Присъда по дело №2043/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 59
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20234430202043
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 59
гр. Плевен, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Наказателно дело
частен характер № 20234430202043 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. Д. – роден на *** в ***, живущ в ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.09.2023 година,
около 14:30 часа, в *** причинил на С. М. М. от същия град, ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в оток в областта на тила в дясно,
кръвонасядане на долния клепач на лявото око, оток под левия клепач,
няколко охлузвания в областта на описания оток, охлузване по гръбната
повърхност на носа, разкъсна раничка по лигавицата на долната устна в ляво,
охлузване в областта на левия лакът, оток на палеца на дясната ръка, довели
до болка и страдание като деянието е извършено след като е предизвикано от
пострадалия с насилие спрямо самия него, поради което и на основание чл.
132 ал. І т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на
300 лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. Д. със снета по-горе самоличност за
НЕВИНЕН в това на 13.09.2023 година, около 14:30 часа, в *** да се е
заканил на С. М. М. от същия град с престъпление против личността му с
1
думите: „Майка ти да еба! Ще ти потроша колата, ще ти счупя главата и ще те
натроша!“ и това заканване да е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 предложение ІІ от
НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му с тъжбата обвинение
за извършено престъпление по чл. 144 ал. І от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия С. Н. Д., ЕГН
********** да заплати на С. М. М. от *** сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за нанесени му в резултат на престъплението по чл. 132 ал. І т. 4
във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане като за разликата до 7 100 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от
С. М. М. от *** граждански иск против подсъдимия С. Н. Д. от същия град за
сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му в резултат
на престъплението по чл. 144 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Н.
Д. да заплати на С. М. М. сумата от 1 612 лева, представляваща направените
от негова страна разноски по делото за адвокатско възнаграждение, депозит
за вещо лице и държавна такса за образуване на настоящото дело.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Н.
Д. да заплати сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Внесена е тъжба от С.М.М. от ***, ЕГН ********** против
С.Н.Д. от същия град, ЕГН ********** за това, че на 13.09.2023 година,
около 14:30 часа, в *** причинил на С.М.М. лека телесна повреда, изразяваща
се в оток в областта на тила в дясно, кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, оток под левия клепач, няколко охлузвания в областта на
описания оток, охлузване по гръбната повърхност на носа, разкъсна раничка
по лигавицата на долната устна в ляво, охлузване в областта на левия лакът,
оток на палеца на дясната ръка, довели до болка и страдание – престъпление
по чл. 130 ал. II от НК.
С тъжбата е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. и за това, че на
13.09.2023 година, около 14:30 часа, в *** се заканил на С.М.М. от същия
град с престъпление против личността му с думите: „*** ти да еба! Ще ти
потроша колата, ще ти счупя главата и ще те натроша!“ и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144 ал. I от НК.
До откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК в
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от С.М.М. от *** против С.Н.Д., ЕГН ********** за сумата от 7 100 лева,
представляваща обезщетение за нанесени му в резултат на престъплението по
чл. 130 ал. II от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
До откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК в
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от С.М.М. от *** против С.Н.Д., ЕГН ********** за сумата от 7000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени му в резултат на престъплението по
чл. 144 ал. I от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В съдебно заседание тъжителят се представлява повереник – адвокат
Д.Ц., ПлАК. Същата подържа изцяло внесената тъжба и повдигнатите със
същата на подсъдимия две обвинение за извършени престъпления по чл. 130
ал. 2 НК и по чл. 144 ал. 1 НК. Намира същото за доказано по несъмнен начин
въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да
постанови справедлива осъдителна присъда, както и да уважи изцяло
предявените два граждански иска, представляващ обезщетение за
претърпените от доверителя и неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски.
Подсъдимият С. Д. се явява лично. Представлява се от защитници в
лицето на адвокат П.Е., ПлАК. Подсъдимият дава обяснения по така
повдигнатото му обвинение. Твърди, че е бил нападнат без причина и ударен
от тъжителя, което го провокирало да му отвърне със същото. Моли да бъде
оправдан.
1
Защитникът на подсъдимия ангажира становище, че така повдигнатото
по реда на частното производство обвинение против подзащитния му
обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 2 НК следва да се
преценява при съвкупна оценка на доказателствата по делото. Счита, че
последните сочат на основания за приложение института на реторсията, тъй
като след като бил ударен, подсъдимият на свой ред отвърнал с удар. По
отношение на гражданският иск досежно това обвинение, защитникът намира
същия за завишен като размер. Защитникът на подсъдимия Д. намира, че така
повдигнатото с тъжбата второ обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 1 НК
е недоказано и следва да бъде оправдан. Защитникът пледира предявения
срещу него граждански иск за това обвинение да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Н.Д. е роден на 13.10.1998 година в ***, живущ в ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С. Д. и тъжителя С.М. живеят в ***. Двамата се познавали
и подържали приятелски отношения.
Свидетелят К.Х. стопанисва магазин и автосервиз, находящи се в ***,
***. Негов работник е свидетеля И.Х..
Свидетелките К.М. и Р.Д. са съответно първа братовчедка и леля на
подсъдимия С. Д.. Двете живеят в апартамент в ***, ***, находящ се на
около 50 метра от автосервиза на свидетеля К.Х..
На 13.09.2023 година, около 14:30 часа подсъдимият С. Д. се намирал в
хранителен магазин, находящ се на ***, разположен в непосредствена
близост до търговските обекти, стопанисвани от свидетеля К.Х.. По същото
време в автосервиза на свидетеля Х. пристигнал тъжителя С.М. в компанията
на приятелката си М.А. и техен общ приятел П.С.. Свидетелят И.Х. се заел с
отстраняване на технически проблем с автомобила на тъжителя.
Когато излязъл от магазина подсъдимият видял тъжителят да стои пред
автосервиза, непосредствено пред клетката, в която свидетеля Х. вече се
занимавал с отстраняването на проблема на автомобила на М.. Тъжителят М.
извикал на подсъдимия, че трябвало да му върне някакво оборудване от
автомобила му. Подсъдимият се приближил към него и му отговорил , че не
бил взимал каквото и да е от автомобила му. И двамата разговаряли на висок
тон, разменяли си взаимно обидни и нецензурни думи. Тъжителят се ядосал,
посегнал и ударил подсъдимия в лицето, той на свой ред веднага му отвърнал
с удар в областта на лявата скула и носа. Тъжителят М. залитнал и двамата
паднали на земята като започнали взаимно да се боричкат и да си нанасят
удари. Свидетелят И.Х. видял двамата мъже паднали на земята. Веднага
2
излязъл от сервиза и ги разтървал. Подсъдимият тръгнал в посока нагоре по
улицата към блока, в които живеели роднините му К.М. и Р.Д.. Тъжителят
останал в района на автосервиза.
Веднага след това пред сервиза излязъл и свидетеля К.Х., провокиран от
врявата отвън. Видял тъжителя и подсъдимия, които стоели на разстояние
един от друг, всеки от тях държал в ръката си нещо като пръчка и
продължавали да се карат на висок тон. Свидетелят Х. ги предупредил да
напуснат района пред търговските му обекти, тъй като на мястото имало
паркирани скъпи автомобили на различни хора и не желаел да бъдат
повредени.
Тогава на място дошли и свидетелките К.М. и Р.Д.. И двете видели от
терасата на жилището си случващото се, чули и виковете и обидните думи и
изрази и от двете страни. Намесили се в конфликта като успокоили
подсъдимия и го склонили да се прибере вкъщи.
Когато се прибрал в дома си, тъжителят С.М. бил посрещнат от
свидетелката Г.И. – негова ***. Същата видяла, че устната му била надута, по
лицето му имало следи от кръв. Попитала го какво е станало и той разказал за
случилото се малко по – рано с подсъдимия С. Д.. Тъжителят М. се опитал да
успокои *** си, казал и да не се тревожи, че „ няма нищо“. Свидетелката И.
обаче настояла тъжителят да отиде в град Плевен, за да бъде прегледан от
съдебен лекар, както и да пусне жалба в полицията против подсъдимия.
Тъжителя М. се съгласил.
В деня на инцидента – 13.09.2023 година, около 16:30 часа тъжителят
М. бил освидетелстван от съдебен лекар в Катедра Съдебна медицина при
МУ - Плевен. Съдебният лекар констатирал следните травматични
увреждания на тъжителя: оток в областта на тила в дясно, кръвонасядане на
долния клепач на лявото око, оток под левия клепач, няколко охлузвания в
областта на описания оток, охлузване по гръбната повърхност на носа,
разкъсна раничка по лигавицата на долната устна в ляво, охлузване в областта
на левия лакът, оток на палеца на дясната ръка. Тези травматични находки
експертът възприел като обективен показател за механично въздействие
върху тялото на тъжителя по време и начин както съобщил, а именно
посредством действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети.
На 13.09.2023 година тъжителят М. депозирал и сигнал до органите на
полицията за извършено спрямо него престъпление. Въз основа на този
сигнал била образувана прокурорска преписка № 6674/2023 година по описа
на ПлРП. Образуваното досъдебно производство приключило с
Постановление от 05.01.2024 година на прокурор в РП- Плевен, с което било
отказано образуването на производство от общ характер предвид събрани
доказателства за извършени деяния по чл. 130 ал. 2 НК и чл. 144 ал. 1 НК,
които се преследват по тъжба на пострадалия.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
3
съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите К.М., Р.Д., М.А., П.С., К.Х. и И.Х., разпитани непосредствено в
съдебно заседание, както и обясненията на подсъдимия Д.. Всички те, в
своята последователност установяват горната възприета от съда хронология
от събития и действия, осъществени от страна на пострадалия и
подсъдимия.В подкрепа на същата обстановка са и приобщените към
доказателствата по делото писмени материали по преписка № 6674/2023
година по описа на ПлРП.
Свидетелят П.С. е пряк очевидец на станалото. В хода на разпита си
същият установява, че след развилият се словесен конфликт между тъжителя
и подсъдимия, намерил израз във взаимно отправяне на псувни, ругатни и
обидни епитети, тъжителят попитал подсъдимия дали щял да го бие. Веднага
след това тъжителят М. свалил очилата си и чантичката, която носел
посегнал и нанесъл удар в лицето на подсъдимия С. Д.. Той от своя страна,
веднага му отвърнал също с удар в лицето и двамата паднали на земята.
Съдът даде вяра на показанията на този свидетел и ги възприе като обективни
и безпристрастни. В хода на производството не се събраха каквито и да е
доказателства за обстоятелства, които биха предопределили показанията му
като недостоверни. Същите кореспондират пряко с обясненията на
подсъдимия Д..
За разлика от показанията на свидетеля П.С., показанията на
свидетелката М.А. съдът възприе като пристрастни. По същината същите са
си схематични, декларативни, явно тенденциозни, изхождат от лице, което е
съпруга на пострадалия М., което пък предопределя пряката и
заинтересованост от изхода на делото. Като пристрастин съдът възприе и
показанията на свидетелката Г.И. – *** на тъжителя М.. Същата не е очевидец
на станалото, за случилото се разбрала от своите близки.
Показанията на свидетелките К.М. и Р.Д. пресъздават обстоятелства,
настъпили след като конфликта между подсъдимият и тъжителя бил
приключил. И двете също възприели взаимната размяна на обиди и псувни
между двамата от терасата на жилището си. Когато отишли на място
конфликта вече бил преустановен.
За възприетата и изложена по горе от съда фактическа обстановка
допринасят и показанията на свидетелите К.Х. косвено и пряко тези на
неговият работник И.Х.. И тези двама свидетели установяват, че между
подсъдимия и тъжителят имало каране на висок тон, взаимна размяна на
псувни, ругатни и обиди, след което се сбили. Свидетелят И.Х. установява по
категоричен начин, че сбиването станало изведнъж и за кратко, тъй като
самият той веднага ги разтървал. Впоследствие, свидетелят И.Х. видял
двамата участници в сбиването в района на сервиза, всеки с някакъв предмет
в ръка като продължавали да се псуват и обиждат. Кагота на място дошли и
свидетелките Р.Д. и К.М. конфликтът приключил.
Безспорен по делото е фактът, че в резултата на сбиването между
4
подсъдимия и тъжителя М. на последния били причинени телесни
увреждания. В подкрепа на това обстоятелство са не само гласните
доказателства по делото, но и заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза. Съгласно същото, изслушано непосредствено в
съдебно заседание на С.М.М. са причинени оток в областта на тила в дясно,
кръвонасядане на долния клепач на лявото око, оток под левия клепач,
няколко охлузвания в областта на описания оток, охлузване по гръбната
повърхност на носа, разкъсна раничка по лигавицата на долната устна в ляво,
охлузване в областта на левия лакът, оток на палеца на дясната ръка. Тези
травматични увреждания са причинени от удари с ръка и са довели до болка и
страдание за С.М..
При така обсъдените по горе доказателства, преценени в тяхната
съвкупност съдът прие, че повдигнатото на подсъдимия с тъжбата обвинение
за извършено престъпление по пункт първи от тъжбата е доказано относно
времето и мястото на извършване, неговото авторство и причиненият
съставомерен резултат, а именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130
ал. 2 НК на тъжителя С.М.. В хода на съдебното следствие се събраха
доказателства и за това, че деянието е било предизвикано от пострадалия с
насилие спрямо подсъдимия Д. с нанасяне на удар в лицето, поради което
съдът прие, че деянието съставлява престъпление по чл. чл. 132 ал. I т. 4 във
вр. с чл. 130 ал. II от НК.
Предвид горното съдът прие, че с поведението си подсъдимият С. Д.
осъществил от обективна страна следното: на 13.09.2023 година, около 14:30
часа, в *** причинил на С.М.М. от същия град, ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в оток в областта на тила в дясно, кръвонасядане на
долния клепач на лявото око, оток под левия клепач, няколко охлузвания в
областта на описания оток, охлузване по гръбната повърхност на носа,
разкъсна раничка по лигавицата на долната устна в ляво, охлузване в областта
на левия лакът, оток на палеца на дясната ръка, довели до болка и страдание
като деянието е извършено след като е предизвикано от пострадалия с
насилие спрямо самия него.
Съдът прие, че подсъдимият извършил горното изпълнително деяние
при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност
и противоправността на извършваното и на неговият резултат, като искала
настъпването на последния, тоест при наличието на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. 2 от НК.
Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимия С.Н.Д. за ВИНОВЕН в това, че на
13.09.2023 година, около 14:30 часа, в *** причинил на С.М.М. от същия
град, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток в областта
на тила в дясно, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, оток под
левия клепач, няколко охлузвания в областта на описания оток, охлузване по
гръбната повърхност на носа, разкъсна раничка по лигавицата на долната
устна в ляво, охлузване в областта на левия лакът, оток на палеца на дясната
5
ръка, довели до болка и страдание като деянието е извършено след като е
предизвикано от пострадалия с насилие спрямо самия него - престъпление по
чл. 132 ал. I т. 4 във вр. с чл. 130 ал. II от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съдът взе предвид следното:
За така извършеното от страна на С. Д. престъпление законът
предвижда наказание пробация до 6 месеца или глоба от 100 до 300 лева.
След като съобрази конкретната степен на обществена опасност на
извършеното, възрастта на подсъдимия, социалното му положение, чистото
му съдено минало, конкретната обстановка при извършване на
престъплението, поведението и на пострадалия като причина за извършване
на престъплението, СЪДЪТ намери, че на подсъдимия Д. следва да бъде
определено наказание като вид глоба.
Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия Д. наказание на
основание чл. 132 ал. 1 т. 4 във вр. чл. 130 ал. 2 НК при условията на чл. 54
НК глоба в размер на 300 лева.
По така повдигнатото с тъжбата второ обвинение за извършено от
страна на подсъдимия Д. престъпление по чл. 144 ал. 1 НК, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и
косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият
субект на наказателна отговорност като извършител на дадено санкционирано
от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички
признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съставът на престъплението по чл. 144 ал.І от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната
му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя
несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането
му посредством наказателна репресия.
Предмет на престъплението и предмет на посегателството по чл. 144
от НК е пострадалия ,лицето срещу което деецът отправя заканата си и то
само когато деецът се заканва на пострадалия с престъпление спрямо
неговата личност. Изпълнителното деяние на заканата по чл.144 от НК е
отправянето на закана с престъпление против личността или имота на
другиго, или против личността или имота на негови близки. За да е налице
закана по смисъла на чл.144, ал.1 от НК е необходимо заканването на деецът
да може да възбуди основателен страх за осъществяването му у този към
когото е отправено. И то не се касае само до опасение ,че заканата може да
бъде осъществена. Закана по смисъла на чл.144 от НК ще бъде налице ,не
само когато заканването представлява израз на оформено решение на деецът
6
,но и когато неговото психическо състояние е такова при което се явява
вероятно бързо оформяне на такова решение.
Събраните в хода на производството доказателства не установяват на
посочените дата и време, подсъдимият да е отправил закани по отношение на
тъжителя с посочените в тъжбата думи“ „*** ти да еба! Ще ти потроша
колата, ще ти счупя главата и ще те натроша!“.
Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 304 предложение II от
НПК съдът призна подсъдимия С.Н.Д. за НЕВИНЕН в това на 13.09.2023
година, около 14:30 часа, в *** да се е заканил на С.М.М. от същия град с
престъпление против личността му с думите: „*** ти да еба! Ще ти потроша
колата, ще ти счупя главата и ще те натроша!“ и това заканване да е
възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и го
ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал. I от НК.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ДВА ГРАЖДАНСКИ ИСКА съдът
съобрази следното:
Гражданският иск, предявен от С.М.М. от *** против подсъдимия
С.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на сумата от 7 100 лева, представляваща
обезщетение за нанесени му в резултат на престъплението по чл. 132 ал. I т. 4
във вр. с чл. 130 ал. II от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане е основателен.
Налице е извършено виновно, противоправно деяние от страна на
подсъдимия, в резултат на което е причинена вреда на тъжителя С.М..
Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка помежду си,
поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД възниква
задължението подсъдимият да възмезди причинените вреди.
При определяне на дължимото на М. обезщетение съдът взе предвид
спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние,
претърпените от него болки и страдания, както и материалното и социално
положение на подсъдимия. Преценявайки горните обстоятелства и воден от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така предявеният граждански
иск е доказан до размер 300 лева.
Ето защо съдът осъди подсъдимия С.Н.Д., ЕГН ********** да заплати
на С.М.М. от *** сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
нанесени му в резултат на престъплението по чл. 132 ал. I т. 4 във вр. с чл. 130
ал. II от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане като за
разликата до 7 100 лева отхвърли гражданския иск като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода на делото по отношение на второто обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал. 1 НК съдът отхвърли като
7
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от С.М.М. от ***
граждански иск против подсъдимия С.Н.Д. от същия град за сумата от 7000
лева, представляваща обезщетение за нанесени му в резултат на
престъплението по чл. 144 ал. I от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. III от НПК съдът
осъди подсъдимия С.Н. Д. да заплати на С.М.М. сумата от 1 612 лева,
представляваща направените от негова страна разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса за
образуване на настоящото дело.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. III от НПК съдът
осъди подсъдимия С.Н. Д. да заплати сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на
Районен съд - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
8
Съобщи за изтекли лични данни