РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502311 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Д. Н. Д. с ЕГН **********; против
решение № 260031/06,04,2021 г., постановено по гр. д. № 70/2018 г. на РС
Първомай, В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят дължи на „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр.
София, ЕИК *********; сумата от 1676,70 лв. – подлежаща на връщане
главница по сключен помежду им Индивидуален договор за заем № *** г., за
която е издадена Заповед № 360/20,11,2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 625/2017 г. на РС Първомай.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочената част
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, жалбоподателят иска същото да бъде отменено в обжалваната част и
вместо това искът да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по жалбата „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК
1
*********; не заявява становище по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени при
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК
*********; против Д. Н. Д. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми, присъдени със Заповед № 360/20,11,2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
625/2017 г. на РС Първомай, като дължими въз основа на сключен между тях
Индивидуален договор за заем № *** г.
Ответникът оспорва исковете, предявява възражение за нищожност
на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК.
С постановеното по спора решение първостепенният съд е приел, че
сключеният между страните договор за кредит е нищожен поради
противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 11 и т. 20 от
ЗПК, поради което дължима, по силата на чл. 23 от ЗПК, е само незаплатената
част от главницата. Затова с решението се признава дължимостта на
неиздължения остатък от главницата( възлизашщ на 1676,70 лв., а за
разликата до пълния размер на същата, както и за останалите претендирани
вземания, основание на нищожния договор, исковете са отхвърлени.
Предмет на спора пред въззивната инстанция е само признатата от
РС дължимост на остатъка от главницата, като подлежаща на връщане чиста
стойност на кредита по см. на чл. 23 от ГПК. Въззивният съд не споделя
извода на първоинстанционния за основателност на предявения иск за
посочената сума, поради следните съображения:
Предявен е иск за установяване дължимост на суми, присъдени със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Т. е. предмет на установяване е
дължимостта на претендираните суми на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК
договорно основание. Следователно установената от съда нищожност на
процесния договор, която пред настоящата инстанция не оспорва от никоя от
страните, обосновава извод за недължимост на каквито и да е суми въз основа
на недействителния договор. Вярно е, че като последица от нищожността на
2
същия, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда връщане на „чистата
стойност“ на кредита, но дължимостта й се основава на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване, а не на разпоредбите на
сключения между страните договор.
В рамките на настоящото производство са предявени единствено
искове за установяване дължимостта на заявените по чл. 410 от ГПК суми,
както са присъдени със заповедта за изпълнение, без да се съединени с
осъдителни претенции за връщане на суми на друго основание. Изводът РС за
дължимост на главницата на различно основание – като връщане на чистата
стойност по чл. 23 от ЗПК, е в отклонение от предмета на делото и е
незаконосъобразен. Затова решението в обжалваната част следва да бъде
отменено и вместо това искът да се отхвърли изцяло.
На Жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски,
които се констатираха в размер на 33,53 лв. – заплатена държавна такса.
На процесуалния й представител следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38а от ЗА, което следва да се определи в
размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260031/06,04,2021 г., постановено по гр. д.
№ 70/2018 г. на РС Първомай, В ЧАСТТА, с която се признава за установено
в отношенията между страните, че Д. Н. Д. с ЕГН **********; дължи на „ЗИ-
МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 1676,70 лв. –
подлежаща на връщане главница по сключен помежду им Индивидуален
договор за заем № *** г., за която е издадена Заповед № 360/20,11,2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 625/2017
г. на РС Първомай; КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК
*********; против Д. Н. Д. с ЕГН **********; иск да се признае за
установено в отношенията помежду им, че Д. Н. Д. дължи на „ЗИ-МЕТРИКС“
АД – гр. София, сумата от 1676,70 лв. – подлежаща на връщане главница по
сключен помежду им Индивидуален договор за заем № *** г., за която е
3
издадена Заповед № 360/20,11,2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 625/2017 г. на РС Първомай.
ОСЪЖДА „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК *********; да
заплати на Д. Н. Д. с ЕГН **********; сумата от 33,53 лв. (тридесет и три
лева и петдесет и три ст.), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ЗИ-МЕТРИКС“ АД – гр. София, ЕИК *********; да
заплати на адвокат С.П. М. със служебен адрес: гр. П., ул. ***; сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено, при условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
безплатно процесуално представителство за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4