РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Силистра, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420101586 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ “А.” ООД, с ЕИК ....................., със седалище и адрес – гр.Сс, ул.“С.“ №.....,
ат....., представляван от управителя Ст.К., чрез упълномощения адв.Н.П., моли съда да
признае за установено, че ответника му дължи следните суми:
9967.47 лева- дължими по Договор за дистрибуция и продажба, сключен на
01.11.2018г. между „А.“ООД и „И. т. К“ООД, поръчител по който е ответника, заедно със
законната лихва, считано 01.11.2021 г.-датата на подаване на исковата молба пред съда- до
окончателното изплащане на задължението;
Претендира и разноските си по делото, както и тези по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 932/2021г. по описа на СРС.
Твърди, че е изпълнил поетите с договора задължения и е доставил на „И. т. К“ЕООД
стоките, описани във фактурите. Ответникът е законен представител на това дружество и
поръчител по договора.
Неизпълнението от страна на длъжника е мотивирало кредитора на 05.07.2021г. да
предяви Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на
него е образувано ч.гр.д.№ 932/2021г. по описа на Районен съд-Силистра. Съдът е уважил
исканията и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 430/06.07.2021г.
ОТВЕТНИКЪТ К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Сс,
ул.“А.Ст.“ № ....ет..., ап.... представляван от назначената от съда адв.А.С., е подал писмен
отговор, с който заявява, че задълженията му по договора са отпаднали с изтичането на
уговорения срок от 1 година. След това е продължен договора за дистрибуция и продажба,
но не и поетото от физическото лице- гарант задължение- да обезпечава изпълнението му.
1
Съгласието не е подновено, съгласно чл.107 от ЗЗД.
Ответникът не фигурира в нито една от издадените счетоводни фактури и те не са му
връчвани. Нито една от фактурите не носи негов подпис и няма доказателства, че той е
знаел за издаването им.
Оспорва факта, че ищецът е предал на ответника, описаната във в фактурите стока.
Не е представена констатация на ревизия или друг задължаващ ответника писмен
документ, който да ангажира отговорността му.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ във връзка с чл.138 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исканията на ищеца са идентични със заявените в заповедното производство и
посочените в заповедта.
В производството ищецът следваше да докаже следните факти:
-че е сключил с „И. т.-К“ЕООД договор за дистрибуция, по който К.И. е поръчител;
този факт не се оспорва от ответника и се установява с представения Договор за
дистрибуция и продажба от 01.11.2018г.
-че е изпълнил задълженията си по договора и е предал на И. т. К ЕООД стоката,
посочена във фактурите; този факт се оспорва от ответника, но се установява от приетите
като доказателство фактури, подписани от дистрибутора. Съгласно чл.9 от Договора тези
фактури съставляват и доказателство за предаване на стоката от възложителя на
дистрибутора. Поради това, възражението на ответника, че стоката не е предадена е
неоснователно.
Няма изискване фактурите да се предявяват за подпис и на поръчителя. Формално
погледнато той би следвало да е запознат със съдържанието им, имайки предвид, че е
законен представител на дистрибутора.
Не намира опора в договора и закона становището на ответника, че отговорността му
не следва да се ангажира поради липсата на „ревизия или друг, … писмен документ“.
Съгласно чл.12 от Договора, той се сключва за срок от 1 година, считано от датата на
подписването му, като срокът му се удължава автоматично при липса на писмено
предизвестие от всяка от страните по него. Няма твърдения и доказателства, че договорът е
прекратен по правилата на чл.13, поради което следва да се приеме, че е намерила
приложение клаузата на чл.12 - за автоматичното му продължаване.
Спорен е въпросът дали тази клауза касае и поръчителя/гаранта по договора.
Несъмнено, представеният договор за дистрибуция и продажба установява наличието
на три правоотношения- продажбено, дистрибуция и поръчителство. Обединяването им в
този документ несъмнено е израз на волята на страните съдържанието им да се тълкува като
2
се има предвид взаимната им връзка.
В този смисъл уговорката за автоматично продължаване на срока на договора следва
да намери приложение и по отношение на поръчителя. Това е подчертано и в чл.16 и чл.17
от договора, в които е предвидено, че поръчителят отговаря и за „всички бъдещи
задължения, които ще възникнат от договора“.
Разпоредбата на чл.107 от ЗЗД не е приложима към настоящата хипотеза, тъй като не
е налице новация- страните не променят предмета на договора и не предвиждат друго
задължение, в който случай би било необходимо съгласието на поръчителя. Предвид на
което и това възражение на ответника е неоснователно.
Налага се извода, че предявените искове са основателни и доказани по размер,
поради което следва да се признае за установено, че К.И. дължи солидарно с „И. Трейд
К“ЕООД, на ищеца сумата от 9967.47 лева.
Поради забавата на длъжника и на основание чл.86 от ЗЗД, той следва да заплати
обезщетение, считано от 01.11.2021г. датата на предявяване на настоящите претенции /така е
заявено в исковата молба/ до окончателното изплащане на задълженията.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право да получи и направените от него
разноски по делото. Те са в размер на 699.35 лева- внесена държавна такса- 199.35 лева, 200
лева адвокатско възнаграждение и 300 лева- депозит за възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
Дължат се и разноските по заповедното производство по ч.гр.д.№ 932/2021г. по описа
на СРС- в размер на 399.35 лева- 199.35 лева- заплатена държавна такса и 200 лева-
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, СОЛИДАРНО с
„И. Т. К“ЕООД, с ЕИК ....................., ДЪЛЖИ на АКТУАЛ” ООД, с ЕИК .............., сумата от
9967.47(девет хиляди деветстотин шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лева- дължими по Договор
за дистрибуция и продажба, сключен на 01.11.2018г. между „А.“ООД и „И. т. К“ООД,
заедно със законната лихва, считано 01.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ООД, с ЕИК
......................, сумата от 699.35(шестстотин деветдесет и девет лв. и 35 ст.) лева- разноски по
гр.д.№1586 по описа на РС- Силистра за 2021г.
ОСЪЖДА К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО с „И.
3
Т.К“ЕООД, с ЕИК ..............., на “А.” ООД, с ЕИК .................., сумата от 399.35(триста
деветдесет и девет лв. и 35 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 932/2021г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4