Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 03. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1436 по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе
предвид:
Иск с
правно основание чл. 415 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба от Ф.И. ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против А.Ю.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на
иска 394, 26 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
4435 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди
се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Ф. И. ***,
ЕИК ***, по отношение на длъжника А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена
по образуваното ч. гр. д. № 4435 / 2017
г. по описа на РС Плевен, а именно: 237.78 лева - главница; 11.73 лева -
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 21.09.2015г. до
14.02.2016 г.; 40.75 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2015г. до
30.05.2017г.; 104 лева - такси за периода от 21.09.2015г. до 14.02.2016г.;
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.
ИЩЕЦЪТ Ф.И. ***, редовно призован,
не се явява.
Ответникът, редовно призован чрез особен представител ад. А., не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, прави следните правни изводи:
Безспорно са установени следните обстоятелства:
С настоящата искова молба се претендира вземане, което Ф.И. ***
има към А.Ю.А., ЕГН **********, за
сумата от 394. 26 лева, от които: 237.78 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението; 11.73 лева — договорна
(възнаградителна) лихва за периода 21.09.2015г. - 14.02.2016г.; 40.75 лева -
лихва за забава за периода 21.09.2015г. - 30.05.2017г. ; 104 лева - дължими
такси за периода 21.09.2015г. - 14.02.2016г.
Претендираното вземане произтича от следните
обстоятелства:
На 07. 08. 2015
г. между ******, ЕИК ***и А.Ю.А., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски
кредит с номер ***, въз основа на който
между страните възниква облигационноправна връзка. По силата на договора,
кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 300 лева, като
последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 27
седмични погасителни вноски. Страните по облигационното правоотношение са
договорили условията, при които следва да бъде погасен дългът. На първа
страница от договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които
кредитополучателят се е съгласил да заплати и които са свързани с обслужването
на отпуснатия кредит, а именно: фиксирина
лихва в размер на 18.89 лева (буква В) и
такса за оценка на досие в размер на 15 лева (буква
Б ) - Също така в чл. 25 от Договора е уговорена допълнителна
услуга ***, представляваща домашна
доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за
която услуга също се дължи такса в размер на 122. 80 лева (буква Д). Съгласно чл. 27 от Договора с
подписването му, кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума
в пълния й размер. Следователно, налице е изпълнение от страна на кредитора на
договорните задължения.
Ответната страна в производството не е изпълнила
всички свои задължения по договора и е преустановила плащанията, като падежът
на първата неплатена вноска е настъпил на 20.09.2015 г, вследствие на което длъжникът е изпаднал в забава и му се начислява обезщетение за
забава (лихва за забава) в размер на законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на
14. 02. 2016 г, с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Дължи се също неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на
договора. Дължимо е също обезщетението за забава (лихва за забава) от момента
на изпадането на длъжника в забава.
На 28. 07. 2016 г. между ******, ЕИК ***и Ф.И. ***,
ЕИК *** се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и
на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто
дружество. Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено
доказателство извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията. В полза на Ф.И. *** има издадено пълномощно от ***, ЕИК ***, по силата на което новият кредитор е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В
изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът е изпратил писмено уведомление до А.Ю.А., ЕГН **********,
както е видно от представента обратна разписка, уведомлението е получено лично
от адресата на дата 20. 10. 2016 г. В настоящото производство също предстои да
бъде връчено уведомление за настъпилата цесия, приложено ведно с исковата молба. /В този
смисъл е и Решение № 123 / 24. 06. 2009 г. на ВКС
по т. д. № 12 / 2009 г, Второ т.о.,ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на договорните му задължения, ищецът в качеството си на цесионер по договора за
потребителски кредит е предявявил претенцията си по съдебен ред и е подал заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното
ч. гр. д. № 4435 / 2017 г. по описа на
РС Плевен, има издадена заповед за
изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият е подал в срок
възражение. Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на Ф.И. *** да подаде иск за установяване на
вземанията си.
Безспорно е по делото, че съдът се е произнесъл,
като е разпоредил длъжникът А.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора
Ф.И. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, пълномощник: юрк. ***, сумата 394.26 лв., от които: сумата 237.78 лв.
- главница, сумата 11.73 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
21.09.2015г. до 14.02.2016г., сумата 40.75 лв. - лихва за забава за периода от
21.09.2015г. до 30.05.2017г., сумата 104.00 лв. – такси за периода от
21.09.2015 г. до 14.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 21.06.2017 год. до изплащане на вземането, както и сумата
25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Погасяване на парични задължения по цедиран договор за потребителски кредит с №
***/ 07. 08. 2015 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният установителен иск е процесуално допустим, основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да направените деловодни разноски.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, пълномощник: юрк. *** по отношение на
длъжника А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуват следните вземания,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч. гр. д. № 4435 / 2017 г. по описа на РС Плевен, а
именно: 237.78 лева - главница; 11.73 лева - договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за периода от 21.09.2015г. до 14.02.2016 г.; 40.75 лева - лихва за
забава за периода от 21.09.2015г. до 30.05.2017г.; 104 лева - такси за периода
от 21.09.2015г. до 14.02.2016г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, А.Ю.А., ЕГН **********,***,
да заплати на Ф.И. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***,
пълномощник: юрк. ***, направените разноски
по делото общо в размер 200 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: