МОТИВИ ПО НОХД №52/2019 г. ПО ОПИСА НА ГРС
Срещу подсъдимия И.И.А. роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********, е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Същият е
предаден на съд, затова че през периода от неустановена дата през месец
декември 2013 г. до 27.12.2013 г. в гр. Габрово, противозаконно да е присвоил
чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил "Опел Астра" с рег.
№ЕВ 6609 АТ на стойност 1695 лв., собственост на И.В.Д. ***.
Подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу
му обвинение. Дава подробни обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние, като не признава вината си.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с
обясненията на подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Свидетелят И.В.Д. ***
притежавал лек автомобил "Опел Астра" с ДКН ЕВ 66 09 АТ. През месец
декември същата година решил да продаде автомобила като казал затова на хора от
квартала, в който живеел.
Подсъдимият А. се занимавал със закупуване и
препродаване на автомобили Той разбрал от познати, че се продава такъв
автомобил и заедно със свидетелите Н.Н.Е. и М.И.С., отишъл до дома на Е., за да
види автомобила и евентуално да го закупи. След като А. видял колата,
разговарял с продавача Д. като се разбрали подсъдимият да заплати изцяло на
момента сумата от 400,00 лева срещу което да получи владението върху МПС-то ,
заедно с ключовете от него, свидетелството за регистрация - част II, полица за застраховка и документ за преминал технически
преглед. Уговорили се, след няколко дни да прехвърлят автомобила по изискуемия
ред /чл.144 ал.2 от ЗДП/, чрез сключване
на нотариално заверен договор, когато Д. следвало да предаде и свидетелството
за регистрация на МПС-то - част I.
Според уговорката
с Д., подсъдимият А. започнал да го търси по телефона за прехвърляне
собствеността на автомобила при нотариус.
Д., обаче променил намеренията си и отказал да се яви пред нотариус за
прехвърляне на собствеността на МПС-то.
Междувременно
подсъдимият А. направил освежителен ремонт на автомобила и качил обява с цел
препродаването му в интернет сайт. На обявата веднага се отзовал свидетелят Б. ***,
който заявил намерение да види автомобила и евентуално да го закупи. След като
дошъл в гр. Габрово, Б. закупил колата за сумата от 1300 лева. С А. направили
уговорка прехвърлянето на автомобила да се извърши, след като се уреди въпросът
с предишния собственик. Подсъдимият поискал от Д. пълномощно, с което да
прехвърли собствеността директно на новия собственик, но той отказал.
През 2015 г.
свидетелят И.Д. *** за присвояване на процесния автомобил, по повод която в РУ
Габрово било образувано досъдебно производство.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на
обясненията на подсъдимия, гласните доказателства - показанията на свидетелите И.В.Д.,
Д.С.Б., Н.Н.Е. и М.И.С. и писмените доказателства, имащи значение за решаване
на делото – приписка №175200-1147/15 на РУ Габрово, протокол за разпознаване на
лица и предмети и албум.
От заключението на
назначената съдебно - оценъчна експертиза /л. 79-82 д./, се установява, че
стойността на лек атомбил "Опел Астра" с рег.№ ЕВ 6609 АТ към месец
декември 2013 г. е 1695 лева. Оценката е извършена съгласно каталог "Супер
Шваке", кн. №5/2006 г.
Установената
фактическа обстановка в цялост не се оспорва от подсъдимия. Същият не спори
описаните по-горе факти. Заявява, че е заплатил изцяло сумата, за която са се
договорили устно с продавача Д.. Твърди, че е направил всичко възможно за
прехвърляне на собствеността на колата по предвидения ред, но Д. отказвал с
довода че следва да му се дадат още пари. А. препродал автомобила на третото
лице Б., тъй като смятал, че ще получи пълномощно от Д., с което да осъществи
прехвърляне на собствеността директно от Д. на Б..
Изложената от
подсъдимия защитна теза представлява едно оспорване на субективния елемент от
състава на престъплението, за което е предаден на съд. Същото е по чл.206 ал.1
от НК. Негов обект са обществените отношение, свързани с упражняване правото на
собственост. Обективните елементи от състава безспорно са налице - вещта - лек
автомобил юридически е собственост на
друго лице - И.Д., като последният лично е предоставил
владението върху вещта От обективна страна се изисква също разпореждане с
вещта, без съгласието на собственика, каквото в случая също е налице.
Относно
обективните признаци на престъпния състав, съдът прие за установени следните
факти:
Най-съществения
спорен момент в делото е дали сумата, заплатена от подсъдимия при предаване на
владението е била изцяло договорената цена за осъществяване на продажбата или е
била капаро, както твърди собственикът Д.. При липсата на каквито и да е било
писмени доказателства в тази насока, каквато е обичайната практика при
закупуване на автомобили, съдът формира изводите си изцяло върху свидетелските
показания. От една страна Д. твърди, че
цената на МПС-то е била около 1500-2000 лева, като получил капаро от
300-400 лева. От друга страна са твърденията на подсъдимия, подкрепени от
свидетелските показания на Енчо Е. и Марин С.. "Автомобилът го купихме за
около 300 лева, беше в трагично състояние" - казва свидетелят Е..
"Мисля, че цената беше от порядъка на 300-400 лева, не повече със
сигурност" - казва и свидетелят С.. По този начин се подкрепят обясненията
на подсъдимия /които въпреки двойствената си природа имат характер и на
доказателство/, според които цената е била 300 лева, а сума от 1000-1200 лева
никога не била обсъждана. Автомобилът не е бил в добро техническо състояние,
което се доказва не само от твърденията на А., но и от показанията на
свидетелите - включително на свидетеля Б., който закупил автомобила от
подсъдимия. Относно това обстоятелство съдът не възприе оценката, извършена от
съдебния експерт, в заключението на който е посочена цена 1695 лева. Вещото
лице обяснява пред съда, че не е намерил сайтове в интернет, които да предлагат
такива коли към 2013 г. и въз основа на които да определи пазарната цена. По
тази причина е използвал теоретична формула по каталог, без да е разполагал със
съществена информация като изминати километри, външен вид, общо техническо
състояние и др.
Съдът прие за
установено, че подсъдимият А. е положил усилия прехвърлянето на автомобила да
бъде осъществено по предвидения ред и съгласно първоначалната уговорка със
свидетеля Д.. "Въпросният понеделник потърсих господина, за да ме
упълномощи за прехвърлянето и обясних какво се е случило. Помолих го за
пълномощно, за да прехвърля автомобила в гр. Пловдив или гр. Пазарджик. В
момента, в който той разбра, че съм препродал колата заяви, че щом аз съм
спечелил пари от този автомобил, му дължа разликата" Свидетелят Е. в тази
насока казва: "И. го търси за сделката, доста пъти, сигурен съм, но
човекът отказваше и той се ядосваше" "Аз съм свидетел, че И. два или
три пъти го търси. Той му отказва, не си е искал обратно този автомобил. До
последно искаше да му се доплащат някакви пари, не знам колко точно" -
казва и свидетелят С.. Свидетелят Б., който принципно няма отношение към
първоначалната уговорка между А. и Д., казва пред съда: "Д. ми се обади
през лятото по-миналата, може би 2015 или 2016 година, преди да ме викат в
милицията. Искането на Д., когато ми се обади беше да прехвърлим колата.
Отговорих му - казваш един ден и идвам . Тогава Д. каза, че трябва да му донеса
600-700 лева." Тези показания също потвърждават защитната теза на А., че Д.
последващо е променил намеренията си и е искал да получи повече пари за
автомобила.
Анализът на
доказателствата води и до друг извод, свързан с договорките между подсъдимия и
свидетеля Д.. Последният е преустановил плащания за застраховка на автомобила и
за данък върху МПС-то, което не съответства на твърдението му, че не е продал
автомобила си, а го е предоставил за ползване.
Обвинителната теза
в обсъждания случай се базира изцяло на твърденията на собственика на
автомобила - свидетеля Д.. Следва да се отбележи, че неговите показания пред
съда са уклончиви, неточни, лишени от конкретика и елементарна житейска логика.
Той твърди, че всъщност не е постигната уговорка за цената - "уговорката щеше да стане пред
нотариуса"., " в понеделник като дойдеха щяхме да се разберем".
Според тези негови твърдения, подсъдимият му дължал още пари - неуточнено колко
- но въпреки това той предал владението на автомобила, без каквито е да е било
писмени документи /договор, разписка за получена сума/, без да разбере дори името на лицето, на което дава колата,
без да запише поне телефонен номер на непознатия нему човек. /"Дадох им
ключа на колата на доверие. Не ги познавах". "Нямам договор, нямам
нищо. Те не са ми искали нищо и аз нищо не съм им дал." "Нямах им
координати и имена"/
Както беше
посочено по-горе Д. се е обърнал с жалба до полицията повече от година след
като е продал автомобила си. През месец април 2014 година същият е установил,
че за автомобила му е сключена застраховка "гражданска отговорност" в
гр. Пазарджик. Въпреки това е подал сигнал чак на 20.02.2015 г.
По посочените
съображения съдът не даде вяра на показанията на свидетеля като прие, че същите
са неубедителни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От субективна
страна - престъплението по чл.206 ал.1 от НК следва да е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл. Той следва да има за цел да се разпореди
противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужди интерес, да
съзнава общественоопасния характер на деянието и да иска настъпването на
общественоопасните последици. Този елемент предпоставя едно вътрешно психично
състояние, за което се съди по неговите външни прояви – конкретни действия или
цялостно поведение. Преценявайки
събраните по делото материали и по съображенията, изложени по-горе, съдът прие,
че субективният елемент в случая не е доказан. Няма спор и е излишно да се
обсъжда, че съгласно чл.144 ал.2 от ЗДП прехвърлянето на собствеността на регистрирани
превозни средства се осъществява само и единствено посредством писмен договор с
нотариална заверка на подписите и че щом транслативният ефект по отношение
правото на собственост не е настъпил последващите разпоредителни действия са
незаконосъобразни. Обследването на субективния елемент от състава на едно
престъпление /в случая чл.206 ал.1 от НК/, обаче изисква по-задълбочено
вникване в действията и намеренията на лицата, имащи отношение към случая.
Според настоящия състав, въпреки че продажбата не е осъществена по предвидения
в ЗДП ред, подсъдимият А. е действал със съзнанието, че процесната вещ - лек
автомобил "Опел Астра" е негова собственост. Отказът на Д. да
прехвърли собствеността по предвидения ред е било възприето от А. като
своеобразно изнудване за повече пари от сделката, на което е решил да се
противопостави. Макар че не се е придържал към реда, установен за прехвърляне
собствеността на превозните средства, А. се е считал изправна страна по
отношение на постигната с Д. уговорка, което е мотивирало последващото му
поведение и което изключва престъпния характер на неговите действия.
По изложените
съображения съдът прие, че наказателната отговорност на подсъдимия А. не следва
да бъде ангажирана. Не се доказва както от субективна страна през периода от
неустановена дата през месец декември 2013 г. до 27.12.2013 г. в гр. Габрово,
противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил
"Опел Астра" с рег. №ЕВ 6609 АТ на стойност 1695 лв., собственост на И.В.Д.
***.
По посочените
съображения съдът призна подсъдимия И.И.А. за невиновен и го оправда по така
предявеното му обвинение по чл.206 ал.1 от НК.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: