Р Е Ш Е
Н И Е №95/12.2.2021г.
Гр.Пазарджик, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести януари , две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
При
секретаря ………………………… и с участието на прокурора …………………….. като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело номер №
1342 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано e по жалба на Е.Р.Р. ЕГН ********** ***, против заповед № 20-0310-000125/02.11.2020
г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ към ОДМВР Пазарджик
– РУ Панагюрище, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 11/
единадесет / месеца, с допуснато предварително изпълнение на заповедта ,
считано от 30.10.2020 г. , и са отнети свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство № 01083896 и два броя регистрационни табели № РА 059 КМ.
Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/ като незаконосъобразна и необоснована. Поддържа, че
налагайки ПАМ , административният орган
не е индивидуализирал ППС в дисипозитива на заповедта, с което е създал
неяснота , водеща до незаконосъобразност на този административен акт и
основание за неговата отмяна. Твърди се още , че жалбоподателят не е извършил
вмененото му административно нарушение , които доводи не били взети предвид от
административният орган издал ПАМ. На следващо място се моли съда , в случай,
че приеме , че липсват основания за отмяна на заповедта , да измени срока на
наложената принудителна административна мярка , тъй като същата се явява
изключително тежка и лишава семейството му от лек автомобил за много дълъг
период от време. Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебно
–деловодни разноски.
Ответникът – Началникът на РУ
на МВР Панагюрище, към ОДМВР Пазарджик , представя административната преписка
по издаване на оспорената заповед ведно със становище за неоснователност на
жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA №183297 за това, че на 30.10.2020 г., в 18,38 ч. в с. О.. , ул. „А.. „ № .. ,
управлява собствения си лек автомобил Б… с рег. № ….. под въздействие на алкохол. Водачът е
изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабр. № ARB0085 , като уредът е отчел 2,27 промила
алкохол в издишвания от вода въздух – проба № 07500. Издаден е талон за
медицинско изследване № 0045225. При проверката от служителите в РУ ,
констатирали, че водачът мирише на алкохол и има несигурна походка.
Издаден е талон за изследване № 0046225 и е бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол
и / или наркотични вещества или техни аналози със заключение, че в изпратените за изследване
проби кръв, взети от Е.Р.Р. , е доказано наличие на 2,27 промила
алкохол.
Описаното деяние е квалифицирано като нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - водач управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред. Видно от
писмените доказателства по приложената от РУ преписка , санкционираното лице е
подписало АУАН без възражения, но впоследствие е подало възражение в
предвидения в закона срок, в което е изложило своите твърдения и доводи във
връзка с възприетата от служителите на МВР обстановка. Поддържал е основно, че
не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал автомобила си ,
а към момента на проверката , този автомобил е бил спрян пред дома на негова
позната.
По делото е приета като доказателство и справка за нарушител/водач – Е.Р.Р.
, видно от която на водача на МПС са отнети общо 6 точки във връзка с извършени
различни нарушения на ЗДвП.
Не е спорно и от представената по делото служебна справка се установява, че
Е.Р.Р. е собственик на л.а. ……Д с рег. №…...
Представени са и приети като доказателство заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, с която на
основание чл.43, ал.4, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, вр. чл.165 от ЗДвП, и
заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, са
оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Пазарджик, които да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които Началниците на Районни управления при ОДМВР
– Пазарджик.
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 20-0310-000125/02.11.2020
г., издадена от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОДМВР-Пазарджик, на основание чл.22 от ЗАНН спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от единадесет месеца, считано от
30.10.2020 г., и са отнети свидетелство
за регистрация на моторно превозно средство № 01083896 и два броя
регистрационни табели №….. От фактическа страна заповедта е обоснована с
обстоятелствата отразени в издадения
АУАН. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на Е.Р.Р. на 04.11.2020 г.
, видно от попълнената разписка към нея. Жалбата му до съда против заповедта е
подадена на 12.11.2020 г., чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена
принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената
заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, ал.1 т.1, 2, 2а,
4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник на РУ на МВР Панагюрище, при ОДМВР-Пазарджик, съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и представените от ответника заповед № 312з-74/2017 г. на
директора на ОДМВР- Пазарджик, въз основа на заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра
на МВР, в рамките на предоставените му правомощия.
При издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на
обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й и подпис на
издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно
материалната й законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания
за налагане на мярката – установени при извършената на 30.10.2020 г. проверка
факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното
административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като
основание за издаване на заповедта по чл.171, т.2а от ЗДвП. Деянието, възприето
от административния орган като материалноправно основание за налагане на
принудителната административна, е обосновано от фактическа и правна страна.
Липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на регистрационния
номер на процесния лек автомобил не се явява съществено процесуално нарушение.
Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на този
индивидуализиращ белег, но това по разбиране на настоящият състав не е
нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно се съдържа описание на
марката, модела и рег. № на МПС, а в съдържащото се в диспозитива разпореждане
за допускане на предварително изпълнение , рег. № на МПС е точно упоменат,
то съдът приема , че непосочването на този
рег. № в словесния текст на наложената принудителна административна мярка не
представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето
АУАН и заповедта за налагане на ПАМ,
жалбоподателят е имал възможност да разбере, че за допуснатото от него
нарушение е наложена такава мярка именно на
притежавания от него автомобил. Този
пропуск не е довел до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност
на заповедта за налагане на ПАМ.
Спазени са и приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП (в редакцията към
датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.54 от 2017г.), съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.
В случая контролните органи са констатирали при
извършената проверка, че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил на
посочените в акта дата и място, след употреба на алкохол, чиято концентрация в
кръвта е била 2,27 промила, съгласно показанията на техническото средство –
алкотест дрегер. В случая е безспорно установено , че е издаден талон за медицинско изследване, съставен е протокол за медицинско изследване за
определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта със заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Е.Р.
е доказано наличие на 2,27 промила алкохол. При тези данни съдът приема за
безспорно установено, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил забраната
по чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП. Това нарушение е юридически факт,
пораждащ правомощието на административния орган да наложи ПАМ по чл.171, т.2а
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен
срок. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на
приложената ПАМ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал
процесния автомобил към момента на проверката и поради това не е извършил
вмененото му нарушение. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно
средство, се установява от съставения акт за установяване на административно
нарушение. При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният
орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори
констатациите относно управление след употребата на алкохол. В съставения АУАН,
на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че
жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка
с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 2,27 промила.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното,
а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е
доказателствената тежест. В тази връзка дори и да се приеме , че жалбоподателят
действително към момента на проверката е бил спрял автомобила си пред дома на своя позната, то безспорно той е бил сам в този автомобил и поради това именно той , а не друго лице го е управлявало.
Затова съдът приема, че доказаната фактическа обстановка, установена с Акт за установяване
на административно нарушение № 183297 от 30.10.2020 г. е правилно е подведена под съответната
правна норма.
В ЗДвП изрично е предвидено
прилагането на точно такава ПАМ за
точно такова по вид поведение, като същата се прилага без оглед и независимо от
наказателната отговорност. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с
висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в
пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в
съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил
принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения. Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да
бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови
едно противоправно поведение от страна на нарушителите. Противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява
ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от
налагането на ПАМ за да се преустанови. Ето защо съдът приема, че в случая ПАМ
е приложена в съответствие с целта на закона.
За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна
възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи
срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е.
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв
контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление
на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената
с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и
в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Административен съд – град Пазарджик, девети
състав :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Р.Р. ЕГН ********** ***,
против заповед № 20-0310-000125/02.11.2020 г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
издадена от Началник РУ към ОДМВР Пазарджик – РУ Панагюрище, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 11/ единадесет / месеца, с
допуснато предварително изпълнение на заповедта , считано от 30.10.2020 г. и с отнемане свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство № 01083896 и два броя регистрационни табели на това
превозно средство - № РА 059 КМ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172
ал.5 ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/