Решение по дело №8363/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260221
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20201100508363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. София, 24.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:   

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

    ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ                                                                 ИЛИАНА СТАНКОВА                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 8363 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „Т.С.“ ЕАД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20208510400918 срещу разпореждане от 23.06.2020 г. на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, като тези за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство бъдат намалени от 264,59 лева на 100,00 лева, като съответно бъде намалена пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В жалбата се твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като в срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло изплатени. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 100,00 лева, като съответно бъде намален и размерът на дължимата пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЧСИ. Претендира разноски.  

Взискателят Ц.Н.Х.намира жалбата за неоснователна. Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, като по образуваното изпълнително дело са извършени и изпълнителни действия.

В мотиви на ЧСИ М.П. счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в случаите когато договорът за адвокатско защита и представителство в изпълнителното производство касае както образуването на производството, така и представителство по същото дължими са и двете възнаграждения на адвоката независимо дали са реализирани изпълнителни способи или не, тъй като в изпълнителния процес представителството и защитата не се изчерпва само с предприемане на конкретни изпълнителни способи.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу разпореждане, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство и което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

  От представените материали по изп.д. № 20208510400918 на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 12.06.2020 г. на взискателя Ц.Н.Х.срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист от 08.06.2020 г., издаден по гр.д. № 31441/2008 г. на СРС, за сумата от 1522,00 лева – мораторна лихва, 72,97 лева – съдебни разноски и 87 лева – предплатена такса по ид. № 171/2009 г., като в молбата е направено и искане да бъдат събрани в хода на производството по принудително изпълнение и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 264,59 лева дължимо на Адвокатско дружество „В.и Л.“ на основание чл. 38,ал.1, т.2 ЗАдв.

В покана за доброволно изпълнение от 15.06.2020 г. е посочена сумата от общо 2264,35 лева, от които 1629,92 лева – неолихвяемо вземане, 72,97 лева – разноски по изпълнителното дело и 264,59 лева – разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 296,87 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.06.2020г.

С молба от 16.06.2020 г. взискателят е посочил, че моли да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД.

На 22.06.2020 г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи, тъй като от взискателя по изпълнителното дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело. Изложени са доводи, че с оглед изменението на размера на дължимото възнаграждение, следва да бъде съответно намален размерът и на дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.

С разпореждане от 23.06.2020 г. молбата за изменение размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и на пропорционалната такса е отхвърлена.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.

Същата е нередовна, тъй като не е посочен начинът на изпълнението - елемент от редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Посочването в последствие на изпълнителен способ, чрез който да бъде събрано вземането няма да представлява друго действие по изпълнението, тъй като самото образуване на изпълнителното производство е било нередовно като действие на взискателя.

Предвид размера на вземанията и обстоятелството, че длъжникът е един от най-големите доставчици на топлинна енергия в България, за който поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение (което не е голямо, с оглед възможностите на длъжника), при осъществяване на най-подходящия способ – запор на вземания от банки, би се стигнало до плащане на сумите, за чието събиране е принудителното изпълнение.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 240 лв., с включен ДДС, определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 175,43 лв. / 1702,89 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист и 240 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 175,43 лв. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 175,43 лв., за която сума размерът й следва да бъде изменен.

С оглед основателността на подадената жалба и своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство, такива се следват на страните съразмерно с изхода от спора.

Ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател разноски в размер на 92.97 лева ( общо възлизащи в размер на 123.00 лв., от които 73 лв. – платени държавни такси във връзка с обжалването и 50 лв. – възнаграждение, за защита от юрисконсулт, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ).

            Частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 203,71 лева, с ДДС.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от разпореждане от 23.06.2020 г. на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, по изп.дело № 20208510400918, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, като тези за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство бъдат намалени от 264,59 лева на 100,00 лева, както и съответно бъде намалена дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като ИЗМЕНЯ  същите в размер на 240,00 лв. –  адвокатско възнаграждение и в размер на 175,43 лева -  такса по т. 26 от  ТТРЗЧСИ, както и ОТХВЪРЛЯ искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над размер от 100,00 лева до 240,00 лева и съответния размер на таксата по т. 26 от  ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА Ц.Н.Х.ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на 92.97 лева, представляваща разноски в настоящото производство след компенсация.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: *** да заплати на Адвокатско дружество „В.и Л.“, БУЛСТАТ: ********* сума в размер на 203,71лева, с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.

Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението.  Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват , че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител събира окончателната такса.  Паричното вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито съда биха допуснали.

Намирам искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство следва да се остави без уважение.

 

Съдия: