№ 36
гр. Тополовград, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20232320100320 по описа за 2023 година
и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
„**********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, бул.“**********, чрез юрк.Е.Л. срещу П. И. П. с ЕГН
**********, с адрес: **********, с правно основание чл.422, вр.чл.415 от
ГПК, с цена на иска 2608,91 лева.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2018 г. ответникът П. И. П. е
сключил договор за потребителски кредит № 225602 със „**********“ООД,
по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да
върне 12 броя вноски по 174, в срок до 26.10.2019 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора
за потребителски кредит. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си
по договора за потребителски гредит, както и не е предоставил договореното
по чл.6.1 – обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради
което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1068,42
лв.. Същият дължи и сумата в размер на 382,94 лева, представляваща
неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа на таксите и разходите,
събирани от „**********“ ООД, както и лихва за забава върху главницата от
1
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземанията.
Твърди се, че описаните договори са по електронен път по силата на
ЗПФУР. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключване на
процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, ,
изискуема по закон.
Твърди се още в исковата молба, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „**********“ ООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „**********“ ЕООД. Длъжникът е бил
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 г.,
както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е
изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
На 29.08.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и е образувано ЧГД № 280/2023 г. по описа на РС
– Тополовград. Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 166/06.10.2023 г. ответникът следва да заплати на ищеца
„**********“ЕООД дължимите суми, както следва: главница в размер на 800
лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 219,58
лева за периода от 25.10.2018 г. до 26.10.2019 г.; законна лихва за забава
върху главницата в размер на 137,97 лв. за периода от 26.10.2019 г. до
15.11.2023 г.; дължими такси в размер на 382,94 лева; неустойка по чл.6.2 от
Договор за потребителски кредит № 225602 в размер на 1068,42 лв.; както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията. Издадената заповед за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът с
разпореждане е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. В законоустановения срок и на основание
чл.415 във вр.чл.422 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
2
Предвид на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника П. И. П., че същият дължи на ищеца „**********“ ЕООД сумата в
общ размер 2608,91 лева, формирана както следва:
- главница в размер на 800 лева;
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 219,58
лева за периода от 25.10.2018 г. до 26.10.2019 г.;
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 137,97 лв. за
периода от 26.10.2019 г. до 15.11.2023 г.;
- дължими такси в размер на 382,94 лева;
- неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 225602 в
размер на 1068,42 лв.
- както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се направените разноски от настоящото и от заповедното
производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на особеният представител на ответника, назначен с Определение № 15 от
12.01.2024 г. от съда, на 26.02.2024 г. В законоустановения едномесечен срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба и не е
взел становище по иска.
Ищецът чрез своя представител е депозирал молба с вх.№
478/30.04.2024 г. за гледане на делото в негово отсъствие и е направил искане
при неявяване на ответника в съдебното заседание съгласно чл.238 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът по делото редовно призован чрез особения представител,
не се явява в съдебно заседание. Не се явява и особения представител, като не
е посочил причина за неявяването си, нито е депозирал молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства:
Договор за паричен заем № 225602 от 25.10.2018 г., ведно с приложимите
Общи условия за предоставяне на кредити; Приложение № 1 към договора за
3
паричен заем; договор за предоставяне на гаранция; договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. и ч.гр.д № 280/2023 г. по
описа на ТгРС, го намира за основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при
наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото
производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размЯ. на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на
страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата
на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от
ГПК, постановен с определение № 122/11.04.2024 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а
именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото,
непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на
разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства,
твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от
ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с
изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде
убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде
уважен предявеният иск в размерите, които се претендират.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по
заповедното производство общо в размер 152,18 лв. – 52,18 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и по настоящото
производство общо в размер на 150,00 лв. – 25 лв. държавна такса и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
4
Тъй като особения представител на ответника не се явява в съдебно
заседание, като не е посочил причина за неявяването си, нито е депозирал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, следва да не се изплаща
внесеното възнаграждение за особен представител и същото да бъде върнато
на вносителя – ищеца по делото „**********“ ЕООД – гр.София.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на
спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмЯ. от въззивния съд при условията на чл.
240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или
оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „**********“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********,
бул.“********** ПРОТИВ П. И. П. с ЕГН **********, с адрес: **********
КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи
на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата в общ
размер 2608,91 лева /две хиляди шестстотин и осем лева и 91 ст./, формирана
както следва:
- главница в размер на 800 лева /осемстотин лева/;
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
219,58 лева /двеста и деветнадесет лева и 58 стотинки/ за периода от
25.10.2018 г. до 26.10.2019 г.;
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 137,97 лв. /сто
тридесет и седем лева и 97 стотинки/ за периода от 26.10.2019 г. до
15.11.2023 г.;
- дължими такси в размер на 382,94 лева /триста осемдесет и два
лева и 94 стотинки/;
- неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 225602 в
размер на 1068,42 лв./хиляда шестдесет и осем лева и 42 ст./
5
- както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА ответникът П. И. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, **********, бул.“********** направените по делото
разноски по заповедното производство, общо в размер на 152,18 лв. /сто
петдесет и два лева и 18 ст./, от които – 52,18 лв. /петдесет и два лева и 18
ст./ държавна такса и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение и по
настоящото производство общо в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/,
от които – 25 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса и 100,00 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА на ищеца „**********“ ЕООД – гр.София внесената сума в
размер на 560,80 лева /петстотин и шестдесет лева и 80 стотинки// за
възнаграждение за особен представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6