Решение по дело №17/2023 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 60
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Симеон Илиянов Светославов
Дело: 20232210100017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Котел, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100017 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Община Котел, с която се иска
да бъде признато за установено, че учреденото в полза на М. А. И., право на строеж въз
основа на Заповед №РД-17-687/23.10.2015 г. на Кмета на Община Котел, върху
поземлен имот, частна общинска собственост, с площ 1086 кв. м., представляващ ПИ
№ 87031.502.2212 по КК на с. Ябланово, кв. 110 по плана на с. Ябланово, при граници:
ПИ № 87031.502.2218, ПИ № 87031.502.2211, ПИ № 87031.502.2142-улица, ПИ №
87031.502.2213, ПИ № 87031.502.2216 и ПИ № 87031.502.2217, актуван с АОС №
1611/27.09.2011 г., за който е отреден УПИ IX, в кв. 101 по ПУП на с. Ябланово,
одобрен с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет – Котел, несъществува
като погасено по давност, поради неупражняването му в срок.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
87031.502.2212 по КККР на с. Ябланово, за който е отреден УПИ IX в кв. 110 по
действащия ПУП на селото, и който е актуван с АЧОС № 1611/27.09.2011 г. Със
Заповед № РД-17-687 / 23.10.2015 г. на кмета на Община Котел върху имота било
учредено в полза на ответника възмездно вещно право на строеж за построяване на
жилищна сграда. Страните сключили договор на 04.12.2015 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Котел, под вх. рег. № 1313/04.12.2015 г., Акт № 188, том IV, с който
Община Котел учредила право на строеж върху незастроен поземлен имот, частна
общинска собственост, с площ 1086 кв. м., съставляващо поземлен имот с
идентификатор 87031.502.2212 по КК на с. Ябланово. Договорът бил подписан от
ответника, като в него е предвидена уговорка, че срокът за завършване на строежа бил
5 години, считано от датата на подписване на договора.
Твърди още, че Кметът на община Котел назначил комисия, която да извърши
проверка и установи дали е реализирано мероприятието „право на строеж". Комисията
установила, че нямало започнато строителство в имота, а след направена справка,
нямало издадено разрешение за строеж от гл. архитект на Община Котел.
Констатациите на комисията били изложени в Протокол от 20.10.2022 г. Предвид, това,
че нямало издадено разрешение за строеж за жилищна сграда на името на ответника и в
1
имота нямало построена сграда, ищецът счита, че учреденото в полза на ответника
право на строеж върху общинския имот не е реализирано в срок, и е погасено по
давност.
Иска от съда да уважи предявеният отрицателен установителен иск, като признае,
че учреденото право на строеж в полза на ответника несъществува. Претендират се
разноски за съдебното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и счита предявеният иск за основателен.
В с. з. ответникът, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От акт за частна общинска собственост № 1611/27.09.2011 г. на МРРБ, Община
Котел, се установява, че Община Котел е собственик на незастроен поземлен имот,
дворно място, находящ се в с. Ябланово, Община Котел, обл. Сливен, съставляващ ПИ
№ 87031.502.2212, с площ 1086 кв. м., по КК на селото, одобрена със Заповед № 18-
8/28.03.2007 г. на ИД на АК, изменена със Заповед № 14-20-451/19.07.2011 г. на
началника на СГКК-Сливен, с трайно предназначение: урбанизирана, ниско
застрояване.
От посочения акт се установява още, че след проведен публичен търг със Заповед
от 23.10.2015 г. на кмета и договор от 04.12.2015 г., върху имота е учредено вещно
право на строеж за жилищни нужди на М. А. И. от с. Ябланово.
От Заповед № 17-687/23.10.2015 г., на зам. Кмета на Община Котел, се
установява, че М. А. И., ЕГН **********, е спечелил публичен търг с явно наддаване
за учредяване на възмездно право на строеж върху общински поземлен имот с
идентификатор № 87031.502.2212 по КК на с. Ябланово, с площ 1086 кв. м., за който е
отреден УПИ IX в кв. 110 по действащия ПУП на с. Ябланово за построяване на
жилищна сграда, при условието, че правото на строеж се учредява за сумата от 6358 лв.
На 04.12.2015 г. страните по делото сключили договор за учредяване право на
строеж, върху посочения горе имот, за което ответникът е платил сумата от 6358 лв.
Съгласно раздел III от договора, ответникът се е задължил да възложи на
правоспособен проектант изработването на инвестиционен проект на жилищна сграда
и да завърши изграждането на обекта в 5 годишен срок от подписването на договора.
Със Заповед № 13-605/04.10.2022 г. Община Котел назначила комисия, която да
извърши проверка на място и по документи, с цел да установи дали е реализирано
правото на строеж върху имоти, които представляват общинска собственост. Сред
изброените имоти за проверка, в т. 1 от заповедта е предвиден и описания по-горе
имот.
На 20.10.2022 г. назначената с горната заповед комисия констатирала по
отношение на поземлен имот с идентификатор № 87031.502.2212 по КККР на с.
Ябланово, че за периода от 2015 г. до проверката не е разрешено строителство в
поземления имот от главния архитект на Община Котел и при проверка на място
установили, че няма започната строителство.
Горната фактическа обстановка се установи безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като
последователно и непротиворечиво по между си установяват правнорелевантните
факти. Не са налице други доказателства, които да оборят придадените им по ГПК
доказателствена сила.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 67
от ЗС, за признаване на установено, че учреденото в полза на ответника право на
строеж върху обект – поземлен имот, частна общинска собственост, несъществува като
погасено по давност, поради неупражняването му в 5-годишен срок.
В трайно установената съдебна практика се приема, че собственикът на земята
може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за
собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в
петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив/
Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, и
Решение № 301 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2009 г., I г. о., ГК/.
Основанието не е индивидуализиращ белег на отрицателния установителен иск,
но ищецът е длъжен да обоснове и докаже правния си интерес. В разглеждания случай
той извежда правния си интерес именно от твърдението, че учреденото право на
строеж върху собствения му имот с идентификатор № 87031.502.2212 по КККР на с.
Ябланово, е погасено по давност.
По своята характеристика ограниченото вещно право на строеж е тежест върху
притежавания от ищеца имот. Отричането на неговото съществуване прекратява тази
тежест върху притежавания от ищеца поземлен имот. Посоченият правен интерес се
доказва безспорно от събраните по делото доказателства, тъй като Община Котел е
собственик на поземления имот върху който е учредено право на строеж в полза на
ответника.
Неправилно ищецът сочи, че Заповедта на кмета е породило правоотношението
между страните. В случая съдът намира за безспорно установено, че страните са
обвързани не от заповедта, а от сключения между тях договор на 04.12.2015 г. който е
действителен и не е прекратен. Правните последици на този договор са обвързали
ответника със задължението да упражните прехвърленото му от ищеца право на
строеж в рамките на пет години от сключване на договора. Постигната уговорка между
страните напълно съответства на разпоредбата, регламентирана в чл. 67 от ЗС, която
определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и
постановява, че при бездействие на суперфициаря, то се погасява по давност. Целта на
закона е да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право,
което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има
предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото
правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99
ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.
Погасяването на правото на строеж по давност обаче е мислимо като правна
последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта. Когато
задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за
неговото погасяване по давност няма. В разглеждания случай правото на строеж не е
предоставено като обезщетение за отчуждение на недвижим имот /§ 11 ПР ЗУТ/, нито
пък се касае за построяване на отделни обекти в сграда. Праводателят и ищец по
делото не е поел задължение по силата на сключения договор да изгради вещта,
предмет на договора за учредяване право на строеж. Поради това задължението за
изграждане е било изцяло за приобретателя - ответник по делото, но с оглед
констатациите на назначената комисия, той не е упражнил прехвърленото му право на
строеж в рамките на пет години. Не се констатира и правна невъзможност да бъде
издадено разрешение за строеж, респ. да бъде изградено социално жилище в груб
3
строеж.
Упражняването на субективните права представлява поведение на техния
титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да
бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2011
г. на ОСГК под "упражняване" на правото на строеж се има предвид реализиране на
правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна
собственост. Собствеността върху сграда по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗС може да
възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за
самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията
на съответните строителни норми, т. е. в състояние на груб строеж съобразно
дефиницията по § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а именно при изпълнени ограждащи стени и
покрив, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. След като
ответникът е бездействал и не е реализирал прехвърленото право на строеж в
продължение на повече от пет години, считано от 2015 г. до 2022 г.( констатацията на
назначената комисия), то същото е погасено по давност съгласно чл. 67 от ЗС.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен, тъй като учреденото в полза на ответника право на строеж върху имот с
идентификатор № 87031.502.2212 по КККР на с. Ябланово, е погасено по давност
съгласно чл. 67 от ЗС. Погасителният давностен срок е изтекъл на 04.12.2020 г. Ето
защо, предявеният отрицателен установителен иск е доказан в своето основание и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в размер на 229,28 лв. за държавна такса и сумата
от 80 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определи
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, вр. чл. от НЗПП.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 67 от ЗС, по предявения от Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със седалище и
адрес на управление: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., отрицателен
установителен иск, че М. А. И., с постоянен адрес: с. Ябланово, ул. „Проф. Павлов“ №
6, не притежава право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор №
87031.502.2212 по КК на с. Ябланово, с площ 1086 кв. м., за който е отреден УПИ IX в
кв. 110 по действащия ПУП на с. Ябланово, за построяване на жилищна сграда, поради
изтекла пет годишна погасителна давност за неговото упражняване.
ОСЪЖДА М. А. И., с постоянен адрес: с. Ябланово, ул. „Проф. Павлов“ № 6, да
заплати на Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със седалище и адрес на управление:
гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., сумата от 309,28 лв., представляваща
сторените пред първоинстанционния съд съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4