№ 12567
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110103402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са искове от „Т----“ ЕАД срещу Л. Л. К. за осъждане
ответницата да заплати сумите, както следва: 5537.71лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия за имот
в гр.С---, аб. № -, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., както и
992.70лв.- лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022г., ведно
със законната лихва, считано от 23.01.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 38.97лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от
23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8.82лв. – лихва за
забава за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г. (след допуснато изменение
на размера на исковете по чл.214 ГПК).
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имот в гр.С---, аб. № -, като за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. била доставена топлинна енергия остойностена на сумата от
5537.71лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
14.12.2022г. в размер на 992.70лв., както и била неплатена и дължимата цена
за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. в
размер на 38.97лв. и дължали лихва за забава за периода от 31.01.2020г. до
1
14.12.2022г. в размер на 8.82лв.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, в
който заявява, че не оспорва доставяне от ищеца на твърдяното количество
топлинна енергия, като се позовава на давност
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Т-“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е
предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, а в тежест на ответницата при установяване на
горните обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга. По възражението за погасяване по давност – в тежест на ищеца е
разпределено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са
налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имота за
процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. е доставено до
топлоснабденото жилище ТЕ остойностена на 5537.71лв., начислена е
дължима лихва за забава върху сумата за ТЕ в размер на 992.70лв. за периода
от 15.09.2020г. до 14.12.2022г., както и сума за ДР за периода от м.12.2019г.
до м.04.2021г. в размер на 38.97лв. главница, върху която е начислена
дължима лихва за забава в размер на 8.82лв. за периода от 31.01.2020г. до
14.12.2022г. Не е спорно между страните, че ответницата е собственик на
2
топлоснабдения имот, че е доставено количеството топлинна енергия,
осъществяване на услугата за дялово разпределение, изискуемостта на
вземанията, съответно основанията за начисляване на мораторни лихви.
Спорът се концентрира само по възражението за погасяване на сумите
по давност.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
ответницата и без да са ги е приела изрично, съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Претендираните вземания за топлинна енергия са за периода от 01.05.2019г.
до м.04.2021г., като исковата молба е подадена на 23.01.2023г. Вземанията за
топлинна енергия се погасяват с 3г. давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с
оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП
давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г. (§ 13 от
ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник"), т.е. падежът на
задълженията до м.09.2019г. вкл. са погасени по давност, а задълженията от
м.10.2019г. до м.04.2022г. не са погасени по давност. Задълженията за
претендираната топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.09.2019г. е в
размер на 505.87лв., поради която същата се явява погасена по давност, т.е.
искът за главница е основателен за сумата от 5031,84лв.. Претенцията за
дялово разпределение (38.97лв.) не е обхваната от погасителната давност,
вкл. мораторната лихва върху нея (8.82лв.). Претенцията за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия е частично погасена по давност с оглед
чл.119 ЗЗД (с оглед погасяване на част от главното задължение), като
размерът на дължимата мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022г. е размер на 901,93лв., определен по
чл.162 ГПК,
3
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат двете страните
(съобразявайки прекратяването по чл.232 ГПК по отношение на другите
двама ответници), като ищецът е доказал сторени разноски за д.т. и за
юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност
съдът определи в минимален размер, като съразмерно уважената част от иска
има право на разноски в размер на 254,42лв. Ответницата е доказала сторени
разноски за адв. възнаграждение в размер на 740лв., като съразмерно
отхвърлената част има право на разноски в размер на 72,49лв. С оглед
особеното искане за компенсиране в исковата молба на разноски до размера
на по-малкото и доколкото вземанията за разноски са насрещни следва
размерът, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на
181,93лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Л. Л. К., ЕГН: **********, гр.С-, да заплати на „Т--
--“ ЕАД, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление гр. С--, сумата от
5031,84лв., представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна
енергия за имот в гр.С---, аб. № -, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г.,
както и 901,93лв.- лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 14.12.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 38.97лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от
23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8.82лв. – лихва за
забава за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 5537.71лв. за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.
като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 992.70лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Л. Л. К., ЕГН:
4
**********, гр.С-, да заплати на „Т----“ ЕАД, с ЕИК -, със седалище и адрес
на управление гр. С--, разноски по делото в общ размер на 181,93лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т-“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5