дни. Поради
забавата в плащанията на дължими вноски и обявяване предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 25.01.2018г. на основание чл.20.1.1 от ОУ вр. чл.14 от
договора, кредитът е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. От
тази дата е започнало олихвяването му със санкционираща лихва, съгл.чл.19.2 от
ОУ. Ответникът е поканен да плати задължението си и е уведомен за размера му с
нотариална покана №07-20-02984/18.12.2017г., в която са указани последиците от
неплащане. Уведомлението е връчено по постоянния адрес на кредитополучателката,
на Медих Галибова-майка. Тъй като след изтичане на срока-3.01.2018г. ответника
не е заплатил дълга, банката е подала заявление по чл.417 ГПК и по
ч.гр.д.№568/2018г. по описа на РРС са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите: 25563.34лв.-главница по договора за кредит,
660.90лв.-договорна лихва за периода 16.10.2017г.-25.01.2018г., 6.05лв.-лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница за периода
16.10.2017г.-24.01.2018г., 7.10лв.-лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за 25.01.2018г., 120лв. заемни такси, законна лихва върху главницата
считано от 26.01.2018г. до окончателното
изплащане, разноски за заповедното производство- 527.15лв. държавна такса и
150лв. юрисконсултско възнаграждение. На 23.04.2019г. били уведомени от РРС, че
срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, от което произтича интереса
от предявяване на иск за установяване на вземането. Претендира съдът да признае
за установено съществуването на вземане на банката срещу ответника, произтичащо
от процесния договор, за следните суми: 25563.34лв. главница; 660.90лв.-договорна
лихва за периода 16.10.2017г.-25.01.2018г.; 6.05лв.-лихвена надбавка за забава
върху просрочена главница за периода 16.10.2017г.-24.01.2018г.; 7.10лв.-лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за
25.01.2018г.;120лв.-заемни такси /разход, начисляван при изискуем кредит
в лева съгл.Тарифа на банката-Приложение №3/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски за заповедното производството, както и направените разноски
по делото.
Ответницата Г.Н. е подала отговор на исковата
молба в срок, чрез пълномощник адвокат С.Ц.,***. Твърди, че иска е недопустим,
т.к. не е била в договорни отношения с ищеца за получаване на кредит, както и
че е неоснователен. Твърди, че е кандидатствала в банката единствено за
издаване на дебитна карта, на която да получава трудовото си възнаграждение от
работодателя В.. Не е уведомявана, че получения от нея кредит е станал
предсрочно изискуем. Не е попълвала документи за кредит от нейно име, нито е
подписвала такива, не е събирала, не е получавала, не е представяла в банката
документи за доход и други, необходими за отпускане на кредит. Не е имала
доходи, даващи основание да и бъде отпуснат кредит в размер на 30000лв., тъй
като е работила като продавач на минимална за страната работна заплата.
Документите за правените погасителни вноски не са изготвени от нея. Оспорва
всички документи, представени от ищеца, съдържащи името и и сочещи я като
кредитополучател.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че
договорът за кредит е сключен в писмена форма и подписан от ответницата като
кредитополучател, която е изписала собственоръчно и трите си имена. Банката е
предоставила искания от нея кредит за текущо потребление-30000лв., който е
усвоен по разплащателната й сметка, а сумата е изтеглена изцяло и в брой,
съгласно операционна бележка №64 от 5.08.2015г., подписана лично от нея.
Поддържа твърденията в исковата молба за настъпила забава в плащанията, настъпили
условия за обявяване кредита за предсрочно изискуем и обявяване предсрочната
изискуемост на длъжника, чрез нотариална покана, получена от майката на
ответницата. Счита, че е ирелевантно за спора от кого са правени погасителните
вноски, т.к. няма пречка трето лице да погасява чужд дълг.
С отговор на допълнителната искова молба се
твърди, че при ответницата липсват каквито и да са документи, свързани с
кредита, т.к. такива не са й предоставени. Твърди, че уведомлението за
предсрочна изискуемост не е получено от нея.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за кредит за
текущо потребление от 21.08.2015г., сключен между ищеца В.и ответницата Г.Н.А.,
по силата на който на втората-кредитополучател е отпуснат кредит за текущо
потребление в размер на 30000лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано
от усвояването му. Видно от представена операционна бележка №64, сумата
30000лв. е изтеглена от Г.А. на 5.08.2015г. от нейна разплащателна сметка, като
за основание е посочено усвояване на кредит. Сметката съвпада с тази посочена в
договора. В операционната бележка е положен подпис за клиент. В чл.5 от
договора е уговорено, че кредита се погасява чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план /приложение №1/,
като падежната дата е 15-то число на месеца. Според чл.8 кредитът се олихвява с
преференциален променлив лихвен % в размер на 11.2% годишно или 0.03% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен Софибор и фиксирана преференциална
надбавка 10.214% при изпълнение на Условията
по про програма Кредитиране на служители на бизнес клиенти на В., описани в
Приложение №2 към договора /Условията/. Посочено е, че при нарушаване на
условията кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите, като приложимия
лихвен % се увеличава, чрез увеличаване на надбавката на 13.964%. Крайния
лихвен % не може да бъде по-нисък от 10.20%. Кредитът е обезпечен със залог
върху парични вземания /чл.10/, неразделна част от него са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от
тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършвани услуги на клиента /Приложение №3/, които кредитополучателя е получил
и приема с подписване на договора /чл.14/. Според чл.15 кредитополучателя
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага по извършвани услуги на клиенти, която е в сила към деня на
съответното плащане. Договорът е подписан от страните. Представени са Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Такси по кредити за
текущо потребление /Приложение №3/, Промоционални условия /Приложение №3/,
погасителен план, договор за залог върху вземания, всички подписани от
ответницата Г.Н.А.. От заключението на приетата по делото почеркова експертиза
е установено, че подписите за кредитополучател, клиент и залогодател в Договора
за кредит за текущо потребление от 4.08.2015г., Общите условия, Такси по
кредити за текущо потребление, Промоционални условия по кредитна програма
Кредитиране на служители на бизнес клиенти на В., Приложение №2, Погасителен
план и ГПР, договор за залог върху вземания от 4.08.2015г., операционна бележка
№64 от 5.08.2015г. са положени /изпълнени/ от Г.Н.А.. Представена е по делото
нотариална покана отправена от ищеца до ответницата /л.25-26/, с която
последната е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженията по
договора от 4.08.2015г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана е връчена на ответницата, с препоръчана пратка, като е
получена от нейната майка М.Г. на 03.01.2018г. По ч.гр.д.№568/2018г. по описа
на РРС по заявление на банката й е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу Г.А. за сумата 25563.34лв.-просрочена главница; 660.90лв.-неплатена редовна лихва за
периода 16.10.2017г.-25.01.2018г.; 6.05лв.-лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница за периода
16.10.2017г.-24.01.2018г.; 7.10лв.-лихвена
надбавка за забава върху цялата главница за 25.01.2018г., 120лв.-заемни такси, както и разноски 527.15лв. и
150лв.-юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено в срок възражение
от Г.Н., а иска, предмет на делото е предявен от банката-заявител в законния
едномесечен срок. По делото е прието заключение на икономическа експертиза, по което страните не
са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като компетентно и
обосновано.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са установителни, по реда
на чл.422, ал. ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ. Предявени са от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Ответник по иска е оспорилия заповедта длъжник.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията
си по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за
предсрочно изискуем. Ответницата оспорва да е била в договорни отношения с
банката по процесния договор, оспорва да е подписвала документите, приложени по
делото от ищеца. Съдът намира оспорването от страна на ответницата на подписите,
положени под договора за кредит за текущо потребление от 4.08.2015г., ОУ за предоставяне
на кредити за текущо потребление,
Такси по кредити за текущо потребление, Промоционални условия по кредитна
порграма „Кредитиране на служители на бизнес клиенти на В. Приложение №2, Погасителен
план и ГПР, Договор за залог върху вземанията от 4.08.2015г., за
кредитополучател, клиент и залогодател за неуспешно, тъй като безспорно,
заключението на назначената почеркова експертиза е, че подписите върху тези
документи са положени /изпълнени/ от ответницата Г.Н.А.. Ето защо и тези
писмени доказателства следва да бъдат обсъждани поотделно и в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства. Предвид горното е безспорно, че
между страните е сключен процесния договор за кредит за текущо потребление от
4.08.2015г., при приложени Общи условия и
погасителен план, като те са обвързани от договорната връзка. Сумата 30000лв.
е преведена от банката и усвоена по посочена от кредитополучателката в договора
банкова сметка *** №64 от 5.08.2015г. Ето защо са неоснователни и ирелевантни възраженията,
че тя нямала доходи, позволяващи и даващи основание да й бъде отпуснат кредит. Според
чл.20.1.1 от ОУ, банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем
при всяко неплащане в срок на уговорени погашения по лихва и/или главница. Ищецът
твърди, че считано от м.ноември 2017г. ответницата е спряла месечните плащания
и към 25.01.18г. е била в просрочие от 71 дни, уведомена е за предсрочната
изискуемост с нотариална покана, връчена на 3.01.2018г. на майката на ответницата.
От заключението на икономическата експертиза е установено, че последното
плащане по кредита е направено на 15.11.2018г. и е в размер на 90.50лв., с
която сума е погасена частично 28-та вноска /с падежна дата 15.11.2017г./,
по-конкретно, частично е платена дължимата на 15.11.2017г. договорна лихва,
начислена върху редовна главница за периода 15.10.2017г.-14.11.2019г.
Следователно, към 18.12.2017г. /датата на съставяне на нотариалната покана/, са
били налице предпоставките на чл.20.1.1 от ОУ за обявяване предсрочна
изискуемост на вземането по кредитния договор, тъй като е налице неплащане в
срок на лихва /една пълна вноска и частично втора/ и главница /две вноски/. Предсрочната изискумост на кредита е обявена
на ответницата, като уведомлението, в случая нотариална покана рег.№5112 е
връчена с препоръчана пратка, получена на 3.01.2018г. от М.Г., която е нейна
майка /този факт не се оспорва/, на
03.01.2018г., допустим способ за връчване, поради което е неоснователно възражението
на ответницата, че нотариалната покана не е получена от нея. Според чл.34 , ал.1 от Закона за пощенските услуги универсалната
пощенска услуга включва следните видове пощенски услуги: т.4-допълнителни
услуги "препоръка"
и "обявена стойност". В Общи правила за условия на за доставяне на пощенски пратки и пощенски
колети /Приети с решение №581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, обн. ДВ бр.45/15.06.2010г., в сила от 15.06.2010г., доп. ДВ
бр.19/2.03.2018г./, чл.5, ал.2 е посочено, че препоръчани пощенски пратки може
да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо
на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В
случая, нотариалната покана на банката, с която кредита е обявен за предсрочно
изискуем е връчено на посочения в договор адрес на кредитополучателката, на 3.01.2018г.
с препоръчана пратка, на лицето М.Г.-майка, т.е. при спазване реда за връчване,
указан по-горе. Ето защо и доводът, че предсрочната изискуемост не е обявена на
ответницата е неоснователен, тъй като в случая връчването не е извършено
по реда на ГПК. От заключението на
икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
възприема изцяло, като компетентно и обосновано, е установено, както бе
посочено по-горе, че последното плащане по кредита е направено на 15.11.2017г. и
е в размер на 90.50лв. След обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на
целия кредит, дължимата главница е в размер на 25563.34лв., от която редовно падежирала
главница-542.63лв. и предсрочно изискуема главница-25020.71лв., дължимата договорна лихва е в размер на
654.19лв. за периода 16.10.2017г.-25.01.2018г. вкл., наказателна надбавка за
забава общо 13.21лв., от която 6.26лв. за периода 16.11.2017г.-25.01.2018г.
вкл. и 6.95лв.-за 25.01.2018г., такса „Разходи по изискуем кредит“-120лв. По
ч.гр.д.№568/2018г. по описа на РРС на банката е издадена заповед за изпълнение
на парична задължение по чл.417 ГПК за следните суми: главница 25563.34лв.,
660.90лв.-редовна лихва за периода 16.10.2017г.-25.01.2018г., 6.05лв.-лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница за периода
16.10.2017г.-24.01.2018г., 7.10лв.-лихвена надбавка за забава върху цялата главница
за 25.01.2018г, 120лв.-заемни такси. С оглед гореизложеното и предвид
заключението на експерта, исковете се явяват основателни и доказани за претендираната
главница, лихвена надбавка за забава и такса „Разходи по изискуем кредит“
/заемни такси/ изцяло, а за претендираната договорна лихва за сумата 654.19лв.,
до които размери исковете следва да бъдат уважени. Искът за договорна лихва над
сумата 654.19лв. до предявения размер 660.90лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 527лв. и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата 895лв. деловодни разноски и възнаграждение за
юрисконсулт-150лв. за настоящата инстанция, съобразно уважената част и по
компенсация.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Г.Н.А. ***, ЕГН**********,
съществуването на вземане на „Б.,
ЕИК*****, за сумите: 25563.34лв.-главница
по договор за текущо потребление от 04.08.2015г., 654.19лв. –договорна лихва за периода 16.10.2017г.-25.01.2018г., наказателна надбавка за забава-13.15лв.
за периода 16.11.2017г.-25.01.2018г., 120лв.-такса
„Разходи по изискуем кредит“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.01.2018г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№568/2018г. по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в
останалата част до предявения размер 660.90лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Н.А., ЕГН **********
*** да заплати на Б., ЕИК*****
сумата 527лв. разноски и 150лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство по ч.гр.д.№568/2018г. по описа на РРС, както и сумата 895лв.
деловодни разноски и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт за настоящето
производство, съобразно уважената част и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: