Решение по дело №44438/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2088
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20201110144438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2088
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20201110144438 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила по подсъдност в съда от СГС, подадена в законен
срок, искова молба от „фирма, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: градрес“
№......., представлявано от С. П, Ч. З, Н. Б и Р. Б- членове на Управителния съвет, чрез
юрк.В. В, срещу кредитополучателя В. ВР. Т. и поръчителя ЗДР. ЕМ. Б., като солидарно
задължени лица и срещу кредитополучателя, в лично качество, с която се претендира
установяване дължимостта на парични вземания въз основа на сключен Договор за банков
кредит №.....................г., за сумата от 6 700 евро, с краен срок на погасяване: 29.05.2020г., за
погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта №....- А- .........г. и
такива по кредитна карта Diners club №..................., с която се иска признаване дължимостта
на суми по издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д
№64327/2019г. по описа на СРС, 165 състав. Изложени са твърдения, че кредитът, по който е
налице поръчителство, е усвоен изцяло от кредитополучателя на 14.06.2010г. по посочена
банкова сметка, като считано от 29.08.2010г. е налице забава в плащанията по него и е
допуснато просрочие. Посочено е, че на 05.11.2019г. ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем чрез ЧСИ С.Я, рег. №..... в КЧСИ, район на действие: СГС. Претендират се
сторение разноски.
В законен срок по делото са постъпили отговори на искова молба от двамата
ответници, чрез адв.М.М. от САК, с които се оспорват предявените искове като
неоснователни над следните размери: сума от 2 511,45 евро- главница и съответен размер на
договорна и наказателна лихва, поради изтекла обща погасителна давност, считано от
падежа на всяка анюитетна вноска, с оглед датата на подаване на заявление по заповедното
1
производство. Претендират се разноски по реда на чл.38 от ЗА.
С проекто- доклада е приет за безспорен между страните факт на сключване на
процесния договор за банков кредит.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на горепосочения договор за банков кредит,
сключен на 10.06.2010г. и анекс от 16.06.2010г., сключен между ищцовия кредитодател и
кредитополучателя В.Т., при дадено лично обезпечение- поръчителство о кредита от
ответника З.Б., съгласно договор за поръчителство от 10.06.2010г., сключен с банката.
Представена е покана за обявяване предсрочна изискуемост на дълга, връчена лично на
кредитополучателя на 27.08.2019г., по месторабота, чрез ЧСИ С.Я, рег. №..... в КЧСИ, район
на действие: СГС и по реда на чл.47 от ГПК на ответния поръчител, считано от 08.10.2019г.,
чрез същия съдебен изпълнител.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно счетоводна експертиза,
съгласно което отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 14.06.2010г. по посочена банкова
сметка на кредитополучателя, като от 29.08.2010г. кредитът е в просрочие, при непогасена
главница от 6 067,53 евро, непогасена договорна лихва от 6 022,93 евро, начислена
наказателна лихва от 4 960,33 евро и разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост от 61,36 евро. Посочено е, че считано от 05.11.2019г. кредитът е предсрочно
изискуем в пълен размер.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е основна банкова сделка от
категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с
точно определени в договора цел, условия и срок за връщане. Писмената форма на договора
за банков кредит е форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ. В
съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на задължението на банката-
кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се установи надлежното
заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен,
съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. При иск за реално изпълнение
на договорно задължение в доказателствена тежест на ответния кредитополучател е да
установи положителния правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и
главно доказване. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, поради което
следва да бъде разгледано направеното възражение за изтекла в полза на кредитополучателя
2
погасителна давност.
Изискуемостта на парично задължение се свърза или с изтичане на уговорения срок,
или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява санкция за
неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. Предсрочна изискуемост
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до кредитополучателя, при положение, че са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От момента на
уведомяване по надлежен ред на кредитополучателя неизплатеният остатък от кредита се
счита за изискуем. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. В своята практика върховната съдебна
инстанция приема, че уговореното между страните връщане на предоставена заемна сума на
погасителни вноски не превръща договора за кредит в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, по смисъла на чл.66 от ЗЗД.
С оглед на горното по отношение на това задължение приложима се явява общата 5-
годишна погасителна давност. В практиката си ВКС застъпва становището, че началният
момент на течене на общата погасителна давност по кредитните задължения е крайният
срок за плащане на задължението, с оглед това, че при кредитното правоотношение е налице
неделимо задължение, независимо от уговореното разсрочено плащане. По отношение на
срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД се приема в съдебната практика, че същият тече от обявяването
на предстрочната изискуемост по отношение на всички непадежирали вноски, а за
падежиралите- от датата на падежа на всяка една вноска.
В настоящия случай договорът за кредитът е сключен на 10.06.2010г., като на
14.06.2010г. е заверена сметка на кредитополучателя, с краен срок на връщане: 29.05.2020г.
Считано от 29.08.2010г. кредитът е в просрочие, като от 05.11.2019г. банката счита кредитът
за изцяло предсрочно изискуем. С обявяването на предсрочна изискуемост се отнема
преимуществото на уговорения срок. Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е подадено на 07.11.2019г., с което е прекъснато теченето на погасителната
давност. С оглед на горното възражението за изтекла в полза на кредитополучателя
погасителна давност по отношение на задълженията за главница е неоснователно.
За частично оснвателно следва да приеме възражението за изтекла погасителна давност
по отношение на задълженията за договорна лихва до размера над сумата от 1 154,23 евро и
за наказателна лихва по кредита над сумата от 1 513,36 евро, съобразно изготвеното и
прието заключение по делото. Горните две задължения са с периодичен характер, поради
което за тях приложима се явява кратката 3- годишна погасителна давност, с начален момент
на теченето й- датата на падежа на съответната анюитетна вноска. Санкциониращата лихва
представлява обезщетение за неизпълнение в срок на паричното задължение, имащо
неустоечен характер. Следва да се посочи, че при настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита се прекратява начисляването на договорна лихва, като започва да се начислява
обезщетение за забава, поради което същото подлежи на присъждане в тежест на ответната
3
страна, както и същият извод следва да се направи и по отношение на разноските на
ищцовата финансова институция за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска заплащане на разноски съгласно
представен списък на разноските, /стр.51/, както следва: сума от общо 805,45 лв.- държавна
такса за исковия процес, сума от 220 лв- депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл........ от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Предвид изхода на спора следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 906,11 лв.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение за процесуална защита по делото по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са
предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно съдебната практика. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1 015
лв. в процесния случай за исковото производство и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В. ВР. Т., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца „фирма, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: градрес“ №......., представлявано от С. П, Ч. З, Н. Б и Р. Б- членове на
Управителния съвет, съществува вземане за следните суми: сума от 4 796,60 /четири хиляди
седемстотин деветдесет и шест евро и шестдесет евроцента/ евро, представляваща
незаплатена падежирала главница по Договор за банков кредит №.....................г., сума от
1 154,23 /хиляда сто петдесет и четири евро и двадесет и три евроцента/ евро,
представляваща възнаградителна лихва, за периода: 07.11.2016г.- 07.11.2019г. и сума от
1 513,36 /хиляда петстотин и тринадесет евро и тридесет и шест евроцента/ евро,
представляваща наказателна лихва, за периода: 07.11.2016г.- 07.11.2019г., които вземания са
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д №64327/2019г. по описа на СРС, 165
4
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над сума от 1 154,23 /хиляда сто петдесет и
четири евро и двадесет и три евроцента/ евро, представляваща възнаградителна лихва, за
периода: 07.11.2016г.- 07.11.2019г. до пълния размер на иска от 5 935,10 /пет хиляди
деветстотин тридесет и пет евро и десет евроцента/ евро, представляваща възнаградителна
лихва, за периода: 29.11.2010г.- 05.11.2019г. и сума от 1 513,36 /хиляда петстотин и
тринадесет евро и тридесет и шест евроцента/ евро, представляваща наказателна лихва, за
периода: 07.11.2016г.- 07.11.2019г. до пълния размер на иска от 4 960,33 /четири хиляди
деветстотин и шестдесет евро и тридесет и три евроцента/ евро, представляваща
наказателна лихва, за периода: 28.08.2010г.- 05.11.2019г., като неоснователни, поради
погасяването им по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В. ВР. Т., ЕГН:
********** и ЗДР. ЕМ. Б., ЕГН:**********, че в полза на ищеца „фирма, ЕИК: .............., със
седалище и адрес на управление: градрес“ №......., представлявано от С. П, Ч. З, Н. Б и Р. Б-
членове на Управителния съвет, съществува вземане при солидарна отговoрност за следните
суми: сума от 1 270,93 /хиляда двеста и седемдесет евро и деветдесет и три евроцента/ евро,
представляваща незаплатена падежирала главница по Договор за банков кредит
№.....................г., сума от 87,83 /осемдесет и седем евро и осемдесет и три евроцента/ евро,
представляваща възнаградителна лихва, за периода: 07.05.2010г.- 05.11.2019г., сума от 3,38
/три евро и тридесет и осем евроцента/ евро, представляваща законна лихва, за периода:
06.11.2019г.- 07.11.2019г. и сума от 61,36 /шестдесет и едно евро и тридесет и шест
евроцента/ евро, представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
дълга, които вземания са предмет на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д
№64327/2019г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА В. ВР. Т., ЕГН: ********** и ЗДР. ЕМ. Б., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят солидарно на „фирма, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: градрес“ №......., представлявано от С. П, Ч. З, Н. Б и Р. Б- членове на
Управителния съвет, сума в размер общо на 906,11 /деветстотин и шест лева и единадесет
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответниците по делото в размер на 1 015 //хиляда и петнадесет/ лв. по
исковото производство.
ОСЪЖДА „фирма, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: градрес“
№......., представлявано от С. П, Ч. З, Н. Б и Р. Б- членове на Управителния съвет, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.М.К. М. от САК, сума в размер на 1 015
/хиляда и петнадесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответниците по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез процесуланите им представители.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6