МОТИВИ:
Срещу подсъдимия А.Б.М. *** е повдигнато обвинение за това, че:
През периода от
началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, чрез съставяне на неистински частни документи от името на *** ООД
гр. Плевен с *С.Н.К., съзнателно дал възможност на трети лица да получат без
правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - парична сума в общ
размер на 31 734.91лв, собственост на ***, както следва:
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид, че е
сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и В. В. Д., ЕГН: **********,
Уведомление за сключен трудов договор, Допълнително споразумение към трудовия
договор и Декларации Образец №1 и Образец №6 за периода от дата на сключване на
трудовия договор - 15.09.2009г. до прекратяване на договора на В.Д., считано от
18.04.2012г, съзнателно дал възможност на другиго - В. В. Д. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 4771.64 лв„
собственост на ***.
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид, че е
сключен между „**“ ООД гр. Плевен с *С.К. и Ц.С.С., ЕГН: **********,
Уведомление за сключен трудов договор и Декларации Образец №1 и Образец №6 от
датата на назначаването на Ц.С. - 03.08.2009г., до датата на прекратяване на
договора й, считано от 18.04.2012г., съзнателно дал възможност на другиго - Ц.С.С.
да получи без правно основание чуждо движимо имущество парична сума в размер на
8224.26 лв., собственост на ***.
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид че е
сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и М.В.Н., ЕГН:**********, Уведомление
за сключен трудов договор и Декларация Образец №1 и Образец №6 за периода от
дата на сключване на трудовия договор - 14.09.2009г., до датата на прекратяване
на договора, считано от 18.04.2012г., съзнателно дал възможност на другиго - М.В.Н.
да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер
на 3534.44 лв., собственост на ***.
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид, че е
сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Е.Л.М., ЕГН: **********, Уведомление
за сключен трудов договор и Декларации Образец №1 и Образец №6 за периода от
дата на сключване на трудовия договор - 04.08.2009г., до датата на прекратяване
на договора й, считано от 18.04.2012г., съзнателно дал възможност на другиго - Е.Л.М.
да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер
на 7 313.90лв., собственост на ***.
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 07.12.2010г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид, че е
сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Л.С.М., ЕГН: ********** и Декларации
Образец №1 и Образец №6, и
На неустановена дата от началото на 2010г. до
09.12.2010г. в същия град, чрез съставяне на неистински частни документи -
Заповед № *** за прекратяване на трудово правоотношение и Удостоверение обр.
УП-2 с изх. № ***, на които бил придаден вид, че са издадени от *** ООД гр.
Плевен с *С.К., касаещи трудовата дейност на Л.С.М., ЕГН: **********, които
били представени пред *** - РУ„СО“ - Плевен от *** му - Р.И.М., съзнателно дал
възможност на другиго - Л.С.М. да получи без правно основание чуждо движимо
имущество – парична сума от 4 672.94лв. собственост на ***.
-На неустановена
дата от началото на 2010г. до 22.10.2010г. в гр. Плевен, чрез съставяне на
неистински частни документи: Трудов договор, на който бил придаден вид, че е
сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Х.П.Х.. ЕГН: ********** и Декларации
Образец №1 и Образец №6, и
на неустановена
дата от началото на 2010г. до 26.10.2011г. в същия град, чрез съставяне на
неистински частни документи - Заповед № *за прекратяване на трудово
правоотношение, Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 3/20.09.2011 г, Удостоверение
с изх. № 1/26.10.2011г., Удостоверение обр. УП- 2 с изх. № 5/26.10.2011 г., на
които бил придаден вид, че са издадени от *** ООД гр. Плевен с *С.К., касаещи Х.П.Х.,
ЕГН: **********, които били представени пред *** - *- Плевен от *** му - Г.Х.К.,
съзнателно дал възможност на Х.П.Х. да получи без правно основание чуждо
движимо имущество – парична сума от 3217,73лв. собственост на *** – престъпление
по чл.212, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.с чл. 20 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимата Р.А.С. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
Ha неустановен ден, през периода от 02.07.2012г. до
16.07.2012г., в гр. Плевен, съзнателно се ползвала пред служител на *** - *-
Плевен от неистински частен документ - Пълномощно от името на С.Н.К., в
качеството й на *на *** ООД гр. Плевен, и упълномощен Р.А.С., със срок на
пълномощното - безсрочно, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. е чл.309, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата Р.А.С. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На неустановен ден, през периода от 02.07.2012г. до
16.07.2012г., в гр. Плевен, съзнателно да се е ползвала от неистински официален
документ — нотариална заверка на подпис с peг. № ***С.И., с район на действие
Районен съд - Плевен, и peг. ***на НК, в пълномощно от името на С.Н.К., в
качеството й на *на *** ООД гр. Плевен и упълномощен Р.А.С., със срок на
пълномощното безсрочно, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност –престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Срещу подсъдимата Р.А.С. *** е повдигнато обвинение и за
това, че:
През периода от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с А.Б.М.,
също в качеството му на извършител, чрез съставяне и представяне /регистриране/
на неистински документи от името на *** ООД гр. Плевен с *С.Н.К., съзнателно да
са дали възможност на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо
имущество в големи размери - парична сума в общ размер на 31 734.91лв,
собственост на ***, както следва:
- На неустановена дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен,
чрез съставяне и на 22.10.2010г., чрез представяне /регистриране/ пред ТД на
НАП - В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на
който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и В. В. Д.,
ЕГН **********, Уведомление за сключен трудов договор, Допълнително
споразумение към трудовия договор и Декларации Образец №1 и Образец №6, за
периода от дата на сключване на трудовия договор - 15.09.2009г., до прекратяване
на договора на В.Д., считано от 18.04.2012г. съзнателно да са дали възможност
на В. В. Д. да получи без правно основание парична сума в размер на 4771.64 лв„
собственост на ***.
- На неустановена дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен,
чрез съставяне и на 22.10.2010г., чрез представяне /регистриране/ пред ТД на
НАП - В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на
който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Ц.С.С.,
ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор, и Декларации Образец №1
и Образец №6 от датата на назначаването на Ц.С. - 03.08.2009г. до датата на
прекратяване на договора и считано от 18.04.2012г. съзнателно да са дали
възможност на Ц.С.С. да получи без правно основание парична сума в размер на
8224.26 лв., собственост на ***.
- На неустановена дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен,
чрез съставяне и на 03.12.2010г., чрез представяне /регистриране/ пред ТД на
НАП - В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на
който бил придаден вид че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и М.В.Н.,
ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор и Декларация Образец №1
и Образец №6 за периода от дата на сключване на трудовия договор - 14.09.2009г.
до датата на прекратяване на договора считано от 18.04.2012г. съзнателно да са
дали възможност на М.В.Н. да получи парична сума в размер на 3534.44 лв.,
собственост на ***.
- На неустановена дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г. в гр. Плевен,
чрез съставяне и на 22.10.2010г., чрез представяне /регистриране/ пред ТД на
НАП - В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на
който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Е.Л.М. ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор и
Декларации Образец №1 и Образец №6 за периода от дата на сключване на трудовия
и договор - 04.08.2009г., до датата на прекратяване на договора и считано от
18.04.2012г., съзнателно да са дали възможност на Е.Л.М. да получи без правно
основание парична сума в размер на 7 313.90лв., собственост на ***.
- На неустановена дата от началото на 2010г. до 07.12.2010г. в гр. Плевен,
чрез съставяне, и на 07.12.2010г., чрез представяне /регистриране/ в ТД на НАП
- В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на който
бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Л.С.М.. ЕГН: **********
и Декларации Образец №1 и Образец №6, и
на неустановена дата от началото на 2010г. до 09.12.2010г. в същия град,
чрез съставяне на неистински документи - Заповед № *** за прекратяване на
трудово правоотношение и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 3/09.12.20Юг., на
които бил придаден вид, че са издадени от *** ООД гр. Плевен с *С.К., касаещи
трудовата дейност на Л.С.М., ЕГН: **********, които били представени пред *** -
*- Плевен от *** му - Р.И.М., съзнателно да са дали възможност на Л.С.М. да
получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 4 672.94лв
собственост на ***.
– На неустановена дата от началото на 2010г. до 22.10.2010г. в гр. Плевен,
чрез съставяне, и на 22.10.2010г. чрез представяне /регистриране/ в ТД на НАП -
В. Търново, Офис - Плевен на неистински документи: Трудов договор, на който бил
придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и Х.П.Х., ЕГН: **********
и Декларации Образец №1 и Образец №6, и
на неустановена дата от началото
на 2010г. до 26.10.2011г. в същия град, чрез съставяне на неистински документи
- Заповед № *за прекратяване на трудово правоотношение, Удостоверение обр. УП-2
с изх. № 3/20.09.2011г, Удостоверение с изх. № 1/26.10.2011г., Удостоверение
обр. УП- 2 с изх. № 5/26.10.2011г., на които бил придаден вид, че са издадени
от *** ООД гр. Плевен с *С.К. касаещи Х.П.Х., ЕГН: **********, които били
представени пред *** - *- Плевен от *** му - Г.Х.К., съзнателно да са дали
възможност на Х.П.Х. да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
сумата от 3217,73лв. собственост на *** – престъпление по чл.212 ал.4, вр. с
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от
пострадалото юридическо лице ТП
на *** – гр.Плевен, представлявано от *** Г. С., чрез процесуален представитле ***.
Ж.Т., против подсъдимите А.М. и Р. С.за заплащане на основание чл.45 от ЗЗД солидарно
на сумата от 31 734,91лв,
представляваща размера на причинените имуществени вреди на фондовете на ДОО в резултат
на извършените деяния, предмет на повдигнатите обвинения, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането – 01.01.2010г до окончателното изплащане
на сумата.
Конституирано е на
основание чл.84 и сл. от НПК пострадалото юридическо лице ТП на *** – гр.Плевен
като граждански ищец в наказателното производство.
С протоклно определение от
15.07.2020г., постановено по настоящето НОХД №1259/2019г. РС-Плевен е прекратил на основание чл.289,
ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК
наказателното производство в частта относно повдигнатото срещу подсъдимата Р.А.С. обвинение за
престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК за това, че на неустановен ден,
през периода от 02.07.2012г. до 16.07.2012г., в гр. Плевен, съзнателно се
ползвала пред служител на *** - *- Плевен от неистински частен документ -
Пълномощно от името на С.Н.К., в качеството й на *на *** ООД гр. Плевен, и
упълномощен Р.А.С., със срок на пълномощното - безсрочно, като от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради погасяване на
наказателната отговорност предвид изтичане на предвидената в закона давност.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подсъдимите А.Б.М. и Р.А.С. и моли съда да им определи
наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в Закона размер, което
да бъде намалено на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета и изпълнението на наказанието
на подсъдимите М. и С. да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият А.Б.М. разбира
обвинението за какво е, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, отнася се критично към извършеното и моли съда за
снизходителност при определяне на наказанието.
Служебнит защит* на
подсъдимия М. адв.Х.Б. навежда правни доводи, че обвинението срещу подсъдимия М.
е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да определи наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като бъде съобразно доброто процесуално
поведение на подсъдимия, насочено към разкриване на обективната истина по
делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние,
обстоятелството, че доброволно е възстановил една част от сумите и то след
превличането му в качеството на обвиняем, и фактът, че от извършване на
деянието до постановяване на съдебния акт е изтекъл период повече от 7 години,
което надхвърля значително разумността на срока за разследване по чл.22 от НПК.
По отношение на предявения граждански иск прави възражение за изтекла
погасителна давност, като се позовава на задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение №5 от 2006г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии на ВКС и Тълкувателно решение №1 от 2013г. на Общото
събрание на наказателната колегия на ВКС.
Подсъдимата Р.А.С.
разбира обвинението за какво е, отрича изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и моли съда да бъде оправдана.
Упълномощеният
защит* на подсъдимата С. адв.А.К. навежда правни доводи, че обвинението срещу
подсъдимата С. не е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да я
оправдае по обвиненията по чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.212 ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.26, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2 от НК. Според адв.К. подсъдимата С. регистрирала
търговско дружество „***“ЕООД с предмет на дейност -
извършване на счетоводни услуги, и във връзка с това поканила подсъдимия М. да
работят съвместно, като последният отказал да сключи трудов и граждански
договор с дружеството. Адв.К. навежда доводи, че на подсъдимата С. бил издаден
електронен подпис в качеството й на *на ***“ЕООД и във връзка с фирмите, обслужвани от
подсъдимия М. последният изисквал от представляващите пълномощно, с което да
упълномощят *на дружеството да ги представлява пред НАП, *** и с права да
представя лично или с електронен подпис документи в тези институции, да
представя необходими документи при извършване на проверки, като впоследствие
електронният подпис бил използван и от двамата подсъдими. Според адв.К.
свидетелката С.К. в качеството й на *на „**“
ООД се обърнала и договорила лично с подсъдимия М. да й подава декларации в НАП
срещу 20 лв.
месечно, без да са сключили договор за счетоводни обслужване и без да се
издават документи за платените суми. Условия, на които К. се съгласила и предоставила на подсъдимия М. кочан с
фактури, печат на дружеството, както и предоставено му пълномощно със срок на
действие 31.12.2010г., с което подсъдимата С. като *на „***“ ЕООД да я
представлява пред НАП, *** и Статистика, като от нейно име ползва електронните
услуги, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП, подава по
електронен път документи, декларации, искания и всякакви други дейности
свързани с обслужването на тази фирма. Според адв.К. горното пълномощно се
установи, че К. е предала по искане на подсъдимия М. и то е предоставено във
връзка с електронния подпис на фирмата на подсъдимата С. с оглед подаване на
тази данъчна информация, касаеща нулеви декларации на това дружество. Адв.К.
навежда правни доводи, че четирите посочени свидетелки, а именно - В.Д., Ц.С., Е.М.
и М.Н. установяват, че били безработни и бременни, ясно съзнавали поради това,
че нямат право на обезщетение за майчинство ,
но се запознали с подсъдимия М. чрез различни общи познати или поради това, че
е **на техни близки и по идентичен начин
и четирите получили уверение от М., че може да се уреди да получават
майчинство, като ги назначи по фиктивни трудови договори, с поред определението
на самите свидетелки. Категорично установено е и доказателства в обратна насока
няма, че тези срещи и съответни обещания и предприети действия от М. по
предаване на суми, по искане на лични данни са осъществени на различни места в
други населени места, в заведения, в други офиси, извън този на „***“, като от
показанията на четирите свидетелки става ясно, че ясно са съзнавали, че М. ще
извърши действия, с които да създаде привидно основание те да получат
неполагащо им се майчинство, като за целта имали договорки да заплатят на М.
парични средства, определени от него. Поради изложеното моли съда да оправдае
подсъдимата по обвинението по чл. чл.212 ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2
от НК. По обвинението по чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК адв.К. навежда доводи, че подсъдимата
С. нито е ползвала неистински документ, нито преправен документ, тъй като
ксерокопието на нотариалната заверка е истинско,
като авторът със сигурност е лицето, което го е издало - *С.И.. По отношение на
предявения граждански иск прави възражение за изтекла погасителна давност, като
се позовава на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №5 от
2006г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС и
Тълкувателно решение №1 от 2013г. на Общото събрание на наказателната колегия
на ВКС.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.Б.М. работил като **на свободна практика.
Подсъдимата
Р.А.С. също била **по професия.
От
2005г. до 2009г. подсъдимите М. и С. работили заедно във фирма „***“ ООД, в
което дружество подсъдимата С. била **. Впоследствие обаче подсъдимата С.
решила да регистрира своя фирма и през 2009г. регистрирала търговско дружество „***“ЕООД с предмет на дейност - извършване на счетоводни
услуги, и във връзка с това поканила подсъдимия М. да работят съвместно, като
последният отказал да сключи трудов или граждански договор с дружеството.
След
като било регистрирано дружеството „***“ ЕООД гр. Плевен, подсъдимият М.
започнал да работи заедно с подсъдимата С., като съвместната им дейност се
базирала на устни договорки и двамата използвали наетия от дружеството офис,
находящ се в ***.
На „***“ЕООД бил издаден универсален/квалифициран
електронен подпис от „***“АД – „***“ с удостовериние № *** с автор Р.С.,
идентификатор на автора **********, титуляр „***“ЕООД, с идентификатор на
титуляра ***, валиден от 16.03.2010г. до 16.03.2011г., и с удостоверение № ***
с автор Р.С., идентификатор на автора **********, титуляр „***“ЕООД, с
идентификатор на титуляра ***, валиден от 17.03.2011г. до 16.03.2012г.
Електронният подпис следвало да се ползва единствено от неговия автор и
частният ключ да бъде под контрола единствено на автора, т.е. от подсъдимата С.,
но във връзка с осъществяваната дейност по извършване на счетоводни услуги и
двамата подсъдими ползвали електронния подпис.
Подсъдимата
С. и подсъдимият М. се разбрали С. да обслужва едноличните търговци и дружества,
които са регистрирани по ДДС, а останалите да обслужва М., като двамата си
поделят хонорарите, получавани от обслужваните от тях фирми.
Двамата
подсъдими М. и С. ползвали компютрите в офиса на „***“ ЕООД гр. Плевен и
изготвяли документи. Когато се налагало да бъдат изпращани документи в
електронен вид, същите били изпращани от някой от двамата подсъдими с
електронния подпис на „***“ ЕООД с автор подсъдимата С..
Свидетелката
С.Н.К. била съсобстве* и *на „**“ ООД гр. Плевен заедно със свидетеля И.Б.Г..
Предметът на дейност на дружеството бил осъществяване на шивашка дейност -
шиене на плетиво на ишлеме.
През
2010 година работата намаляла и „**“ ООД прекратило дейността си. Работниците
били освободени, като останали да се водят на работа само две майки - **и М.Г..
Тъй като „**“ ООД гр. Плевен било регистрирано по ЗДДС, а нямало как да бъде
дерегистрирано заради двете работнички, ползващи болничен по майчинство, се
наложило да бъде търсен счетоводител, който да подава в ТД на НАП – Велико
Търново офис Плевен нулеви декларации до окончателната дерегистрация на
дружеството. До този момент **на „**“ ООД гр. Плевен била свидетелката Д.П.,
която, след като дейността на дружеството била прекратена, отказала да води
повече счетоводството. Това принудило свидетелката К. да потърси друг
счетоводител. В тази връзка тя се обадила на подсъдимия А.М., който до тогава
познавала съвсем бегло. Попитала го извършва ли счетоводни услуги, на което подсъдимият
М. отговорил утвърдително, и я уверил, че е **в счетоводна къща „***“.
Свидетелката С.К. го попитала дали може, и съгласен ли е да подава нулеви
декларации на „**“ ООД гр. Плевен, на което той отговорил също утвърдително.
Уговорили се за услугата свидетелката К. да плаща на подсъдимия сумата от 20
/двадесет/ лева месечно. За осъществяване на горепосочената дейност свидетелката
К. предоставила на подсъдимия печат на „**“ ООД гр. Плевен, кочан с фактури и
всички документи за 2009 година, които подсъдимият М. й поискал с оглед
счетоводното приключване на годината. На 29.06.2010г. свидетелката К., по
искане на подсъдимия М. изготвила и му представила и пълномощно в качеството си
на *на „**“ ООД гр. Плевен. С пълномощното упълномощавала „***“ ЕООД
представлявано от подсъдимата Р.А.С. да я представлява пред НАП Велико Търново,
Офис - Плевен, *** и Статистика - Плевен, от нейно име и от името на фирмата да
ползва електронните услуги на НАП чрез УЕП достъпни през интерфейса на
информационната система на НАП, и/или да подава по електронен път и подписва
УЕП във връзка с изпълнението на законовите задължения или реализиране на
законови интереси в производствата развивани пред органи на НАП, а именно -
следните документи: декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ,
свързани със задължително осигуряване, *, както и искания свързани с достъп до
данъчна и осигурителна информация. Пълномощното било със срок до 31.12.2010г. *С.И.
с район на действие РС-Плевен удостоверила подписа на свидетелката К. в
пълномощното и поставила нотариална заверка рег.№***Свидетелката С.К. извършила
упълномощаването с единствената цел да бъдат подавани нулеви декларации на „**“
ООД гр. Плевен и впоследствие дружеството да бъде дерегистрирано, каквато
всъщност била и договорката й с подсъдимия А.М..
Във
връзка с извършването на счетоводната дейност на „**“ ООД от посещенията си в
офиса на „***“ ЕООД гр. Плевен свидетелката К. се запознала и с подсъдимата Р.С..
Свидетелката
В. В. Д. била бременна, но тъй като била безработна не получавала пари за
майчинство. На неустановена дата в края на 2010г., свидетелката Д. се запознала
с подсъдимия А.М.. По това време подсъдимият М. осъществявал счетоводната
дейност и на магазин, чийто собстве* бил приятел на бащата на свидетелката Д..
При проведена среща между свидетелката Д. и подсъдимия А.М., последният поел
ангажимент да я назначи фиктивно /без знанието и съгласието на **я, и без да е
работила/ в някоя от фирмите, които обслужва счетоводно, за да получава пари за
майчинство. За да осъществи това, той й поискал сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като й обяснил, че парите му трябват, за да й внесе осигуровки
за година и половина назад.
Около
седмица - две след като се запознал със свидетелката Д., подсъдимият А.М. се
срещнал с нея в ***, където тя му дала уговорената сума от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева. След тази среща двамата се разбрали да се чуят пак, ако има
нещо допълнително за изясняване. На срещата подсъдимият А.М. не посочил на
свидетелката В.Д. нито името на фирмата, нито длъжността, на която щял да я
назначи. Не й дал да подпише документи. Така изминали няколко месеца, през
които двамата не се чували. През това време подсъдимият А.Б.М. съставил
поредица от неистински документи: Уведомление за сключен трудов договор, в
което отразил, че „**“ ООД гр. Плевен е сключило на 15.09.2009г. трудов договор
с В. В. Д.; Трудов договор, на който придал вид, че е сключен между свидетелката
С.К. в качеството и на *на „**“ ООД гр. Плевен и свидетелката В.Д.. В
документите подсъдимият М. имитирал подписите за работодател и работ*, и положил
печат на дружеството. Регистрацията на посочения трудов договор в ТД на НАП -
Велико Търново, Офис - Плевен била извършена от подсъдимия М. по интернет на
22.10.2010г., с електронния подпис на „***“ ЕООД гр. Плевен.
След
като регистрирал трудовия договор на свидетелката Д., подсъдимият А.М. подал
отново чрез неистински документи, на които придал вид, че изхождат от *на „**“
ООД гр. Плевен - С.К., информация за РОЛ с декларации Образец №1 и Образец №6,
за периода от дата на сключване на трудовия договор на свидетелката Д. - 15.09.2009г.,
до датата на неговата регистрация в ТД на НАП Велико Търново офис Плевен -
22.10.2010г. След това започнал да подава редовно осигурителна информация в ***,
до прекратяване на договора на свидетелката Д., считано от 18.04.2012г.,
задължавайки по този начин „**“ ООД гр. Плевен със сумите по осигуровките,
посочени в изготвените и регистрирани в *** от него инкриминирани декларации.
След
като родила, свидетелката Д. започнала да майчинство, като след известно време
пак се срещнала с подсъдимия А.М. в ***. Той й заявил, че трябва да му дава по
още 100 /сто/лева на месец, за да й се вдигне майчинството. Така през
следващите пет месеца тя му давала на ръка по 100 /сто/ лева допълнително.
Въз
основа на изготвените неистински частни документи на свидетелката В. В. Д. бил
определен размерът на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо
заболяване по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за остатъка от
135 до 410 календарни дни след раждането и обезщетението по чл.53 от Кодекс за
социално осигуряване за отглеждане на дете до две годишна възраст. Свидетелката
Д. получила от бюджета на *** общо 4771.64 /четири хиляди седемстотин
седемдесет и един/ лева и 64 стотинки.
На
неустановена дата през 2010г. свидетелката Ц.С.С. се запознала с подсъдимия А.М..
По това време той бил **на нейният приятел - И. **, който бил собстве* на фирма
„**“ ЕООД гр. Плевен. След като забременяла, през есента на 2010 година
свидетелката С. заедно с приятеля си отишли до офиса на „***“ ЕООД гр. Плевен
при подсъдимия М., за да го попитат, може ли да се направи нещо във връзка с
това, тя да получава майчинство, без да е работила. Когато отишли до офиса, подсъдимият
М. им казал да изчакат малко, понеже при него имало майки, с които трябвало да
приключи. Приятелят на свидетелката на шега го попитал, нали уж е счетоводител,
какви са тези майки. Подсъдимият А.М. му отговорил, че им оправя документите за
майчинство. Тогава свидетелката Ц.С. о му казала, че и те са дошли при него за
това, понеже е бременна, но не се е осигурявала и няма право на майчинство. Подсъдимият
М. им заявил, че това не е проблем, понеже можело да се подава информация назад
във времето. Разбрали се да се видят в друг ден специално по този повод. Малко
след този разговор, свидетелката С. се срещнала с подсъдимия М. в кафе,
находящо се пред сградата на ***. Той я накарал да му напише единния си
граждански номер на един лист и отишъл до *** като й заявил, че ще провери
нещо. След известно време се върнал и потвърдил, че няма проблем да направи
така, че да получава майчинство, назначавайки я на работа със задна дата.
Поискал свидетелката Ц.С. да му даде 800 /осемстотин/ лева и й казал да си
плаща след това осигуровките месец за месец. Свидетелката С. не разбрала дали
исканите пари са за плащане на осигуровки или за услугата. Не разбрала, нито в
коя фирма ще бъде назначена, нито на каква длъжност. Още същия ден тя дала на подсъдимия
М. на ръка в кафето сумата от 800 /осемстотин/ лева.
Във
връзка с осъществяване на престъпните си намерения на неустановена дата през
2010г. подсъдимият А.Б.М. съставил, и на 07.12.2010г. чрез Уведомление за
сключен трудов договор регистрирал в ТД на НАП Велико Търново, Офис - Плевен
неистински трудов договор, на който придал вид, че е сключен между „**“ ООД с *С.К.
и свидетелката Ц.С.С.. Свидетелката С. се подписала в договора като страна
/работ*/ по него, а подсъдимият М. положил имитиран подпис на свидетелката К..
Регистрацията на посочения трудов договор в ТД на НАП - Велико Търново, Офис -
Плевен подсъдимият А.Б.М. извършил по интернет с електронния подпис на „***“
ЕООД гр. Плевен. Подсъдимият М. подал от името на „***“ ЕООД гр. Плевен
декларации образец №1 и Образец №6 от датата на назначаването на свидетелката Ц.С.
— 03.08.2009г., до датата на регистрирането на трудовия и договор — 22.10.2010г.
След това започнал да подава редовно осигурителна информация, до прекратяване
на договора на Ц.С.С. считано от 18.04.2012г., задължавайки по този начин „**“
ООД гр. Плевен със сумите по осигуровките, посочени в изготвените и
регистрирани от тях инкриминирани декларации.
Известно
време свидетелката С. не контактувала с подсъдимия. През месец октомври 2010г.
приятелят й я накарал да види, какво става с майчинството. По този повод се
обадила на подсъдимия А.М. и го попитала как вървят нещата с майчинството. Той
й казал да отиде при него в офиса. Там я накарал да отиде да си вземе болничен
лист, като на един лист ѝ написал името на фирмата, в която я е назначил
на работа, с длъжността и друга информация, която била нужна за издаване на
болничен лист. Подсъдимият М. обяснил на свидетелката Ц.С., че това е нужно, за
да види как ще обработят документите ѝ в ***. В изпълнение на указанията
на подсъдимия свидетелката С. си взела болничен лист, а подсъдимият А.М. ѝ
казал да си вземе и ПИК код от ***, за да си следи нещата по него. След като болничният
лист бил представен пред ***, същият бил изплатен. Свидетелката Ц.С. казала на подсъдимия,
че са й преведени пари по болничния лист, и той й заявил, че щом има пари
всичко е точно.
След
като родила на 10.02.2011г. свидетелката С. започнала да носи на подсъдимия М.
болничните листове и започнали да й се изплащат парични суми за майчинство от ***.
В един момент обаче, майчинството било спряно, а свидетелката С. получила писмо
от ***, че не й е подадена декларация за втората година от майчинството. В тази
връзка тя се свързала с подсъдимия А.М., като му казала какво се е случило. Той
и обяснил, че имало някакъв проблем, и че не ѝ е подал декларация, защото
трябвало да я преназначи в друга фирма, а именно в „**“ ЕООД гр. Плевен.
Изискването било да се води на работа минимум три дни. Казал ѝ също, че
ще ѝ бъде съставен акт, понеже нямало да се обявява смяна на
работодателя, но актът щял да бъде малък, и щял да се покрие от парите за
осигуровки. Впоследствие подсъдимият М. изготвил и подал нужните документи по
назначаването на свидетелката С. в „**“ и тя отново започнала да получава
майчинство, до момента в който същото ѝ било спряно и получила
уведомление, че дължи връщането му.
Въз
основа на изготвените неистински частни документи на свидетелката Ц.С.С. бил
определен размерът на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо
заболяване по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за остатъка от
135 до 410 календарни дни след раждането и обезщетение по чл.53 от Кодекс за
социално осигуряване за отглеждане на дете до две годишна възраст. Свидетелката
С. получила от бюджета на *** общо 8224.26 /осем хиляди двеста двадесет и четири/
лева и 26 стотинки.
Свидетелката
Е.Л.М. била бременна, но тъй като била безработна нямала право на майчинство.
На неустановена дата през 2010г. свидетелката М. се запознала с подсъдимия А.М..
Обяснила му, че иска да получава майчинство и той й заявил, че ще направи
нужното тя да получи майчинство.
Във
връзка с осъществяване на престъпните си намерения, подсъдимият А.Б.М. съставил
поредица от неистински документи: на неизвестна дата от началото на 2010г. до
22.10.2010г. съставил, и на 22.10.2010г. регистрирал в ТД на НАП - Велико
Търново, Офис - Плевен неистински трудов договор, на който придал вид, че е
сключен между „**“ ООД с *С.К. и свидетелката Е.Л.М.. Регистрацията на
посочения трудов договор в ТД на НАП - Велико Търново, Офис - Плевен
подсъдимият М. извършил по интернет с електронния подпис на „***“ ООД гр.
Плевен. Договорът регистрирал заедно с Уведомление за сключен трудов договор.
След като
регистрирал трудовия договор на свидетелката М., подсъдимият М. подал от името
на „**“ ООД информацията за РОЛ с декларации Образец №1 и Образец №6 за периода
от дата на сключване на трудовия и договор - 04.08.2009г., до датата на неговата
регистрация в НАП - 22.10.2010г. След това започнал да подава редовно
осигурителна информация за свидетелката Е.М., до прекратяване на договора й
считано от 18.04.2012г., задължавайки по този начин „**“ ООД гр. Плевен със
сумите по осигуровките, посочени в изготвените от тях инкриминирани декларации.
На всички документи подсъдимият положил подписите за работ* и работодател от
името на свидетелката С.К. и свидетелката Е.Л.М., и поставил печат на „**“ ООД.
От
документите пък свидетелката М. разбрала, че е назначена фиктивно на работа в „**“
ООД гр. Плевен, като до този момент тя не била чувала нищо за въпросното
дружество и не познавала неговия **.
Въз
основа на съставените неистински частни документи на Е.М. бил определен
размерът на обезщетенията за временна неработоспособност, майчинство и раждане
по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни
дни след раждането и обезщетение по чл.53 от Кодекс за социално осигуряване за
отглеждане на дете до две годишна възраст. Свидетелката М. получила от бюджета
на *** общо 7313.90 /седем хиляди триста и тринадесет/ лева и 90 стотинки.
Свидетелката
М.В.Н. била безработна и бременна. В тази връзка знаела, че няма право да
получава майчинство, и започнала да търси начин и хора, които да й помогнат да
получи такова. На неустановена дата в периода от началото на 2010г. до
29.11.2011 г. свидетелката Н. се запознала чрез общи познати с подсъдимия А.М.,
който й бил препоръчан като човек, който може да й помогне да получи
майчинство. След като двамата поговорили и станал ясен повода за срещата им, подсъдимият
заявил на свидетелката Н., че може да я уреди да получава майчинство, но трябва
тя да плати назад във времето нужните осигуровки. За целта подсъдимият А.М.
заявил, че ще я назначи фиктивно на работа със задна дата във фирма, която той
обслужва счетоводно. Поискал й сумата от 1000 /хиляда/ лева, без да и обяснява
дали тези пари ще са за плащане на осигуровки или за самата услуга. Тъй като свидетелката
Н. била в трудно положение /чакала дете, а нямала сигурни финанси за
отглеждането му/ дала на подсъдимия М. исканата от него сума лично на ръка. В
изпълнение на престъпните си намерения подсъдимият А.Б.М. съставил поредица от
неистински документи: Уведомление за сключен трудов договор, на което придал
вид, че произхожда от *на „**“ ООД гр. Плевен - С.К., в което отразил, че
дружеството е сключило трудов договор с М.В.Н. на дата 14.09.2009г.; Трудов договор,
на който придал вид, че произхожда от „**“ ООД гр. Плевен с *С.К. и е сключен
между дружеството и свидетелката Н.. В договора като работ*/служител се
подписала свидетелката Н., а подсъдимият М. имитирал подписа на свидетелката С.К.
за работодател и поставил печат на дружеството. Регистрацията на уведомлението
и трудовия договор в ТД на НАП - Велико Търново, Офис - Плевен подсъдимият М.
извършил на 03.12.2010г. по интернет с електронния подпис на „***“ ЕООД гр.
Плевен.
След
като регистрирал трудовия договор на свидетелката, подсъдимият М. съставил и
подал информацията за РОЛ с декларации Образец №1 и Образец №6 за периода от
дата на сключване на трудовия договор - 14.09.2009г., до датата на неговата
регистрация в НАП - 22.10.2010г. След това започналида подава редовно
информация, до прекратяване на договора й считано от 18.04.2012г., задължавайки
по този начин „**“ ООД гр. Плевен със сумите по осигуровките посочени в
изготвените и регистрирани в *** от тях инкриминирани декларации.
Въз
основа на съставените неистински частни документи на свидетелката М.В.Н. бил
определен размерът на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо
заболяване по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за остатъка от
135 до 410 календарни дни след раждането. Свидетелката Н. получила от бюджета
на *** обшо 3534.44 /три хиляди петстотин тридесет и четири/ лева и 44
стотинки.
На неустановена дата през 2010 година свидетелят Л.С.М.
се запознал с подсъдимия А.М.. Свидетелят М. отговарял на условията за
пенсиониране и търсел счетоводител, който да му изготви нужните документи във
връзка с пенсионирането. Срещата била случайна. Подсъдимият М. обяснил на свидетеля
Л.М., че може да му изготви документите за пенсионирането, като може и да му
повиши размера на пенсията, назначавайки го фиктивно със задна дата във фирма,
която обслужва счетоводно. По този начин щял да му се вдигне осигурителния праг
и да получи по - висок размер на пенсия. Предложението било изгодно за свидетеля
М. и той се съгласил. След известно време, двамата се срещнали в офиса на подсъдимия
М., където свидетелят М. му дал трудовата си книжка.
Във
връзка с уговореното на неустановена дата до 07.12.2010г. подсъдимият А.Б.М. съставил,
и на 07.12.2010г., чрез електронния подпис на „***“ ЕООД гр. Плевен по интернет
регистрирал в ТД на НАП - В. Търново, Офис - Плевен неистински трудов договор,
на който придал вид, че е сключен между „**“ ООД с *С.К. и Л.С.М.. В договора
посочили дата на назначаване — 03.05.2010г. Съставил и подал и неистински
декларации - Декларация Образец №1 и Декларация Образец №6, които послужили за
изчисляване размерът на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л.С.М. от
03.05.2010г. до 07.12.2010г. След това съставил неистински документи - Заповед
№ *** за прекратяване на трудово правоотношение и Удостоверение обр. УП-2 с
изх. № ***, на които придал вид, че са издадени от *** ООД гр. Плевен с *С.К.,
касаещи трудовата дейност на свидетеля Л.С.М.. Всички изготвени документи подсъдимият
А.Б.М. подписал от името на *на *** ООД гр. Плевен - С.К. и от името на
свидетеля М., като имитирал техните подписи. Поставил на документите и печат на
*** ООД гр. Плевен.
След
като извършил горното, подсъдимият М. дал на свидетеля Л.М. част от
инкриминираните документи - Заявление за отпускане на пенсия, с приложени към
него Удостоверение Образец УП - 2, с Изх. №3/03.12.2010г. и Заповед за
прекратяване на трудовия договор, издадени от „**“ ООД гр. Плевен, които му
казал да занесе и представи пред *** **“ - Плевен. Свидетелят М. от своя страна
изготвил пълномощно на *** си - свидетелката Р.И.М., с което тя представила
документите пред *** **“ - Плевен.
Въз
основа на съставените неистински частни документи на свидетеля Л.С.М. била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Свидетелят М. получил от
бюджета на *** общо 4672.94 /четири хиляди шестстотин седемдесет и два/ лева и
94 стотинки.
На
неустановена дата свидетелят Х.П.Х. се запознал с подсъдимия А.Б.М., за който
знаел, че е счетоводител. Срещата им била случайна. Двамата се заговорили, и свидетелят
М. обяснил, че иска да се пенсионира, но не му достига стаж за пенсиониране. Подсъдимият
му заявил, че може да му оправи нещата във връзка с пенсионирането. Обяснил му,
че ще изготви необходимите документи, които той ще трябва да представи пред ***
„*“ - Плевен.
Във
връзка с уговореното, на неустановени дати през 2010г., подсъдимият А.Б.М.
съставил поредица от неистински документи, на които придал вид, че изхождат от *на
„**“ ООД - св. С.К..
На
неустановена дата през 2010г. съставил, и на 22.10.2010г. с електронния подпис
на „***“ ЕООД гр. Плевен по интернет, заедно с Уведомление за сключен трудов
договор регистрирал в ТД на НАП - Велико Търново, Офис - Плевен неистински
трудов договор, на който придал вид, че е сключен между „**“ ООД с *С.К. и Х.П.Х..
В договора посочил дата на назначаване - 02.01.2007г. Подал и декларация
Образец №1 и декларация Образец №6, които послужили за изчисляване на размера
на пенсията за осигурителен стаж и възраст на свидетеля Х.Х. от 01.10.2007г. до
15.07.2011г.
След
това съставил неистинско Заявление за отпускане на пенсия, с приложени към него
Удостоверения Образец УП - 2, с Изх. №3/20.09.2011г. и УП -2, с Изх.
№5/26.10.2011г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №*и Писмо
за потвърждаване на данните в Удостоверение №5/26.10.2011г., издадени от „**“
ООД гр. Плевен. На всички гореописани документи, касаещи трудовата дейност на
свидетеля Х.П.Х., подсъдимият А.Б.М. придал вид, че изхождат от *** ООД гр.
Плевен с *свидетелката С.К.. Документите подписал от името на *на *** ООД гр.
Плевен и от името на свидетеля Х., като имитирал техните подписи. Поставил на
документите и печат на дружеството.
След
като извършил горното, подсъдимият А.Б.М. се обадил на свидетеля Х. и му казал,
че трябва да занесе и представи пред *** **“ — Плевен изготвените от него
документи. Той обаче в този момент бил в **, поради което помолил *** си -
свидетелката Г.Х.К., да ги вземе от подсъдимия М. и да ги занесе в *** **-
Плевен. За целта й изготвил пълномощно. Свидетелката К. се срещнала с подсъдимия
М. и той й дал гореописаните: Заявление за отпускане на пенсия, с приложени към
него Удостоверения Образец УП - 2, с Изх. №3/20.09.2011г. и УП -2, с Изх.
№5/26.10.2011 г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и Писмо
за потвърждаване на данните в Удостоверение №5/26.10.2011г. издадени от „**“
ООД гр. Плевен. Документите свидетелката К. представила пред *** **“ - Плевен.
Въз
основа на изготвените неистински частни документи на свидетеля Х.П.Х. била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Свидетелят Х. получил от
бюджета на *** общо 3217.73 /три хиляди двеста и седемнадесет/ лева и 73
стотинки.
Междувременно
срокът на действие на издаденото от свидетелката С.К. пълномощно от името на „**“
ООД гр. Плевен на „***“ ЕООД гр. Плевен изтекъл. Същото било със срок 31.12.2010г.
Това поставило в невъзможност подсъдимия М. да подава последваща информация за
осигуряваните лица. В същото време вече била започнала и проверка от ***,
касаеща гореописаните лица - В. В. Д., назначена от 15.09.2009г.; Ц.С.С.
назначена от 03.08.2009г.; Е.Л.М. назначена от 04.08.2009г.; М.В.Н. назначена
от 14.09.2009г.; Х.П.Х. назначен от 02.01.2007г.; Л.С.М. назначен от
03.05.2010г. В тази връзка, и за да не бъде търсена свидетелката К. при
осъществяване на проверката, неустановено по делото лице съставило неистинско
пълномощно от името на свидетелката С.Н.К., в качеството й на *на „**“ ООД гр.
Плевен, с което същата упълномощавала подсъдимата Р.А.С. да я представлява пред
НАП, Статистика, НСИ, ***, Община - гр. Плевен и други държавни и местни органи
и администрации, включително с правата да подписва актове, ревизионни актове,
данъчни декларации, заявления и др., както и да подава от нейно име и от името
на дружеството всякакви декларации и справки, отнасящи се до законосъобразната
дейност на дружеството, включително регистрация на касов апарат. Съставеното
неистинско пълномощно по своето съдържание било идентично с пълномощното, което
свидетелката К. изготвила на 29.06.2010г. по искане на подсъдимия М., като
единствената разлика била, че неистинското пълномощно не било ограничено със
срок, а изготвеното от свидетелката К. било със срок до 31.12.2010г.
На неистинското
пълномощното било отразено, че е безсрочно. На гърба на пълномощното била копирана
нотариална заверка на подпис с per. **от дата 29.06.2010г. на *С.И., с район на
действие Районен съд - Плевен, и per. ***на НК и подпис на свидетелката С.К..
Пълномощното било съставено във вид на ксерокопие, понеже само по този начин
можело да се прикрие, че документът е неистински.
На
неустановена дата през периода от 02.07.2012г. до 16.07.2012г. подсъдимият М.
помолил подсъдимата Р.А.С. представи пред *** **- Плевен гореописаното
неистинско пълномощно и да подпише документи във връзка с проверката на „**“
ООД. Подсъдимата С. представила пълномощното пред свидетелката А.Н. – **при ***
**- Плевен и пред свидетелката М.Л. - ** при *** **- Плевен, за да докаже в
какво качество подписва документи във връзка с проверката на „**“ ООД гр.
Плевен, която проверка се извършвала по Заповед № РД-11-422/02.07.2012г. на ***
на *- Плевен.
На
неустановен ден през периода от 1.01.2011г. до 18.04.2012г. в ТД на НАП –Велико
Търново било представено ксерокопие на неистинското пълномощно, с което
свидетелката С.Н.К., в качеството й на *на „**“ ООД гр. Плевен, с което същата
упълномощавала подсъдимата Р.А.С. да я представлява пред НАП, Статистика, НСИ, ***,
Община - гр. Плевен и други държавни и местни органи и администрации,
включително с правата да подписва актове, ревизионни актове, данъчни
декларации, заявления и др., както и да подава от нейно име и от името на
дружеството всякакви декларации и справки, отнасящи се до законосъобразната
дейност на дружеството, включително регистрация на касов апарат, като на гърба
на пълномощното била копирана нотариална заверка на подпис с per. **от дата
29.06.2010г. на *С.И., с район на действие Районен съд - Плевен, и per. ***на
НК и подпис на свидетелката С.К.. Върху лицевата част на пълномощното били
поставени печати „Вярно с оригинала“ и печат „**“ ООД гр. Плевен.
Въпреки
всички действия на подсъдимия М. по прикриване на престъпната му дейност, от
извършената от *** **“ проверка било установено, че В. В. Д., Ц.С.С., Е.Л.М.М.В.Н.,
Л.С.М. и Х.П.Х. не са работили в „**“ ООД гр. Плевен. Това обстоятелство било
потвърдено и от свидетелката С.К., и удостоверено от представените от нея
истински документи, касаещи дейността на дружеството и лицата, които са
работили в него. На база констатациите от проверката от *** **“-Плевен
депозирали сигнал в Районна прокуратура - Плевен и с постановление от
06.08.2012г. било образувано досъдебно производство.
В хода
на разследването на 9.08.2012г. било извършено претърсване в офиса на „***“
ЕООД гр. Плевен, находящ се в **.
При
претърсването били намерени и иззети документи с невярно съдържание, а именно -
разчетно - платежни ведомости, в които фигурирали имената на В. В. Д., Ц.С.С., Е.Л.М.М.В.Н.,
Л.С.М. и Х.П.Х., като работници в „**“ ООД гр. Плевен, както и голяма част от
неистинските документи на хартиен носител, описани по - горе. Иззето било и
инкриминираното пълномощно от С.К. с упълномощен Р.С., със срок на пълномощното
безсрочно, с копие на гърба от нотариална заверка с рег.№ ** на *С.И., и печат
на „**“ ООД гр. Плевен.
В хода
на разследването била назначена и изготвена комплексна експертиза по документи
и материали, като видно от заключението вещото лице И.А.:
1. Подписът за
„Упълномощител” в Пълномощно с упълномощител С.Н.К. и упълномощен Р.А.С. със
срок на пълномощното: БЕЗСРОЧНО (на гърба копие на нот. заверка с per. № ** на *С.И.)
не е положен от лицето С.Н.К., като същият е имитиран и неможе да се установи
дали е изпълнен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
2. Подписът за „
Упълномощител ” в заверено от **Плевен копие на Пълномощно с упълномощител С.Н.К.
и упълномощен Р.А.С. със срок на пълномощното : БЕЗСРОЧНО ( на гърба копие на
нот. заверка с peг. № **на *С.И. е идентичен (ксерокопие) с подписа за
„Упълномощител ”, посочен като обект в точка едно.
3. Подписът в отпечатък
от печат ***ООД гр. Плевен” в долната дясната част, под подписът за „
Упълномощител ” в заверено от ** - Плевен, копие на Пълномощно с упълномощител С.Н.К.
и упълномощен Р.А.С. със срок на пълномощното: БЕЗСРОЧНО/ на гърба копие на
нот. заверка с per № **на *С.И./ е положен от С.Н.К..
Подписът в отпечатък от
печат ***ООД гр. Плевен ” в долната лява част, под „Дата: г./гр.Плевен” в заверено от ** - Плевен копие
на Пълномощно не е положен от С.Н.К., като същият е имитиран и не може да се
установи дали е изпълнен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
4. Подписът за
„Упълномощител ” в заверено от РУ „ СО” гр. Плевен копие на Пълномощно с
упълномощител С.Н.К. и упълномощен „*** „ ЕООД представлявано от Р.А.С. със
срок на пълномощното: 31.12.2010г. ( на гърба копие на нот. заверка с per. № **
на *С.И.) вероятно е положен С.Н.К..
5. Нотариалните заверки
(печат, щемпел, ръкописен текст, подпис) на Пълномощно с упълномощител С.Н.К. и
упълномощен Р.А.С. със срок на пълномощното: БЕЗСРОЧНО”,
Пълномощно с упълномощител С.Н.К. и упълномощен Р.А.С. със срок на пълномощното
: БЕЗСРОЧНО” заверено от * Плевен и Пълномощно с упълномощител С.Н.К. и
упълномощен *** ЕООД , представлявано от Р.А.С. със срок на пълномощното:
31.12.2010г /на гърба копие на нот. заверка с per. № ** на *С.И./ са идентични,
т.е. представляват копия на една и също нотариално заверка.
6. Под текста „Окръжен
съд Плевен” на последния ред в Пълномощно с упълномощител **и упълномощен Р.А.С.
с нотариална заверка per № 271/27.01.2010г. на ***И. / има следи от механично
заличаване на текст. Заличеният първоначално отпечатан текст е „Срок на
пълномощното: 31.12.2010г.
7. Подписът в графа „
Изготвил заповедта:” в Заповед № *за прекратяване на трудовото правоотношение с
Х.П.Х. е положен от А.Б.М..
8. Подписът в графа „ */ С.Н.К.”
в Заповед № *за прекратяване на трудовото правоотношение с Х.П.Х. не е положен
от С.Н.К.. Същият вероятно е положен от А.Б.М..
9. Подписът срещу „Дата
на връчване на заповедта: 16.07.2011г в Заповед № 4/15.06.2011г за прекратяване
на трудовото правоотношение с Х.П.Х. не е положен от Х.П.Х.. Същият е положен
от А.Б.М..
10. Подписите за „**” в
Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 3 /20.09.2011г. изд. от ***„ ООД на името на Х.П.Х.
са положени от А.Б.М..
11. Не може да се
установи дали подписите за „ **” в Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 3
/20.09.2011г. изд. от *** ООД на името на Х.П.Х. са положени или не от С.Н.К., А.Б.М.
или Р.А.С..
12. Подписът под
„Изготвил: ” в Удостоверение с изх. № 1 /26.10.11г. на името на Х.П.Х. е
положен от А.Б.М..
13. Подписът за „**” в
удостоверение с изх. № 1 /26.10.11г. на името на Х.П.Х. не е положен от С.Н.К..
Неможе да се установи да ли и положен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
14. Ръкописният текст „С.
К. ” под „ **” в удостоверение с изх. № 1 /26.10.11г. на името на Х.П.Х. е
изписан от А.Б.М..
15. Ръкописният текст в
удостоверение с изх. № 1 /26.10.11г. на името на Х.П.Х. е изписан от А.Б.М..
16. Подписът за „**” в
Удостоверение обр. УП. 2 с изх. № 5/26.10.2011г. изд. от ** ООД на името Х.П.Х.
не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали положен или не от А.Б.М. или
Р.А.С..
17. Подписите за ,**” в
Удостоверение обр. УП. 2 с изх. № 5/26.10.2011г. изд. от ** ООД на името Х.П.Х.
са положени от А.Б.М..
18. Подписите за „ **” в
Удостоверение обр. УП. 2 с изх. № 5/26.10.2011г. изд. от ** ООД на името Х.П.Х.
не са положени от С.Н.К.. Неможе да се установи дали са положени или не от А.Б.М.
или Р.А.С..
19. Ръкописният текст
„Настоящето е окончателно и отменя УП 2 от 20.09.2011 /№3/, *, С. К. „ в
Удостоверение обр. УП. 2 с изх. № 5/26.10.2011г. изд. от ** ООД на името Х.П.Х.
е изписан от А.Б.М..
20. Подписът за „ *” в
документ с надпис „ До *** гр. Плевен на Вниманието на Г-жа **” от 09.01.2012г.
не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали е положен или не от А.Б.М.
или Р.А.С..
21. Подписът срещу
„Изготвил заповедта: М.-**” в Заповед № *** за прекратяване на трудовото
правоотношение с Л.С.М. изд. от ** ООД е положен от А.Б.М..
22. Подписът срещу „ *С.Н.К.
” в Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение с Л.С.М. изд. от ***
ООД не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали е положен или не от А.Б.М.
или Р.А.С..
23. Подписът в графа „
Подпис на лицето ”, срещу „ Дата на връчване на заповедта: 07.12.2010г. в
Заповед № 2/06.11.2010г за прекратяване на трудовото правоотношение с Л.С.М.
изд. от *** ООД не е положен от Л. *М..
24. Подписът за „ ** ” в
Удостоверение обр. УП- 2 с изх. № ***, изд. от ** ООД на името на Л.С.М. е
положен от А. *М..
25. Подписът за „ ** ” в
Удостоверение обр. УП- 2 с изх. № ***, изд. от ** ООД на името на Л.С.М. не е
положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали е положен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
26. Подписът за „Работодател” в Трудов
договор № 2/14.09.2010г., сключен между М.В.Н. и *** ООД представлявано от С.Н.К.
не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали е положен или не от А.Б.М.
или Р.А.С..
27. Подписите за „Работ*
/ служител/” в Трудов договор № 2/14.09.20Юг., сключен между М.В.Н. и *** ООД
представлявано от С. *.
28. Подписът за „**” в
Трудов договор № 2/14.09.2010г., сключен между М.В.Н. и *** ООД, представлявано
от С.Н.К. е положен от А.Б.М..
29. Подписът за
„Работодател” в Трудов договор № 9/03.08.2009г. сключен между Ц.С.С. и ** ООД,
представлявано от С.Н.К. не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали е
положен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
30. Подписите за „* /
служител/” в оригинал на трудов договор № 9/03.08.2009г„ сключен между Ц.С.С. и
*** ООД представлявано от С.Н.К. са положени от Ц.С.С..
31. Подписът за
„Работодател” в Трудов договор № 4/15.09.2009г., сключен между В. В. В. и ***
ООД представлявано от С.Н.К. не е положен от С.Н.К.. Неможе да се установи дали
е положен или не от А.Б.М. или Р.А.С..
Подписът за „Работодател” в допълнително
споразумение към трудов договор № 1/20.06.20 Юг. е положен от А.Б.М..
32. Подписът в щемпел на
нотариална заверка № 271/27.01.2010г. На ***И. с per. № 083 в пълномощно с
упълномощител ***и упълномощен Р.А.С. е положен от ***И..
В хода
на разследването била назначена и изготвена съдебно- икономическа експертиза,
като от заключението на вещото лице *Б.В. се установява, че:
1. Дружество "**" ООД гр.Плевен е вписано в
търговския регистър при Плевенски Окръжен съд с решение № *. Дружеството е с
капитал 5000.00 лв. и *ници с равен брой дялове - по2500.0 лв. - С.Н.К., ЕГН: ********** и ***, ЕГН:
**********.С решение № ***. на Плевенски Окръжен съд е вписана промяна по
партидата на дружеството, а именно:
- прехвърляне на 25
дружествени дяла по 100.00 лв. или 2500.00 лв. от **а ***, ЕГН: ********** на И.Б.Г.,
ЕГН:**********.
Дружеството е
пререгистрирано по реда на § 4, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби
на Закона за търговския регистър на 26.01.2010 год.
Управляващ и
представляващ дружество "**" ООД гр.Плевен от създаването до
30.08.2012 год. е С.Н.К., ЕГН: **********.
2. В подадените ГДД по
чл.92 от ЗКПО, дружеството декларира основен предмет на дейност по години,
както следва:
за 2010 год. - в ГДД
№154351000221574/30.03.2011 год. - "***.
за 2011 год. - в ГДД
№154351200284691/28.03.2012 год. - "***.
за 2012 год. - ГДД е
подадена по електронен път с електронен подпис - "***.
За 2008 год. и 2009 год.
дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и не е декларирало доходи от
стопанска дейност.
За 2010 год. дружеството
декларира приходи от стопанска дейност - 19 210.00 лв. и положителен финансов
резултат - 661.00 лв.
За 2011 год. дружеството
декларира приходи от стопанска дейност -64792.0 лв.
и положителен финансов резултат - 3582.00 лв.За 2012 год. дружеството декларира приходи от стопанска дейност - .00 лв. и отрицателен финансов
резултат в размер на 44537.23
лв. в резултат на открита счетоводна грешка допусната
през 2010год. и 2011 год.
3. Дружество "**"
ООД е регистрирало в ТД на НАП общо 47 броя трудови договори за наети по
трудово правоотношение лица, по години: през 2007 год. -11 броя, през 2008 год. -15 броя, през 2009 год.
- 19 броя, през 2010 год. - 2 броя. През
месец март дружеството е прекратило
дейност и всички трудови договори са прекратени. От Справка за подадени
уведомления от работодател по чл.62 от Кодекса на труда за периода 01.01.2008 -
31.12.2012 год. се установи, че длъжностното наименование за 45 броя от
трудовите договори е "***" и за 2 броя - "***".
За периода 2007 - 2010
год. на заетите по трудово правоотношение лица са изплатени работни заплати в
общ размер на 26923.64 лв. При извършено претърсване и изземване на
доказателства от офиса на Счетоводна къща "***" ЕООД гр.Плевен,
извършваща счетоводно обслужване на дружество "**" ООД са иззети
съставени и оформени ведомости за работни заплати на дружеството, различни от
тези съхранявани при **я.
4. За 2008 год. и 2009
год. дружество "**" ООД не е декларирало доходи от стопанска дейност
и не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО. За същия период дружеството е регистрирало
трудови договори и е начислило средства за работна заплата.
За 2010 год. дружеството
е декларирало приходи от стопанска дейност - 19 210.00 лв. от производство на
дол но облекло.
За 2011 год. дружеството
е декларирало приходи от стопанска дейност - 64 792.00 лв. от производство на
долно облекло.
За 2012 год. дружеството
не декларира приходи от стопанска дейност.
**ят С.Н.К. е заявила, че
тя лично е управлява дружеството от създаването му и че извършваната дейност е
била единствено "***". Дейността на дружеството се е извършвала в
нает цех в сградата на "***" гр.Плевен и е приключила в края на месец
март 2010 год.
За осъществяваната
дейност "шиене на ишлеме" е необходим персонал с професионална квалификация
- "***".
За периода от месец
януари до месец март 2010 год. когато е прекратена дейността, дружеството е
декларирало приходи от стопанска дейност 19 210.00 лв. В същия период заетите
лица са общо 17, а начислените средства за възнаграждение в размер на: месец
01.2010 год. - 241.69 лв, месец 02.2010 год. - 352.47 лв, месец 03.2010 год. -
5.99 лв. ФРЗ и 761.25 лв. начисления обезщетения по ЧЛ.224 от КТ / за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение/.
К. е заявила, че е
предоставила пълномощно с рег.№ 4004/29.06.2010 год. в полза на упълномощеното
лице "***" ЕООД със срок 31.12.2010 год. заверено от *С.И..
К. заявява, че
ведомостите за 2009 год. и 2010 год. иззети от офиса на Счетоводна къща"***"
ЕООД не е виждала, не знае кой ги е съставил и подписал.
5. В предоставените
материали по досъдебното производство, липсват такива свързани с
образователната и квалификационна степен на наетия персонал по трудово
правоотношение в "**" ООД, поради което експертизата не може да даде
отговор дали наетите служители отговарят на изискванията за заеманата длъжност.
6. Съгласно Чл. 62 от
Кодекса на труда, трудовият договор се сключва в писмена форма.
В тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП по регистрация. НАП
предоставя в реално време на оправомощените лица от дирекции "Инспекция по
труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при
поискване в срок от три работни дни изпраща копие от съответното заверено
уведомление.
След тези срокове,
уведомление за сключен трудов договор се изпраща в НАП само след влязло в сила
задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда.
На 22.10.2010 год.
дружество **" ООД е подало в ТД на НАП уведомление за сключени трудови
договори със следните лица:
1. В. В. Д., ЕГН:**********. Декларирано е , че договора е
сключен на 15.09.2009 год.
2. Ц.С.С., ЕГН:**********. Декларирано е , че договора е сключен
на 03.08.2009 год.
3. Е.Л.М., ЕГН:**********. Декларирано е , че договора е сключен
на 04.08.2009 год.
4. Х.П.Х., ЕГН:**********. Декларирано е , че договора е сключен
на 02.01.2007 год.
На 03.12.2010 год.
дружеството е регистрирало трудов договор сключен с М.В.Н.,ЕГН:**********.
Декларирано е, че договора е сключен на 14.09.2009 год.
На 07.12.2010 год.
дружеството е регистрирало трудов договор сключен с Л.С.М.,ЕГН:********** на
03.05.2010 год. и прекратен на 07.12.2010год.
Дружеството е
регистрирало трудовите договори с посочените по горе лица в нарушение на чл.62
ал.4 от Кодекса на труда - „ Без влязло в сила разпореждане на Инспекцията по
труда, регистрира трудови договори за минал период.
Регистрацията на
посочените трудови договори е извършена с електронен подпис на упълномощено
лице „***“ ЕООД по интернет.
От извършена експертиза
на подписи е установено, че подписа на ** върху трудовите договори на М.В.Н., Ц.С.С.
и В. В. Д. не е положен от *С.Н.К..
7. С Наредба Н-8/2005
год. се уреждат сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и
съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях
лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено
осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от
трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ).
Работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на НАП следните декларации:
7.1. Декларация образец 1 - декларацията се
подава ежемесечно и съдържа данни за дължимите осигурителни вноски, удържания
данък по ЗДДФЛ и изплатеното нетно трудово възнаграждение за всяко заето лице.
Срока за подаване на
декларация обр.1 в периода 2010 год. е:
- до последното число на месеца, следващ месеца за който са
начислени трудовите възнаграждения.
От ревизиращия екип на ***
е установено, че в регистъра на осигурените лица има данни за лицата:
- В. В. Д., ЕГН:********** за периода 15.09.2009 год. - 18.04.2012год.
:
- Ц.С.С., ЕГН:********** за периода 03.08.2009 год.
-18.04.2012 год.
- Е.Л.М., ЕГН:********** за периода 04.08.2009 год.
-18.04.2012год.
- М.В.Н.,ЕГН:********** за периода 14.09.2009 год.
-18.04.2012 год.
- Х.П.Х., ЕГН:********** за периода 01.10.2007 год.
-15.07.2011год.
- Л.С.М.,ЕГН:********** за периода от 03.05.2010 год. -
07.12.2010 год.
Посочените лица не са
отразени във ведомостите за работни заплати за посочените периоди, съхранявани
от *на дружеството и предоставени на ревизиращите органи от ***-* гр. Плевен и
за тях не са начислени и внесени осигурителни вноски по КСО и Закона за
здравното осигуряване.
Лицата са вписани във
ведомостите за работни заплати иззети при претърсване на офиса на Счетоводна
къща "***" ЕООД , не са подписани от *на дружеството С.К. и трудовите
договори са регистрирани след прекратяване на дейността на дружеството и в
нарушение на чл.62 от Кодекса на труда.
7.2. Декларация образец № 6 - декларацията се
подава ежемесечно и съдържа данни за дължимите осигурителни вноски и удържания
данък по ЗДДФЛ общо за работодателя.
Срока за подаване на
декларация обр.6 в периода 2010 год. е:
- за дължимите осигурителни вноски - до последното число на
месеца, следващ месеца за който са начислени трудовите възнаграждения
- за удържания данък по ЗДДФЛ - до края на месеца, следващ
месеца на изплащане на трудовите възнаграждения.
Дружество "**"
ООД гр. Плевен е подавало декларации обр.6 ежемесечно по електронен път / с
изключение - периодите м.12.2007 год. и м.02,03и 04.2008 год./ в съответствие с
изискванията на Наредба Н-8. Подадената информация обхваща периода от м.12.2007
год. до м.04.2012 год.
8. Дружество "**"
ООД гр. Плевен е подавало информация за РОЛ и за дължимите осигурителни вноски
и удържания данък по ЗДДФЛ в ТД на НАП гр.Плевен на хартиен носител и по
електронен път с електронен подпис на упълномощено лице:
8.1. На хартиен носител информацията е подавана
от : Д.А.П. - 5 пъти, Г.А.Л. - 8
пъти, П.Г.Н. -1 път, Ф.Д. -1 път
- подадени коригиращи данни за две лица на 16.11.2012год.
- ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2010 год. с вх.№
154351000221574/30.03.2011г. е подадена от А.Б.М..
-Декларация обр. 6 за
периоди - м.12.2007 год. и м. 02, м.ОЗ и м.04.2008 год. са подадени на хартиен
носител без вписано упълномощеното лице.
8.2. По електронен път информация е подавана с
електронен подпис на упълномощено лице, съгласно подадени заявления за подаване
на документи по електронен път:
- вх.№***. с упълномощено лице "***" ООД
- вх.№***. с упълномощено лице "***" ЕООД.
- вх.№***. с упълномощено лице "***" ЕООД.
- вх.№***. с упълномощено
лице ***.
- вх.№***. с упълномощено лице ***.
9. Дружество "**"
ООД има непогасени данъчни и осигурителни задължения за периода 01.01.2008 год.
- 31.12.2012 год. които се разпределят по видове, както следва: ДДС 2,54лв,
ДДФЛ 0,77 лв, вноски ДОО 1114лв, здравни осигуровки 4161,48лв, корпоративен
данък 436,52лв, вноски в УПФ 1105,12лв, ФГВРС 11лв, или общо 6831,48лв.
10. На наетите по трудово
правоотношение лица в "**" ООД гр.Плевен в периода 01.01.2008 год. -
31.12.2012 год. са изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради
общо заболяване, за придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст, за
бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 годишна възраст общо в размер
на 39275.51лв.
Въз основа на подадено Заявление
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на Х.П.Х. , ЕГН:**********
е отпусната месечна пенсия в размер на 293.41 лв. считано от 02.09.2011 год.
Общия размер на
изплатените пенсии за периода 02.09.2011 год. до 30.06.2012 год. е 3217.73лв. В изготвена експертиза на
подписите е установено, че подписите за **, върху изготвените удостоверения
УП-2 изх.№3/20.09.2011 год. и УП- 2 с изх.№5/26.10.2011 год. , заповед за
прекратяване на трудов договор и Удостоверение изх.№1/26.10.2011 год. не са
подписани от *С.Н.К., а са послужили за определяне размера на пенсията. Въз
основа на подаденото Заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на Л.С.М., ЕГН:********** е отпусната
месечна пенсия в размер на 235.93 лв. считано от 07.12.2010 год.
Общия размер на
изплатените пенсии за периода от 07.12.2010 год. до 31.07.2012 год. е 4672.94
лв. В изготвена експертиза на подписите е установено, че подписите за **, върху
изготвените удостоверения УП-2 изх.№3/03.12.2010 год. и Заповед за прекратяване
на трудов договор №0000002/06.11.2010 год. не са подписани от *С.К., а са
послужили за определяне размера на пенсията.
На основание чл.98, ал.2
и чл.114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, чл.85 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж от *** - * гр.Плевен са издадени разпореждания с
които се разпорежда на Х.П.Х. и на Л.С.М. да възстановят неправилно изплатените
им суми за пенсии в размери:
- Х.П.Х. - 3487.25 лв. от които 3217.73 лв. главница и лихва
в размер на 269.52 лв., изчислена към 08.08.2011 год.
- Л.С.М. - 5483.10 лв. от които главница за периода
07.12.2010 до 31.07.2012 год. в размер на 4672,94лв. и лихва в размер на 810.16
лв., изчислена към 09.08.2012 год.
След тази дата
допълнително се начислява лихва по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на
задължението.
11.Изплатените
обезщетения от бюджета на *** на лицата за които е установено, че подадените
данни за сключени трудови договори са след датата на преустановяване на дейност
на дружеството и в нарушение на чл.62 ал.4 от Кодекса на труда - без влязло в
сила разпореждане на Инспекцията по труда, не са включени във ведомостите за
работни заплати съхранявани при *и нямат осигурителни права, представляват
имуществена вреда за бюджета.
11.1. В. В. Д. - 4771.64 лв. — изплатено
обезщетение за остатъка от 135 до 410 дни след раждане.
11.2. М.В.Н. - 3534.44лв. - изплатено обезщетение
за остатъка от 135 до 410 дни след раждане.
11.3. Ц.С.С. - 8224.26 лв. - изплатено обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение за остатъка
от 135 до 410 дни след раждане.
11.4. Е.Л.М. - 7318.9,0 лв. - изплатено обезщетение
за остатъка от 135 до 410 дни след раждане и изплатено обезщетение за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст.
11.5. Х.П.Х. - 3217.73 лв. - изплатена пенсия за
осигурителен стаж и възраст
11.6. Л.С.М. - 4672.94 лв. - изплатена пенсия за
осигурителен стаж и възраст
Общият размер за
изплатените без основание обезщетения и пенсии 31734.91 лв.
От заключението на вещото лице *В. по назначената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че:
1.От приложените справки за възстановени неправилно
изплатени парични обезщетения, експертизата установи възстановени суми от
лицата предмет на обвинението, към 01.01.2017г. и към 01.01.2019г., както
следва:
|
Име
|
Изплатено
парично
обезщетение/
пенсия
|
Възстановено неправилно изплатено парично
обезщетение към 01.01.2017г.
|
Възстановено неправилно изплатено парично
обезщетение към 01.01.2019г.
|
Невъзстановено
неправилно
изплатено
парично
обезщетение
/кол.2-кол.4/
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
|
М.В.Н.,
|
3534.44
|
455.00
|
748.17
|
2786.27
|
|
Е.Л.М.
|
7313.90
|
1219.50
|
1219.50
|
6094.40
|
|
В. В. Д.
|
4771.64
|
1091.65
|
1964.13
|
2807.51
|
|
Ц.С.С.
|
8224.26
|
422.04
|
675.11
|
7549.15
|
|
Х.П.Х.
|
3217.73
|
3217.73
|
3217.73
|
0.00
|
|
Общо:
|
27061.97
|
6405.92
|
7824.64
|
19237.33
|
2. Към процесиите дати, непогасените задължения на ***
ООД, съгласно събраните Справки за задълженията / е-услуга/ на НАП са:
|
Към дата
|
|
Вид задължение
|
Общо
задължение
|
|
По
ЗДДС
|
По
ЗКПО
|
По
ЗДДФЛ
|
По
|
ксо
|
|
За ДОО
|
За ДЗПО
|
За НЗОК
|
За ГВРС
|
|
31.03.201 Ог.
|
0.00
|
12.22
|
0.77
|
1694.51
|
392.76
|
1088.74
|
4.63
|
3193.63
|
|
17.07.2012г
|
2.54
|
436.52
|
1682.23
|
5344.80
|
1105.12
|
4624.30
|
15.08
|
13210.59
|
|
02.08.2012г.
|
2.54
|
436.52
|
0.77
|
1114.00
|
1105.12
|
4117.26
|
10.45
|
6786.66
|
|
08.08.2012г.
|
2.54
|
436.52
|
0.77
|
1765.44
|
1105.12
|
4225.70
|
14.62
|
7550.71
|
|
04.10.2019Г.
|
2.54
|
436.52
|
0.77
|
1114.00
|
1105.12
|
4161.48
|
11.00
|
6831.43
|
За непогасените данъчни и
осигурителни задължения се дължи лихва за периода от датата на изискуемост на
задължението до датата на окончателно плащане.
В архива на ТД на НАП не е налично
Удостоверение за липса на задължения, издадено на 17.07.2012г.
Остатъка
от неправомерно получените обезщетения от шестимата фиктивно назначени
работници, съгласно Справки предоставени от ТП на ***, към 31.12.2019г. е:
|
Име
|
Изплатено парично обезщетение/пенсия
|
Възстановено
неправилно изплатено парично обезщетение към 01.01.2020Г.
|
Невъзстановено
неправилно
изплатено
парично
обезщетение
/кол.2-кол.4/
|
|
1
|
2
|
3
|
5
|
|
М.В.Н.,
|
3534.44
|
748.17
|
2786.27
|
|
Е.Л.М.
|
7313.90
|
1219.50
|
6094.40
|
|
В. В. Д.
|
4771.64
|
1964.13
|
2807.51
|
|
Ц.С.С.
|
8224.26
|
675.11
|
7549.15
|
|
Х.П.Х.
|
3217.73
|
3217.73
|
0.00
|
|
Общо:
|
27061.97
|
7824.64
|
19237.33
|
|
|
|
|
|
3.Подадената информация за дължимите осигурителни вноски по отношение на
фиктивно назначените работници: М.В.Н.; Е.Л.М.; В. В. Д.;Ц.С.С.; Х.П.Х.; Л.С.М. е заличена по Предписание на ***, възоснова на Протокол
ФР-ЗП-415/20.07.2012г. на електронен носител на място
в ТД на НАП на 20.07.2012г.В информационната система на НАП не е отразено името
на упълномощеното лице, подаващо заличаващите данни.
4.Пълномощното
приложено към Уведомление вх.№1500И0018346/22.03.2011 г. за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни от
НАП с УЕП на упълномощено лице е с
дата 29.06.2010г., идентично с приложеното в оригинал по делото Пълномощно, но
без вписване за срок.
От допълнение към заключението по извършената
счетоводно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице *В. се установява,
че в информационната система на НАП не е отразено името на упълномощеното лице,
подаващо заличаващите данни. На 27.01.2020г. от ТД на НАП офис Плевен са
предоставени ксерокопия от девет броя Протоколи /Приложение №5, към чл.6, ал.51
с които е подадена заличаващата информация по отношение на процесиите лица. В
Протоколите е отразено име на упълномощеното лице, подаващо данни - Фани Д.,***,
ЕГН: **********.
От заключението на вещото лице Г.Г. по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че:
1. Отпечатъкът от
дървен кръгъл печат с * цвят с надпис „**“ ООД гр.Плевен, иззет в хода на
досъдебното производство, НЕ Е идентичен с отпечатъкът от *** ***на цвят със ***капаче,
представен в съдебно заседание.
2. Отпечатъците от *** ***на цвят с ***капаче на фирма „**“
ООД гр.Плевен, представен в съдебно заседание, НЕ СА годни за извършване на
сравнително идентификационно изследване.
3. Отпечатъците от кръгъл печат в Трудов договор от
14.09.2010г. на М.В.Н. /стр161/, разчетно-платежни ведомости от /стр. 32 до
стр.48/ в които фигурира името на Е.Л.М., Трудов договор от 15.09.2009г. на В. В.
В. (Д.) /стр155/ от ДП, Допълнително споразумение към Трудов договор от
15.09.2009г. на В. В. В. (Д.) /стр 156/ от ДП, Трудов договор от 03.08.2009г.
на Ц.С.С. /стр 159/, Заповед № 0000000*за прекратяване на трудовото
правоотношение на Х.П.Х. /стр 16/ от ДП, Обр. УП-2 на Х.П.Х. от /стр. 17 до
стр. 19/ от ДП, Удостоверение с Изх.№ 1/26.10.2011г. издадено на Х.П.Х. /стр20/
от ДП, Обр. УП-2 на Х.П.Х. от /стр.21/ Заповед № 0000000*** за прекратяване на
трудовото правоотношение на Л.С.М. /стр.ЗЗ/ от ДП, Обр. УП-2 на Л.С.М. от
/стр.34 до стр.35/ от ДП, НЕ СА идентични с отпечатъците от *** ***на цвят със ***капаче
на фирма „**“ ООД гр.Плевен, представен в съдебно заседание, т.е. същите не са
положени с този печат.
4. Не е възможно да се отговори на въпроса отпечаталите
от кръгъл печат в документите - обекти на експертизата положени ли са с *** ***на
цвят с ***капаче на фирма „**“ ООД гр.Плевен, представен в съдебно заседание,
тъй като същият не е годен за извършване на сравнително идентификационно изследване.
От заключението на вещото лице Г.Г. по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че
1.
Отпечатъците от кръгъл печат на лицевата и обратната страна в
копие
на Пълномощно представено в НАП — Велико Търново, офис Плевен, НЕ СА идентични
с образците от отпечатъкът от дървен кръгъл печат с * цвят с надпис „**“ ООД
гр.Плевен, иззет в хода на досъдебното производство, т.е. същите не са положени
със този печат.
2.
Отпечатъците от кръгъл печат на лицевата и обратната страна в
копие
на Пълномощно представено в НАП - Велико Търново, офис Плевен, НЕ СА идентични
с образците от отпечатъците от *** ***на цвят със ***капаче на фирма „**“ ООД
гр.Плевен, представен от свидетелката С.К. в съдебно заседание, т.е. същите не
са положени със този печат.
3.
Отпечатъците от *** ***на цвят с
***капаче
на фирма „**“ ООД гр.Плевен, представен от свидетелката С.К. в съдебно
заседание, НЕ СА годни за извършване на сравнително идентификационно
изследване, поради което не е възможно да се отговори на въпроса с този печат
ли са положени печатите на лицевата и обратната страна в копие на Пълномощно
представено в НАП - Велико Търново, офис Плевен.
От заключението на вещото лице Ц.Ц. по изготвената
съдебно-графическа експертиза се установява, че
Подписите в копията на отпечатъците от печат находящи се
лицевата страна и гърба на копие на пълномощно представено в НАП не са
изпълнени от С.Н.К., а са имитирани.
Поради причини изложени в изследователската част не е
възможно да се установи подписите в копията на отпечатъците от печат находящи
се лицевата страна и гърба на копие на пълномощно представено в НАП изпълнени
ли са или не от А.Б.М. и от Р.А.С..
От заключението на вещото лице Г.Г. по
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
1. Отпечатъците от кръгъл печат на
лицевата и обратната страна в Пълномощно представено от НАП — Велико Търново,
офис Плевен, НЕ СА идентични с образците от отпечатъкът от дървен кръгъл печат
с * цвят с надпис „**“ ООД гр.Плевен, иззет в хода на досъдебното производство,
т.е. същите не са положени с този печат.
2. Отпечатъците от кръгъл печат на лицевата и обратната
страна в Пълномощно представено от НАП — Велико Търново, офис Плевен, НЕ СА
идентични с образците от отпечатъците от *** ***на цвят със ***капаче на фирма
„**“ ООД гр.Плевен, представен от свидетелката С.К. в съдебно заседание, т.е.
същите не са положени с този печат.
3. Отпечатъците от *** ***на цвят с ***капаче на фирма „**“
ООД гр.Плевен, представен от свидетелката С.К. в съдебно заседание, НЕ СА годни
за извършване на сравнително идентификационно изследване, поради което НЕ Е
възможно да се отговори на въпроса с този печат ли са положени отпечатъците от
кръгъл печат на лицевата и обратната страна в Пълномощно представено от НАП -
Велико Търново, офис Плевен.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното
самопризнание на подсъдимия А.Б.М., от обясненията на подсъдимата Р. *С., от показанията
на свидетелите М.В.Н., Е.Л.М., В. В. Д., Ц.С.С., Л.С.М., Х.П.Х., П.Г.Н., М.С.Л.,
С.Н.К., Д.А.П., Г.Х.К., Б.Д.П., И.Б.Г., А.П.Н., Й.Д.Д., Р.Ц.Н., Г.А.Л., И.С.Т.,
Данаил Н.Д. и Ф.В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелката М.В.Н., дадени пред орган на досъдебното производство на
15.02.2019г., находящи се на л.40 от том 11 от ДП, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията на свидетелката Е.Л.М., дадени пред
орган на досъдебното производство на 14.02.2019г., находящи се на л.35-36 от
том 11 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията
на свидетелката В. В. Д., дадени пред орган на досъдебното производство на
14.02.2019г., находящи се на л.37 от том 11 от ДП, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията на свидетелката Ц.С.С., дадени пред
орган на досъдебното производство на 14.02.2019г., находящи се на л.37-39 от
том 11 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията
на свидетеля Л.С.М., дадени пред орган на досъдебното производство на 7.10.2015г.,
находящи се на л.8-9 от том 9 от ДП, приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, от
показанията на свидетелката С.Н.К., дадени пред орган на досъдебното
производство на 16.11.2012г., находящи се на л.98-100 от том 4 от ДП, приобщени
към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281
ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, от показанията на свидетелката М.С.Л., дадени пред
орган на досъдебното производство на 2.04.2014г., находящи се на л.80-82 от том
4 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията на свидетелката Г.Х.К.,
дадени пред орган на досъдебното производство на 18.06.2013г., находящи се на
л.126-127 от том 4 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Б.Д.П., дадени пред орган на досъдебното производство
на 2.04.2014г., находящи се на л.86-87 от том 4 от ДП, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от показанията на свидетеля И.Б.Г., дадени пред орган
на досъдебното производство на 3.04.20194г., находящи се на л.96-97 от том 4 от
ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, чиито показания кредитира напълно с
оглед последователната и логическата им изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие от една страна със заключенията на вещото лице И.А. по назначената
комплексна експертиза по документи и материали, на вещото лице *В. по
назначените съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, от
заключението на вещото лице Г.Г. по назначените съдебно-технически експертизи,
от заключението на вещото лице Ц.Ц. по изготвената съдебно-графическа
експертиза, а от друга – с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, в т.ч. протокол за претърсване и измеване от 9.08.2012г.,
находящ се на л.11-20 от том 3 на ДП, извадка от общ регистър на *С.И., находящ
се на л.34 от т.4 от ДП, и с приобщените по реда на чл.284 от НПК веществени
доказателства, в т.ч. пълномощно с копие на нотариална заверка рег.№***С.И.,
находящо се на л.65 от том 3 на ДП, вещественото доказателство 1бр. печат,
дървен, с кръгла форма, с * цвят, с отпечатък от печата с надпис *** ООД гр.
Плевен. Безспорно и несъмнено е установено, че двамата подсъдими А.М. и Р.С. са
се познавали професионално като счетоводители, като С. е оценила по-големия
професионален опит на подсъдимия М., получавала е при нужда професионални
съвети от него и е била дълбоко убедена в неговата лоялност и коректност. От
обясненията на подсъдимата С. се установява, че през 2009г. е регистрирала „***“
ЕООД, дружество на което е била *и чийто основен предмет на дейност е
счетоводни услуги. Според обясненията на подсъдимата С. тя поканила за
съвместна работа подсъдимия М., който отказал да работи по трудов или
граждански договор в дружеството, обяснявайки, че ще продължи като консултант
да ѝ дава съвети при нужда, че ще води самостоятелно счетоводството на
фирмите, който води до сега, като той ще си получава по договорености с тези
фирми съответните възнаграждения, а С. да продължи да си води счетоводството на
своите клиенти. От обасненията на подсъдимия М. се установява, че той е
обслужвал счетоводно фирмите, които не са били регистрерани по ДДС, а
подсъдимата С. е обслужвала фирмите с регистрация по ДДС. Установява се от обясненията
на двамата подсъдими, че С. се е съгласила М. да получава и процент от
възнаграждението при участие като консултант, но без между тях да са се
оформяли каквито и да било документи, а са предавани суми на ръка. От
обясненията на двамата подсъдими М. и С. се установява, че „***“ ЕООД е
ползвала под наем офис с административен адрес ***. От писмо изх.№844 от 13.11.2019г. на ***„***“ при „***“АД се установява, че на „***“ЕООД бил издаден
универсален/квалифициран електронен подпис от „***“АД – „***“ с удостовериние №
*** с автор Р.С., идентификатор на автора Е**********, титуляр „***“ЕООД, с
идентификатор на титуляра ***, валиден от 16.03.2010г. до 16.03.2011г., и с
удостоверение № *** с автор Р.С., идентификатор на автора Е**********, титуляр
„***“ЕООД, с идентификатор на титуляра ***, валиден от 17.03.2011г. до
16.03.2012г. От
обясненията на подсъдимите М. и С. се установява, че в тази връзка за фирмите,
обслужвани от М., същият изисквал, получавал и предавал в офиса пълномощни,
чрез които представителите на фирмите, които той обслужвал упълномощавали
подсъдимата С., като *на „***“ ЕООД да представлява тази фирми пред НАП, *** и
с права да представя лично или чрез електронен подпис документи в тези
институции, да получава актове от тези институции, да представя необходимите
документи при извършване проверки на дружеството. Въз основа на тези пълномощни
и двамата подсъдими използвали електронния подпис на „***“ ЕООД, като всеки от
тях изпращал по електронен път документите на фирмите, които обслужва. В този
смисъл са не само обясненията на С., но и обясненията на подсъдимия М., както и
множеството пълномощни, приложени по делото. Безспорно е, че правилата, които
регламентират използването на електронен подпис, в този смисъл са нарушени, но
това нарушение може да доведе само до административни санкции, които са
упоменати в общите условия на издадения
универсален/квалифициран електронен подпис от „***“АД. По безспорен начин е
установено, че свидетелите С.К. и И.Г. са фактически съжители и *ници, като К.
е и *на „**“ ООД гр.Плевен с предмет на дейност ***. Пак безпротиворечиво е
установено от показанията на двамата свидетели К. и Г., че през 2010г.
дружеството прекратило дейността си поради липса на работа, като работниците
били освободени с изключение на две майки – **и М.Г., тъй като били в отпуск по
майчинство. От показанията на свидетелката Д.П. се
установява, че поради
прекратяване дейността на дружеството, тя отказала да бъде счетоводител. Категорично
в тази връзка е установено от показанията на свидетелката К., че същата се
обърнала конкретно и директно към подсъдимия М., който ѝ заявил, че
работи в „***“ЕООД, съгласил се да й подава нулеви декларации в НАП срещу 20 лв
месечно възнаграждение, без да са сключили договор за счетоводни обслужване и
без да се издава документи за платените суми. Според показанията на свидетлката
к. тя се съгласила с тези условия съгласила
и предоставила на М. кочан с фактури, печат на дружеството, както и пълномощно със срок на действие 31.12.2010г.,
с което в качеството си на *на „**“ ООД упълномощила подсъдимата С. като *на „***“
ЕООД да я представлява пред НАП, *** и Статистика, като от нейно име ползва
електронните услуги, достъпни през интерфейса на информационната система на
НАП, подава по електронен път документи, декларации, искания и всякакви други
дейности, свързани с обслужването на тази фирма. Горното пълномощно се
установи, че свидетелката К. е предала по искане на подсъдимия М. и то е
предоставено във връзка с електронния подпис на фирмата на подсъдимата С. с
оглед подаване на тази данъчна информация, касаеща нулеви декларации на това
дружество. Според обясненията на двамата подсъдими М. и С. поради тази причина С.
била посочена като лице за контакт, без обаче да е извършвала каквито и да било
действия по отношение на „**“ООД. Според обясненията на подсъдимите С. е била
вписана като лице за контакт във връзка с издаваните пълномощни и във връзка с
използването на електронния подпис, на който била титуляр. От показанията на
свидетелката К., дадени пред орган на досъдебното производство на 16.11.2012г.,
находящи се на л.98-100 от том 4 от ДП, приобщени към доказателствения материал
по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, се
установява, че уговорките относно воденето на счетоводство, дерегистриране на
фирмата и всякакви други действия К. имала единствено и само с подсъдимия М.,
макар при посещение в офиса да е виждала и подсъдимата Р.С.. Според показанията
на свидетелката К., дадени на досъдебното производство, на подсъдимия М. е
представила цялата документация на фирмата и печат на същата, като на него е
изплащала и устно договореното възнаграждение. Интерес представляват
показанията на С.К. и другият ** И.Г. пред настоящия съдебен състав, които по
съдържание противоречат на показанията, депозирани от тях в досъдебното
производство по важни за предмета на доказване факти, а именно - с кой се
уговорила К. да обслужва фирмата ѝ, на кой е плащала, с кой от
подсъдимите е кому*ирала относно съставените трудови договори, без нейно
съгласие, кой от подсъдимите е обяснил, че е направил услуга с тези трудови
договори на майки, които не са имали право да получават обезщетение, кой е поел
ангажимента да „изчисти“ същите и впоследствие да изплати сумите с които е
задължено дружеството, от кого тя и съжителят ѝ са взели документите и
печатите. При това тези нови показания на свидетелите К. и Г. противоречат не
само на депозираните в досъдебното производство показания, но са и вътрешно
противоречиви. Свидетелката К. твърди, че не е представила печат и документи на
фирмата на подсъдимия М., които подробно е описала в досъдебното производство пред разследващия
орган, а в съдебно заседание така и не можа да обясни защо е ходила при М. да
си иска документите и печата на дружеството и поради каква причина, след като
не ги е давала, ги е получила от М. след станал скандал в офиса на „***“ЕООД и
в присъствието на свидетеля Г.. Показанията на последния категорично сочат, че К.
действително след скандала си е получила документите от подсъдимия М., макар К.
да няма спомен да е предавала такава документация и печат. Очевидната
необективност и недостоверност на тези показания на свидетелите К. и Г., дадени
на съдебното следствие, ясно проличава, както при извършения прочит на
показанията им, дадени на досъдебното производство, поради констатирани
съществени противоречия, така и при проведените очни ставки между К. и И.Г. от
една страна и подсъдимите от друга. За отбелязване е репликата на свидетелката К.
при поставяне на въпроса защо депозира такива показания, същата заяви, че прави
това, защото иска и двамата подсъдими да бъдат наказани. Поради това съдът не
кредитира показанията на свидетелката К., дадени на съдебното следствие,
съдържащи нейни съждения и разсъждения, очевидно пристрастни и необективни, и кредитира
показанията ѝ, дадени в досъдебното производство, които са
безпротиворечиви, последователни и съответни на другите събрани по делото
доказателства, а именно - платежни документи, графологична експертиза,
показанията на свидетелите В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н. и очните ставки с тях. От
показанията на посочените свидетелки, а именно - В.Д., Ц.С., Е.М. и М.Н. се установява,
че са били безработни и бременни, ясно съзнавали, поради това невъзможността да
получават обезщетение за майчинство, но след като се запознали с подсъдимия М.
и четирите получили уверение от него, че може да се уреди да получават
майчинство, като ги назначи по фиктивни трудови договори, според определението
на самите свидетелки. Категорично установено е и доказателства в обратна насока
няма, че тези срещи и съответни обещания и предприети действия от подсъдимия М.
по искане и получаване на суми, по искане на лични данни са осъществени на
различни места в други населени места, в заведения, в други офиси, извън този
на „***“ ЕООД, като от показанията на четирите свидетелки става ясно, че същите
ясно са съзнавали, че подсъдимият М. ще извърши действия, с които да създаде
привидно основание те да получат неполагащо им се майчинство, като за целта
имали договорки да заплатят на М. парични средства, определени от него. Същите
свидетелки обаче не могат да уточнят дали това е заплащане за осигуровки за минал период, възнаграждение за подсъдимия
М. или сумите включват и двете пера. И това е така, защото подсъдимият М. не им
е представил *акви платежни документи, с които да отчете тези суми. Опитите на
подсъдимия М. да създаде впечатление за някаква съпричастност на подсъдимата С.,
при това напълно хипотетично, използвайки „може би, не знам“ се опровергават не
само от показанията на тези изброени свидетелки, дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
но и от проведените допълнителни разпити на същите, проведените очни ставки
между тях и подсъдимите. Показанията на свидетелките В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н.,
дадени на досъдебното производство, и извършените очни ставки между тези
свидетелки от една страна и от друга – всеки един от подсъдимите, категорично
опровергаха уклончивите твърдения на подсъдимия М., че подсъдимата С. може би
се е досещала, че той е правил услуги на жени на общи приятели. Тази разтеглива
терминология е категорично опровергана от самите свидетелки, които по напълно
категоричен начин отрекоха да са осведомявали подсъдимата С. и да са водили
разговори с нея по тези въпроси. Свидетелките
В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н. категорично опровергават всякакви намеци за
съпричастност на подсъдимата С. с техните действия и отношения с другия
подсъдим, който възползвайки се от това, че в него се намира архива на „**“ООД
и печата на дружеството, сам е предприел действия по извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Те подробно описват и това
безпротиворечиво се установява от показанията на цитираните свидетели, че
първоначално били накарани от подсъдимия М. да си вземат болничен, като им
написал всички данни на фирмата, която да им се яви работодател. Когато
болничния бил изплатен, подсъдимият М. предприел съставянето на инкриминираните
неистински документи и регистрирането им в ТД на НАП - Плевен. Тук следва да се
отбележат обясненията на М., който признава, че е регистрирал документите по
електронен път, използвайки електронния подпис на „***“ ЕООД, позовавайки се на
пълномощните, оставени му от **ката на дружеството. Така подсъдимият М. съставя
трудов договор, на който той представя вид, че е сключен между „**“ООД и В.Д.,
подписан от М. като *, като за подписа на работодател, вещото лице А. не можа
да установи кой го е подписал. Съставил допълнително споразумение към трудов
договор, подписан от него пак, като работодател, уведомление за сключен трудов
договор, декларации обр. 1 и обр. 6 за периода от датата на сключване на
трудовия договор до прекратяването му и въз основа на тези документи е дал
възможност на В.Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество,
собственост на *** в размер на 4771,64лв. По абсолютно същият начин М. е
съставил и регистрирал пред ТД на НАП същите инкриминирани документи, подписани
от него и подробно описани в обвинителния акт, въз основа на които е дал възможност на Ц.С. да получи
без правно основание сумата 8224,26лв,
на лицето М.Н. сумата 3534,44лв. и на Е.М. сумата от 7313,90лв. Напълно лишени
от доказателствена обезпеченост са твърденията в обвинителния акт, че в тази
престъпна дейност на подсъдимия М., подсъдимата С. е съучаст* в качеството на
съизвършител. В тази насока първо изброените свидетелки В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н.,
които противоправно са се обогатили, видно от показанията им и представените
документи, включително и графологична експертиза, са кому*ирали само и
единствено с подсъдимия М.. От него са научили, че могат да получат и без
правно основание посочените суми от *** по така наречените от тях
фиктивни трудови договори, които той е обещал да състави и те са се
съгласили. Срещите им с подсъдимия М. не
са опосредени от *акви общи приятели на
двамата подсъдими, а само от познати и съжители на тази лица, които са
поддържали тесни връзки с М., включително по делото се установи, че единият от
съжителите на свидетелката М.Н. дори е прехвърлил фирмата си на подсъдимия М.. Същите в показанията си категорично
отричат да са се срещали с Р.С., да са ѝ възлагали задачи в тази насока,
да са я осведомявали за съставените фиктивни договори. Действително подсъдимата
С. е попълнила трудовата книжка на една от свидетелките, която заяви: „Тя
отвори компютъра и преписа сумите, които са описани там“, но за това действие на
подсъдимата С. не се изисква от нея да разполага с някаква информация или тя да
узнае за противоправните действия на подсъдимия М. и как са съставени и
попълнени тези данни в документите в компютъра. Второ, единствено подсъдимият М.
е определил на всяка от посочените свидетелки какви суми да му предаде, като
сумите са предавани на него, без присъствие на свидетелката С.. За тях той не е
давал *акви документи, че ги е внесъл и няма следи в някакви документи, че се е
договарял за такива суми. Всичките контакти на подсъдимия М. относно обещанията за
назначаването на фиктивни договори, относно получаването на парични средства,
определени от него, са ставали извън офиса на „***“ЕООД, без знанието на подсъдимата
С., дори в друго населено място. Трето, при всякакви затруднения, които са въз*вали
във връзка с плащането на тези суми, спиране на плащанията на част от
свидетелките те са търсили единствено подсъдимия М.. Той ги е успокоявал, че ще
оправи нещата, той единствено ги е преназначавал отново фиктивно в други фирми,
като ги е информирал за тези свои действия. Четвърто, и четирите свидетелки
сочат, че не познават подсъдимата Р.С. и не са имали *акви договорки и
отношения с нея, както те, така и техните съжители. Пето, след получаването на
призовки за явяване пред разследващ орган и четирите свидетелки са се обадили
на подсъдимия М. и са инструктирани от него и трето лице, представено им като
негова нова колежка, точно какво да говорят в полицията, в резултат на което са
дали неверни показания, от които по-късно се отричат и са депозирали истинските
си възприятия за случая. Шесто, цялата документация на „**“ООД и печата на
дружеството са били във владение на подсъдимия М., като дейността по счетоводно
обслужване е извършвал само той. Седмо, видно от графологичната експертиза
всички подписи или ръкописен текст, които са установили в инкриминираните
документи, са изписани или положени именно от подсъдимия А.М.. Осмо, самата
свидетелка К. и свидетелят И.Г. в показанията си пред досъдебното производство
установяват извънсъдебно признание от страна на подсъдимия М., че е назначил
във фирмата им няколко работнички да
получат майчинство, за да им помогне. Именно поради това към него, а не към подсъдимата
С. свидетелката К. е поставила ултимативно искането си той да изчисти фирмата
ѝ от тези договори, които той без нейно знание и съгласие е съставил и
регистрирал пред НАП, задължавайки я с големи суми за осигуровки. Въпреки този
ултиматум подсъдимият М. към този начален момент не е предприел нищо, двамата *ници
след скандал и разправии са си взели документите и печата на фирмата от него.
Свидетелят И.Г. сочи, че подсъдимият М. няколкократно се е да опитал да забави
връщането на архива и печата на „**“ООД, а освен това пак към този аргумент
тези двама свидетели установяват и депозират показания за станали им известни и
други факти за неправомерни действия на подсъдимия М., а именно от *** на Л.М.Р.М.,
която е казала, че е заплатила за изготвяне на документи с невярно съдържание
за пенсиониране на съпруга ѝ именно чрез „**“ ООД, за които не са
подозирали и това е станало чрез подсъдимия М.. Девето, не по важност,
свидетелството за съдимост на подсъдимия М., което недвусмислено сочи за трайно
установено противоправно негово поведение относно невярно документиране, макар
към момента на извършване на това деяние той да е бил неосъждан. Десето, подсъдимият
М. е отказал *ие и назначаване на трудов договор или по граждански, за да си
разчисти пътя да води сам счетоводството на фирмите, които обслужва, но,
оправдавайки се, че работи в „***“ЕООД, под чието име е регистриран и
електронният подпис. Така очертаната фактическа обстановка, различаваща се от
възприетата в обвинителния акт, се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите
М.Н., Е.М., В.Д., *С., **, М.Л., С.К. - в отделните си части от различните
ѝ показания, И.Г., А.Н., заключението на изготвената графологическа
експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, приложените писмени доказателства -
инкриминирани документи, други писмени доказателства, пълномощни и документи,
които са приложени по делото. По делото не са налични *акви доказателства,
установяващи съпричастност на подсъдимата С. в изготвянето на изброените
неистински инкриминирани документи с цел да ги ползва пред ***, за да докаже,
че посочените лица са осигурени за съответния риск и имат право да получат общо
сумираните пари в размер на 19 237,33лв. При така очертания анализ на
доказателствата подсъдимата С. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като за престъпление по
чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК се
изисква деецът лично да е съставил документ с невярно съдържание, неистински
или преправен, които да е послужил като основание за имуществено разпореждане.
В този смисъл е константната съдебна практика, включително и задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение №13/1973г. на Общо събрание на Наказателната
колегия на ВС. По напълно сходен начин се очертава фактическата обстановка и по
отношение на свидетелите Х. и М. относно изготвени отново от подсъдимия М.
документи, представени от техни упълномощени близки пред *** за отпускане на
пенсии. Установи се, че тези две лица са потърсили подсъдимия М. по
препоръка на техни познати, че не
познават подсъдимата Р.С., че са получили изготвените документи от подсъдимия М.,
и че са ги представили чрез пълномощници в ***. Липсват дори индиции подсъдимата
С. да е участвала в съставянето на тези документи, да е знаела за съставянето
им и тяхната неистинност или невярност, както и че ще се ползват за да се
получи обществено имущество без правно основание. В този смисъл са показанията на свидетелите Л.М.,
Х.Х., Р.М., М.Л., И.Г., С.К., Д. П., Г.Х.,
заключението по графологичната експертиза и самите приложени инкриминирани
документи. Разпитаните свидетели и допълнителната счетоводна експертиза
установяват, че за едно от лицата Х.Х. не са нанесени щети на ***, поради което
е намален размерът на сумата, предмет на обвинението. Съдът кредитира
показанията на свидетелите В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н., Л.М., Х.Х., Р.М., М.Л., И.Г.,
С.К., Д. П., Г.Х., тъй като показанията
им са последователно и логически изложени, конкретни и ясни са и изясняват в
пълното възприетите от тях действия на подсъдимия М.. Освен това по делото няма
данни, според които тези свидетели да имат мотив да набедят подсъдимия М. в
престъпление, което не е извършил. Също така показанията на свидетелите си
кореспондират напълно със заключенията на вещото лице И.А. по назначената комплексна
експертиза по документи и материали, на вещото лице *В. по назначените
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, от
заключението на вещото лице Г.Г. по назначените съдебно-технически експертизи,
от заключението на вещото лице Ц.Ц. по изготвената съдебно-графическа
експертиза. Както бе посочено по-горе
от показанията на свидетелката К. се установява, че на 29.06.2010г. по искане
на подсъдимия М. изготвила и му представила пълномощно в качеството си на *на „**“
ООД гр. Плевен. С пълномощното свидетелката К. упълномощавала „***“ ЕООД представлявано
от подсъдимата Р.А.С. да я представлява пред НАП Велико Търново, Офис - Плевен,
*** и Статистика - Плевен, от нейно име и от името на фирмата да ползва
електронните услуги на НАП чрез УЕП достъпни през интерфейса на информационната
система на НАП, и/или да подава по електронен път и подписва УЕП във връзка с
изпълнението на законовите задължения или реализиране на законови интереси в
производствата развивани пред органи на НАП, а именно - следните документи:
декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ, свързани със задължително
осигуряване, *, както и искания свързани с достъп до данъчна и осигурителна
информация. Пълномощното било със срок до 31.12.2010г. *С.И. с район на
действие РС-Плевен удостоверила подписа на свидетелката К. в пълномощното и
поставила нотариална заверка рег.№***Според показанията на свидетелката С.К. тя
извършила упълномощаването с единствената цел да бъдат подавани нулеви
декларации на „**“ ООД гр. Плевен и впоследствие дружеството да бъде
дерегистрирано, каквато всъщност била и договорката й с подсъдимия А.М.. В тази
насока относно
обвинението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК наказателното производство е
прекратено поради изтекла давност, като остава това по чл.316 вр. чл.308,
ал.2 от НК, че изпълнително деяние се свежда до това, че на неустановен ден от
02.07.2012г. до 16.07.2012г. в гр.Плевен подсъдимата С. съзнателно се ползвала
от неистински официален документ нотариална заверка на подписите на
инкриминираното пълномощно. Не е спорно, че нотариалната заверка представлява
официален документ, именно поради това и обвинението е възведено по този ред. В
тази връзка от извадка от общ регистър на *С.И., находящ се на л.34 от т.4 от
ДП, се установява, че под рег.№**. е вписана С.Н.К. с ЕГН ********** като *на „**“ ООД, като е удостоверен подпис върху пълномощно
с упълномощен ЕООД“***“ гр.Плевен, с булстат **, представлявано от Р.А.С., да
представлява пред НАП-Велико Търново, офис Плевен, *** и Статистика-Плевен, от
името на фирмата да ползва електронните услуги на НАП чрез УЕП достъпни през
интерфейса на информационната система на НАП, и/или да подава по електронен път
и подписва УЕП във връзка с изпълнението на законовите задължения или
реализиране на законови интереси в производствата развивани пред органи на НАП,
а именно - следните документи: декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО,
ЗОДФЛ, свързани със задължително осигуряване, *, както и искания свързани с
достъп до данъчна и осигурителна информация, срокът на пълномощното е до
31.12.2010г. Видно от приобщеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство - пълномощно с копие на нотариална заверка рег.№***С.И.,
находящо се на л.65 от том 3 на ДП, копието на нотариалната заверка съответства
на отразеното в общия регистър на *С.И.. В тази връзка въпреки усилията на съда
по делото не се установи дали иззетото с протокола за претърсване и иземване от
9.08.2012г. 1бр. пълномощно от С.Н. *с
упълномощено лице Р.А.С. без дата, със срок на пълномощното безсрочно, един брой
документ оригинал/ абзац 3 стр.12 от т.3 от ДП/ е същото, което се намира на
л.65 от том 3 на ДП, но което пълномощно е с копие на нотариална заверка рег.№***С.И..
От представеното от свидетелката К. пълномощно рег.№***С.И. в оригинал,
находящо се на стр.200 от делото, се установява, че С.Н.К. с ЕГН **********
като *на „**“ ООД е упълномощила ЕООД“***“ гр.Плевен, с
булстат **, представлявано от Р.А.С., да представлява пред НАП-Велико Търново,
офис Плевен, *** и Статистика-Плевен, от името на фирмата да ползва
електронните услуги на НАП чрез УЕП достъпни през интерфейса на информационната
система на НАП, и/или да подава по електронен път и подписва УЕП във връзка с
изпълнението на законовите задължения или реализиране на законови интереси в
производствата развивани пред органи на НАП, а именно - следните документи:
декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ, свързани със задължително
осигуряване, *, както и искания свързани с достъп до данъчна и осигурителна
информация, срокът на пълномощното е до 31.12.2010г., т.е. пълномощното е
идентично по съдържание с направеното записване под рег.№***в общия регистър на
*С.И.. Съставеното неистинско пълномощно по своето съдържание било идентично с
пълномощното, което свидетелката К. изготвила на 29.06.2010г. по искане на
подсъдимия М., като единствената разлика била, че неистинското пълномощно не
било ограничено със срок, а изготвеното от свидетелката К. било със срок до
31.12.2010г., като неистинското пълномощното било отразено, че е безсрочно. На
гърба на пълномощното била копирана нотариална заверка на подпис с per. **от
дата 29.06.2010г. на *С.И., с район на действие Районен съд - Плевен, и per. ***на
НК и подпис на свидетелката С.К.. В заключение следва да се посочи, че
нотариалната заверка рег.№***С.И. на оригиналното пълномощно, находящо се на л.200 от
делото, съответства на копието на нотариалната заверка рег.№***С.И. на
пълномощното, находящо се на л.65 от том 3 на ДП, и съответства на отразеното в
общия регистър на *С.И..
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът счита, че с действията си подсъдимият А.Б.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 212
ал.4, вр. с ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият М.
при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на неистински частни
документи от името на *** ООД гр. Плевен с *С.Н.К., съзнателно дал възможност
на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери - парична сума в общ размер на 31 734.91лв, собственост на ***, както
следва:
-На неустановена дата от началото на 2010г. до 18.04.2012г.
в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи: Трудов договор, на
който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и В. В. Д.,
ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор, Допълнително
споразумение към трудовия договор и Декларации Образец №1 и Образец №6 за
периода от дата на сключване на трудовия договор - 15.09.2009г. до прекратяване
на договора на В.Д., считано от 18.04.2012г, съзнателно дал възможност на
другиго - В. В. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 4771.64 лв„ собственост на ***.
-На неустановена дата от началото на 2010г. до
18.04.2012г. в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи:
Трудов договор, на който бил придаден вид, че е сключен между ***ООД гр. Плевен
с *С.К. и Ц.С.С., ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор и
Декларации Образец №1 и Образец №6 от датата на назначаването на Ц.С. -
03.08.2009г., до датата на прекратяване на договора й, считано от 18.04.2012г.,
съзнателно дал възможност на другиго - Ц.С.С. да получи без правно основание
чуждо движимо имущество парична сума в размер на 8224.26 лв., собственост на ***.
- На неустановена дата от началото на 2010г. до
18.04.2012г.в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи: Трудов
договор, на който бил придаден вид че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К.
и М.В.Н., ЕГН:**********, Уведомление за сключен трудов договор и Декларация
Образец №1 и Образец №6 за периода от дата на сключване на трудовия договор -
14.09.2009г., до датата на прекратяване на договора, считано от 18.04.2012г.,
съзнателно дал възможност на другиго - М.В.Н. да получи без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 3534.44 лв., собственост на ***.
-На неустановена дата от началото на 2010г. до
18.04.2012г.в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи: Трудов
договор, на който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К.
и Е.Л.М., ЕГН: **********, Уведомление за сключен трудов договор и Декларации
Образец №1 и Образец №6 за периода от дата на сключване на трудовия договор -
04.08.2009г., до датата на прекратяване на договора й, считано от 18.04.2012г.,
съзнателно дал възможност на другиго - Е.Л.М. да получи без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 7 313.90лв., собственост на ***.
-На неустановена дата от началото на 2010г. до
07.12.2010г. в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи: Трудов
договор, на който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К.
и Л.С.М., ЕГН: ********** и Декларации Образец №1 и Образец №6, и
На неустановена дата от началото на 2010г. до 09.12.2010г.
в същия град, чрез съставяне на неистински частни документи - Заповед № *** за
прекратяване на трудово правоотношение и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № ***,
на които бил придаден вид, че са издадени от *** ООД гр. Плевен с *С.К.,
касаещи трудовата дейност на Л.С.М., ЕГН: **********, които били представени
пред *** - РУ„СО“ - Плевен от *** му - Р.И.М., съзнателно дал възможност на
другиго - Л.С.М. да получи без правно основание чуждо движимо имущество –
парична сума от 4 672.94лв. собственост на ***.
-На неустановена дата от началото на 2010г. до
22.10.2010г. в гр. Плевен, чрез съставяне на неистински частни документи:
Трудов договор, на който бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр.
Плевен с *С.К. и Х.П.Х.. ЕГН: ********** и Декларации Образец №1 и Образец №6,
и на неустановена дата от началото на 2010г. до
26.10.2011г. в същия град, чрез съставяне на неистински частни документи -
Заповед № *за прекратяване на трудово правоотношение, Удостоверение обр. УП-2 с
изх. № 3/20.09.2011 г, Удостоверение с изх. № 1/26.10.2011г., Удостоверение
обр. УП- 2 с изх. № 5/26.10.2011 г., на които бил придаден вид, че са издадени
от *** ООД гр. Плевен с *С.К., касаещи Х.П.Х., ЕГН: **********, които били
представени пред *** - *- Плевен от *** му - Г.Х.К., съзнателно дал възможност
на Х.П.Х. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума
от 3217,73лв. собственост на ***. Съгласно константната съдебна практика, изпълнителното деяние на
престъплението по чл.212 ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на чуждо
имущество без правно основание с намерение да се присвои. Документът с невярно съдържание, неистинският или преправен документ се
използва като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждението
в длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху
инкриминираното имущество, или пък за използване на тяхната неопитност или
неосведоменост, за да извършат действия на юридическо или фактическо
разпореждане с това имущество. Вторият
акт от изпълнителното деяние е получаването на имуществения предмет лично от
дееца или от друго физическо лице, на което той дава такава възможност. Предметът задължително трябва
да премине във фактическата власт на дееца или на другото физическо лице. Престъпление по чл.212 ал.1 от НК има когато деецът
сам е съставил документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ
и после лично или посредствено го е използвал, така и когато само е използвал
такъв документ, съставен от другиго. По ал.2 отговаря онзи, който,
чрез съставяне на документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание
чуждо имущество. Тук деецът лично или посредствено участва в
съставянето на документа, и то с намерение в бъдеще да бъде използван за
получаването от другиго на чуждо имущество без правно основание. Съставителят лично не получава
чуждо имущество. Няма значение дали документа се използва от този,
който го съставя, или от лицето, което получава имуществото. Т.е. изпълнителното деяние се
изразява в даване на възможност да се получи чуждо имущество без правно
основание чрез посочените по-горе документи. Досежно терминът
„другиго" по чл.212 ал.2 НК пленумът на Върховния съд намира, че
престъплението е налице когато е дадена възможност на физическо лице да получи
без правно основание чуждо имущество, но не и на юридическо лице. Документната измама е резултатно престъпление и за да
бъде довършена, е необходимо като последица да е нанесена щета. Престъплението
по чл. 212 ал.2 от НК, също както и това по чл. 212, ал.1 от НК е резултатно и е довършено едва когато след
използване на документа и въз основа на него имуществото бъде получено. Такъв извод следва от редакцията на текста на чл. 212, ал.2 от НК, който предвижда наказателна отговорност за лице,
което чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или на
преправен документ съзнателно даде възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо
движимо имущество. Съгласно задължителна съдебна
практика – Постановление № 8/28.12.1978 г. по н.д. № 5/78г. на Пленума на ВС – т.2, изрично е разяснено, че
престъплението по чл.212, ал.2 от НК следва да се счита довършено едва в момента,
когато след използване на документа и въз основа на него имуществото бъде
реално получено. Постановлението не е загубило сила и е
цитирано и в новата съдебна практика, напр. Решение №
297/05.07.2012 г. по н.д. № 852/2012 г. на първо н.о. на ВКС. В този случай опитът е налице от момента, когато деецът започне
непосредствено ползването на документа с невярно съдържание, неистинския или
преправен документ, за да мотивира, да въведе в заблуждение оправомощеното лице
/лицата, имащи фактическа власт върху предмета на престъплението/ да извърши
акт на разпореждане с инкриминираното имущество. Следователно не е достатъчно само съставяне,
необходимо е и ползването на документите. От този момент започва и
самата измама като част от изпълнителното деяние. Не е необходимо заблуждението
действително да е постигнато и да е наредено плащането или предаването на
имуществото. Лицето, което използва документа, носи наказателна отговорност по чл.212
ал.1 НК независимо от това, дали може да се търси отговорност от съставителя
му. Достатъчно
е този, който използва документа, да съзнава, че е с невярно съдържание,
неистински или преправен, и че няма правно основание, въз основа на което да
получи чуждото имущество.За документната
измама е характерно особеното средство - неистински или преправен документ, или такъв с невярно съдържание. Средство при документната измама са три вида
документи, които могат да бъдат както официални така и частни. Документа с невярно
съдържание е този, в който отразените
факти с правно значение не съответстват на действителността. От този вид са на първо място
удостоверителните документи, които отразяват съществуването или
несъществуването на юридически факти, стоящи извън съзнанието на техния автор. На второ място, с невярно съдържание могат да бъдат и диспозитивно-удостоверителните документи, т.е. изявления, които по своята същност са едновременно
диспозитивни и удостоверителни, защото от изявлението зависи битието на дадено
правоотношение и същевременно то удостоверява факт с правно значение, който съществува
извън съзнанието на автора. С невярно
съдържание обаче може да бъде само удостоверителната част на документа. Диспозитивните документи
отразяват само волята на техния автор,
която е единственият
юридически факт и следователно няма как да са с невярно съдържание. Средство на документната
измама може да бъде неистинския документ. Разпоредбата на
чл.93 т.6 НК го определя като „този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило". Неистински могат да бъдат всички видове документи -
диспозитивни, удостоверителни, официални, частни. Заблуждението може да се дължи
и на преправен документ, който
е истински по произхода си, но чието съдържание впоследствие е променено чрез
внасяне на техническа поправка от лице, което няма право да променя
съдържанието на изявлението. Функцията на документа, използван като средство при
осъществяване на документната измама е да създаде привидно правно основание за
разпореждане от страна на лицата, които имат фактическата власт върху предмета
на посегателството. Лицата, които са заблудени, действат при съзнание, че
деецът има действително основание за ползването му. Т.е. документът има
двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за
получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на
разпореждане. Ако инкриминираният документ /официален или частен/ не
съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна
измама. В конкретния случай, съставените и ползвани пред *** **– Плевен неистински частни документи: трудови договор, на който
бил придаден вид, че е сключен между *** ООД гр. Плевен с *С.К. и свидетелите В.
В. Д., М.В.Н., Е.Л.М., Ц.С.С., Л.С.М., Х.П.Х., Уведомления за сключени трудови
договор, Допълнителни споразумения към трудовите договори и Декларации Образец
№1 и Образец №6 за периода от дата на сключване на трудовите договори до
прекратяване на им, Заповеди за прекратяване на трудово правоотношение и
Удостоверение обр. УП-2 за свидетелите Л.С.М., Х.П.Х.. За
същите по безспорен начин в хода на съдебното
следствие е установено, че са неистински / не изхождат от автора му – свидетелката С.К. в качеството
й на *на ***
ООД /. Предвид изложеното същите могат
да бъдат средство за осъществяване на документна измама, а
също и предмет на престъплението по чл.309 ал.1, чл.315, респ.чл.316, вр.чл.309
ал.1 или чл.315 от НК. Чрез съставянето
на тези неистински частни документи по смисъла на чл.93 т.6 от НК
подсъдимият М. съзнателно е дал възможност на други лица – свидетелите В. В. Д., М.В.Н., Е.Л.М., Ц.С.С., Л.С.М., Х.П.
*, да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери
- парична сума в общ размер на 31 734.91лв, собственост на ***. С
оглед изложеното, в хода на разследването е съобразено Тълкувателно решение №1
от 30.10.1998г. на ОСНК, с което се определят критериите за квалифициране на
вредоносния резултат според минималната работна заплата към момента на
деянието. Квалифициращия признак „големи размери“ се определя на 70 пъти
минималната работна заплата, установена за страната, към датата на извършване
на деянието. Към 2012 година минималната работна заплата за страната е била
290,00 лева, което обуславя наличието на квалифициращия признак „големи размери“.
От анализа на доказателствата безспорно е доказано, че в нарушение на чл.62,
ал.4 от Кодекса на труда „Без влязло в сила разпореждане на Инспекцията по
труда за регистриране на трудови договори за минал период подсъдимият А.Б.М. с
електронния подпис на „***“ ЕООД гр. Плевен регистрирал трудови договори, като
назначил фиктивно със задна дата В. В. Д., Ц.С.С., Е.Л.М., М.В.Н., Х.П.Х. и Л.С.М.,
както следва: В. В. Д. назначена от 15.09.2009г.; Ц.С.С. назначена от
03.08.2009г.; Е.Л.М. назначена от 04.08.2009г.; М.В.Н. назначена от
14.09.2009г.; Х.П.Х. назначен от 02.01.2007г.; Л.С.М. назначен от 03.05.2010г.
След като ги назначил на работа чрез съставянето на неистински частни документи
в „**“ ООД, във връзка с получаване на обезщетение за майчинство подсъдимият А.Б.М.
започнал да подава Декларации Образец №1 и Декларации Образец №6, касаещи
осигурителен доход и дължими осигурителни вноски както следва: за В. В. Д. от 15.09.2009г.
до 18.04.2012г.; За Ц.С.С. от 03.08.2009г. до 18.04.2012г.; За Е.Л.М. от
04.08.2009г. до 18.04.2012г.; За М.В.Н. от 14.09.2009г. до 18.04.2012г. Въз
основа на фиктивно сключените трудови договори и подадените във връзка с тях
декларации, на горепосочените лица бил определен размерът на обезщетенията за
временна неработоспособност, майчинство и раждане както следва: За В. В. Д.
обезщетение по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за остатъка от
135 до 410 календарни дни след раждането; За Ц.С.С. обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, по чл.50 и чл.51 от Кодекс за
социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането и
Обезщетени по чл.53 от Кодекс за социално осигуряване за отглеждане на дете до
две годишна възраст; За Е.Л.М. по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално
осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането и
Обезщетени по чл.53 от Кодекс за социално осигуряване за отглеждане на дете до
две годишна възраст; За М.В.Н. по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално
осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането; За Х.П.Х.
подсъдимите започнали да подават В ТД на НАП Декларация Образец №1 и Декларация
Образец №6, които са послужили за изчисляване размерът на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 02.01.2007г. до 15.07.2011г., За Л.С.М. започнали
да подават в ТД на НАП Декларация Образец №1 и Декларация Образец №6, които са
послужили за изчисляване размерът на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
03.05.2010г. до 07.12.2010г. Горното станало възможно, понеже подсъдимият М.
притежавал печат, документи на „**“ ООД гр. Плевен и пълномощно рег.**от
29.06.2010г., предоставени от свидетелката С.К., както и електронен подпис на „***“
ЕООД, чрез който подавал документите. За да им бъде отпусната пенсия
свидетелите Х.П.Х. и Л.С.М., представили в *** **“ и допълнителни документи
подготвени и предоставени им от подсъдимия М.: Х.П.Х. е представил чрез *** си
в *** **“ Заявление за отпускане на пенсия, с приложени към него Удостоверения
Образец УП - 2, с Изх. №3/20.09.2011г. и УП-2, с Изх. №5/26.10.2011г., Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение и Писмо за потвърждаване на данните
в Удостоверение №5/26.10.2011г. издадени от „**“ ООД гр. Плевен; Л.С.М. е
представил чрез *** си в *** **“ Заявление за отпускане на пенсия, с приложени
към него Удостоверения Образец УП - 2, с Изх. №3/03.12.2010г. и Заповед за
прекратяване на трудовия договор издадени от „**“ ЕООД гр. Плевен. В резултат
на съставените и представени неистински документи подсъдимият М. дал възможност
на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери както следва: В. В. Д. обезщетение по чл.50 и чл.51 от Кодекс за
социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането в
размер на 4771.64 лева; Ц.С.С. обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално осигуряване за
остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането и Обезщетени по чл.53 от
Кодекс за социално осигуряване за отглеждане на дете до две годишна възраст в
размер на 8224.26 лева; Е.Л.М. по чл.50 и чл.51 от Кодекс за социално
осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането и
Обезщетени по чл.53 от Кодекс за социално осигуряване за отглеждане на дете до
две годишна възраст в размер на 7313.90 лева; М.В.Н. по чл.50 и чл.51 от Кодекс
за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни след раждането
в размер на 3534.44 лева; Х.П.Х. за пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 3217.73 лева; Л.С.М. за пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 4672.94 лева. Общо получената сума от шестте лица възлиза на 31
734.91 лева.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК. Подсъдимият М. е съзнавал, че създава
неистински документи. Съзнавал е и, че чрез създаването им ще даде възможност
на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество - парични
суми от ***. Съзнавал е, че създадените от него документи ще бъдат използвани,
че ще въведе в заблуждение служителите на ***, и въз основа на заблуждението ще
бъдат изплатени неследващи се обезщетения. Съзнавал е също, че осигурителните
вноски за фиктивно назначените лица в „ **” ООД гр. Плевен ще останат за сметка
на дружеството, като е действал именно с това намерение.
Съдът призна подсъдимия М. за невиновен в това да е извършил престъплението
по чл. 212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в съучастие с подсъдимата Р. А.С., поради
което и на основание чл.304 от НПК го
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът счита, че с действията си подсъдимата Р.А.С. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието,
както на преки, така и на косвени доказателства, които да обуславят
квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност, като извършител
на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са
осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1
от НК. Съставът на престъплението по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички
признаци както от обективната му така и от субективната му страна. Липсата,
на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия. В
хода на проведеното съдебно следствие не се събраха каквито и да било доказателства,
които да индицират за наличието на осъществен от подсъдимата С. състав на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
напротив от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия М. без знанието
на подсъдимата С.. В
тази насока свидетелките В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н., които противоправно са се
обогатили, депозират показания, че са * само и единствено с подсъдимия М.. От
него са научили, че могат да получат без правно основание посочените суми от ***
по така наречените от тях фиктивни трудови договори, които М. е обещал
да състави и те са се съгласили. Свидетелките В.Д., Ц.С., Е.М., М.Н. в
показанията си категорично отричат да са се срещали с подсъдимата Р.С., да са
ѝ възлагали задачи в тази насока, да са я осведомявали за съставените
неистински трудови договори. Всичките срещи и разговори на подсъдимия М. със
свидетелките Д., С., М. и Н. са ставали извън офиса на „***“ЕООД, без знанието
на подсъдимата С., като дори някои от срещите са провеждани в друго населено
място. По всички въпроси, свързани с майчинството, в т.ч. всякакви затруднения,
които са въз*вали във връзка с получаването на тези суми, спиране на плащанията
от страна на ***, свидетелките са търсили единствено подсъдимия М., като той ги
е успокоявал, че ще оправи нещата, единствено той ги е преназначавал на работа отново
фиктивно в други фирми, като ги е информирал за тези свои действия. И четирите
свидетелки сочат, че не познават подсъдимата Р.С. и не са имали *акви договорки
и отношения с нея, както те, така и техните съжители. След получаването на
призовки за явяване пред разследващ орган и четирите свидетелки са се обадили
на подсъдимия М. и са инструктирани от него и трето лице, представено им като
негова нова колежка, точно какво да говорят в полицията, в резултат на което са
дали неверни показания, от които по-късно се отричат и са депозирали истинските
си възприятия за случая. Идентични по съдържание са и показанията на
свидетелите Х.П.Х. и Л.С.М.. Освен изложеното по-горе следва
да се има предвид и обстоятелството, че цялата документация на „**“ООД и печата
на дружеството са били във владение на подсъдимия М., като дейността по
счетоводно обслужване е извършвал само той. В тази насока от заключението на
вещото лице И.А. по назначената комплексна експертиза по
документи и материали се установява, че в инкриминираните документи подписи или ръкописен текст са
изписани или положени именно от подсъдимия А.М., като не е установено такива да
са положени или изписани от подсъдимата С.. От показанията на свидетелите К. и И.Г.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото ччрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2
от НПК, които съдът кредитира напълно като обективни и последователно и
логически изложени, се установява, че подсъдимият М. е направил пред тях
извънсъдебно признание, че е назначил във фирмата им няколко работнички да получат майчинство, за да им помогне.
Именно поради това към подсъдимия М., а не към подсъдимата С., свидетелката К.
е поставила ултимативно искането си той да изчисти фирмата ѝ от тези
договори, които той без нейно знание и съгласие е съставил и регистрирал пред
НАП, задължавайки я с големи суми за осигуровки. В тази насока свидетелят И.Г.
сочи, че подсъдимият М. няколкократно се е да опитал да забави връщането на архива
и печата на „**“ООД, а освен това пак към този аргумент тези двама свидетели
установяват и депозират показания за станали им известни и други факти за
неправомерни действия на подсъдимия М., а именно от *** на Л.М. - Р.М., която е
казала, че е заплатила за изготвяне на документи с невярно съдържание за
пенсиониране на съпруга ѝ именно чрез „**“ ООД, за които не са подозирали
и това е станало чрез подсъдимия М.. За доказателствената
стойност на свидетелските показания на
свидетелите К. и *относно направеното пред тях извънсъдебно признание от
подсъдимия М. настоящият съдебен състав е служебно запознат
с
противоречива съдебна практика на ВКС. В една
група решения се приема, че тези свидетелски показания заобикалят реда за
приобщаване на обясненията на подсъдимия, поради което са негодно
доказателствено средство. Така Решение № 290/04.01.2017 г., второ
наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г., Решение № 303/30.01.2017
г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение, наказателно дело №
1159/2016 г. по описа на ВКС,
Решение № 257/ 25 януари 2017 г., Наказателна Колегия, трето
наказателно отделение, по докладваното от съдия Ш. КНД №1076 по описа за 2016
г, Решение № 346 от 15.10.2015 г. по н.
д. № 935 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № 123/2003 г., III н.
о. на ВКС, докладчик Е. К. В друга група решения се приема, че тези свидетелски
показания по правната си същност представляват производни доказателства, като
за тях важи забраната за подмяна на първичните доказателства с производни. В този смисъл производните доказателства имат доказателствена
стойност само доколкото се използват като средство за разкриване на първични
доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност
на първичните фактически данни. Така Решение № 31/21 март 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело №
1305/2016 год. Решение
№ 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение , Решение № 65 от 10.04.2014 г.
по нак. д. № 47/2014 г. на Върховен касационен съд. Според трета група решения тези показания могат да се ценят единствено
като източ* на косвени доказателствени факти. За да
могат да обусловят несъмнен извод относно авторството на деянието, те трябва да
бъдат подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други
косвени доказателства. Единствено върху тях не е
допустимо да се постанови осъдителна присъда. Свидетелските показания,
възпроизвеждащи извънпроцесно самопризнание следва да се разглеждат като
доказателствено средство, което възпроизвежда и закрепва в процеса един косвен
доказателствен факт - а именно, че
подсъдимият е признал преди началото на процеса своята вина пред дадено трето
лице. От факта, че дадено лице е признало вината си преди началото на
процеса, не може само по себе си да се заключи, че лицето в действителност е
виновно, но това представлява една индиция, която следва да се цени в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. В този изричен смисъл
Решение № 69/ 03 май 2017 година, по докладваното от съдия К. К. касационно
дело № 191 / 2017, Р Е Ш Е Н И Е №
173/31 януари 2017 г., І НО, касационно дело № 616 по описа за 2016 г., Р Е Ш Е
Н И Е № 247/12.12.2016 година, Второ наказателно отделение, касационно дело №
895 по описа за 2016 година, Решение № 268/21 декември 2016 г., І НО,
касационно дело № 1000 по описа за 2016 г., Решение № 474 от 29.02.2016 г. по
н. д. № 1377 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.,Отделение, Решение
323/ 9.2.2016г. по докладваното от съдия Д. А.
наказателно дело № 169/2015 г., Р Е Ш Е Н И Е №. 314/06 януари 2016 г., Трето
наказателно отделение, наказателно дело № 1026/2015г., Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 712/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П., Решение № 90 от 25.02.2010 г. по
н.д. № 565/2009 г. на Върховен касационен съд, Р № 273 от 22.06.2009 г. по НОХД
№ 280/2009 г., І НО, Решение № 362 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 696/2014
г., I н. о., НК, докладчик съдията К. К., Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на
ВКС по н. д. № 506/2005 г., II н. о., докладчик съдията Г. И.. Според решенията от последната група, за да
бъдат годно доказателствено средство показанията,
възпроизвеждащи самопризнание, освен че следва да се подкрепят от други преки
или косвени доказателства, те следва да възпроизвеждат оперативни мероприятия
/беседи, разговори/, проведени преди образуване на наказателното производство
или пък да са дадени пред лица, които не са ангажирани с провеждането на
наказателния процес. След образуване на наказателното
производство следва да се извършват действия по реда на НПК /разпити,
привличане като обвиняем/, а не оперативни мероприятия. Обратното би означавало злоупотреба с нормите на НПК и недопустимо
постановяване на осъдителна присъда. Така Решение № 45 от 3.02.2010 г.
на ВКС по н. д. № 712/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П. Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана
в третата група решения, доколкото същата в най-пълна мяра държи сметка за
баланса между интересите на обществото за справедлив и ефективен наказателен
процес, гарантиращ разкриване на престъпните прояви и недопускащ деецът да
остане ненаказан поради прекалена формалност на процедурата и интереса на
подсъдимия за гарантиране в максимална степен на правото му на защита и на
правото му на справедлив процес по смисъла на ЕКЗПЧОС. С
оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че показанията на свидетелите К. и Г. възпроизвеждат в
процеса един косвен доказателствен факт -
направеното от подсъдимия М.
извънсъдебно признание пред тях. Този факт е само една
индиция, само един елемент от изброената верига от косвени доказателства,
водеща до несъмнения извод, че именно подсъдимият е автор на деянието. Според обясненията на
подсъдимия М. подсъдимата С. се е
досещала за извършваните от него действия по съставянето на неистински частни
документи – трудови договори, допълнителни споразумения към трудови договори и
пр., и целта да ги ползва пред ***, за да докаже,
че посочените лица са осигурени за съответния риск и имат право да получат
обезщетение за майчинство и пенсии. Това е така нареченият „оговор”, според който единият подсъдим дава
обяснения против другия подсъдим, като съучаст* в престъплението. Съобразно константната практика на ВКС на РБ само въз основа на
обясненията на един подсъдим без наличието на каквито и да било преки или
косвени доказателства не може да бъде постановена осъдителна присъда за друг
подсъдим, т.е. единствено и само на „оговор”. При анализа и оценката на тези обяснения следва да се има предвид, че в тази си част
обясненията на подсъдимия М. обаче
поначало са годно доказателствено средство и може да
се поставят в основата на присъдата, ако щателно са проверени и са подкрепени от
други доказателствени материали по делото. В тази връзка по делото не са налични *акви доказателства,
установяващи съпричастност на подсъдимата С. в изготвянето на инкриминираните неистински
частни документи с цел да ги ползва пред ***, за да докаже, че посочените лица
са осигурени за съответния риск и имат право да получат общо сумираните пари в
размер на 31734,91лв. При така очертания анализ на доказателствата подсъдимата С.
не е осъществила от обективна страна състава на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение, поради което съдъ на основание чл.304 от НПК я оправда по
обвинението по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението на подсъдимата Р.С. визира и състава на
престъплението от общ характер по чл.316 вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
това, на неустановен ден, през периода от 02.07.2012г. до 16.07.2012г., в гр.
Плевен, съзнателно се ползвала от неистински официален документ – нотариална
заверка на подпис с рег. № ***С.И., с район на действие Районен съд – Плевен,
и рег. ***на НК, в пълномощно от името
на С.Н.К., в качеството й на *на *** ООД гр. Плевен и упълномощен Р.А.С., със
срок на пълномощното безсрочно, като от нея за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, т.е. твърдяното деяние се изразява в използването на неистинска "нотариална заверка " на
подписа в пълномощно от името на С.К.. Инкриминираният документ в настоящия
случай е пълномощно с нотариална заверка. Този документ инкорпорира в себе си,
като материален носител два документа - частен /пълномощно/ и официален
/нотариална заверка/, което съгласно ППлВС № 3/1982 г., т. 4 да води до
комплекс от документи, като въздействието върху всеки един от тях съответно до
реална съвкупност на две отделни документни престъпления. Действително в случая
е налице неистински частен документ, в случая пълномощното, като документ,
съставен от частно лице, а именно от С.К.. Както бе посочено по-горе с протоклно определение от 15.07.2020г., постановено
по настоящето НОХД №1259/2019г. РС-Плевен е прекратил на основание чл.289,
ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК
наказателното производство в частта относно повдигнатото срещу подсъдимата Р.А.С. обвинение за
престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК за това, че на неустановен ден,
през периода от 02.07.2012г. до 16.07.2012г., в гр. Плевен, съзнателно се
ползвала пред служител на *** - *- Плевен от неистински частен документ -
Пълномощно от името на С.Н.К., в качеството й на *на *** ООД гр. Плевен, и
упълномощен Р.А.С., със срок на пълномощното - безсрочно, като от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради погасяване на
наказателната отговорност предвид изтичане на предвидената в закона давност. Що
се отнася до официалния документ - нотариална заверка с рег. № ***С.И., но не в
оригинал, а инкорпорирана върху
хартиения носител като ксерокопие, в хода на проведеното съдебно следствие не
се установи този официален документ да е неистински. В случая официалният
документ е ксерокопие върху неистинско пълномощно от името на С.Н.К. на
нотариална заверка с
рег. № 4004 от 29.06.2010г., оригиналът на която представлява конкретно
изявление на *С.И., т.е. издадена от длъжностно лице, в кръга на службата му,
по установения ред и форма /чл. 93, т.5 от НК/. В хода на съдебното следствие
не се установи обаче този официален документ да е неистински, каквото е
обвинението. По смисъла на чл. 93, т.6 от НК "Неистински документ" е
този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило. За да се направи
извод дали е неистинско нотариалното заверяване, следва да се изследва неговия автор.
Подправката по чл. 308 от НК се изразява в две форми :съставяне на неистински и
преправяне на истински документ / ППлВС № 3/1982 г., т. 8/.
Авторът тук със сигурност е лицето,
което го е издало – *С.И.. В тази връзка от извадка от общ регистър на *С.И., находящ се на л.34
от т.4 от ДП, се установява, че под рег.№**. е вписана С.Н.К. с ЕГН **********
като *на „**“ ООД, като е удостоверен подпис върху
пълномощно с упълномощен ЕООД“***“ гр.Плевен, с булстат **, представлявано от Р.А.С.,
да представлява пред НАП-Велико Търново, офис Плевен, *** и Статистика-Плевен,
от името на фирмата да ползва електронните услуги на НАП чрез УЕП достъпни през
интерфейса на информационната система на НАП, и/или да подава по електронен път
и подписва УЕП във връзка с изпълнението на законовите задължения или
реализиране на законови интереси в производствата развивани пред органи на НАП,
а именно - следните документи: декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО,
ЗОДФЛ, свързани със задължително осигуряване, *, както и искания свързани с
достъп до данъчна и осигурителна информация, срокът на пълномощното е до
31.12.2010г. Видно от приобщеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство - пълномощно с копие на нотариална заверка
рег.№***С.И., находящо се на л.65 от том 3 на ДП, копието на нотариалната
заверка съответства на отразеното в общия регистър на *С.И..Т.е.
действителният издател и лицето посочено като такъв, са едно и също лице. Що се
отнася до другата форма на подправката по чл. 308 от НК – преправяне на истински
документ, липсват каквито и да било доказателства в тази насока, за внасяне на
някаква подправка в нотариалната заверка. Ксерокопирането на истинска
нотариална заверка върху неистински частен документ, в случая пълномощно, не
прави официалният документ автоматично неистински, тъй като както бе посочено
по-горе, те са два отделни документа върху един хартиен носител. В този смисъл
е и ППлВС № 3/1982 г., т. 4, съгласно
което в зависимост от това, коя част от документа е засегната при подправката,
деецът ще отговаря за подправката на официален или частен документ. Неистински
документ може да има и тогава и когато този от името на когото е съставен
изобщо не съществува, което в конкретния случай също не е така, тъй като той е
съставен от нотариус. И с това възможностите за наличие на неистински официален
документ са изчерпани. Поради това и престъплението не е извършено от обективна
страна, защото не се установява официалният документ да е неистински. От тук не
е налице и субективната страна на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2,
вр. ал.1 от НК. Прекият умисъл на подсъдимата С., а именно знанието, че ползва
неистински официален документ /неистинска нотариална заверка/ също не е налице.
Както бе посочено по-горе, съществува такава нотариална заверка, но на
пълномощно със същото съдържание и издател, но с единствената разлика, че
истинският частен документ, а именно
пълномощното е бил с определен срок. Т.е.
чрез използването на неистинското пълномощно /безсрочното/ с
ксерокопирана на него истинска нотариална заверка, подсъдимата С. просто е надхвърлила
ползването му относно срока. Би могло да се разсъждава върху други факти с
правно значение за отговорността на подсъдимата С. - злоупотребата с доверието на пълномощницата
/чл. 217, ал.2 от НК/, чийто интерес е
бил друг, а именно пълномощното да е с определен срок, което е станало и
причина за неговата поправка, като безсрочно. Но съдът е ограничен от рамките на предявеното
от прокурора обвинение. Още повече , че престъплението по чл. 217, ал.2 от НК,
когато предмет на престъплението е частно имущество, съгласно особената
разпоредба на чл.218в от НК е от категорията на т.н „престъпления от частен
характер”, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. Поради изложеното съдът на основание чл.304 от НПК опрвда
подсъдимата С. и по обвинението по чл.316 вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При определяне
размера на наказанието на подсъдимия М. съдът съобрази от една страна като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото,
демонстрирането на критично отношение към извършените от него деяния, обстоятелството,
че доброволно е възстановил част от вредите на престъплението, и не на последно
място, фактът, че от извършване на деянието до постановяване на съдебния акт е
изтекъл значителен период от време – повече от 7 години, който срок не е „разумен” по смисъла на чл. 6 §1 от ЕКПЧ и налага е компенсиране на подсъдимия чрез значително
намаляване размера на наказанието, което следва да понесе за извършеното от
него. Без съмнение разрешаването на въпроса за
„разумния срок” на наказателното производство пряко рефлектира на въпроса какво
би било справедливото наказание на подсъдимия. Срокът
на настоящето наказателно производство е над 7 - годишен и той без колебание следва да бъде дефиниран като
„неразумен“. Предприетите от страна на държавното
обвинение процесуални действия са били неадекватни и ненавременни.
Забавянето на производството се дължи
преимуществено на бездействията на органите на досъдебното производство, без
подсъдимият М. съществено да е допринесъл за неразумния срок на
производството със собственото си процесуално поведение. Това
обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на ефективен
компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е
възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено. За начина и
вида на компенсацията, чрез намаляване размера на наказанията, както практиката
на ЕСПЧ, така и трайната съдебна практика на ВКС
е последователна и еднопосочна (вж. дело Д. и Х. срещу България, жалби
№№48059/06 и 2708/09 от 10.05.2011г; Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н.
д. № 100/2016 г., II н. о; решение № 299/12.06.2013г. по н. д. № 906/2013 г. по
описа на ВКС, III н. о.). При всички случаи, констатацията за допуснато
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се „преценява като
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от
конкретния срок на забавата и причините за допускането й, включително и като
такова с изключителен характер“, като компенсацията чрез редуциране на
наказанието, следва да се прилага за всички наказателни производства, без
значение конкретната обществена опасност на престъплението и неговата
относителна тежест. Компенсацията е за подсъдимия, тъй като
целта й е постигането на справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно
понесени от него по време на продължителния период на неяснота на
наказателноправното му положение. В разглеждания
случай, неразумната продължителност на наказателното производство се дължи
изцяло на неефективните и забавени действия
по разследването в досъдебната фаза на процеса. Забавянето не е по причини, произтичащи от поведението на подсъдимия М. и е станало преимуществено в
досъдебната фаза на производството. Поради изложеното съдът счита, че на подсъдимия М. се дължи компенсация за обстоятелството, че
процесът срещу него е продължил извън разумната си продължителност за подобен
вид престъпление, а като компенсаторно средство - намаляване
наказанието поради наличието на изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, изразило се в прекомерна и неразумна продължителност на воденото
срещу него наказателно производство. Поради изложеното при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК съдът осъди подсъдимия А.Б.М. на ДВЕ години лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с четиригодишен
изпитателен срок от влизане в сила на присъдата. По отношение на подсъдимия М. са налице и трите
кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – подсъдимият М. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и за действителното поправяне на
подсъдимия не е необходимо и наложително той реално да изтърпи наложеното
наказание, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието с четири
годишен изпитателен срок.
Съдът счита, че това
по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и генералната
превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът отхвърли предявения от пострадалото
юридическо лице Т.н.Н.П. представлявано от *** Г. С., чрез процесуалния му представител
***. Ж.Т., против
подсъдимите Р.А.С. и А.Б.М. граждански иск за солидарно заплащане на
сумата от 31 734.91 лева, представляваща размера на причинените имуществени вреди на фондовете на ДОО
в резултат на извършените деяния, предмет на повдигнати обвинения в настоящото
производство, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 01.01.2010 г.
до окончателното й изплащане, като погасен
по давност. С оглед направените
възражения от защитниците на подсъдимите *С. – адв.Б. и адв.К., настоящият съдебен състав дължи произнасяне по въпроса дали
предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с предмет искане за обезщетяване на на имуществени
вреди, претърпени от ощетеното
юридическо лице Т.н.Н. в резултат на деянията на подсъдимите, извършени на През
периода от началото на 2010г. до 18.04.2012г. не са погасени
по давност. Възражението за погасяване на иска по давност е направено своевременно от защитниците на подсъдимите в
съдебно заседание пред районния съд.
Поначало вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършване на увреждането, когато деецът е известен още тогава /чл.
114 ал.3 от ЗЗД/, а причинителят на непозволеното увреждане
се смята в забава и без покана /чл. 84 ал.3 от ЗЗД/,
като съгласно ТР № 5/05.04.2006г. на ВКС по ТД
№ 5/2005 г. не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв
специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността
тече от момента на извършването му, а не от влизане в сила на присъдата, с
която се установява престъпния му характер. Началната дата, от която
е започнала да тече погасителната давност е
29.05.2014г., тъй като на тази дата на ощетеното юридическо лице Т.н.Н.
са разяснени правата на пострадал по чл.-74 и чл.75 от НПК/ л.107 от т.1 от ДП/ и същото е
узнало за деянията, извършени от подсъдимите М. и *, които са били привлечени в качеството на обвиняеими с
постановления на разследващия орган на 29.05.2014г./л.17-18 от т.1 от ДП за подс.С. и л.20-21 от т.1 от ДП за подс.М./. Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействието на титуляря на правото и изтичането на определен
период. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда изрично друг, по-кратък, срок. Доколкото
вземането за обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане, не е посочено в
чл. 111 от ЗЗД като такова, погасяващо се с изтичането
на по-краткия тригодишен срок, то за него е приложима общата правна норма и
същото се погасява с изтичането на петгодишния срок от откриването на
извършителите. Тъй като в настоящия случай извършителите М. И С. са били известни още с предявяване на разследването на ТП на *** -Плевен, то давностният
срок по чл. 110 от ЗЗД за погасяването на вземането за имуществени вреди на ощетеното юридическо лице спрямо тях е започнал да тече от 29.05.2014г., като
съществен по настоящото дело се явява въпросът дали е настъпило спиране на
теченето на давностния срок по реда на чл. 115 б.”ж”
от ЗЗД, както и дали давостният срок не е бил
прекъсван на някое от основанията изрично предвидени в закона за това. Съгласно
разпоредбата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече
докато трае съдебния процес относно вземането, а съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъж*а
/б.”а”/, с предявяването на иск или възражение по вземането, като ако
искът или възражението не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди
срещу подсъдимите по делото е приет за
съвместно разглеждане в съдебната фаза на наказателното производство, като ТП на *** - Плевен с протоколно определение от 11.07.2019 г. е
конституиран като граждански ищец. Молбата за
предявяване на гражданския иск и конституиране като граждански ищец е подадена
с вх.рег.№18355/28.06.2019г. От изложеното може да се направи извод, че
гражданският иск е предявен след изтичане на предвидената в закона погасителна
давност. С приемането на предявения граждански иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство, по силата на разпоредбата на чл. 116, б. „б” от ЗЗД, давността не е могла да бъде прекъсната, като съобразно разпоредбата на чл. 117 ал.1 от ЗЗД не е
започнала е да тече от този момент нова давност, тъй като както бе посочено по-горе към този момент е изтекла петгодишната
давност по чл.110 от ЗЗД. Самият закон
позволява на пострадалите лица да заявят своята гражданска претенция в
наказателното производство и съгласно постановката, възприета в т. 2 на ТР №
5/2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, ако пострадалият
предяви граждански иск в наказателното производство (даже и в предварителното
производство) ще е налице съдебен процес относно вземането му и това
обстоятелство, а не висящото наказателно производство, е основание за спиране
на погасителната давност. Това е така, защото наказателният
процес относно престъплението, с което е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, не е съдебен
процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съобразно чл. 1 от НПК /действащ към момента
на осъществяването на деликта/, наказателният процес има друга предвидена от
закона специална цел- да осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на
виновните лица и правилното прилагане на закона. Пострадалият
или неговите наследници придобиват качеството на страни в наказателното
производство, само ако предявят граждански иск или поискат да бъдат
конституирани като частни обвинители. Съгласно чл.
115, ал.1, б. „ж” от ЗЗД, само висящият съдебен процес е
основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора през
този период от време не се санкционира с неблагоприятните последици на
погасяването на вземането по давност. В т. 2 от ТР №
5/05.04.2006г. на ВКС по ТД № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК са изложени съображения, според които за
спирането на давността за вземането от деликт по реда на чл. 115
б. „ж” от ЗЗД, е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез
предявяване на иск по ГПК или на граждански
иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно
производство във връзка със същото деяние. В настоящия случай с
предявяването на гражданския иск за
вземанията си за имуществени вреди пострадалият ТП на ***
-Плевен е бил конституиран като граждански ищец в съдебната
фаза на наказателното производство, като давността във връзка с вземането му за обезщетение от деликта е била изтекла на
29.05.2019г.
Съдът осъди на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Б.М. с ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 1393,26лв.
Съдът осъди на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Б.М. с ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен
в размер на 706,36 лв.
Съдът отне на основание чл.53 ал.1 б”А” от НК в полза на Държавата вещественото доказателство 1бр. печат, дървен, с
кръгла форма, с * цвят, с отпечатък от печата с надпис *** ООД гр. Плевен,
който след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен като вещ с незначителна
стойност.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1бр. хартиен плик с * цвят
съдържащ общо 6 бр. печати, както следва: 1бр. печат,
кръгъл, с ***и *цвят, пластмасов, с отпечатък от печата с надпис *** СД; 1бр. печат, кръгъл, със *цвят, с надпис *** ООД – Плевен,
отстрани с надпис ***, с отпечатък от печата с надпис ***
ЕООД – Плевен; 1бр. печат, с правоъгълна форма,
със *и *цвят, с надпис странично „*”, с отпечатък от печата с надпис *** ЕООД
Плевен; 1бр.печат, с ***и *цвят, пластмасов, с кръгла форма, с отпечатък от
печата с надпис ***; 1бр. печат, с ***и *цвят, пластмасов, с отпечатък от печата
***, с кръгла форма; 1 бр. печат с ***цвят, с кръгла
форма, пластмасов с отпечатък от печата с надпис ЕТ ***; 2 бр. CD-R 700 mb дискове с марка *** с №1 и №2, след влизане в сила на
присъдата следва да бъдат
върнати на подсъдимата Р.А.С., тъй
като не са послужили като средство за извършване на престъплението и
притежаването им не е забранено.
По гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: